Джули Гарууд
Ангел-хранител (5)

Пета глава

Кейн се събуди гладен! Гладен… за нея! Нощницата се бе увила около бедрата й. По някое време през кратката нощ, Джейд се бе сгушила в него и бе прехвърлила десния си крак през бедрата му. Коляното й лежеше върху пулсиращата му мъжественост. От уважение към нея не бе свалил бричовете си, но те се бяха оказали слаба преграда срещу нейната мекота. Усещаше как горещото й тяло разпалва желанието му.

Главата й лежеше върху голите му гърди. Устните й бяха леко разтворени, а дишането й бе дълбоко и равномерно. Имаше дълги, черни като нощта, мигли и изобилие от дребни лунички, пръснати по носа й. Тази жена бе истинско въплъщение на женствеността! Кейн продължи да се любува на красивото й лице, докато възбудата му не нарасна толкова много, че чак го заболя. Той здраво стисна зъби.

Костваше му неимоверни усилия да се отдели от нея. Когато се опита да я обърне по гръб, осъзна, че здраво бе хванала ръката му. И нямаше никакво намерение да я пусне.

Наложи се да разтвори пръстите й. Точно тогава си спомни, че вечерта го бе нарекла „негодник“, а сега се бе вкопчила в него. Не се съмняваше, че когато се събуди, отново ще заеме отбранителна позиция, но сега, докато спеше, не можеше да скрие своята уязвимост и този факт му достави огромно удоволствие.

Обзе го силно чувство за собственост. В този момент, докато гледаше своя ангел, се закле, че няма да позволи и косъм да падне от главата й. Би дал живота си, за да я защити. Докато е неин закрилник… или наистина желаеше да остане с него много, много по-дълго… Нейтън щеше да се върне само след две кратки седмици, за да поеме задачата да се грижи за безопасността на сестра си. Дали Кейн би могъл да й позволи да си тръгне?

Не можеше да си отговори на този въпрос. Знаеше, че само при мисълта да я остави да си отиде сърцето му спираше да бие, а стомахът му се свиваше. Това беше единственото нещо, което бе готов да си признае доброволно.

Бе напълно невъзможно да мисли логично, с тази увила се около него полугола красавица. Да, реши той, целувайки я по челото, по-късно ще помисли за това.

Кейн се изми и облече дрехите, които Лайън му бе дал. След това се зае със събуждането на Джейд. Когато я побутна, тя се опита да го удари.

— Всичко е наред, Джейд — прошепна той. — Време е за ставане.

Червенина покри страните й, докато се надигаше в леглото. Кейн забеляза как веднага дръпна завивката до брадичката си. Тази стеснителност бе излишна, след като снощи я бе видял както майка я е родила, но реши да не й го припомня.

— Моля за извинение — прошепна тя, с все още дрезгав от съня глас. — Истината е, че не съм свикнала сутрин да ме будят мъже.

— Радвам се да го чуя — отговори й той.

Изглеждаше удивена.

— И защо?

— Все още сте твърде сънена, за да се правите на Сократ — меко отвърна Кейн.

Джейд го гледаше доста объркано. Той се наведе и я целуна — една бърза целувка, която бе приключила преди още да е успяла да реагира… или да е свила ръката си в юмрук.

Когато се отдръпна от нея, на лицето й бе изписано неописуемо удивление:

— Защо го направихте?

— Защото исках — отвърна той.

Тръгна към вратата, а тя извика след него:

— Къде отивате?

— Долу — беше отговорът му. — Ще се видим в трапезарията. Предполагам, че Кристина е оставила някакви дрехи и за вас в другата стая, мила моя.

— Мили боже, тя ще си помисли, че ние… че…

Вратата се затвори, докато тя все още шептеше уплашено. Можеше да чуе доволното подсвиркване на Кейн, докато той крачеше по коридора. Джейд се отпусна върху възглавниците. Кратката му целувка я бе разтърсила. А също и това, че приятелите му сега щяха да я помислят за лека жена.

Но защо всъщност трябваше да се безпокои за това какво си мислят? Веднъж щом това представление приключеше, тя никога вече нямаше да ги види. И все пак, Кристина искаше да й бъде приятелка. Джейд се чувстваше така, като че ли я предава.

— Просто ще й обясня, че нищо не се е случило — тихичко си каза тя. — Ще ме разбере. Истинската приятелка би разбрала, нали така?

Но тъй като не бе имала истински приятели в миналото, не би могла да знае дали е така.

Тя стана от леглото и се върна към стаята си. Кейн не бе сгрешил — Кристина бе оставила за нея тъмносин костюм за езда. Лъснати до блясък тъмнокафяви ботуши стояха на пода до стола. Джейд се молеше да й станат.

Докато се обличаше, не можеше да престане да мисли за Кейн. Без съмнение нарушаваше душевното й спокойствие. Красотата му наистина се бе оказала опасна. Проклетата му трапчинка направо спираше сърцето й.

Лайън му бе заел чифт кафеникави бричове, които бяха силно прилепнали и подчертаваха добре оформените му мускулести бедра както и… слабините му. Черният Хари би я удушил, ако знаеше колко внимателно бе наблюдавала тялото на маркиза. Той излъчваше такава сурова, завладяваща сексуалност, че не можеше да остане равнодушна. Може и да нямаше опит с мъжете, но не бе и сляпа.

* * *

Петнадесет минути по-късно Джейд бе готова да слезе долу. Бялата копринена блуза й бе малко тясна на бюста, но жакетът прикриваше това. Ботушите й стискаха леко.

Джейд се опита да сплете косата си, но напълно безуспешно. Отказа се, когато видя колко безформена се получаваше плитката й. Не беше от търпеливите, а и нямаше никакъв опит в правенето на прически. До този момент това не бе я притеснявало, но сега се разтревожи. Докато приключи този маскарад, тя бе благородна дама от висшето общество, така че всичко трябваше да бъде изпипано до най-малката подробност.

Вратите на трапезарията бяха широко отворени. Кейн седеше начело на дългата маса от махагоново дърво. Един слуга наливаше черен чай от красив сребърен чайник, но маркизът не му обръщаше никакво внимание. Изглеждаше изцяло погълнат от вестника, който четеше.

Джейд не бе сигурна дали от нея се очаква да направи реверанс или не. След това реши, че това е без значение, тъй като той не й обръщаше внимание. Оказа се, че греши, защото когато се приближи до стола, намиращ се до неговия, той стана и й предложи помощта си.

Никой досега не бе държал стола й докато сяда, дори и Нейтън. Трудно й бе да реши дали този жест й харесва, или не.

Кейн продължи да чете вестника си, докато тя закусваше. Когато приключи с този, както тя предположи, ежедневен ритуал, той се облегна назад, сгъна го и най-накрая я дари с цялото си внимание.

— Е? — попита тя, когато я погледна.

— Какво „Е“? — попита той, докато се усмихваше на нетърпението, изписано върху лицето й.

— Споменава ли се нещо за убийството на някой добре облечен джентълмен? — кимна Джейд към вестника.

— Не.

Тя въздъхна отчаяно.

— Обзалагам се, че са го хвърлили в Темза. Знаете ли, Кейн, сега, като се замисля, наистина усетих, че закачих нещо с крака си във водата. А и вие сам казахте, че нищо не може да оцелее дълго време в Темза, нали? Трябва да е бил онзи нещастен…

— Джейд, отново позволявате на богатото ви въображение да ви ръководи — прекъсна я той. — Не пише нищо за вашия добре облечен джентълмен, дори не се споменава, че някой е убит.

— Значи все още не са го намерили.

— Ако той е бил благородник, някой вече щеше да е забелязал изчезването му. Не са минали и два дни, откакто сте видели…

— Точно два дни — прекъсна го тя.

Кейн си помисли, че ако продължи да говори така разпалено, момичето може всеки момент да скочи от стола си.

— Което ни връща отново към първия ми въпрос — заключи той. — Какво точно сте видели?

Тя се облегна назад.

— Къде според вас са Лайън и Кристина?

— Да не би да отбягвате въпроса ми?

Джейд поклати глава.

— Просто не искам да разказвам два пъти — обясни тя. Още докато изричаше тази лъжа, започна да обмисля нова правдоподобна история.

— Лайън излезе за малко — отговори й той, — а Кристина се занимава с Дакота. Отговорете ми, моля ви.

Очите й се разшириха от удивление.

— Сега пък какво има?

— Вие току-що казахте „моля“ — прошепна, а гласът й бе пълен с благоговение. — Ако не внимавате, скоро ще започнете да ми поднасяте извиненията, които ми дължите.

Предпочете да не я пита за какво трябва да се извинява, като предположи, че тя помни всяко негово прегрешение. Освен това усмивката, с която го дари, бе толкова ослепителна, че за малко не изгуби контрол.

— Те го бутнаха от покрива.

Думите й бяха толкова шокиращи, че накараха Кейн отново да насочи вниманието си към разговора им.

— Били сте на покрива? — попита той, като се опитваше да отгатне какво би могла да прави там.

— Разбира се, че не — отвърна тя. — Защо би трябвало да съм на покрива?

— Джейд…

— Какво? — попита тя очаквателно.

— Не сте били на покрива, но сте видели как хвърлят този човек…

— Добре облечен джентълмен — коригира го тя.

— Е, добре — започна той отново. — Не сте били на покрива, но сте видели как няколко мъже хвърлят този добре облечен джентълмен от покрива. Така ли?

— Бяха трима.

— Сигурна ли сте?

Тя кимна.

— Бях изплашена, Кейн, но не до такава степен, че да не мога да броя.

— Къде бяхте, когато това се случи?

— Долу на улицата.

— Дотук добре — промърмори той. — Ако не сте били на покрива, предполагам…

— Можех да съм в съседната сграда или да яздя един от прекрасните коне на Нейтън, или…

— Джейд, престанете да увъртате — нареди й той. — Само ми кажете къде сте били и какво сте видели.

— Това, което чух, също е важно, Кейн.

— Нарочно ли се опитвате да ме ядосате?

Погледна го недоволно.

— Тъкмо щях да вляза в църквата, когато чух цялата шумотевица. Те всъщност не бяха на покрива на църквата. Влачеха бедния човечец по покрива на дома на енорийския свещеник, който е малко по-нисък. От мястото, където стоях, видях как този джентълмен се опитва да избяга. Той се бореше и викаше за помощ. Това е всичко, което знам, Кейн. Нищо не съм си въобразила.

— И? — подкани я той, когато тя внезапно замлъкна.

— Те го хвърлиха. Ако бях само на крачка вляво, сър, сега нямаше да има нужда да ме закриляте! Щях да съм мъртва като горкия човек.

— Къде се намира тази църква?

— В енорията на Нейтън.

— И къде се намира въпросната енория? — попита той.

— На три часа път на север оттук — отвърна тя.

— Преча ли? — попита Кристина, застанала на прага на салона.

Джейд се обърна и й се усмихна.

— Разбира се, че не — отговори. — Благодаря за чудесната закуска и за красивите дрехи, които ми заехте. Ще внимавам да не ги повредя — добави тя.

Лайън се приближи зад гърба на съпругата си и я прегърна. Кейн и Джейд видяха как той потърка брадичката си в темето й.

— Липсвах ли ти? — попита я той.

— Разбира се — отговори му Кристина. Усмихна му се, след което се обърна към Джейд. — Ходих до стаята ви…

— Нищо не се случи — бързо каза Джейд. — Той е виновен за всичко, наистина. Но нищо не се е случило, Кристина. Опитах се да се защитя с камата си. Това е всичко. Той, разбира се, надделя — добави тя и махна с ръка към Кейн. — И толкова много се ядоса, че ме завлече в стаята си. О, Господи, говоря несвързано, нали!

Тя се обърна към Кейн:

— Кажете нещо, моля ви? Моята нова приятелка ще си помисли, че аз съм…

Тя млъкна, когато видя изуменото лице на Кейн. Разбра, че той няма да й помогне. Явно пак се бе усъмнил в здравия й разум.

Джейд почувства как страните й пламват от притеснение.

— Влязох в стаята ви, за да взема ножа — поясни Кристина. — Наистина ли сте искали да го намушкате с това тъпо острие?

На Джейд й се прииска да избяга и да се скрие някъде.

— Не — въздъхна тя.

— Но ти току-що казахте, че…

— Отначало наистина се опитах да го пробода — обясни Джейд. — Той ме събуди, докато се мъчеше да ми облече нощницата…

— Наистина ли? — обърна се Лайън към приятеля си. Усмивката му бе крайно неприлична.

— Лайън, не се бъркай — нареди му Кейн.

— Когато го познах спрях да се опитвам да го намушкам. Просто ме стресна. Помислих го за крадец.

Домакинът явно изгаряше от желание да каже нещо. Гневният поглед на приятеля му обаче го накара да замълчи.

— Откри ли нещо? — попита Кейн.

Лайън кимна и влезе в стаята.

— Кристина, би ли завела Джейд в гостната?

— Ще трябва да отиде сама там — отвърна Кристина. — Обещах да наточа ножа й. Джейд, не го намерих под възглавницата ви. Това се опитвах да ви обясня.

— Той го взе — обясни младата жена, махвайки с ръка към Кейн. — Мисля, че го сложи върху полицата на камината, но не съм съвсем сигурна. Искате ли да ви помогна да го потърсим?

— Не, аз ще го намеря. Вие отидете при Дакота. Той си играе върху одеялото в гостната. Ще дойда при вас след няколко минути.

Джейд бързо тръгна след Кристина. На прага на гостната забави крачка, когато чу гръмогласния смях на Лайън и се усмихна, предполагайки, че Кейн току-що е казал на приятеля си, че я смята за малоумна.

Чувстваше се доста доволна от себе си. Беше й нужна голяма доза концентрация, за да говори така несвързано отново и отново, но мислеше, че се бе справила наистина добре до момента. Нямаше представа, че е толкова талантлива. Все пак беше достатъчно честна да си признае, че имаше моменти, когато наистина не се преструваше. Джейд изпъна рамене. Преструвайки се или не, несвързаното говорене беше добър ход, когато човек си имаше работа с Кейн.

Влезе в гостната и затвори вратата след себе си. Веднага забеляза одеялото, разпънато пред дивана, но синът на Кристина не се виждаше никъде.

Тъкмо бе решила да вдигне тревога, когато забеляза да се подава едно малко краче иззад дивана. Бързо отиде до мястото и коленичи. За секунда се замисли дали да не издърпа детето навън, като го хване за крака, но след това реши, че първо трябва да намери цялото бебе.

Наведе се така, че лицето й се опря в килима, а дупето й щръкна във въздуха. Само на сантиметри от себе си съзря най-великолепните сини очи, които някога бе виждала. Дакота! Джейд си помисли, че вероятно го е изплашила с внезапната си появя. Очите му наистина се разшириха. И въпреки това не се разплака. Известно време я гледа втренчено, след което й се усмихна с широка, беззъба усмивка.

Помисли си, че това бе най-удивителното малко дете на света. След като спря да й се усмихва, Дакота се върна към своето основно занимание. Изглеждаше решен да продължи с дъвкането на богато резбования дървен крак на канапето.

— О, това изобщо не е полезно за теб, момченце — заяви Джейд.

Той дори не я удостои с поглед, а продължи със заниманието си.

— Дакота, престани — заповяда му тя. — На майка ти изобщо няма да й хареса, като види, че ядеш мебелите. Ела тук, моля те.

Очевидно бе, че няма никакъв опит с деца. Както беше факт, че не подозираше за публиката, която я наблюдаваше. Кейн и Лайън, подпрени от двете страни на рамката на вратата, наблюдаваха двойката и се опитваха да не се разсмеят.

— Значи няма да ми помогнеш, така ли, Дакота? — попита Джейд.

Детето щастливо изгука в отговор.

— Не мога да отрека, че е изобретателна — прошепна Лайън на приятеля си, когато тя повдигна канапето и го отмести.

След това седна на пода до детето. То веднага запълзя към нея. Тя нямаше никаква представа как се държи бебе. Бе чувала, че новородените не могат да държат главите си изправени преди да навършат горе-долу годинка, тъй като вратлетата им не били достатъчно силни. Дакота бе повдигнал предната част на телцето си от килима и изглеждаше достатъчно силен, за да стои изправен така без чужда помощ.

И при това издаваше такива възхитителни звуци. Той беше едно щастливо малко момченце. Не можа да устои на желанието си да го докосне. Внимателно го погали по главичката, после бавно промуши дланите си под мишниците му и леко го придърпа в скута си.

Искаше да го притисне към гърдите си.

Но детето искаше нещо друго. Той сграбчи един кичур от косата й, дръпна го силно, докато се опитваше да намери обяда си. На Джейд не й трябваше много време да разбере какво точно искаше малкия.

— Не, Дакота, не — шепнеше тя, когато той се изви като дъга и стана неспокоен. — Майка ти ще те нахрани. Да отидем ли да я намерим, миличък?

Джейд бавно се изправи, като притискаше детето към себе си. Пръстите му се бяха вкопчили в косата й и я скубеха, но тя не обръщаше внимание на това.

Бебето ухаеше толкова хубаво! И бе толкова красиво! Имаше сините очи на майка си и тъмните къдрави коси на баща си. Джейд галеше гърба му и тихичко му пееше. Изпитваше истинско благоговение пред него.

Чак когато се обърна забеляза мъжете. Усети, че се изчервява.

— Имате прекрасен син — заеквайки каза тя на Лайън.

Кейн остана до вратата, докато приятелят му се приближи към нея, за да вземе Дакота. Трябваше насила да освободи косата й от пръстчетата му. Тя се взря в Кейн, като се опита да разгадае странното изражение върху лицето му. В него се четеше нежност, но и още нещо. Нямаше представа за какво си мислеше.

— Това е първото бебе, което държа в ръцете си — каза тя на Лайън, когато той взе сина си в ръце.

— Трябва да кажа, че явно ви е вродено — отговори Лайън. — Съгласен ли си, Дакота? — попита той и вдигна бебето на нивото на очите си. Детето веднага се усмихна.

Неочакваното влизане на Кристина в стаята привлече вниманието на Джейд. Домакинята бързо пресече помещението и подаде на приятелката си наточената кама, която бе сложила в калъф от мека кожа.

— Вече е достатъчно остра — каза тя. — Направих и калъф, за да не се нараните случайно.

— Благодаря — отвърна Джейд.

— Вече няма да имате нужда от нож — заяви Кейн и се приближи към нея. — Позволете ми да го пазя, мила. Ще се нараните.

— Няма да ви я дам — възрази тя. — Тя е подарък от чичо ми и съм му обещала никога да не се разделям с нея.

Кейн реши да не спори, когато тя се отдръпна.

— Трябва да тръгваме — каза той тогава. — Лайън, ще…

— Разбира се — отзова се Лайън. — Веднага щом…

— Точно така — прекъсна го Кейн.

— Сякаш говорят на друг език — каза Кристина на Джейд.

— Не искат да се тревожа — поясни младата жена.

— Значи, тогава сте разбрали за какво си говорят?

— Разбира се. Лайън има намерение да започне разследване. Кейн очевидно му е дал няколко идеи. Веднага щом научи нещо, Лайън ще се свърже с него.

Двамата мъже се взряха внимателно в нея.

— И вие разбрахте всичко това от…

Джейд прекъсна Кейн с кимване. После се обърна към Лайън:

— Вие ще се опитате да узнаете дали някой не е изчезнал напоследък, нали?

— Да — призна той.

— И ще имате нужда от описание? Макар че носът на горкия човечец се сплеска при падането, забелязах, че той вече бе доста стар, предполагам на около четиридесет. Имаше сива коса, гъсти вежди и студени кафяви очи. Не изглеждаше спокоен в смъртта си. Освен това беше доста дебел, особено коремът му, и това е още едно доказателство, че е принадлежал към висшето общество.

— И защо мислите така? — попита Кейн.

— Защото на масата му е имало повече ядене, отколкото би могъл да изяде — възрази тя. — И на ръцете му нямаше мазоли. Не, той едва ли е бил работник.

— Елате и седнете — предложи Лайън. — Бихме искали да ни опишете и другите мъже.

— Страхувам се, че няма какво повече да кажа — отвърна тя. — Почти не ги видях. Не знам дори дали са високи или ниски, дебели или слаби… — спря, за да изпусне една въздишка. — Бяха трима. Това е всичко, което успях да забележа.

Изглеждаше отчаяна. Кейн мислеше, че все още е изплашена от изпитанието, което е преживяла. В края на краищата, е видяла как умира човек. А тя бе само една нежна дама, която не е свикнала с такива ужасни неща.

Джейд наистина бе разстроена и когато Кейн я прегърна, се почувства още по-виновна. За първи път в живота си не й харесваше да лъже. Продължаваше да си повтаря, че мотивите й са чисти. Но това не й помагаше изобщо. Заблуждаваше трима много добри хора.

— Трябва да тръгваме — бързо каза тя. — Колкото повече стоим тук, на толкова по-голяма опасност излагаме това семейство, Кейн. Да, трябва да тръгнем веднага.

Като се втурна към изхода не даде време на никого да възрази.

— Кейн? Имате ли къща някъде извън града? — попита тя, въпреки че много добре знаеше, че има.

— Да, имам.

— Мисля, че трябва да отидем там. Далече от Лондон ще можете по-лесно да ме защитите.

— Няма да ходим в Харуит, Джейд.

— Харуит?

— Така се казва имението ми — отвърна той. — Ще ви заведа в дома на родителите ми, който се намира близо до моето имение. Вие може да не се безпокоите за репутацията си, но аз се тревожа. Ще идвам всеки ден да ви посещавам, за да съм сигурен, че се чувствате добре. Ще разположа охрана наоколо… Защо клатите така глава?

— Ще идвате да ме виждате? Кейн, вие пак нарушавате обещанието си — извика тя. — Не трябва да въвличаме родителите ви в тази работа. Обещахте ми да ме защитавате и Бог ми е свидетел, че няма да се отделя от вас докато всичко това не приключи.

— Изглежда ми твърдо решена да го направи, Кейн — намеси се Лайън.

— Напълно съм съгласна с Джейд — вмъкна Кристина.

— Защо? — в един глас попитаха двамата мъже.

Кристина повдигна рамене.

— Защото ми е приятелка. И аз трябва да я подкрепям, нали така?

Никой от двамата нямаше аргумент срещу това обяснение. Джейд беше доволна.

— Благодаря ви, Кристина. И аз също винаги ще ви подкрепям — добави тя.

Кейн поклати глава.

— Джейд — започна той с надежда да я върне към първоначалната тема. — Мислех за вашата безопасност, когато ви предложих да останете при родителите ми.

— Не.

— Вие наистина ли мислите, че с мен ще сте в безопасност?

— Определено — потвърди тя, без да обръща внимание на скептичния му тон.

— Мила моя, ще ми бъде трудно да държа ръцете си далеч от вас цели две седмици. Опитвам се да се държа като благородник, по дяволите!

Лицето на Джейд стана пурпурночервено за по-малко от секунда.

— Кейн — прошепна тя. — Не трябва да говорите подобни неща пред гостите ни.

— Те не са наши гости! — възрази той, явно раздразнен. — Ние сме им гости.

— Той не спира да ругае в мое присъствие — каза Джейд на Кристина. — И никога не се извинява.

— Джейд! — изрева Кейн. — Престанете да сменяте темата.

— Не мисля, че трябва да й крещиш, Кейн — посъветва го Кристина.

— Не е във възможностите му да се овладее — обясни Джейд. — Вероятно причината е в избухливия му нрав.

— Не съм избухлив — заяви той с по-тих глас. — Просто съм честен. Не искам да ви компрометирам.

— О, късно е да се тревожите за това — възрази Джейд. — Вие вече го направихте.

Кристина и Лайън следяха този разговор като хипнотизирани. Кейн се обърна към приятеля си.

— Нямате ли си друга работа?

— Не.

— Изчезвайте оттук — заповяда той.

Домакинът им повдигна вежди, после се примири.

— Ела, съпруго моя. Да ги изчакаме в трапезарията. Кейн, ще може ли да я попитам за още някои неща преди да тръгнете, ако искаш аз…

— По-късно — отряза го Кейн.

Кристина последва мъжа си и сина си. Спря се, за да стисне ръката на Джейд.

— Най-добре е да не се противите — прошепна тя. — Съдбата ви вече е предопределена.

Младата жена не обърна внимание на тази реплика и само кимна, за да достави удоволствие на домакинята си. След това затвори вратата и с ръце на хълбоците рязко се завъртя, за да продължи спора с Кейн.

— Това са пълни глупости да се безпокоите дали ще успете да държите ръцете си далече от мен! Знам, че няма да ме докоснете освен ако аз не ви позволя и ви вярвам — кимна и притисна ръце към гърдите си. — С цялото си сърце — завърши драматично тя.

— А не би трябвало.

Резкият му тон я стресна, но тя бързо се съвзе.

— Прекалено късно е. Вече ви вярвам. Вие ще ме защитите и аз няма да ви позволя да ме докоснете. Просто и ясно, сър. Не започвайте сега усложнявате положението с необосновани тревоги. Всичко ще е наред. Обещавам ви.

Внезапен шум привлече вниманието им. Кейн позна гласът.

Заеквайки, един от конярите му се опитваше да обясни колко е важно да намери господаря си.

— Това е Пери — обясни й Кейн, — един от конярите ми. Останете тук, докато разбера какво иска.

Разбира се, тя не му се подчини, а тръгна след него. По мрачното лице на Лайън разбра, че се е случило нещо лошо. След това вниманието й бе привлечено от слугата. Младият мъж имаше големи очи с цвят на лешник, а къдравата му коса стърчеше на всички посоки. Явно все още не можеше да успокои дишането си, но не спираше да размахва шапката, която здраво бе стиснал в ръката си.

— Всичко е изгубено, милорд — изтърси Пери. — Мерлин нареди да ви кажа, че е цяло чудо, задето кварталът не се подпали. Градската къща на граф Хейслет бе само леко обгорена. Има поражения от пушека, разбира се, но външните стени не са повредени.

— Пери, за какво…

— Градската ти къща е изгоряла, Кейн — намеси се Лайън. — Нали това се опитваш да ни кажеш, Пери?

Слугата бързо кимна.

— Не беше от небрежност — защити се той. — Не знаем как е започнало, милорд. Нямаше запалени свещи, нито забравен огън в камината. Бог ми е свидетел, не беше от небрежност.

— Никой не ви обвинява — каза Кейн. Сдържаният му глас прикриваше гнева му. Какво още, по дяволите, може да се обърка?, питаше се той. — Стават нещастни случаи.

— Не е било нещастен случай.

Всички, намиращи се във вестибюла, се обърнаха към Джейд.

Тя съсредоточено гледаше пода, а ръцете й бяха здраво стиснати заедно. Изглеждаше толкова разстроена, което накара гневът на Кейн да отслабне.

— Всичко е наред, Джейд — успокои я той. — Това, което съм изгубил, лесно може да се възстанови. — Обърна се към Пери и попита: — Няма пострадали, нали?

Лайън наблюдаваше Джейд, докато слугата пелтечейки съобщи, че всички слуги са излезли навреме навън.

Кейн се успокои. Канеше се да даде разпореждания на слугата си, когато Лайън го прекъсна.

— Позволи ми аз да се заема с властите и слугите — предложи той. — Ти трябва да изведеш Джейд от Лондон.

— Да — съгласи се приятелят му. Опитваше се да не тревожи Джейд, но вече се бе досетил, че пожарът бе свързан с мъжете, които я преследваха.

— Пери, отиди в кухнята и си сипи нещо за пиене — заповяда му Лайън. — На плота винаги има бира и бренди.

Слугата побърза да изпълни нареждането, а двамата приятели впериха поглед в младата жена, чакайки я да каже още нещо. Тя гледаше пода и кършеше ръце.

— Джейд? — подкани я Кейн, когато тя продължи да мълчи. — Защо мислиш, че това не е било случайно?

Тя въздъхна дълбоко, преди да отговори.

— Защото това не е първият пожар, Кейн. Това е третият, който предизвикват. Явно са пристрастени към палежите.

Вдигна глава и го погледна. Кейн видя сълзите в очите й.

— Ще опитват отново и отново, докато не ви хванат… както и мен — бързо добави тя. — Вътре.

— Искате да кажете, че искат да ви убият, като ви…? — попита Лайън.

Джейд поклати глава.

— Вече не искат да убият само мен — прошепна тя. Погледна Кейн и се разплака. — Сега искат да убият и него.