Мориц Йомтов
Еврейски вицове (9) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

От времето на Сталин

* * *

Евреин попълва формуляр.

Име, презиме и фамилия: Мойсей Абрамович Голдберг.

Роден: 5 ноември 1938 г.

Участие в Отечествената Война: не.

Ордени и медали: не.

Партийна принадлежност: не.

Националност: да.

* * *

По време на заседание на Политбюро Сталин подхвърлил на Каганович:

— Лазар Мойсеевич, вие не бяхте ли нещо като евреин?

— Йосиф Висарионович, аз не съм евреин. Аз съм комунист!

* * *

При Левински пристигнал партиец да го агитира да участва в подписката за държавен заем. Започнал да му обяснява значението на заема, как той ще помогне за процъфтяването на държавата. Левински го прекъснал, като казал:

— Ясно ми е, много е важно и като съзнателен гражданин ще запиша 100,000 рубли.

— Но как ще ги изплатиш? — учудил се агитаторът. — Колко получаваш на месец?

— 129 рубли.

— Заемът се погасява с 10 вноски, значи ще трябва да даваш по 10,000 рубли на месец. Не можеш. Пиши по-малко.

— Добре, 50,000 рубли!

— Невъзможно!

— Хайде тогава, 10,000?

— И това е много.

— Тогава — пет! Но да знаеш, че повече няма да намаля и копейка!

* * *

Милицията се усъмнява, че Рабинович върши нечестни сделки и му праща призовка да се яви при следователя.

— Гражданино Рабинович — казва му той, — забелязахме, че Вие всяка вечер гуляете в най-скъпия ресторант в града с големи компании, пиете шампанско, поръчвате най-скъпите ястия и накрая все Вие плащате.

— Нима това е лошо? — учудва се Рабинович.

— Да, но Вие получавате всичко на всичко по 120 рубли месечно.

— Нима това е хубаво?

* * *

Екипажът на новия кораб „Одеса“ е строен на палубата. Капитанът произнася прочувствено слово.

— Другари матроси, преди „Одеса“ да поеме първия си океански курс, бих искал всички да знаете: този кораб не е мой! Този кораб не е на офицерите. Нито на матросите. Този кораб е наш, на всички ни. Ясно ли е?

Разнася се мощно „тъй верно!“

— Матрос Коен, всички казаха „тъй верно“, само ти — не. Защо?

— Защото, другарю капитан, не ми е ясно защо, след като корабът е наш, не вземем да го продадем.

* * *

В колхоз пристига делегация на ЦК на КПСС.

— Какъв ще е добивът от домати тази година? — обръща се ръководителят на делегацията към председателя на колхоза.

— Голям, много голям! Ако сложим всички домати на куп, върхът му ще стигне Бога.

— Какво говорите, не знаете ли, че Бог няма.

— А вие не виждате ли, че и домати няма.

* * *

Комисар тръгва на инспекция в Украйна и пристига в колхоза на Степан Степанович.

— Чудесни кокошки отглеждате, Степан Степанович — хвали го комисарят, — с какво ги храните?

— С трохи от хляб!

— Какво? — разярява се комисарят. — Давате хляб на кокошките, когато няма хляб за хората! Десет години Сибир за вас!

В района бързо се разпространява, че е забранено да се хранят кокошки с трохи. Когато комисарят пристига в колхоза на Иван Иванич и пита с какво хранят кокошките, казват му:

— С ръж.

— Какво? — разярява се отново комисарят. — Давате зърно на кокошките, когато има глад за зърнени храни в целия Съюз! Десет години Сибир за вас.

Разчуло се и това и когато комисарят пристигнал в колхоза на Абрам Абрамович и го попитал какво дава на добре отглежданите кокошки, получил отговор:

— Давам им по една рубла, да си купуват сами храната.

* * *

Събрание за приемане на Рабинович в партията. На въпроса дали се е колебал в линията на партията, той отговаря:

— Да, но заедно с линията на партията.

* * *

Абрамович кандидатства за член на партията. Задават му въпроси:

— Ако получите един милион долара, какво бихте направили?

— Веднага ще ги дам на партията.

— А ако имате две коли?

— Едната… не, не, и двете ще дам на партията.

— А ако имате две кожени палта?

Абрамович мълчи и мисли.

— Абрамович, чухте ли въпроса? Какво толкова мислите?

— Мисля си, другари, че след като съм дал на партията един милион долара и две леки коли, би следвало да мога да задържа за себе си двете кожени палта, които наистина имам.

* * *

Леон Барух кандидатства за член на КПСС. Както си е редът, викат го в районния комитет, за да видят политическата му подготовка.

— Кое е най-характерното за капитализма? — пита го секретарят на районния комитет.

— Експлоатацията на човек от човека!

— А как е при нас?

— Точно обратното!

* * *

Розенщайн винаги се изказвал на събрания и все бил съгласен с преждеговорящите.

Иванов го укорил:

— Ти собствено мнение нямаш ли?

— Имам, но никак не съм съгласен с него.

* * *

В Будапеща изключват Херш от партията. Вечерта той сънува, че американската армия нахлува в Унгария, завзема Будапеща, главнокомандващият извиква партийния секретар и му нарежда: „Възстановете Херш в партията!“

* * *

Осъждат Лев Давидович на десет години заточение в Сибир. Съдията го пита дали, след като е осъзнал прегрешенията си към Съветската власт, е доволен от присъдата си.

— Граждани съдии — започнал осъденият. — Съединените щати са една ужасна, декадентска, капиталистическа държава. Капиталистите изцеждат и последните сили на пролетариата, за да постигнат максимална печалба. Има безработица и расизъм, ширят се престъпността и наркоманията. Прав ли съм?

— Прав си.

— Е, като съм прав, господин съдия, не считате ли, че за моите престъпления срещу съветската власт заслужавам да бъда заточен не в Сибир, а в Съединените Щати?

* * *

Евреин паднал в река Москва и започнал да се дави. Група войници го гледали с пренебрежение и се смеели на неистовите му викове за помощ.

Тогава на нещастника му хрумнала спасителна идея.

— Долу Маркс, долу Ленин! — изкрещял той с последни сили.

Мигновено войниците скочили, измъкнали го, закарали го в затвора и го тикнали в една килия.

— Постой малко тук, че да запомниш кога си хулил нашия строй — рекли те на щастливо усмихнатия удавник.

* * *

След завръщането си от САЩ Хрушчов повикал главния архитект на Москва и му казал:

— Като бях в Америка, ми отправиха много критични забележки: че не се държим добре с евреите, не даваме свобода на тяхната религия, затваряме синагогите им. Искам в срок от 6 месеца тук, на Червения площад, да се построи голяма, нова синагога и да се назначи съответния персонал. Ще ми докладвате след 3 месеца.

След 3 месеца главният архитект се явил в Кремъл и докладвал:

— Всичко е наред, плановете са готови, материалите струпани, само една трудност има: всички кандидати за равини са все евреи!

* * *

Във връзка с преговорите по разоръжаването в Москва очаквали на посещение Кисинджър. От КГБ предупредили директора на най-големия ракетен завод, че гостът е евреин и сигурно ще иска да се срещне с евреи.

Директорът веднага взел мерки. Повикал заместника си Иван Иванович.

— Слушай, знаеш, че при нас не допускат евреи на работа. Пред Кисинджър ще те представя за евреин. Сменяш си документите и от днес ти си Абрам Рабинович.

— Невъзможно, другарю директор. Аз мразя евреите от дън душа, не мога да ги търпя, а вие… Боже мой — аз евреин!

— Партийно поръчение, Иван Иванович, пардон, Абрам Рабинович.

Кисинджър наистина питал дали в завода работят евреи и като разбрал, че заместник-директорът е евреин, пожелал да се срещне с него.

Директорът вдигнал телефона:

— Намерете веднага Абрам Рабинович и да… Как? Какво? — не вярвал на ушите си директорът и с трепереща ръка поставил слушалката на вилката.

— Съжалявам, господин Кисинджър. Абрам Рабинович е отпътувал снощи за Израел.

* * *

Еврейско семейство подава молба за емиграция в САЩ. Причината била, че имали там чичо, който бил сляп и се нуждаел от грижи.

Отказали им — щом чичото имал нужда от грижи, да дойдел той при тях.

— Не ме разбрахте! — обяснил молителят на чиновничката. — Той е сляп, не е луд.

* * *

След продължителни опити, Абрамович получил разрешение да напусне СССР. Оказало се обаче, че за да получи изходна виза трябва да се плати рушвет.

— Брилянти или други скъпоценни камъни имате ли? — попитала го чиновничката.

— Не.

— Злато?

— Да, около 57 килограма.

Разбира се, получил веднага всички документи. Връщайки се вкъщи, той извикал още от вратата:

— Сара, злато мое! Аз заминавам, ти оставаш.

* * *

— Кажете ми, другарю генерал, след като съм на 70 години и всичките ми документи са в изправност, защо не ме пускате да си замина за Израел?

— Защото сте работили в ракетостроенето и знаете много тайни.

— Но мене от 15 години не ме допускат да припаря нито до лабораториите, нито до полигоните. А още преди петнадесет години нашите ракети не струваха нищо пред американските.

— Ето, това е тайната, заради която не Ви пускаме, другарю Коен.

* * *

Коган подал молба да се изсели със семейството си за Израел. Повикали го в милицията.

— Как не Ви е срам, другарю Коган! Тук сте роден, имате хубава квартира, получавате добра заплата, защо искате да напуснете страната?

— Не искам, но жена ми не ми дава мира.

— Толкова ли не можете да се оправите с една жена?

— Да беше само тя, ами баща й, майка й, братята й — всички настояват.

— Вие останете тук, пък те да заминават!

— Невъзможно, аз съм единственият евреин в семейството!

* * *

Евреин отива в милицията и пита дали ще му разрешат изходна виза.

— Не!

— А ако другарите министри поискат изходни визи, ще им дадете ли?

— Разбира се.

— А ако Политбюро поиска изходни визи, и на тях ли ще дадете?

— Иска ли питане?!

— Добре тогава, дайте на тях изходни визи. Аз оставам тук.

* * *

На гишето за подаване на молби за емиграция от Съветския съюз е застанал Бернщайн.

— Отказва Ви се разрешение — строго му съобщава чиновничката. — Всяка седмица идвате, ние Ви отказваме и Вие пак подавате. Като минат 6 месеца от днес, елате пак!

— Сутринта или следобед? — пита Бернщайн.

* * *

Файнберг емигрирал в Швейцария, потръгнало му и бързо забогатял. Дошли му на гости приятели от Прага и той ги поканил в разкошната си вила извън града. Като ги развеждал да я разгледат, стигнали до спалнята и за голямо учудване гостите видели портретите на цялото Политбюро, закачени срещу леглото.

— Защо? — попитали гостите.

— Какво да ви кажа? Има нощи, когато се събуждам, става ми мъчно за родината, за приятелите, за Прага. Разкайвам се, че съм дошъл тук и тогава… светвам лампите, виждам портретите и всичко ми минава.

* * *

Ешкенази получил разрешение и емигрирал в Израел. Постоял там няколко месеца. Било горещо, работата била тежка и поискал да се върне в Съветския съюз. Не било лесно да получи входна виза, но имал приятели и успял. След няколко месеца в Москва му дотегнало, започнал да прави постъпки за ново изселване в Израел и успял да получи разрешение.

Но в Израел пак му омръзнало и се върнал отново.

Това отиване и връщане продължило пет-шест пъти. Накрая в милицията най-строго му заявили:

— Не може така, насам-натам, трябва да решите къде ви харесва повече.

— Да ви кажа право, не ми харесва нито там, нито тук, но по пътя е много хубаво.

* * *

Зилберщайн получил разрешение да емигрира и отишъл в милицията да си получи документите. На гишето чиновничката го попитала:

— За Израел, нали?

— Моля, моля, не! Там се бият.

— САЩ?

— Много е далеч, сега имало безработица.

— Франция?

— Какво да ви кажа, там имало антисемитизъм.

— Изберете си сам! — ядосала се чиновничката и му бутнала глобус в ръцете.

Зилберщайн взел глобуса, повъртял го, повъртял го в ръцете си и попитал:

— А друг глобус нямате ли?