Трейна Симънс
Отдаване в Монтана (24)

Глава двадесет и четвърта

Сторм не обърна внимание на предупреждението му. Блъсна Джесика към изкопа и скочи за пушката си.

Дейвид загуби време, докато се колебаеше в кого от двамата да стреля. Когато най-сетне се ориентира към Сторм и насочи пушката си към него, изстрелът му прозвуча след този на Сторм. Куршумът на Дейвид се зарови в пръстта в мига, в който се пръсна прикладът на пушката му.

— Дяволите да те вземат! — изкрещя той, хвърли ненужната пушка настрана и заби очи в цевта на пушката на Сторм. — Ще си платиш за това!

Сторм бавно се изправи на крака, без да го изпуска от очи.

— Джесика — извика той, — добре ли си?

Тя се измъкна от изкопа и изтупа дрехите си.

— Добре съм. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Дейвид? Нямаш право да бъдеш тук!

— Ето къде грешиш, Джесика — отговори спокойно той. — Всеки гражданин на тази страна има право да хване избягал затворник — внимаваше да държи ръце настрана от пистолета на бедрото си, докато говореше, но очите му се плъзнаха по хълма точно зад тях. — Нали така, Харлин?

Чуха прещракването на предпазител и Сторм разбра, че думите му не са само прост трик. Той притегли Джесика близо до себе си, когато Харлин заговори.

— Хвърли пушката, Сторм. Няма да успееш да стреляш, преди аз да стрелям. Знаеш, че съм по-добър стрелец от Дейвид. Винаги съм бил по-добър.

Младият мъж хвърли пушката.

— Не замесвай Джесика, Харлин — извика той, когато пушката му удари земята. — Тя няма нищо общо с това, което е между нас.

Дейвид бързо пристъпи напред, грабна пушката му и я насочи към гърдите му. Задържа я така дори когато Джесика се измъкна от ръцете на Сторм и се изправи пред него.

— Криеш се зад жена, а, Сторм? — запита той подигравателно. — Обзалагам се, че татенцето нямаше да се гордее чак толкова с тебе, ако те видеше сега.

Сторм хвана Джесика за раменете и я блъсна настрана. Когато тя се опита да се освободи от ръцете му, той й каза остро:

— Не искам да се намесваш в нашите отношения.

— Сторм…

— Стой настрана, Джесика.

— По-добре ще направиш да го послушаш — намеси се Дейвид. Той пристъпи напред и стовари приклада върху главата на Сторм. Усмивка изкриви устните му, когато той се строполи на земята.

— Негоднико! — изкрещя Джесика.

Спусна се към него и успя да го изненада. Двамата паднаха на земята, тя бясно го удряше с юмруци в гърдите. Когато се оказа върху него, заби нокти в лицето му.

— Ти, глупава кучко!

Дейвид вдигна юмрука си и я удари с все сила в главата. Тя се отпусна върху него, той отмести неподвижното й тяло настрана и скочи на крака. Изтри с ръка кръвта, която се стичаше по лицето му, освободи предпазителя на пушката и обезумял, я насочи към жената.

— За бога, Дейвид, не!

Харлин се спусна бързо от склона. Спря на няколко крачки от брат си и му заговори успокоително, когато забеляза познатия налудничав блясък в очите му.

— Не трябва да я убиваш, Дейвид. Спомни си какво открихме за нея. Сигурен съм, че не искаш онзи проклет адвокат от Уайоминг да ни преследва. Той е бил един от най-бързите стрелци в този район и ако нещо й се случи, ще поведе цял Уайоминг срещу нас.

— Проклетата кучка се опита да ме ослепи! А и онзи адвокат, с когото се опитваш да ме плашиш, е вече немощен старец! Не може да ме уплаши!

Брат му бързо смени тактиката.

— Помисли за минутка, Дейвид. Поне един път в живота си мисли, преди да действаш. Какъв шанс имаме да разработим това злато, ако се наложи да даваме обяснения за смъртта й?

Въздъхна с облекчение, когато безумният блясък в очите на брат му като че ли избледня и неохотно свали пушката. Харлин извади кърпичка и му я подаде.

— Ето. Избърши си лицето и да продължим. Искам да закараме Сторм в града, за да чака там съдия-изпълнителя. Така той няма да ни пречи на работата, когато пристигне. Ще си прибере затворника и ще ни освободи от присъствието си.

Дейвид внимателно изтри лицето си и обърна изпълнен с омраза поглед към проснатото тяло на Сторм. Забеляза кръвта, която се изцеждаше от раната на главата, и грозна усмивка изкриви лицето му.

— Ще взема мерки този кучи син никога повече да не ни създава тревоги — заяви той студено. — Този път го искам мъртъв. Трябваше да накараме онзи проклет съдия да нареди да го обесят, вместо да го изпрати в затвора.

— Беше рисковано, Дейвид. Елайъс Джант насъскваше хората в града срещу нас още преди съда. Престана едва когато чу, че Сторм е избягал, но можеш да бъдеш сигурен, че няма да ни остави на мира, ако се появим в града с мъртвото му тяло.

Джесика бавно идваше на себе си, инстинктът й подсказваше, че е в опасност. Задуши неволно стенание и се пребори с желанието си да се раздвижи. Отвори предпазливо очи, но косата покриваше лицето й. Гласът, който стигна до съзнанието й, разкри ужасната опасност.

— Един ден трябва да се освободим от тях по някакъв начин, Харлин. Поне от Джант и тази наша половин сестричка. Аз ще поема Прудънс. Тя ще ни прехвърли това ранчо, когато отново я подредя…

— Даа, но да не се самозабравиш и да преминеш границите, както направи с онази келнерка. Ти ме отвращаваш, Дейвид. Не е нужно един мъж да пребива жените, за да задоволява сексуалните си желания. Защо, по дяволите, не се отдаваш на сексуалните си изстъпления в Сан Франциско — далеч от Бейкърс Вали? Там поне плащаш на блудниците.

— Братко мой, нищо не разбираш — каза Дейвид, вгледан в изпълнените с отвращение очи на брат си. — Знаеш ли колко нощи съм висял зад вратата на онази кучка, докато старецът ни я чукаше?

— О, господи, Дейвид — Харлин преглътна погнусата си, когато празният поглед на Дейвид му даде да разбере, че той дори не го вижда. Погледна с отвращение лигите, които се проточиха по брадата му, обърна се и загледа в хълмистия склон. Зад гърба му Дейвид продължаваше да говори.

— Всяка една от тези жени беше тя — мъркащият му глас изпълваше Джесика с ужас. — С всеки мой тласък вътре в телата им, с всеки удар, който стоварвах върху тях, й връщах за това, което направи. Тя довлече това копеле Сторм в дома ни и даде на татко да обича някого друг… Ние трябваше да имаме тази любов, Харлин… тя ни принадлежеше — на мен и на теб…

— Престани, Дейвид!

— Има само един начин да престана, Харлин. Всички те трябва да умрат. Знаеш ли колко пъти се опитвах да изтрия тези гадни спомени от главата си в Сан Франциско? Можеш ли да си представиш?

Брат му се обърна и го изгледа гневно.

— Знам едно — ти заряза Лейзи Би и се интересуваше само от извратените си сексуални желания! — изкрещя той. — А когато престанах да ти давам пари от банката, се върна тук, в Бейкърс Вали, и продължи развратния си живот!

— Можем да приключим с всичко това още сега — молеше се Дейвид. — Да ги премахнем веднъж завинаги!… Тогава най-сетне ще бъда свободен… Не можеш ли да разбереш, не искаш ли да ми помогнеш? Мисълта, че Сторм и Айдалий са живи, не ми дава мира… Помогни ми Харлин…

— Винаги съм ти помагал, Дейвид — просъска Харлин през стиснати зъби. — Продължаваш да забравяш за този съдия-изпълнител, който е на път към Бейкърс Вали. Как, по дяволите, ще обясним на него и на губернатора на щата толкова трупове? Повтарям, Дейвид: ти минаваш всички граници.

— Не, братко, не чак всички.

— Забрави исканията си. Ако този съдия-изпълнител си отиде, без да ни създаде неприятности, ще бъдем добре. Ако ли не, ще вземем парите от банката и ще избягаме оттук. Ще отидем в Мексико и ще започнем отново.

— Няма да отида никъде, докато Сторм е жив! — запищя Дейвид. Хвана се за косата и бясно я задърпа. — Той трябва да умре! — изскуба шепа коса от главата си и се втренчи в нея за секунда, преди да обърне обезумял поглед към Харлин. — Той е все още в главата ми, Харлин. Не виждаш ли? Не мога да го махна от главата си, докато е жив!…

Когато Дейвид се обърна и насочи пушката към Сторм, брат му се хвърли напред и успя да я отблъсне, но Дейвид бе натиснал спусъка. Звукът от изстрела се сля с писъка на Джесика, която скочи на крака и се втурна към любимия си.

Харлин хвана ръката й и грубо я обърна към себе си.

— Ти, глупава кучко. Откога си в съзнание? — грабна и другата й ръка и бясно я разтърси.

— Пусни ме! Сторм! О, Сторм!

— Млъкни, кучко! — стисна ръцете й и я принуди да го погледне в лицето. — Той още не е мъртъв, но ще бъде, преди да зазори. И ти ще бъдеш виновна за това — не трябваше да лежиш там и да ни подслушваш. Ти не ми остави никакъв избор. И когато всичко свърши, ще ме чуеш как обяснявам с най-големи подробности на Дейвид за всеки негов гърч, когато увисне на въжето!

— Какво искаш да кажеш, Харлин? — запита Дейвид, като облизваше устни, зяпнал побелялото от ужас лице на младата жена.

— Махни си кърпата от врата и вържи тази малка дивачка — нареди брат му. — След това се помъчи да изслушаш и запомниш това, което ще ти кажа. Слава богу, че поне един от нас не си е загубил още ума.

Дейвид смъкна кърпата от врата си и бързо върза ръцете на Джесика зад гърба й. Когато я блъсна, тя се смъкна безпомощно в краката на Харлин. Той стоеше над нея, стиснал юмруци.

— Ако се опиташ да мръднеш, кълна се, ще те предам на Дейвид!

— Моля те — стенеше тя. — Сторм има нужда от помощ, той кърви…

— Ужасно, нали? — озъби се Харлин. Остана изправен над нея, за да бъде сигурен, че няма да се помръдне, и се обърна към Дейвид. Думите я вцепениха от ужас.

— Слушай, Дейвид. Сега ми хрумна нещо по-добро. Ще закарам Сторм в града и ще го прекарам демонстративно по главната улица, преди да го предам на шерифа. Лесно ще накарам мъжете в града да го линчуват. Когато пристигне съдия-изпълнителят, ще имаме цял град свидетели на случилото се — Харлин наблюдаваше брат си отблизо, когато той пое дълбоко дъх, без да откъсва очи от неподвижното тяло на Сторм. — Обмисли предложението ми, Дейвид — продължи той с успокоителен глас, единственият глас, с който бе успявал през годините да проникне до болното съзнание на брат си. — Представи си само как ще изглежда, когато зарита на онова въже.

— Даа. Спомняш ли си как изглеждат мъжете, когато ги бесят, Харлин? Как почерняват лицата им и езиците им излизат навън? Спомняш ли си как миришат, когато…

Младата жена зарида и се опита да стане, но Дейвид светкавично се втурна към нея. Студените му очи я заковаха на място.

— А какво ще правим с нея? — дрезгавият му глас я накара да потрепери от страх. — Тя знае всичко.

— Ще трябва да я вземем с нас, Дейвид. Тя ще осигури безопасността ни, докато се измъкнем оттук.

— Но всичкото това злато!

— Нима искаш да кажеш, че заради това злато си заслужава да увиснеш и ти на въжето? — запита остро Харлин. — Ако е така, грижи се сам за себе си. Аз мога да уредя смъртта на Сторм, но нямам време да взема мерки Айдалий и Джант да не стигнат никога до този съдия-изпълнител. И освен това нямам намерение да се мотая наоколо, за да гледам как те бесят.

— Не ме изоставяй, братко.

— Тогава слушай и изпълнявай поне веднъж в живота си, Дейвид. С парите от банката ще можем да отидем някъде другаде. Ще ги измъкна, когато онези пияници от кръчмите се погрижат за Сторм. Ще се срещнем в Лейзи Би. Ще имаме цяла нощ на разположение. Вземи тази кучка със себе си. Онези другите в ранчото на Тобаяс ще хукнат да я търсят и няма да ни пречат. Внимавай само да я запазиш жива. Помни, че тя е нашият билет за излизане от този район.

— Но Айдалий ще остане жива!

— Мили боже, Дейвид! Ще наемем някого да се върне и да се погрижи за нея — някой, когото аз ще избера този път и който ще си свърши работата, за разлика от онези отрепки, с които ти се обвързваш.

— Никога няма да можете да се измъкнете безнаказано! — извика отчаяно Джесика.

— Затваряй си устата! — изръмжа Харлин. — И ставай на крака, освен ако не искаш да реша проблема с любовника ти още тук. Ако ми създадеш и най-малка неприятност, ще забравя всичките си планове и ще направя точно така.

— Ти и без това ще ни убиеш — ридаеше тя.

— Искаш ли да гледаш как ще убия първо Сторм? Видях те в ръцете му, когато дойдохме. Искаш ли да гледаш как ще умира малко по малко?

Ужас спря дъха на Джесика — в очите на Харлин проблесна безумието на Дейвид. Тя поклати глава и се опита да се изправи.

Той протегна ръка и рязко я изправи на крака. Без да я пуска, приближи лицето си към нейното.

— В такъв случай внимавай: прави това, което ти кажа — студеният му глас я пронизваше като с кама. — Ти ще вървиш пред нас, докато Дейвид довлече Сторм. Ако направиш едно погрешно движение, ще помогна на брат си да го убие. Бавно!

— Той е ранен. Няма да може да върви.

Харлин не обърна внимание на думите й.

— Вържи му ръцете, Дейвид, и го залей с вода от потока. Трябва да стигнем до конете, за да можем да се махнем оттук.

Младата жена с ужас гледаше как Дейвид връзва любимия й и се отправя към потока. Всеки път, когато Харлин откъсваше поглед от нея и го отправяше към брат си да провери дали следва заповедите му, тя отчаяно се опитваше да освободи вързаните си отзад ръце.

Чувството на пълна безпомощност нарастваше заедно с ужаса й. Когато Дейвид плисна вода в лицето на Сторм и той отвори очи, Джесика неволно пристъпи към него.

— Не! — предупреди я Харлин.

Тя остана на мястото си и със свито сърце видя Сторм бавно да сяда. Погледна я и дъхът й замря при вида на кръвта, която се стичаше по лицето му.

— Джесика?

— Добре съм, Сторм.

— И ако искаш да продължава да бъде добре, ще станеш на крака — озъби се Дейвид, като отстъпи няколко крачки назад с насочена пушка. — Не се опитвай да ни създаваш неприятности, Сторм, докато вървим към конете.

Малката група се отправи нагоре по склона. Джесика и Харлин вървяха пред Дейвид и Сторм. Когато тя се опитваше да забави стъпките си, Харлин я хващаше грубо за ръката и я блъскаше напред, като не забравяше да й припомни какво ще стане, ако се опитва да му създава проблеми. И младата жена покорно пристъпваше до него с натежало от ужас и мъка сърце. Най-сетне стигнаха до свлачището, по което се бяха смъкнали само преди половин час.

— Нед! — ахна Джесика, отправила поглед нагоре по свлачището. — Какво сте направили с Нед?

Зад една скала стърчеше кракът на Нед. Когато мина край него, видя пребледнялото му лице и дочу мъчителното му хъркане.

— Спрете! — извика тя и се опита да освободи ръката си от Харлин. — Той е още жив! Не можем да го оставим така!

Той я дръпна рязко напред и едва не изкълчи ръката й.

— Да го довърша ли? — дочу гласът на Дейвид.

— Не! — извика брат му. — Много сме близо до върха. Звукът от изстрела може да стигне до ранчото на Тобаяс и да докара и другите тук. Той не ни вижда сега, а и ние имаме нужда от времето, което онези от ранчото ще загубят, докато ги търсят.

Когато се изкачиха на билото, Джесика се огледа за Синабър, но видя само два чужди коня и жребеца на Нед, вързани към храстите наблизо. Чу шум от падане на тяло и се обърна бързо — Сторм беше на земята, а Дейвид се бе изправил заплашително над него.

— Ставай, копеле — ръмжеше той — и се качи на онзи кон!

Тя гледаше през пелена от сълзи как Сторм с мъка стъпи на крака и се залюля до Дейвид. Сърцето й се късаше от мъка и желание да отиде до него, но не смееше. Остана неподвижно до Харлин, когато той се запрепъва към конете.

Дейвид отвърза жребеца на Нед и с пушката си грубо бутна пленника в гърба.

— Качвай се — изсъска той.

— Не мога да се кача с вързани ръце.

Харлин блъсна Джесика и насочи пушката си към главата й.

— Можеш и ще го направиш, Сторм. Нямаме време за твоите трикове — Сграбчи Джесика за косата и я обърна с гръб към него.

— Помогни му, Дейвид — нареди той. — И го вържи за седлото. Не желая да има каквато и да било възможност да направи нещо по пътя към града.

Сълзи се стичаха по лицето на Джесика, тя трескаво търсеше някакъв изход, упорито отказваше да повярва, че всичко това се случва, че става пред очите й… Проклето да е това злато! Проклятието му протягаше костеливи пръсти към живота на Сторм — и нейния… Докато е в Лейзи Би на разположение на един луд, Харлин ще отведе Сторм в Бейкърс Вали и ще организира тълпата да го линчува!

— Моля те — започна тя, но Харлин дръпна жестоко косата й.

— Няма да повтарям още веднъж да си затваряш устата!

Джесика се вслуша в движенията зад нея, чу проскърцване на седло и затрудненото дишане на Сторм. Дейвид взе въже от седлото на единия кон. През сълзите си видя ледения поглед, който той й хвърли през злобно присвити очи.

Най-сетне Харлин я пусна и я блъсна към един от конете. Качи я върху него и развърза ръцете й само за да ги върже към седлото отпред.

Джесика изви глава, опитвайки се напразно да зърне Сторм. Конят трепна под нея при приближаването на Дейвид. Харлин му хвърли юздите.

— Помни какво ти казах, Дейвид — предупреди го той отново. — Имаме нужда от нея, за да бъдем сигурни, че ще се измъкнем оттук спокойно.

— Добре, Харлин — изръмжа брат му и се метна на седлото зад Джесика. — Но гледай да не закъсняваш много. Не искам да чакам цяла нощ в това ранчо и да се питам какво става. Но не идвай, преди Сторм да се залюлее на въжето. След като не мога да присъствам, искам поне да ми разкажеш всичко с подробности.