Мориц Йомтов
Еврейски вицове (6) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Богати и бедни

* * *

— Ако имах парите на Ротшилд, щях да бъда по-богат от него — казва просяк на колегите си.

— Как така?

— Ами като прибавя към неговите пари и това, което си изкарвам от просия!

* * *

Просякът Менделе получавал ежемесечно милостиня от Ротшилд. Банкерът обаче полюбопитствал да узнае какво прави той с парите и пратил свой служител да го проследи. След малко служителят се върнал и съобщил, че просякът си е купил черен хайвер.

На следващия месец Ротшилд го упрекнал:

— Аз ти давам милостиня, а ти я харчиш за черен хайвер!

— Добре де, когато нямам пари, не мога да ям черен хайвер, когато имам пари, не бива да ям черен хайвер. Кога, за Бога, да ям черен хайвер?

* * *

Градският банкер бил събуден в шест сутринта от настойчиво звънене. Скочил — на вратата стоял просяк.

— Какво нахалство! — извикал банкерът. — Ти даваш ли си сметка колко е часът?

— Господине, аз не Ви казвам кога да отваряте банката си, моля Ви не определяйте и Вие кога аз да започвам работа.

* * *

Просякът Менделе се явил при Ротшилд и поискал настойчиво да се увеличи ежемесечната му милостиня, тъй като получил язва на стомаха и трябвало да отиде на лечение в Карлсбад.

— Та това е най-скъпият курорт — възразил Ротшилд.

— За моето здраве нищо не ми е скъпо! — казал Менделе.

* * *

Просякът Хайми се явил при касиера на еврейската фирма, от която редовно получавал определена сума за милостиня. За голямо свое учудване получил с 20% по-малко от обикновено.

— Защо така? — попитал той.

— Шефът жени дъщеря си, ще трябва да й даде голяма зестра и затова намалява разноските си.

— Това е безобразие! — възмутил се Хайми. — От къде на къде аз ще давам зестра на неговата дъщеря!?

* * *

Дребен човек с тъжно лице и тъмни очила държи паничка в ръка и като опипва с бастун пътя си, нарежда жално:

— Помогнете на слепия, помогнете на слепия.

Спира го възрастна дама и пуска два долара в кутийката.

— Имате добро сърце, госпожо — казал слепият.

— По какво познахте?

— По очите ви, госпожо!

* * *

Може би все още някои помнят просяка-евреин, който по времето на Хитлер стоял на една от оживените берлински улици с шапка с надпис:

„Пари от евреи не приемам.“

Казват, че на ден пълнел поне по три шапки.

* * *

Богаташ казал с насмешка на просещ евреин:

— Ако веднага, без да се замисляш, ми кажеш някоя опашата лъжа, ще ти дам десет долара.

— Дължите ми сто, а ми предлагате десет. Засрамете се!

* * *

Ротшилд спира пред банката си с нает файтон и дава малък бакшиш на кочияша.

— Дъщеря Ви ми дава повече — протестира кочияшът.

— Тя има богат баща, затова!

* * *

Двама бедни евреи решават да отидат при Ротшилд, и да се опитат да изпросят нещо.

— По каква работа търсите г-н Ротшилд? — ги попитал портиерът.

— По частна.

— Тогава идете на 4-ти етаж, стая № 3.

Отишли в стая № 3.

— Искаме да видим г-н Ротшилд по частна работа.

— Не можете ли да ми кажете каква?

— Не.

— Тогава слезте на 3-ти етаж, стая № 7, там е за секретни въпроси.

В стая № 7 те трябвало под секрет да съобщят, че са дошли за милостиня. Отпратили ги на 2-ри етаж, стая № 4.

— Дошли сме за милостиня — съобщили те там.

— За първи път ли идвате?

— За първи.

Отпратили ги на първия етаж, стая № 2.

— Колко пари искате? — попитали ги.

— Колкото обичате.

— Ето ви тази бележка, отивате на приземния етаж в стаята до изхода, давате бележката и ще ви оправят.

В стаята на приземния етаж имало едър, здрав мъж, той прочел бележката, казал да го последват, завел ги до вратата и ги изгонил.

— Не знам дали Ротшилд има пари — казал единият на другия, — но има чудесна организация.

* * *

Новопристигнал в града просяк отишъл да проси от богат банкер.

Банкерът стиснал ръката му и го приветствал с добре дошъл в града.

— Но, господине, как познахте, че съм нов?

— Че кой човек от града би си загубил времето да проси от мен, когато всеки знае, че няма да му дам дори и цент!

* * *

Седят двама бедняци и пият чай без захар.

— С колко ли захар пие прислужникът в синагогата? — пита единият.

— Сигурно с половин бучка в устата.

— Ами учителят?

— Поне с една бучка.

— Равинът?

— С 2–3 бучки.

— Ами Керкович, търговецът?

— Най-малко с 4 бучки.

— Ами тогава Ротшилд с колко ли захар пие чая си?

— Ротшилд е друго нещо, носят му голяма буца захар, пробиват дупка в нея и сипват малко чай.

* * *

— Сара — оплакал се бедният евреин на жена си, — като се разхождах из града, видях един богаташ да яде палачинки.

— Е, какво от това, Жак?

— Изяде една, после още една и сетне си купи две наведнъж. Устата ми се напълни със слюнка, но дават ли се 50 цента за една палачинка, когато човек има само двайсет в джоба си!?

— Бих ти направила, Жак, но нямаме яйца!

— Е, тогава ги направи без яйца!

— Ще опитам, но откъде да взема захар?

— Сара, прояви малко фантазия и ги направи без яйца и захар.

Хапнал Жак от първата палачинка, понамръщил се, пък я оставил:

— Странни хора са това богатите, Сара! Просто не мога да разбера какво толкова им харесват на палачинките, че по четири наведнъж изяждат!

* * *

Просяк отишъл при барон Ротшилд, за да получи обичайната милостиня. Слугата обаче му казал, че баронът е тежко болен и го чакат да умре.

— Кажете му, че мога да го спася, сто на сто!

Веднага го въвели в спалнята на умиращия.

— Вярно ли е, че ще мога да живея още?

— Абсолютно сигурно, но ще ви струва много.

— Какво значение има това? Казвай бързо.

— Знаете ли къде е гетото от другата страна на реката? Където изхвърлят градската смет? Мястото, където се развъждат плъховете и хлебарките на целия град, където улиците са хлъзгави от гниещи боклуци?

Баронът потръпнал от погнуса.

— Там живея аз — рекъл просякът.

— Но какво общо има това със спасяването на моя живот?

— Елате да живеете при мен, бароне. В историята не е известен случай, богат човек да е умрял в тази част на гетото.

* * *

След като е прекарал два дни в големия град, дърводелецът Янкел се връща в родното си село.

— Повярвай, Ривка — разказва той на жена си. — Толкова е хубаво да се върнеш обратно при бедните. Винаги, когато съм сред богати, се учудвам на техния егоизъм, на алчността им, на нечестността им, докато бедните са толкова почтени.

— Така е — съгласява се Ривка. — Но какво те кара да ми разправяш всичко това?

— Първата вечер, след като цял ден обикалях складовете за дървен материал, забелязах, че ми няма бастуна. На сутринта тръгнах да го търся. Собствениците на складове, богаташи до един, се кълняха, че никакъв бастун не са виждали. Вечерта в малкото бедно ресторантче, в което вечерях предната вечер, келнерът, беден човечец, още преди да отворя дума, ми подаде бастуна. Това е, Ривка, разликата между богатите и бедните.

* * *

Богат евреин поканил просяк на обед. За първи път беднякът видял черен хайвер. Опитал го — харесал му. И все към него посягал, при това вземал с лъжичка.

— Много е хубаво това! — казал възторжено просякът.

— Хубаво е, но е много скъпо! — отвърнал богаташът.

— Абе скъпо, ама си струва парите!