Мориц Йомтов
Еврейски вицове (11) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Американски

* * *

Г-жа Финкелщайн от Израел била на гости при сина си в Ню Йорк. Трябвало да отиде във Вашингтон и тъй като не знаела английски, синът й й обяснил как да смени влака във Филаделфия. Но г-жа Финкелщайн се объркала и се качила отново във влак за Ню Йорк. В купето видяла жена да чете вестник на идиш и подхванала разговор:

— Когато стигнем във Вашингтон, ще ми помогнете ли да наема такси?

— Вашингтон? Но аз идвам от Вашингтон и отивам в Ню Йорк.

— Боже, какво чудо са американските железници! Седим една срещу друга, и един и същи влак ни кара в две различни посоки — Вас в Ню Йорк, мене — във Вашингтон!

* * *

Двама братя евреи решили да се покръстят. Пръв в църквата влязъл по-големият. Щом излязъл, малкият нетърпеливо го попитал:

— Е, как беше?

Големият отминал брат си с презрение.

— Ей, Жак, какво ти става? — настигнал го по-малкият брат.

— Първо — не съм Жак, а Жорж. И второ — с евреи не разговарям. Защо разпнахте нашия Бог, Исус Христос?

* * *

Мистър Леви минавал край католическата катедрала „Св. Патрик“ и видял, че пред портите й се тълпят хора. От любопитство и той се присъединил към тях, но нищо не можал да види. Напливът бил голям, прииждали все нови и нови хора и той неусетно се озовал пред свещеника, който му пъхнал лъжичка в устата, ударил го с кръст по главата и му казал:

— Честито, от днес и ти си в лоното Христово!

Ужасен Леви едва успял да излезе отново на улицата. Ужас! Той е покръстен, какво да прави! Решил да се обади по телефона на жена си.

— Да знаеш какво се случи с мен, Ребека — казал й той. — Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа, отидох да видя какво става и докато се усети наблъскаха ме в църквата, помъчих се да се измъкна, но прииждаха все нови и нови хора…

— Ароне, виж какво — прекъснала го жена му, — знаеш много добре, че ще имаме гости за вечеря и сега готвя, довечера ще ми разкажеш. — И затворила телефона.

Решил да се обади на дъщеря си.

— Да знаеш какво се случи с мен, Мириам — почнал той. — Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа…

— Папа — прекъснала го дъщеря му, — ще закъснея на срещата с годеника си, довечера ще ми разкажеш всичко. — И затворила телефона.

Решил да се обади на сина си.

— Сидни, да знаеш какво ми се случи — започнал той.

— Папа, сега ли намери да звъниш, тъкмо съм легнал с едно момиче. — И му тръшнал телефона.

Излязъл от кабината мистър Леви, обърнал очи към небето и казал:

— Господи, Боже мой, само от 15 минути съм християнин, и вече така съм намразил трима евреи, че…

* * *

Богат евреин отива при равина и го моли да обреже кучето му.

— Ти чуваш ли се какво искаш? — възразява равинът. — Обрязват се само хора.

— Ще ти платя 2,000 долара.

— Но това е грях!

— 5,000 долара.

— Светотатство не мога да извърша.

— 10,000 долара.

— Абе ти защо не ми каза още в началото, че кучето е еврейче?

* * *

Младият Цукерман се преместил от Ню Йорк в Холивуд, Влязъл в кинобизнеса и много бързо станал милионер.

Купил си грамадна красива яхта и поканил майка си от Ню Йорк да се видят. Облечен в нова блестяща капитанска униформа, той посрещнал майка си на капитанския мостик.

Жената много се зарадвала на сина си, но му казала:

— Сине, за мен ти си капитан, и за децата, и за жена си сигурно си капитан, но за другите капитани капитан ли си?

* * *

Разхождайки се по Бродуей, евреин-турист видял фирма: „Отличен сладолед, собственик М. Леви“ и отдолу с немалки букви: „Сладолед на евреи не продаваме“.

Възмутен, туристът отишъл при собственика и се развикал:

— Как не Ви е срам, на евреи да не продавате, а Вие самият сте евреин!

— А Вие като викате толкова — спокойно му отговорил Леви, — вкусвали ли сте от моя сладолед?

* * *

В Ню Йорк пристига евреин от Европа и понеже бил чувал, че в Америка имало много хубави еврейски ресторанти, решил да се нахрани в един от тях. За голямо негово учудване, в преддверието го посрещнал сервитьор японец. Гостът помислил, че е сбъркал, обърнал се и искал да излезе, но японецът го заговорил на идиш и го отвел към свободна маса.

Успокоен, европеецът си поръчал на идиш специалитетите на заведението, нахранил се добре и поискал да плати.

Пристигнал собственикът на заведението, предявил му сметката и най-учтиво попитал харесала ли му е храната.

— Отлична беше — отговорил клиентът, — но едно не ми е ясно, от къде този японец знае толкова добре идиш.

— Шшт! — предупредил го шефът. — Той работи при нас безплатно, и мисли, че го учим на английски.

* * *

В предприятие за покупка и продажба на коли на старо пристига с разкошен нов „Мерцедес“ мисис Шварцман.

— Искам да продам тази кола — съобщава тя на собственика.

— Колко искате за нея?

— 25 долара.

— Защо, какво й има на колата? Да не й е разбит моторът?

— Не, нищо й няма, на 1,000 мили е.

— Да не би да не е Ваша?

— Моя е, но трябва да я продам!

— Но защо?

— Мъжът ми почина и според завещанието оставя всичко на мен, при условие че продам „Мерцедес“-а и получените пари предам на секретарката му.

* * *

— Казаха ми, че си прекарала лоши времена — казва мисис Коен на приятелката си.

— Прекарала! Да не мислиш, че ми е добре сега?!

— Защо, какво е станало?

— През юни кола прегази кучето, през юли се разведе дъщеря ми, през август мъжът ми внезапно умря. И най-страшното — следващата седмица очаквам бояджии вкъщи.

* * *

За да увеличат клиентите си, Коен и Леви решават да преименуват фирмата си на „Джонсън и Джонсън“.

Още на първия ден пристига нов клиент и иска да говори с Джонсън.

— Кой Джонсън? — пита секретарката. — Джонсън Леви или Джонсън Коен?

* * *

Семейство Голдшлагер забогатяло много от търговии с готови дрехи и решило да посети Европа и повиши културата си.

Започнали с обиколка на музеите. В една от залите видели прочута картина — малкият Исус лежи в ясла със слама, а до него Йосиф и Мария.

— Какви хора! — възмущава се госпожата. — Нямат пари да купят на детето си люлка, а си поръчали портрет при Рубенс!

* * *

Вилнер полудял и попаднал в психиатрично заведение.

Няколко дни мирувал, след което обявил гладна стачка. Искал да получава храна, каквато според еврейската религия се полага за вярващите евреи. За да няма разправии, управата разрешила да готвят за него отделно.

Един съботен ден лекар видял Вилнер да пуши в коридора.

— Но, мистър Вилнер, Вие сте вярващ евреин, ядете предвиденото по еврейските религиозни канони, а сега Ви виждам да пушите в събота, което по вашите закони не е позволено. Как да си го обясня?

— Нали съм луд! — отвърнал пациентът.

* * *

Десетгодишният Йожи се записва в младежка ционистка организация и за първи път отива на събрание.

— Как мина, какво правихте? — попитала го майка му, когато се върнал.

— Разправяха ни за някой си Мойсей — отговорило момчето.

— И какво ви казаха?

— Ами този Мойсей бил генерал в израелската армия и вършел саботажи зад египетските линии. Когато го усетили, с хитра, заобиколна маневра се измъкнал от Египет и стигнал до Червено море. Инженерните му части построили понтонни мостове през морето и еврейската бригада минала на другия бряг. Мойсей видял, че преследващите го египетски танкове се приближават и по радиото поискал от главния щаб да бомбардират и унищожат със самолети моста.

— Но, Йожи, така ли точно ви го казаха? — попитала учудена майката.

— Не точно така, мамо, но ако ти разправя точно това, което ни казаха, никога няма да повярваш.

* * *

Полицаят Майк О’Брайън непрекъснато се навъртал в магазина за деликатеси на Марти Цвайг, искайки да го залови в някаква нередност. След като в продължение на няколко месеца не можал да го уличи в нищо, попитал:

— Абе защо вие, евреите, сте толкова хитри и умни, че човек никога в нищо не може да ви спипа?

— Защото ядем редовно маринована херинга.

Отговорът направил силно впечатление на полицая и той помолил евреина да му продаде маринована херинга.

В продължение на шест месеца полицаят всяка вечер минавал и изяждал по две мариновани херинги. Докато една вечер нахлул разярен в магазина:

— Г-н Марти Цвайг — изкрещял той, — спипах Ви най-сетне! В продължение на шест месеца всяка вечер Вие ми продавахте по две мариновани херинги за долар, а в съседния магазин за долар човек може да получи цяло кило херинги!

— Ето, сам виждате, господин Майк О’Брайън, благоприятното въздействие на маринованата херинга върху интелектуалното развитие дори на един полицай.

* * *

Франк Синатра вечеря в ресторант. По едно време до неговата маса се приближава гимназист:

— Г-н Синатра, името ми е Берни Розенберг. Моля Ви една голяма услуга. Тук съм с едно момиче и искам да му направя добро впечатление. Нали разбирате, свалям го!

— И какво трябва да направя?

— Да дойдете след малко до нашата маса и да кажете: „Здрасти, Берни!“

— Добре — засмял се певецът и след малко застанал до масата на младата двойка:

— Здрасти, Берни!

Момчето го погледнало и сопнато отговорило:

— Франки, не виждаш ли, че съм зает!

* * *

Дори на шестдесет години, една от големите звезди на еврейския театър била винаги преследвана от тълпа млади и красиви обожатели.

Една вечер, връщайки се от представление, тя заварва петима млади мъже на стълбите.

— Вижте — казала им тя, — много съм уморена, имах тежък ден. Един от вас трябва да си отиде.

* * *

Фабрикант, тежко болен, диктува завещанието си на адвоката:

— На всеки работник или служител, който е работил в заводите ми поне 20 години, завещавам по 25,000 долара.

— Но вие открихте заводите си преди десет години — напомня му адвокатът.

— Знам, но представяш ли си как ще гръмнат вестниците! Каква реклама и за мен, и за заводите!

* * *

Богат американец-мюсюлманин завещал богатството си от 100 милиона долара на тримата си най-добри приятели — католик, протестант и евреин. Единственото условие било на погребението всеки да сложи по 100 долара в ковчега му.

Сложил сто долара католикът, последвал го протестантът. Евреинът взел двестате долара и сложил чек за триста.

* * *

Майер влиза в голям хотел да си купи вестник. Забелязва непознат, добре облечен човек да пуши голяма пура.

— Каква голяма пура! — възкликнал Майер. — Трябва да струва поне 15 цента.

— Честно казано, струва долар.

— Един долар?! И по колко пушите на ден?

— По десет.

— Десет долара на ден в тези тежки времена! Това означава по 70 долара на седмица. И откога пушите толкова много?

— От осемнадесетгодишна възраст. Скоро ще навърша 70.

— Не бих искал да Ви се бъркам, господине, но минавало ли Ви е през ум, че ако бяхте спестявали парите от пурите, този хотел можеше да бъде ваш?

— Вие пушите ли?

— Не, разбира се.

— Е, този хотел ваш ли е?

— Боже мой, разбира се, че не е!

— Е, добре — смукнал с наслада от пурата си пушачът. — Хотелът е мой!

* * *

Професор по зоология в Харвардския университет накарал студентите си да напишат реферат за слона. Ето как студенти от различни народности озаглавили рефератите си:

Немецът: Увод към библиографията за изучаване на слона.

Французинът: Любов и сексуалност при слоновете.

Англичанинът: Общи положения при лова на слонове.

Канадецът: Наблюдения върху подобряване породата на слоновете.

Изи Каплан: Слонът и еврейският въпрос.

* * *

Теодор непрекъснато носел лоши бележки.

— Каква е причината? — попитал баща му.

— Учителят ме мрази, защото съм евреин.

Семейството решило да покръсти Теодор. Следващият семестър обаче бележките му били още по-лоши.

— Какво оправдание ще намериш този път? — викнал бащата.

— Аз съм единственият християнин в класа, татко. Как да се състезавам с толкова много еврейчета?

* * *

Ейб и Изи са на екскурзия в Европа, за да си повишат културата. В Рим разглеждат Колизеума.

— Виждаш ли? — казва Ейб на Изи. — Потвърждение на това, което сто пъти съм ти казвал: ако нямаш достатъчно капитал, не почвай строеж!

* * *

— Господин Коен, имайте предвид, че говорите с човек, който произхожда от едно от най-старите американски семейства! Под Декларацията за независимостта стои подписът на един от предците ми.

— А Вие, господин Джонсън, имайте предвид, че пред Вас стои човек, на когото един от предците му е написал Десетте божи заповеди.