Петър Лазаров
Кеч ес кеч, Дан Колов (11)

Глава 10
Сам със себе си

— Джери — сподели един ден Колов, — струва ми се, че за да научат хората, че си добър борец, не е достатъчно да бъдеш наистина такъв.

Тогава в тренировъчната зала се намираха само трима — Джери, Дончо и Збишко. Беше тихо и в тишината се чувстваха леко отпуснати след физическото натоварване и умората от упражненията.

Между упоритите преди съперници Дан Колов и Циганевич вече не висеше нищо, миналото не влияеше върху отношенията им. Напротив, полякът започна да се отнася с голямо уважение към българина.

Даже казваше, че това, което бил направил до тук било един подвиг в света на борците.

Джери се раздвижи неспокойно при думите на Дончо, защото шпионираше приятеля си в полза на Харисон, а пък Харисон имаше голями заслуги за това, че Дан Колов е едновременно силен и неизвестен. Затова се зарадва, когато вместо него отговори Збишко:

— Разбира се — рече полякът, — липсва ти менажер, склонен да те лансира.

— Харисон не ме харесва.

— Харисон не е сигурен, че някога с твоя помощ ще може да печели. Имал си възгледи, които пречели.

— Значи иска да печели чрез мен?

— Ако не, тогава защо изобщо ще държи борци?

Ака се разсъждаваше единствено по тази желязната американска логика, всичко бе на мястото си.

— Чувствувам се силен — въздъхна Дончо. — И вързан! Искам аз да взимам решенията. Без това нямам дух, а без дух и идеали съм слаб борец.

— Да — съгласи се Збишко след кратко колебание. — Забелязал съм го. Но ето другата страна: ако ти беше в добри отношения с менажера, може би щеше да носиш вече световната титла или най-малкото да бъдеш претендент за нея. Дявол да го вземе! Фактически и двамата не знаете какви са различията ви, защото искате едно и също — ти успех заради гордостта от успеха, а той успех заради пари. Може би по-важното е друго, че и двамата сте млади и еднакво отказвате да се зачитате един друг. Вашето е борба за власт.

Дончо отрече:

— Аз само искам да си остана същия!

В празната зала гласовете им кънтяха. В този важен разговор приличаха малко на заговорници, за това допринасяше и тукашната акустика.

— Мога да те уверя — продължи Збишко, — че в Щатите има само двама млади борци, които здраво се открояват — ти и Джим Лондос. Повярвай на човек, който цял живот се е борил. Години трябват и характер, за да се създаде човек с умения като вашите. Другите са назад.

Дончо познаваше Джим Лондос. Този мъж имаше твърди като камък мускули и за разлика от него беше лансиран професионалист. Вярно, имаше по-второстепенен менажер от тази на Харисон, но беше доста послушен.

— Тогава, май ще мога да помогна и на себе си, и на Лондос — каза Дончо. — Ще му предложа мач! Зрителите ще ни оценят.

— Невъзможно — отговориха и двамата.

— Бих искал сам да съм си треньор, менажер и всичко останало.

— И аз бих искал — засмя се Збишко, — но тук е трудно, та чак и невъзможно. Правил съм го, но в Европа.

— Джим Броунинг и Странглер Левис са твои ученици, нали?

— Да, донякъде.

— Поне с тях би ли ми уредил среща?

Трябваше да измине малко време, докато другите двама участници в заговора схванат смисъла на въпроса. Звучеше дръзко.

— Знаеш ли — бавно отговори Збишко, — и аз съм мислил за нещо подобно. Но в Америка съвсем не възможно.

— Нищо. Ще можеш ли, да ми донесеш тяхното съгласие или не?

— Ще опитам, но ще си изпросиш няколко много тежки срещи, ще им дадат много пари, за да те победят и провалят. Стане ли то, след това няма да имаш нито противници, нито публика. А щом няма посетителите в срещите ти, няма смисъл и да ги играеш. Рискът е много голям!

След като Дончо не отстъпи, Збишко каза:

— Ще ти помогна, ако това смяташ за помощ. Ще ти открия и една тайна. И аз в младостта си съм се учил. От един велик борец, Никола Петров.

— Истории от миналото! — забеляза Джери. — Но, Дончо, и аз ще направя нещо за теб.

— Какво?

— Ще видиш…

Джери Маринов знаеше кой е Дан Колов. Този мъж вече бе направил доста непостижими за другите неща.

Скоро след този разговор Колов развали договора си с Харисон.

Менажерът се отказа от правата си над непокорния борец с пълната увереност, че е подписал смъртната му присъда и сложил край на всякаква професионална кариера. Имаше основание да мисли така, като познаваше задкулисната сложност на спортния живот.

Останал свободен, Колов търсеше противници от зенита на американската борба. Пръв се съгласи Джое Стекер. Българинът победи. Втори беше Странглер Левис. Следваха Джим Броунинг и отново Джак Шарей. Пресата обаче отмина победите му с мълчание.

В същото време Лондос ставаше все по-известен. Той победи същите противници и за него вече се говореше като за бъдещ световен шампион. Стана така, че Лондос се издигаше към зенита, а Дан Колов след същите победи не бе търсен, нямаше нови предложения.

Дончо прекара в безизходица повече време, отколкото му се искаше. Когато положението му изглеждаше тежко, го посети стар приятел, борец, заедно със самоуверен млад човек, който се представи за гангстер.

Казаха му, че могат да му предложат доходна работата, която пък на туй отгоре била и лесна: да седи в кабината на камиона с контрабанден алкохол. Не се искаше друго, освен да помага в сбиванията и да помага да се разтовари и натовари бързо стоката.

— За това ще ви плащаме добре — каза представилият се за гангстер. — Измежду нас често стават сбивания, има нечестни длъжници и така нататък. Много спорове оправяме с бой, а после с куршум, ако боя не помогне. Но интересно ми е да видя зурлите на някой хора, как ли ще изглеждат, ако разберат, че ще трябва да се бият с Дан Колов! На теб обаче за всичко се дава допълнително — на процент. Алкохолът се прекарва в определени дни, като не е повече от един път седмично. Не е много. През останалото време всеки е свободен и може да прави, каквото иска. Има пари, момичета, всичко. Какво може да се иска повече?

Самоувереният мъж остана искрено учуден, когато Дончо отказа.

— Но мистър Колов — възкликна той, — та това е най-изгодното предложение, което съм правил в живота си! Знаете ли колко съм ви завиждал, че аз не съм Дан Колов? А ако ви хванат, няма да получите и шест месеца! Ще минете с условна присъда, гарантирам.

След няколко дни, пак по препоръка на същия бивш борец го посети втори мошеник.

— Мистър Колов — спокойно каза той, — идвам при вас от името на организация с неограничени възможности. Ние можем да осигурим рекламата ви. Само за няколко месеца можете да станете най-известния борец в Щатите.

— Какво ще искате насреща? — запита Дончо.

— Има спортисти, които са свързани с нас. И не съжаляват за това. — Мошеникът извади листче. — Ние следим вашите стъпки по-отрано, отколкото предполагате. Вземете това. Тук е написан адреса на нашия посредник. Към него можете да се обърнете, когато решите. Пред вас стои кариера. Заедно ще объркваме залаганията, това е отговорът на въпроса ви.

Гангстерът се поклони малко като по източен маниери, той и без това имаше някои азиатски черти в лицето и си тръгна, като преди това критично огледа Дончовата стая.

— Довиждане, мистър Колов. Сега сте зле, просто никой не е заинтересован от съществуването на силата ви. Три са ви потребителите, спорт, престъпността и полицията. Ето тези са, които имат нужда от надвиване на противника. Спечелете пари при нас. Пък ако искате да бъдете благотворител на сънародниците, издавайте им емигрантски вестник!

След още няколко месеца работите вече стояха толкова зле, че Дончо започна да мисли да се откаже завинаги от спорта. Борците го избягваха като противник, що им трябва среща, която да загубят, като изобщо не са задължени да я играят?

В тежкото положение помогна Джери, който за същото време се беше преобразил на менажер. Дончо с радост се включи в групата му и замина заедно с новите си съотборници за Канада. Там се бореше и Лондос, преминал в един много силен екип. Лондос беше гърк, емигрант, също като българина Дончо Колев, неприел чуждо поданство. Тук някъде се криеше ключът на дружбата им. Разделиха си Канада. Дончо се състезаваше там, където Лондос го нямаше и обратно.

Името на Лондос и умело проведената реклама препълваше залите на Лондос, а Колов и Джери чакаха своя час.

Дойде ето така: намираха се в ресторант и бяха трима. До Дончо и Джери блестеше в новия си костюм пълният със самочувствие Джим Лондос.

— Лондос — започна Джери, след като се нахраниха добре — ти готов ли си вече за среща Дан Колов? Би ли се съгласил на една среща с Колов в близките дни?

— Хъм — отговори гъркът, — не.

Джери поиска да му напомни:

— Ако се страхуваш, че ще загубиш, това не е позор — преди теб са падали Странглер Левис, Джим Броунинг, Збишко Циганевич…

Подобно на всяко по-посредствено момче, в момента Джим Лондос се пръскаше от гордост — те го молеха за нещо си, какъв по-удобен повод да се понадуваш!

— Мога да помогна на Дан Колов — рече той. — Ще се срещна с него, след като стана световен шампион. Това е по-добро, отколкото да съберем очите на Канада.

— Но ние дълго водихме нещата натам — рече Дончо. — Имахме тази договорка.

— Отказвам се от нея — рече Лондос. — Но ти давам начин да се сдобиеш с титла. А отнемеш ли ми званието световен шампион и имаш ли го веднъж, не ти ще тичаш подир менажерите, а менажерите подир теб.

Ето мига, за който Дончо мечтаеше. Той впи очи в лицето на Лондос, без да каже нищо. Това беше мигът, в който гъркът разбра, че печели или един голям и искрен приятел или един опасен враг. Потръпна от силата на момента.

Ресторантът беше с мацки, първоначално Джери и Лондос мислеха да останат да се позабавляват. После Джим се отказа и борците си тръгнаха заедно. Излезнаха, но почти без да говорят, наеха такси и колите ги отнесоха в различни посоки.

— Добре е, че останах — каза Джери, след като се върна. — За тебе е добре.

— Що за майтапи — измърмори Дончо. Не обичаше да го будят, а и Джери миришеше на вино. — От това, че си спал с някоя, на мен не ми става нито по-добре, нито по-зле.

Джери тикна под носа му някаква визитна картичка.

— От един японски колега — важно обясни той. — Може би ще имаме възможност за задгранично турне.

— Добре — не повярва Дончо. — Спи сега.

Оказа се, че японски менажер гледал всичките му срещи в Канада и някой още от преди, в Щатите. Предпазливият японец знаеше всичко за истинските достойнства на Дан Колов.