Сидни Шелдън
Вятърните мелници на боговете (7)

6

В единадесет часа на следващата вечер Хари Ланц седеше на същата маса в „Пилар“, като последователно дъвчеше ту фъстъци, ту ноктите си. В два часа след полунощ той видя как Неуса Мунес влиза, препъвайки се, през вратата и сърцето му замря. Той я наблюдаваше, докато тя си проправяше път към масата му.

— Здрасти — небрежно подхвърли и се строполи на стола.

— Какво ти се случи? — попита я Хари Ланц. Това бе всичко, което успя да направи, за да овладее гнева си.

— А? — премигна тя.

— Трябваше да се срещнем тук вчера.

— Кʼво?

— Имахме среща, Неуса.

— А! Бях на кино с една приятелка. Пуснали са оня новия филм, сещаш ли се? За един човек, дето се влюбва в оная скапана монахиня и…

Ланц се чувстваше толкова излъган и разочарован, че бе готов да заплаче. Какво ли е намерил Ейнджъл в тази задръстена пияна кучка? Вероятно има златно руно, реши Ланц.

— Неуса, нали не си забравила да говориш с Ейнджъл?

Тя го погледна безизразно и се напъна да разбере въпроса.

— Ейнджъл? Ше може ли едно питие, а?

Той поръча двоен ром за нея и двоен скоч за себе си. Изпитваше отчаяна нужда от него.

— Какво каза Ейнджъл, Неуса?

— Ейнджъл? А, той каза да. Да, става.

Хари Ланц почувства невероятно облекчение.

— Това е прекрасно! — Вече изобщо не му пукаше за мисията на пратеник. Беше му хрумнало нещо много по-добро. Тази пияна кучка щеше да го отведе право при Ейнджъл. При наградата от един милион долара.

Той я изгледа как поглъща питието си и разлива част от него по окапаната вече блуза.

— Какво друго каза Ейнджъл?

— Ейнджъл вика, че иска да знае кои са твойте хора — тя сбърчи вежди от усилие да се съсредоточи.

— Кажи му, че това е тайна, Неуса. — Той тържествуващо се усмихна. — Не мога да му дам такава информация.

— Ейнджъл каза тогава да се разкараш — кимна тя с безразличие. — Ше викнеш ли още един ром, преди да си тръгна?

Мозъкът на Хари Ланц работеше на максимални обороти. Ако тя си тръгнеше, то със сигурност вече никога нямаше да я види.

— Ще ти кажа какво ще направя, Неуса. Ще се обадя на хората, за които работя, и ако те ми разрешат, ще ти дам едно име. Така става ли?

— Не ми пука — тя сви рамене.

— Разбира се — търпеливо й обясни Ланц, — но на Ейнджъл му пука. Кажи му, че ще му отговоря утре. Мога ли да се свържа някъде с теб?

— Предполагам.

— Къде? — беше отбелязал малък напредък.

— Тук.

Питието й пристигна и той я гледаше как го поглъща с животинско настървение. Ланц изпитваше желание да я убие.

 

 

За да не могат да го подслушат, Хари Ланц се обади по телефона от една кабинка на улица „Калве“. Отне му цял час, докато се свърже.

— Не — отговори Шефа. — Казах ви, че не бива да споменавате никакви имена.

— Да, сър. Но има един проблем. Тази Неуса Мунес, приятелката на Ейнджъл, казва, че той е готов да сключим сделката, но няма да се помръдне, докато не разбере с кого си има работа. Естествено обясних й, че първо трябва да говоря с вас.

— Как изглежда тази жена?

— Дебела, грозна и глупава, сър. — Шефа не беше от хората, с които можеше да се хитрува.

— Много опасно е да използвате моето име.

Хари Ланц почувства как сделката започва да му се изплъзва.

— Да, сър — честно отговори той. — Разбирам. Само че, сър, славата на Ейнджъл се крепи на това, че той умее да мълчи. Ако някога проговори, той няма да може да се задържи и пет минути в този бизнес.

Последва дълго мълчание.

— Имаш право. — Последва нова, още по-дълга пауза. — Много добре. Можеш да дадеш името ми на Ейнджъл. Но той не бива да го споменава никъде, нито да се опитва да се свърже направо с мен. Ще работим само чрез теб.

— Да, сър. — На Хари Ланц му идваше да заподскача от радост. — Ще му кажа. Благодаря ви, сър.

Той окачи слушалката и на лицето му грейна широка усмивка. Щеше да получи петдесетте хиляди долара.

А после и наградата от един милион долара.

 

 

Когато Хари Ланц се срещна с Неуса Мунес късно вечерта на същия ден, той веднага й поръча двоен ром и каза щастливо.

— Всичко е уредено. Получих разрешение.

— Така ли? — Тя го погледна равнодушно.

Той й каза името на работодателя си. То беше изключително известно и той очакваше, че тя ще се впечатли.

— Не го знам — каза тя и сви рамене.

— Неуса, хората, за които работя, искат всичко да бъде свършено колкото се може по-бързо. Марин Гроза се крие в една къща в Ньой и…

— Къде?

Всемогъщи Боже! Опитваше се да разговаря с едно пияно чучело.

— Това е малко градче в околностите на Париж — търпеливо продължи да обяснява той. — Ейнджъл ще разбере.

— Ше черпиш ли още едно?

 

 

Час по-късно Неуса продължаваше да пие. Но този път Хари Ланц я насърчаваше. Не че й трябва много помощ, помисли си Ланц. Когато се напие достатъчно, тя ще ме отведе при приятелчето си. Останалото е лесно.

Той погледна към Неуса Мунес, която се взираше в питието със стъклените си очи.

Няма да е трудно да хвана Ейнджъл. Може да е много точен, но не би могъл да бъде твърде умен.

— Ейнджъл кога ще се върне в града?

— Идната седмица — тя прикова очите си в него.

Хари Ланц взе ръката й и я потупа.

— Защо ти и аз да не отидем у вас? — попита меко той.

— Добре.

 

 

Получи се.

Неуса Мунес живееше в неугледен двустаен апартамент в Белграно, предградие на Буенос Айрес. Апартаментът беше разхвърлян и занемарен като обитателката му. Още от вратата Неуса се запъти към малкото барче в ъгъла. Вече почти не се държеше на краката си.

— Едно малко?

— За мен не — отвърна Ланц. — Ти си сипи.

Той я наблюдаваше, докато си наля питието и го изпи на един дъх. Тя е най-грозната, най-отблъскващата кучка, която някога съм виждал, помисли си той, но милионът долари ще бъде прекрасен.

Той огледа апартамента. На една малка масичка бяха струпани книги. Разгледа ги една по една, надявайки се да му разкрият нещо за същността на Ейнджъл. Заглавията го учудиха: „Габриела“ от Жоржи Амаду, „Огънят в планината“ от Омар Кабезас, „Сто години самота“ от Гарсия Маркес, „Котките през нощта“ от Антонио Сиснерос. Значи Ейнджъл бе интелектуалец. Книгите не подхождаха нито на апартамента, нито на жената.

Ланц се приближи до нея и я прегърна през необятната й безформена талия.

— Знаеш ли, че си дяволски сладка? — Ръцете му се плъзнаха нагоре и той я хвана за гърдите. Те бяха големи колкото дини. Ланц ненавиждаше жени с голям бюст. — Наистина имаш страхотно тяло.

— А? — очите й бяха напълно безжизнени.

Ръцете на Ланц се спуснаха надолу и той опипа дебелите й бедра под тънката памучна рокля, с която беше облечена.

— Как ти харесва това? — прошепна той.

— Кʼво?

Така нямаше да стигне доникъде. Трябваше да измисли нещо, с което да накара тази амазонка да си легнат в кревата. Ако й предложеше направо, тя можеше да се отдръпне и да каже на Ейнджъл, а това щеше да сложи край на всичко. Можеше да се опита да я омае с мили приказки, но тя бе твърде пияна, за да схване какво й говори.

И докато Ланц отчаяно се мъчеше да измисли някаква велика комбинация, Неуса промърмори:

— Искаш ли да се чукаме?

— Страхотна идея, котенце! — усмихна се той с облекчение.

— Хайде в спалнята.

Тя тръгна, залитайки, към малката спалня и Ланц я последва. В нея имаше дрешник с полуотворена врата, широко неоправено легло, два стола и бюро, над което бе окачено спукано огледало. Вниманието на Хари Ланц бе привлечено от дрешника. Той съзря, че вътре са закачени няколко мъжки костюма.

Неуса стоеше до леглото и се мъчеше да разкопчае копчетата на блузата си. Ако всичко беше нормално, Хари Ланц щеше да бъде до нея, да я разсъблича, да гали тялото й и да й шепти възбуждащи мръсотии в ухото. Но на него му прилошаваше само при вида й. Той стоеше и я гледаше, докато полата й се свлече на земята. Под нея нямаше нищо. Съблечена, тя беше още по-грозна, отколкото с дрехите си. Огромният й бюст беше провиснал, а издутият й корем се тресеше като желе, като се помръднеше. Дебелите й бедра бяха някаква безформена маса сланина. Това е най-дебелото същество, което някога съм виждал. Но трябва да си мисля за хубави неща, каза си Ланц. Всичко това ще свърши само за няколко минути. А милионът долари ще бъде завинаги.

Той се насили и бавно се съблече. Тя се извисяваше на леглото като Левиатан в очакване, докато той се промъкна до нея.

— Какво обичаш? — попита той.

— А? Шоколад. Обичам шоколад.

Беше по-пияна, отколкото си мислеше. Това е добре. Ще улесни нещата. Той започна да гали безформеното й мъртвешки бяло тяло.

— Ти си много хубава жена, мила. Знаеш ли това?

— Така ли?

— Аз много те харесвам, Неуса. — Ръцете му се преместиха надолу към руното между дебелите й крака и започнаха да описват леки възбуждащи движения. — Обзалагам се, че водиш много интересен живот.

— А?

— Искам да кажа, защото си приятелка на Ейнджъл. Трябва да е много вълнуващо. Кажи ми, скъпа, що за човек е Ейнджъл?

Настъпи тишина и той се почуди дали Неуса не е заспала. Той вкара пръстите си в меката влажна цепнатина между краката й и почувства как тя потръпна.

— Не заспивай, сърчицето ми. Още не. Що за човек е Ейнджъл? Красив ли е?

— Богат. Ейнджъл е богат.

— Добър ли е с теб? — той продължи да движи ръката си.

— Да. Ейнджъл е добър с мен.

— Аз също ще бъда добър с теб, котенце — гласът му беше мек. Проблемът му беше в това, че всичко му бе меко. Трябваше му ерекция за един милион долара. Започна да си мисли за сестрите Доли и за някои от нещата, които бяха правили заедно. Представи си ги как работят по голото му тяло с езиците, пръстите и зърната на гърдите си и пенисът му започна да се втвърдява. Той бързо се претърколи върху Неуса и вкара члена си в нея. Господи, все едно го мушкаш в някой шибан пудинг, помисли си Хари Ланц.

— Така добре ли е?

— Ъхъ, май става.

Беше готов да я удуши. По света имаше десетки красиви жени, които изпадаха в екстаз от уменията му като любовник, а тази кучка каза: „Ъхъ, май става“.

Той започна да движи таза си напред-назад.

— Разкажи ми за Ейнджъл. Кои са приятелите му.

— Няма приятели. Аз съм му приятел. — Гласът беше сънлив.

— Разбира се, че ти си неговата приятелка. Ейнджъл тук с тебе ли живее или си има собствено жилище?

Неуса затвори очи.

— Ей, мене ми се спи. Кога ше свършиш?

Никога, помисли си той. Не и с тази крава.

— Вече свърших — излъга Ланц.

— Тогава хайде да спим.

Той се отдръпна и легна до нея, измъчван от яд. Защо няма Ейнджъл нормална любовница? Някоя млада красавица с гореща кръв? Тогава без никакви проблеми щях да се добера до нужната ми информация. А тази глупава кучка! Но… има и други начини.

Ланц дълго лежа неподвижно, докато не се убеди, че Неуса е заспала. Тогава внимателно стана и тихо се промъкна до дрешника. Запали лампата и затвори вратата, за да не може светлината да събуди спящия хипопотам.

На закачалката висяха дузина официални и спортни костюма, а на пода имаше шест чифта мъжки обувки. Ланц разгледа етикетите на саката. Всички костюми бяха изработени по поръчка от Херера на булевард „Ла Плата“. Обувките бяха правени при Вил. Ударих голямата печалба!, тържествуваше Ланц. Трябва да имат адреса на Ейнджъл. Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да отида в тези магазини и малко да поразпитам. В съзнанието му просветна една червена лампичка. Не. Никакви въпроси. Трябваше да бъде по-изобретателен. В крайна сметка, имаше си работа с убиец от световна класа. По-безопасно щеше да бъде да остави Неуса да го отведе до Ейнджъл. Тогава ще ми остане само да пошушна информацията на приятелите си в Мосад и да прибера наградата. И ще покажа на Нед Тилингаст и останалите от скапаната им компания в ЦРУ, че старият Хари Ланц не е загубил нюха си. Всичките им най-добри момчета си съдраха гащите, опитвайки се да хванат Ейнджъл, но единствено аз съм достатъчно хитър, за да знам как да го направя.

Стори му се, че чу някакъв шум, идващ от леглото. Той внимателно надникна иззад вратата на дрешника, но Неуса продължаваше да спи.

Ланц изключи лампата в дрешника и се върна в спалнята. Очите на Мунес бяха затворени. Той отиде на пръсти до бюрото и започна да претърсва чекмеджетата с надежда да намери някоя снимка на Ейнджъл. Щеше да му помогне в търсенето. Но нямаше късмет. Пак се покатери на леглото. Неуса хъркаше шумно.

Когато Хари Ланц най-сетне се събуди, Неуса вече я нямаше. За секунда той изпадна в паника. Нима вече бе тръгнала за срещата си с Ейнджъл? Чу някакъв шум в кухнята, бързо стана от леглото и си навлече дрехите. Неуса бе край печката.

— Buenos dias^[1] — каза Ланц.

— Кафе ше пиеш ли? — промърмори Неуса. — Нямам кога да закусвам. Имам среща.

С Ейнджъл! Хари Ланц се опита да прикрие вълнението си.

— Няма нищо. Не съм гладен. Защо не тръгнеш, за да не закъснееш за срещата си, а ще се видим довечера за вечеря.

Той я обгърна с ръце и погали увисналите й гърди.

— Къде искаш да вечеряме? Само най-доброто за моето момиче! — Трябваше да стана актьор, помисли си Ланц.

— Все ми е едно.

— Знаеш ли Шикуин на булевард „Кангало“?

— Не.

— Ще ти хареса. Защо да не дойда да те взема оттук в осем часа? Имам много работа днес. — Този ден той нямаше никаква работа.

— Добре.

Трябваше да напрегне цялата си воля, за да се застави да се наведе и да целуне Неуса за довиждане. Устните й бяха меки, влажни, отвратителни.

— До осем.

Ланц напусна апартамента и спря едно такси. Надяваше се, че Неуса го наблюдава през прозореца.

— Завийте надясно на следващото кръстовище — каза той на шофьора.

Когато завиха зад ъгъла, Хари Ланц заяви:

— Ще слезна тук.

— Искахте да се повозите само покрай блока ли, сеньор? — учудено го попита шофьорът.

— Точно така. Куц съм с единия крак. Раниха ме през войната.

Хари Ланц плати и се върна до магазина за тютюн точно срещу блока, в който живееше Неуса. Той запали цигара и зачака.

Двайсет минути по-късно Неуса излезе от сградата и тръгна надолу по улицата. Той я последва на известно разстояние. Нямаше никаква опасност да я загуби от погледа си. Все едно че следваше Луизитания.

Неуса Мунес, изглежда, не бързаше. Тя пое по булевард „Белграно“, мина покрай Испанската библиотека и се помъкна по булевард „Кордоба“. Ланц видя, че влезе в магазина за кожени изделия „Беренес“ на Сан Мартин. Той застана на другия тротоар и докато тя разговаряше с някакъв служител, я наблюдаваше. Ланц се чудеше дали магазинът можеше да бъде връзката с Ейнджъл. Отбеляза си мислено да обърне внимание на този факт.

Няколко минути по-късно Неуса излезе от там с малко пакетче под мишницата. След това тя се отби в една сладкарница и си купи сладолед. Продължи надолу по Сан Мартин с бавна походка. Изглежда, се шляеше безцелно, нямайки предвид нещо определено.

Какво, по дяволите, стана със срещата й?, зачуди се Ланц. Къде е Ейнджъл?

Той не бе повярвал на Неуса, когато тя му каза, че Ейнджъл е извън града. Инстинктът му подсказваше, че Ейнджъл е някъде наблизо.

Внезапно Хари Ланц си даде сметка, че вече не вижда Неуса Мунес. Тя бе завила зад един ъгъл и бе изчезнала. Той ускори крачка. Когато Хари Ланц стигна до ъгъла, тя вече никъде не се забелязваше. И от двете страни на улицата имаше много малки магазинчета. Ланц внимателно тръгна напред, като погледът му шареше навсякъде, опасявайки се, че Неуса Мунес може да го забележи, преди да я види той.

Най-сетне я съзря в една fambreria^[2], деликатесен магазин, в който си купуваше разни продукти. За нея ли бяха, или чакаше някого за обед в апартамента си? Някой, на име Ейнджъл?

Ланц наблюдаваше отдалеч как Неуса влезе и в една verduleria^[3] и си купи плодове и зеленчуци. Последва я обратно до блока й. Доколкото можеше да прецени, тя не осъществи никакви подозрителни контакти по пътя си.

Хари Ланц продължи да наблюдава жилището на Неуса от отсрещния тротоар още два часа, като обикаляше напред-назад, за да не предизвика подозрения. В крайна сметка реши, че Ейнджъл няма да се появи. Може би довечера ще успея да изкопча повече информация от нея, като не я чукам, помисли си той. Прилошаваше му само при мисълта, че можеше да му се наложи пак да прави любов с Неуса.

 

 

В Овалния кабинет на Белия дом беше вечер. Пол Елисън бе имал дълъг ден. Струваше му се, че целият свят е съставен от комитети, съвети, спешни телеграми, заседания и сесии — до този момент не бе успял да остане нито за миг сам със себе си. Е, или поне почти сам. Срещу него седеше Стантън Роджърс и президентът осъзна, че се отпуска за първи път през този ден.

— Струва ми се, че те отнемам от семейството ти, Стан.

— Няма нищо, Пол.

— Исках да поговорим за проучването на Мери Ашли. Как върви то?

— Почти е приключило. Ще получим окончателните резултати утре или най-късно вдругиден. Засега всичко изглежда чудесно. Идеята започва да ми харесва. Струва ми се, че наистина може да излезе нещо.

— Ще направим така, че да излезе. Искаш ли още едно питие?

— Не, благодаря. Освен ако още имаш нужда от мен. Ще водя Барбара на една премиера в центъра „Кенеди“.

— Тръгвай — каза Пол Елисън. — Ние с Алис ще се срещнем с някакви нейни роднини.

— Поздрави Алис от мен — каза Стантън и се изправи.

— И ти предай поздравите ми на Барбара.

Той изчака Стантън Роджърс да излезе. После мислите му се върнаха към Мери Ашли.

 

 

Когато Хари Ланц потърси същата вечер Неуса в жилището й, за да я изведе на вечеря, никой не отговори на почукването му. За момент той изпита истински ужас. Нима му беше вързала тенекия?

Натисна дръжката на вратата и откри, че не е заключена. Възможно ли бе Ейнджъл да е дошъл, за да се срещне с него? Може би е решил да обсъдят договора лично? Хари си придаде жизнерадостно, делово изражение и влезе.

Стаята беше празна.

— Привет! — отговори му само звукът на собствения му глас. Влезе в спалнята. Неуса се беше проснала пияна на леглото.

— Ах, ти, тъпа… — Той се спря. Сети се, че не бива да забравя, че тази глупава пияна уличница беше неговата златна мина. Хвана я за раменете и се опита да я изправи.

— Кʼво става? — тя отвори очи.

— Тревожа се за теб — каза Ланц. Гласът му потрепваше от искрено вълнение. — Не искам да те виждам нещастна и мисля, че пиеш, защото някой те прави нещастна. Аз съм твой приятел. Можеш да ми разкажеш всичко. Ейнджъл те разстройва, нали?

— Ейнджъл — промънка тя.

— Сигурен съм, че той е чудесен човек — започна да я утешава Хари Ланц. — Вероятно просто сте имали някакво малко спречкване, нали?

Опитваше се да я обърне така, че да легне по дължината на леглото. Имам чувството, че тегля кит, помисли си Ланц и седна до нея.

— Разкажи ми за Ейнджъл. Какво ти е направил?

Неуса впери в него невиждащите си очи и се опита да го фокусира.

— Хайде да се чукаме.

О, Господи! Щеше да бъде дълга нощ.

— Разбира се! Страхотна идея! — И Ланц започна да се съблича с отвращение.

 

 

Когато на сутринта Хари Ланц се събуди сам в леглото, в съзнанието му нахлуха спомени, от които му прилоша.

Неуса го бе събудила посред нощ с думите:

— Знаеш ли кʼво искам да ми направиш? — И тя му каза.

Изслуша я, без да може да повярва на ушите си, но направи всичко, което тя поиска. Не можеше да си позволи да й противоречи. Тя беше едно болно диво животно и Ланц се почуди дали Ейнджъл някога е правил такива неща с нея. Само като си помисли за онова, което му мина през главата, Хари Ланц изпита неудържимо желание да повърне.

Той чу Неуса да пее фалшиво в банята. Не беше сигурен, че може да се справи с нея. Стига!, помисли си той. Ако и тази сутрин не ми каже къде е Ейнджъл, ще отида при шивача и при обущаря му.

Той отхвърли завивките и отиде при Неуса. Тя стоеше пред огледалото в банята. Косата й беше навита на дебели ролки и изглеждаше още по-непривлекателна от преди, ако това въобще беше възможно.

— Сега ние с теб ще си поговорим — решително каза Ланц.

— Колко му е — Неуса кимна към напълнената вана. — Ваната е готова. Катʼ свършиш, ше приготвя закуската.

Ланц гореше от нетърпение, но знаеше, че не бива да бъде твърде настойчив.

— Обичаш ли омлет?

— Да, звучи страхотно. — Нямаше никакъв апетит.

— Правя хубави омлети. Ейнджъл ма научи.

Ланц я наблюдаваше как започва да сваля огромните издути ролки от косата си. След това влезе във ваната.

Неуса взе голям електрически сешоар, включи го и започна да си суши косата.

Ланц се излегна в топлата вана и се замисли. Може би трябваше да си взема оръжието и сам да очистя Ейнджъл. Ако оставя израелците да свършат работата, може да възникне шибаният въпрос на кого се пада наградата. А ако свърша всичко сам, няма да има никакви въпроси. Просто ще им съобщя откъде да си приберат тялото.

Неуса каза нещо, но Хари Ланц почти не я чуваше от бученето на сешоара.

— Какво каза? — провикна се той.

Неуса се приближи до ръба на ваната.

— Имам един подарък за теб, от Ейнджъл.

Тя изпусна електрическия сешоар във водата и безстрастно се загледа в предсмъртните гърчове на тялото на Ланц.