Мориц Йомтов
Еврейски вицове (14) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Разни

* * *

Стар арменец е на смъртно легло. Около него е цялото му семейство.

— Кажи ни последната си дума, дай ни последния си съвет! — моли го най-големият син.

— Пазете евреите, пазете евреите! — промълвил старецът.

— Защо евреите? — учудил се синът.

— Защото като свършат с тях, ще започнат с нас!

* * *

Евреин и поляк седят един до друг на представление. Първият изпълнител е цигулар и полякът не може да скрие възхищението си.

— Той е евреин — казва гордо евреинът.

Следващото изпълнение е на народен танц. Солистката, красиво, мургаво момиче, е превъзходна танцьорка.

— Еврейка! — казва гордо евреинът.

Полякът сумти, едва се сдържа да не избухне. Третият изпълнител, певец, предизвиква бурни овации.

— Още едно еврейче — хвали се евреинът.

— О, Исусе Христе! — възкликва възмутен полякът.

— Също евреин! — казва евреинът.

* * *

Двама евреи отиват на цирк. Представя се коронният номер. В средата на манежа е поставено голямо кълбо, върху него платформа, върху платформата още едно кълбо, върху него — куб, върху куба — стълба, върху стълбата — прът. На върха на пръта се изкачва клоун, който се изправя на една ръка. С другата изважда малка цигулка, поставя я под брадата си и засвирва с една ръка.

— Какво ще кажеш за този клоун? — пита единият евреин приятеля си.

— Е, все пак не е Ойстрах! — отговаря снизходително другият.

* * *

Двама евреи пътували с кораб към Америка — единият гърбав, другия с голям, типично еврейски нос. Страхували се да заговорят един с друг — все още не им се вярвало, че пътуват към свободата си. Но след няколко дни евреинът с големия нос се приближил към гърбавия и му казал доверително:

— Приятелю, ще ти кажа една тайна. Аз съм евреин!

Гърбавият погледнал еврейския му нос и казал:

— Благодаря ти за доверието. И аз ще споделя моята тайна — гърбав съм.

* * *

Когато заминавал за Япония, г-н Рабинович съжалявал, че на Пурим няма да може да присъства на празничната служба. Голяма била обаче изненадата му, когато научил, че в Токио има синагога. Още по-изненадан бил да види, че и богомолците, и равинът били японци.

След службата г-н Рабинович отишъл да благодари на японския равин и да сподели радостта си, че в Япония е имал възможност да отпразнува Пурим.

— Извинете, а Вие евреин ли сте?

— Разбира се! — отвърнал Рабинович.

— Извинете за въпроса, но никак не приличате на евреин.

* * *

Някъде по света се срещат трима евреи.

— Откъде си ти? — питали първия.

— От Могилевка.

— А колко жители има в Могилевка?

— Към 600 — 500 евреи и 100 други.

— Какво работят християните?

— Какво? Полиция, пожарна команда, служители по чистотата.

— А ти откъде си? — попитали втория.

— Аз съм от Чернухин.

— Колко жители сте?

— 1,000 — 800 евреи и 200 други.

— Какво работят другите?

— Полиция, пожарна команда…

— А ти откъде си? — попитали третия.

— Аз съм от Ню Йорк.

— Колко жители има Ню Йорк?

— Към 10 милиона.

— А колко са евреи?

— Около два милиона.

— Че какво правите с 8 милиона полиция и пожарникари?

* * *

В претъпкано купе пътува евреин. Лято е и е много горещо.

— Колко съм жаден! Колко съм жаден! — се обажда през няколко минути евреинът.

На един от пътниците му писва да го слуша, бърка в чантата си и му дава шише бира.

След малко евреинът започва да повтаря през няколко минути:

— Колко бях жаден! Колко бях жаден!

* * *

Рабинович върви по улицата, настига човек, обръща се и го тупва по рамото:

— О, здравей, Познански! Какво става с тебе, толкова години минаха, много си се променил. Беше едър — сега си дребен, беше рус — сега си тъмен. Беше пълен, сега си слаб. Познански, Познански, добре все пак, че те познах.

— Но аз не се казвам Познански.

— А, и името си си сменил, значи!

* * *

Няколко минути преди да потегли влакът, човек търчи по перона и вика:

— Рабинович! Рабинович!

— Какво има? — пита появилият се на прозореца мъж.

Вместо да му отговори, тичащият се приближава до него и му удря страхотен шамар.

Мъжът се оттегля в купето и без никакво смущение заявява на спътниците си:

— Как го излъгах, а! Аз не съм Рабинович, Абрамович съм!

* * *

На гарата, на гишето за билети идва редът на Майер.

— Билет за Варшава. Колко струва, моля?

— 100 злоти.

— Но аз имам само 60.

— Следващият, моля! — подканя билетопродавачът.

Майер се оттегля и застава отново на опашката.

Идва пак неговият ред:

— Да ви кажа право, скрил съм от жена си 10 злоти, така че имам 70.

— Следващият, моля! — не му обръща внимание продавачът.

Майер пак се нарежда на опашката и когато застава на гишето, казва:

— Знаете ли, пребърках се и се оказа, че имам още 10 злоти.

В това време се чула сбирката на тръгващия влак.

— Е, видяхте ли! — казал Майер. — Кой губи сега?

* * *

В Москва на улицата се срещат двама музиканти. Отдавна не са се виждали.

— О, как си, Ицик, какво правиш? — пита Леон.

— Много съм добре, образувахме си едно оркестърче — файн!

— А кой ви е диригент?

— Ешкенази.

— Чудесно! Знам го. А първа цигулка?

— Вайсберг.

— И той е добър. А флейта?

— Самсонович!

— Ехе, голяма работа сте.

И така се оказва, че всички оркестранти са все евреи, докато се стигнало до ударните инструменти.

— Мъчно беше за тях и взехме Иван Иванович.

— Ех, тези руснаци! Навсякъде се набутват.

* * *

Джорджи обичал да се мотае по улиците и редовно закъснявал за училище, като все намирал някакво извинение.

— Този път защо закъсня, Джорджи? — пита го учителката.

— Баща ми ме накара да му помогна в гаража.

— Добре, нека баща ти ти даде бележка. И ако утре не я донесеш, ще извикам баща ти тук, в училище.

На следващия ден Джорджи донесъл следната бележка:

„Госпожо, моля извинете Джорджи за вчерашното закъснение. Той му помагаше в гаража. Баща ми.“

* * *

Възрастен човек пита малчуган, който си играе на улицата:

— Как се казваш, момченце?

— Като татко ми.

— Искам да кажа, как те викат.

— Никой не ме вика, аз съм много послушен.

— Не ме разбра. Искам да кажа, как те повикват, да речем, за обяд…

— Никой не ме вика. Аз винаги съм пръв на масата.

* * *

Местният равин вижда малкия Сиймур, който се опитва да достигне звънеца на една къща.

— Здравей, Сиймур. Чакай, ще ти помогна.

Той вдига малчугана, който натиска с все сила звънеца и сетне изкрещява:

— Благодаря, Раби! Бягай да бягаме сега!

* * *

В бракоразводно дело адвокат прави всичко възможно, за да злепостави пред съда съпругата на своя довереник:

— Кажете на уважаемия съд, какво работехте, преди да се омъжите.

— Бях стриптийзьорка.

— Смятате ли, че това е занимание, достойно за почтена жена?

— Това е далеч по-благородна професия в сравнение с професията на моя баща и аз се гордея с нея.

— Баща ви сутеньор ли беше?

— Не, адвокат!

* * *

Райнберг е обвинен в полигамия. Адвокатът му обаче бил превъзходен и успял да опровергае неопровержимите доказателства.

След като съдията прочел оправдателната присъда, обърнал се към подсъдимия:

— Г-н Райнберг, чухте оправдателната присъда. Сега можете спокойно да се приберете вкъщи при жена си.

— Благодаря ви, г-н съдия, но бихте ли ми посочили при коя от четирите?

* * *

Католик, протестант и евреин били заловени да играят комар и изправени пред съда.

— По колко пари залагахте? — попитал съдията.

— Та аз не познавам картите, как така ще залагам? — оправдал се католикът.

— Аз въобще не бях там. Може ли да съм залагал пари, когато ме е нямало?

— А вие? — обърнал се съдията към евреина.

— Господин съдия — рекъл евреинът, — да не мислите, че ще седна сам да си играя на пари?

* * *

Професор Коен, пословичен със своята разсеяност, срещнал една сутрин сина си по коридорите на университета и му казал:

— Здравей, Марти. Как е баща ти?

* * *

Синът на религиозен евреин обяснявал на баща си дарвиновата теория. Като чул, че човекът произхожда от маймуната, старият евреин гневно прекъснал сина си:

— Виж какво! Аз зная, че не произхождам от маймуна. Е, виж, за теб не съм сигурен!

* * *

Айнщайн на тържествена вечеря в негова чест:

— Това, което никак не харесвам на младото поколение е, че аз вече не принадлежа към него.

* * *

Известен професор по история на еврейството бил поканен на бал на своите студенти. В разгара на веселието към него се приближила кралицата на бала, негова студентка. За всеобщо учудване, професорът я награбил и целунал звучно.

— Боже мой! — възкликнало момичето.

— Да оставим настрана титлите. Тази вечер ме наричай просто Джо.

* * *

Млада музикантка преследвала известния пианист Артур Рубинщайн. За да се отърве, той решил да я изслуша.

— Родена съм за пианистка — казала младата жена. — По цял ден свиря, затова не съм се и омъжила. Ако се съгласите да ми дадете поне десетина урока…

Рубинщайн я поканил на пианото, тя свирила половин час, след което се обърнала тържествуваща към него.

— Е, какво мислите?

— Мисля, че спокойно можете да се омъжите!

* * *

— Деди, имаш ли нещо против да посвиря на хармоника?

Разбира се, че не, аз обичам музиката. Всъщност мене музиката ме спаси.

— Как?

— Това стана още преди баща ти да се роди. Скъса се язовирната стена, наводнението беше неописуемо. Баба ти успя да се качи на масата и водата я повлече.

— А ти?

— Аз я съпровождах на пианото.

* * *

Семейство Менделсон били много доволни от прислужницата си и се натъжили, когато тя казала, че ги напуска. Причината била, че е бременна, а нямала съпруг.

Менделсонови решили да осиновят детето, за да запазят домашната прислужница.

След две години прислужницата отново им съобщила, че чака дете. Менделсонови решили да осиновят и него. След още една година, когато осиновили и третото дете на прислужницата, тя им казала категорично, че напуска.

— Но защо? — изненадали се Менделсонови.

— Защото когато дойдох да работя при вас, не ми казахте, че ще трябва да се грижа и за трите ви деца.

* * *

В продължение на 20 години Яков посещава един и същ ресторант и поръчва един и същ борш. За ресторанта това е идеалният клиент — нито веднъж не се е оплакал нито от храната, нито от обслужването. Затова една вечер келнерът бил силно озадачен от това, че Яков го извикал гневно, след като боршът му бил току-що поднесен.

— Келнер, опитайте този борш.

— Защо, г-н Яков, това е същият, който…

— Не дрънкайте, а сядайте и го опитайте.

— Г-н Яков, ако боршът е студен или…

— Не дрънкайте, ами сядайте и го опитайте.

— Г-н Яков, и да го опитам, ако Вие не го харесвате, все едно, ще трябва да Ви го сменя.

Яков се изправил застрашително, лицето му мораво от гняв:

— За последен път казвам: опитайте борша!

Келнерът седнал, огледал масата и попитал:

— Къде е лъжицата?

— А-а-а! — избухнал тържествуващ Яков. — Аз ли трябва да знам къде е лъжицата?

* * *

Редовен клиент на ресторант вкусва от гозбата и възмутен се провиква:

— Келнер, повикайте управителя. Аз това отвратително нещо не мога да го ям.

— Излишно е да го викам, господине, управителят също няма да го яде.

* * *

Клиент вкусва от малиновия сладкиш, който си е поръчал за десерт и извиква възмутен:

— Как е възможно! Що за малинов сладкиш е това? Та той мирише на херинга!

— На херинга ли? Прощавайте, аз съм ви дал от ябълковия. Малиновият мирише на лук.

* * *

Две години минали откакто Реб Юдел изчезнал. Никой не знаел убит ли е или просто е избягал от жена си. А тя го била отдавна прежалила. Имала си любовник и искала да се омъжи за него, но според юдейските закони нямала това право, докато не бъде доказано, че Реб е мъртъв.

Една сутрин чула, че морето е изхвърлило труп и хукнала през глава да го види.

— Но това е Реб, божичко, Реб това си ти!

— Как ще докажете това, госпожо, та това е един съвсем разложен труп! — казал съдебния следовател.

— Петнадесет години съм живяла с него, ако аз не го позная, кой друг.

— По какво?

— Той, той, той заекваше и много обичаше да пее стари песни!

* * *

Непосредствено преди Октомврийската революция, докато Русия е още във война, евреин влиза в кварталната бакалница.

— Вече не сте желан в моя магазин — посрещнал го враждебно собственикът. — Махайте се и повече не идвайте!

— Защо, какво съм Ви сторил?

— Това, което и всички останали евреи! Докато синът ми е в армията и се бори за чест и достойнство, Вашият се бори да натрупа повече пари.

— Господине, всеки се бори за това, което му липсва!

* * *

Двама приятели седели в дома на единия и си говорели. Гостът си бил забравил часовника и колкото пъти питал колко е часът, домакинът отивал до кухнята и като се върнел, му казвал.

— Само в кухнята ли имаш часовник? — попитал гостът.

— Въобще нямам.

— А защо ходиш до кухнята?

— Оттам се вижда часовникът на училището.

— Часовникът на училището! А нощно време?

— Нощно време използвам тромпета!

— Тромпета! Как с тромпет ще познаеш колко е часът?

— Много лесно. Отварям прозореца, надувам го и все някой ще се намери да изкрещи: „Абе кой е този идиот, който в три часа и седемнадесет минути се е разсвирил?“

* * *

Г-жа Моргенщайн, развълнувана от проповедта на равина, отишла да му стисне ръката.

— Държа да знаете, че всички Ваши проповеди са прекрасни. Би трябвало да ги издадете в книга.

— Г-жо Моргенщайн, трогнат и поласкан съм. Сам аз не бих ги издал, но като умра, ако те наистина струват нещо, ще се намери кой да ги издаде посмъртно.

— О, това би било чудесно! Колкото по-скоро, толкова по-добре!

* * *

Служител в синагогата се вгледал в просяка пред вратата и го разпознал.

— Измамник! — развикал се той. — Вчера просеше пред католическата църква, видях те. Днес пред синагогата. В крайна сметка — евреин ли си или католик?

— Евреин. Но в тези времена може ли човек да преживява само от една вяра?

* * *

В игрална зала на хотел четирима непознати сядат да играят бридж. Единият предложил най-напред всеки да си каже името.

— Аз — казал той — съм Алберт Калман.

— Уилям Кохейн — представил се вторият.

— Джо Конин — отвърнал третият.

Четвъртият мълчаливо бъркал картите.

— А вие? — попитали го.

— Аз също съм Коен.

* * *

Посетител в хотел отворил библията, която била на нощната масичка. На първата страница някой бил написал: „Ако сте болен, четете псалм 18, ако се безпокоите за семейството си — псалм 45, ако сте самотен — псалм 92“.

Посетителят бил самотен и отворил на псалм 92. Накрая на псалма прочел надпис с молив: „Ако все още сте самотен, позвънете на телефон 5–139 и търсете Ида.“

* * *

Трима евреи корабокрушенци попаднали на необитаем остров. Решили, че само Господ може да им помогне. След продължителни молитви се явил ангел, който обещал да изпълни по едно желание на всеки един.

Първият пожелал да се озове в най-хубавия ресторант в Ню Йорк. Изчезнал моментално.

Вторият поискал да е в Париж в компанията на хубава жена и бутилка шампанско. Изчезнал и той.

Третият мислил дълго, много дълго. Сетне казал:

— Страшно ми е скучно сам. Върнете онези двамата.

* * *

Двама непознати пътуват в купе първа класа. Единият пали цигара. Другият му прави бележка, че купето е за непушачи. Пушачът обаче продължава да пуши невъзмутимо.

— Господине, ще повикам кондуктора.

След като и това не помогнало, непушачът наистина извикал кондуктора.

— Господинът нарушава реда…

— Не аз, а той нарушава реда. Вози се в първа класа с билет от втора.

Непушачът сконфузено се измъкнал от купето.

На крайната гара се срещнали на перона.

— Откъде разбрахте, че билетът ми е втора класа?

— Видях го като го слагахте в джоба си — същият като моя!

* * *

Селският учител се пропил и постепенно загубил учениците си.

Равинът отишъл при него и се опитал да го вразуми:

— Нямаш избор. Просто трябва да спреш да пиеш…

— Защо?

— Как защо? Като спреш да пиеш, отново ще почнеш да преподаваш.

— Бе ти луд ли си?! Аз преподавам от 20 години, за да мога да пия, ти искаш да спра да пия, за да преподавам!

* * *

Двама стари приятели се срещат.

— Какво си се оклюмал? — пита единият.

— Само преди няколко дни погребах жена си.

— Как така? Че нали почина преди три години, бях на погребението й.

— Това беше първата ми жена. А сега почина и втората.

— О, прощавай, не знаех, че си се оженил пак. Честито!

* * *

Млад, хубав мъж отишъл при хирург и поискал да го стерилизират.

Хирургът се опитал да го разубеди, но младежът се тръшкал, плакал, заканвал се да се самоубие. Хирургът се видял в чудо и извършил операцията.

— Защо ви трябваше това? — попитал хирургът, когато пациентът напускал болницата.

— Влюбен съм в еврейка, искам да се оженя за нея, а е съгласна само ако стана евреин.

— Но тя е искала да ви обрежа!

— Да, точно това беше думата.

* * *

Часовникът на Леви се развалил. Влязъл в часовникарски магазин.

— Но ние не поправяме часовници! Ние обрязваме — казал собственикът.

— Е, тогава защо са тези часовници на витрината?

— А вие, господине, на мое място какво бихте сложили на витрината?

* * *

В края на XIX век член на руското царско семейство посетил Лондон и кметът дал вечеря в негова чест. Сред поканените бил и прочутият милионер и филантроп сър Моузес Монтефиоре. На руския благородник не било по вкуса да вечеря с евреин. По време на тържеството той споменал, че в Япония най-силно впечатление му е направило, че там няма нито свини, нито евреи.

Гостите се престорили, че не забелязват намека, но не и Монтефиоре.

— Сър — обърнал се той към руския благородник-антисемит, — когато ние двамата отидем в Япония, там ще има вече и евреин, и свиня.

* * *

Евреин и полски професор-антисемит пътували в едно купе.

— Добър ден, господине — опитал се да започне разговор евреинът, но професорът четял вестник и не му обръщал внимание. Чак на третия опит на евреина той отвърнал с досада:

— Не разбирате ли, че нямам никакво желание да разговарям с невежа евреин.

Прикривайки гнева си, евреинът казал с равен, предизвикателен тон:

— Понякога един невеж евреин е далеч по-умен от един образован фанатик. И мога да ви го докажа!

— Така ли? Да видим! Какво предлагате?

— Първо аз ще Ви задам един въпрос. Ако не можете да ми отговорите, ще ми платите 25 злоти. След това Вие ще ми зададете въпрос. Ако аз не мога да Ви отговоря, ще Ви дам 5 злоти, защото, според Вас, съм невеж евреин. Съгласен ли сте?

— С удоволствие ще Ви прибера петте злоти! — отвърнал уверено професорът. — Питайте!

— Какво е това, което има три очи, пасе трева и строи къщи от злато?

Дълго се мъчил професорът, накрая броил двадесет и петте злоти и попитал:

— Добре, кажи кое е това, което има три очи, пасе трева и строи къщи от злато.

— И аз не знам — отвърнал евреинът. — Ето ви вашите пет злоти!

* * *

Той бил дребен, слабичък и страхлив човечец. Живеел на село и се препитавал с гъбарство. Докато събирал гъби по поляната, чул глас:

— Иде голяма буря-а-а! Бягай вкъщи!

Човечецът се огледал. Наоколо нямало никой. Само един кон го гледал спокойно с умните си очи. Погледнал небето — било безоблачно, а времето било топло и тихо.

— Иде голяма буря-а-а! Бягай вкъщи!

Конят продължавал да го гледа все така спокойно и умно.

Ужасен, човекът хукнал. Едва поемайки дъх, влетял вкъщи.

— Глътка коняк, глътка коняк — или ще припадна! — викнал той на жена си и като глътнал живителната течност, разказал какво му се е случило.

— И никакъв човек наоколо, никакъв! — добавил той. — Кон един и толкова.

— Добре де — отвърнала спокойно жена му, — казал ти, че ще има буря. Няма какво толкова да се вълнуваш. В края на краищата какво ти разбира кон от метеорология?

* * *

— Не мога да спя, докторе. По цяла нощ не мигвам.

— Ще ви предпиша нещо успокоително…

— Опитах всичко! Сънотворните сякаш имат обратно действие при мене.

— Тогава опитайте чаша…

— … топло мляко половин час преди лягане, нали? Има-няма един тон съм изпил. Не помага.

— А музика от…

— … Шуберт и краката в леген с гореща, солена вода. Вятър и мъгла!

— Вижте, нека опитаме стария изпитан начин да броиш овце: една овца, две овци и така нататък.

— Точно това направих снощи и реших да потърся помощта на психиатър. Броих до две хиляди овце. После им преброих краката — осем хиляди. Разделих ги на четири и получих отново същите две хиляди овце. Започнах да ги стрижа, овца по овца. Остригах ги всичките и… нищо! Тогава реших да направя от кожите им кожуси. Много изтощителна работа. От две хиляди кожи излязоха 587 кожуха. Капнах от умора. Очите ми взеха да се затварят, почти бях заспал, когато изведнъж скочих разтревожен. Божичко, каква беля ми докараха тези две хиляди овце!

— Но моля ви, успокойте се, каква беля?

— Докторе, от къде да намеря пари за хастар на 587 кожуха?

* * *

Не наричайте никого честен, само защото никога не е имал възможността да краде.

* * *

Ако пикаеш в обувките си, няма да ти е топло дълго време.

* * *

Мошеничеството и кариеризмът са единствените обяснения за успеха на хората, които мразим.

* * *

Истински умен е този, който мисли всичко, което казва, без да казва всичко, което мисли.

* * *

Крадецът е човек, който притежава дарбата да намира ваши неща, преди вие да сте ги загубили.

* * *

Ако във войните умираха тези, които трябва, нямаше да има войни.

* * *

Прозявката е ням вик.

* * *

— Как е могъл мъжът, който е бил недостоен да се ожени за дъщеря Ви, да е баща на най-прекрасното внуче в света?

* * *

Съвест е тази част от душата, която се разтваря в алкохол.

* * *

Съвестта не Ви пречи, за да направите каквото и да било. Тя само Ви пречи да му се радвате.

* * *

Юношата е човек, който се държи като бебе, когато не се държите с него като с възрастен.

* * *

След като паднеш, все някой може да дойде да ти помогне. Никой обаче не ти помага да не паднеш.

* * *

Не е срамно да се родиш беден, нито е срамно да умреш беден. Но какво лошо има, ако поне в промеждутъка си богат?