Тасмина Пери
Любовта не се купува (51)

49.

Новогодишният бал на Филип Уочорн представляваше лондонският вариант на коледното празненство на Осуалд. Организиран в огромното му имение в края на Хампстед Хийт, купонът привлече и същите хора: провинциални аристократи, изкусни корпоративни играчи наред със светските приятели на съпругата му, чуждестранни принцеси, бивши модели на средна възраст и ветерани от благотворителните кръгове. Къщата, построена в стил „Крал Джордж“, беше просторна и бяла и обраслото с ниски храсти равно поле се простираше около нея като дебел черен килим. Прозорците й грееха с кехлибарен блясък, когато спортната кола „Остин Мартин“ на Серина спря пред черните двойни врати. Пред къщата кипеше от живот, шумните гости с чаши в ръка танцуваха около грамадна елха на предната морава, а прислужниците бързаха да паркират върволицата от скъпи коли и да помогнат на закръглените им собственици да слязат от тях.

— Обясни ми отново защо да не се обадим на Филип Уочорн и да го попитаме какво знае? — подхвана Серина, докато оправяше презрамките на копринената си рокля. Тази година се носеше бяло и актрисата се бе възползвала от възможността да се преобрази в снежна кралица, като облече дълъг тоалет в слонова кост и наметна бяла кожа.

— Да бе — иронично отговори Кейт. — Дай да му звъннем и да го питаме дали преди тридесет години е помогнал на Крейгдейл да избяга в Южна Америка. А, между другото, дали не го е виждал напоследък? Може би докато убива баща ни? О, той със сигурност ще каже „да“.

Истината беше, че Кейт не бе сигурна какво я застави да дойде на бала и какво точно очаква да постигне. Поведението й бе мотивирано по-малко от така наречения от Далглиш „полицейски нюх“ и повече от желанието да не стоят със скръстени ръце. Бяха й хрумнали премного теории, но тя все още не беше сигурна дали извършеното от Крейгдейл убийство имаше връзка със смъртта на Осуалд. Обаче определено знаеше, че трябва да проследят тази писта, особено след като срещата им с Дейвид Лофтъс предстоеше на другия ден.

Охранителите на вратата познаха Серина и въведоха двете сестри в помещение, където гостите бяха наобиколили шадраван от стотици купи с искрящо шампанско, от които сервитьорите пълнеха чашите им.

— Е, след като вече сме тук, какво предлагаш да предприемем? — попита Серина като нетърпеливо дете. — Ако питаш мен, само си губим времето. Проклетата Мария е човекът, с когото трябва да говорим. Не ти ли се струва странно, че от нея няма ни вест, ни кост? Неподобаващо поведение за скърбяща вдовица, ще ти кажа.

— Виж — решително заговори Кейт, на която маниите на Серина относно Мария бяха омръзнали. — Може и да си губим времето тук, но нека се поогледаме, какво ще кажеш? Не знаем какво търсим. Но когато го видим, може да разберем.

— А, значи сме дошли да шпионираме? Обичам да си вра гагата навсякъде — усмихна се Серина. — А и кой ще заподозре една бременна жена, че дебне наоколо?

Повечето стаи бяха отворени за празненството и елегантни, облечени в бяло гости се разхождаха из тях, ядяха сандвичи, смееха се и разговаряха на фона на звъна на чашите.

— Като стана дума, бременната има нужда от тоалетна. Отново — обяви Серина, докато вървяха през балната зала, в която свиреше джазов оркестър.

— Ще те почакам тук — отвърна Кейт, а очите й шареха из помещението.

Няколко души я познаха и се спряха да поднесат съболезнованията си. Тя си взе коктейл, „Бяла рускиня^[1]“, отпи от него и се отправи към отворените към терасата врати.

— Катърин Болкън, вие ли сте? Каква приятна изненада.

Кейт се обърна и видя Дженифър Уочорн, облечена в дълга рокля от тафта в най-бледия нюанс на сребристото, а от ушите й висяха огромни диаманти. Тя прегърна Кейт, целуна я по двете страни и я заля с аромата на тежък фондьотен и роза.

— Толкова ми е мъчно за всичко — тъжно отбеляза Дженифър. — Наистина не вярвах, че ще дойдете.

Кейт вяло се усмихна и си помисли, че появата им сигурно изглежда странна.

Дженифър разпери ръце към помещението.

— Аз настоях да не отменяме бала тази вечер — каза тя с леко гузен и смутен вид. — Филип беше против, естествено. Осуалд бе един от най-близките му приятели. Но аз мисля, че животът трябва да продължи.

— Убедена съм, че и баща ми би искал същото — учтиво отговори Кейт.

Дженифър поведе гостенката си навън към терасата, където червени като шипки фенери хвърляха пурпурно сияние върху каменната настилка. Домакинята хвана Кейт под ръка, а с другата надигна чашата си, за да отпие глътка „Круг“.

— Обезателно ме уведомете, ако се нуждаете от нещо. Ще ви помогна.

Кейт разбра, че е време за атака.

— Опитвам се да си намирам занимания — започна тя. — Работа и така нататък. След погребението започвам фотосесия — излъга тя. — Заминаваме за Белиз за снимките за корицата. Била ли сте там?

Дженифър имаше разсеян вид, докато очите й обхождаха гостите на бала.

— Къде? О, да, скъпа. Преди години обаче. Тогава дори не сте била родена, струва ми се. Филип и аз имахме вила там, но той я продаде много отдавна. Така и никога не отидох да я видя, съпругът ми твърдеше, че е прекалено усамотена. Както и да е, предпочитам мексиканската природа.

— Но когато сте посетили Белиз…

Дженифър ненадейно я хвана за ръката, мисълта й прескочи съвсем на друга тема.

— Нямам представа с кого сте тук — съзаклятнически подхвана Дженифър, — но знаете ли кой е дошъл като гост на скъпите ни приятели Дики и Ан Браунинг?

— Кой? — попита Кейт, разочарована, че Дженифър не й разкри никаква информация.

— Том Арчър! — усмихна се победоносно домакинята. — Защо не отидете да го потърсите? Имаме цяла менажерия от знаменитости — заключи тя и изчезна.

 

 

Камила спря аудито си пред дома на Мария на Онслоу Скуеър и вдигна поглед към сводестите прозорци за признаци на живот. Знаеше, че бе длъжна да се обади, а не да пристига изневиделица, но дойде съвсем импулсивно, прекосявайки площада на път за къщата на Вениша.

Отново погледна към прозорците и си призна, че това не е единственият маршрут към къщата на сестра й. Искаше да се види с Мария. Джеймс Уилоуби, семейният адвокат, се бе обадил на Камила по-рано същия ден, за да я помоли настойчиво да накара Мария да спре да се кара с него по телефона и да задава въпроси за завещанието на Осуалд.

— Три пъти ми се обажда и настоява да разбере кога ще се чете завещанието — оплака се юристът, опитвайки се да говори учтиво, но явно беше раздразнен, че нарушават коледната му почивка. — Понечих да й обясня, че ще уведомя всички облагодетелствани лица след погребението, но тя не щеше и да чуе. Мисля, че някой трябва да й каже две думи.

Когато Камила изключи двигателя на колата, на Онслоу Скуеър се възцари тишина. През светналите прозорци, заобикалящи площада, чуваше високите гласове на хората и веселия им смях. Честита Нова година, пожела си тя и се замисли какво ли ще й донесат идващите дванадесет месеца. Потрепери въпреки топлото си кашмирено палто, изтича по късото стълбище към вратата на Мария и рязко почука. Камила винаги бе изпитвала противоречиви чувства към Мария Данте, макар да не се вълнуваше особено как или с кого се забавлява баща й. Но като чу, че Мария души около завещанието му, тя се изненада от внезапната си загриженост към семейството — дори и към баща си.

Вратата се отвори със скърцане и висок, слаб мъж на около четиридесет и пет със сива, късо остригана коса и мрачно, измъчено изражение се показа на прага. Камила погледна надолу и видя босите му космати крака, които се подаваха изпод дълъг до коленете копринен халат.

— Какво обичате?

За секунда Камила се запита дали е дошла на правилния адрес.

— Търся Мария Данте — отговори тя и проточи врат, за да надникне в коридора.

Видя някаква фигура да слиза по стълбите, разгръщайки се пред погледа й като малък акордеон. Първо стъпалата, коленете, черните къдрици върху раменете и лицето на Мария Данте.

— Жан-Пол? Кой е там? Камила!

Камила прекрачи в къщата.

— Мария, съжалявам, аз…

Щом пристъпи напред, забеляза, че Мария е облечена в късо червено кимоно, което едва покриваше бедрата й. Беше бледа. Уморена. Камила си каза, че това е от скръбта, но бързо осъзна, че певицата просто не е поставила тежкия си грим. Това беше лице на жена, току-що станала от леглото, руменината по страните й контрастираше с бледната кожа и издаваше скорошен секс.

— Кой е този, Мария — иконом ли? — попита Камила, бодвайки с пръст Жан-Пол, който отстъпи от нея и тръгна заднешком към стълбите.

— За какво намеквате? — сопна се смутената Мария. — Жан-Пол е мой приятел от Париж. Новият ми вътрешен декоратор, откакто Вениша все е заета с нейната мода.

Нахалството й разпали гнева на Камила. Тя се приближи до Мария и я изгледа свирепо, предизвиквайки я да продължи с преструвките.

Мария осъзна, че всичко е ясно, въздъхна драматично и обиденото й изражение стана агресивно.

— Предполагам, че сте много доволна, Камила. Да ме видите с Жан-Пол — просъска тя. — Е, съжалявам. Извинете, че ме сварвате така, но животът продължава. Осуалд е мъртъв.

— Баща ми, вашият годеник, току-що почина! Как можете да спите с аранжора си, докато годеникът ви още не е изстинал в гроба?

— Той би направил същото — прошепна Мария, а черните й като нощта очи блеснаха към Камила. — Вие и сестрите ви душа давахте, за да ме провалите още от секундата, когато се запознахте с мен. Обичах баща ви, но единствената ви цел беше да подкопаете отношенията ни от самото начало.

Камила почувства пристъп на ярост.

— Да поговорим за саботажи, искате ли? — изплю Камила и пристъпи по-близо до Мария. — За огромния хонорар, който баща ми трябваше да ви плати за музикалната вечер. За кокаина, който пъхнахте в куфара на Серина. За репортера, когото пратихте да рови из стаята й. И като става дума за хитруване, откога спите с Жан-Пол? Бих казала от седмици или месеци, но не дни, нали? Не бяхте влюбена в Осуалд, Мария. Обичахте това, което смятахте, че притежава.

Певицата беше жилава, но свирепостта на атаката я свари неподготвена. Отбранително обви с ръце раменете си.

— Обвинявате ли ме? — Тя вдигна вежди, за да я предизвика. — Знаете какъв беше той.

— Да, зная — по-спокойно отговори Камила. — Известно ми е точно какъв беше.

Прикова поглед в жената, която за малко да й стане мащеха, с израз на крайно презрение.

— А сега разбирам и вие каква сте. Опасна, алчна и жадна за власт кучка, която изневери на баща ми и предаде семейството ми. Говоря и от името на сестрите си, като ви казвам, че не желая нито да ви виждаме, нито да ви чуваме повече.

— Свършихте ли? — попита студено Мария, без да среща погледа на по-младата жена.

— Не — отговори Камила, опитвайки се да я погледне в очите. — Днес всъщност дойдох да говоря с вас за завещанието, но няма да си дам този труд. Защото само ако си помислите да вземете от семейството ми и едно пени, кълна се, че ще ви унищожа. Ще ви влача по съдилищата, докато няма да можете да си позволите и четка за боя, камо ли услугите на Жан-Пол.

И с изпълнен със съжаление поглед, насочен към мъжа по халат, Камила се завъртя и излезе на площада. Беше сигурна, че чу писък, когато вратата се затръшна.

 

 

Домът на Филип Уочорн наистина е грандиозен, помисли Серина, докато вървеше по главния коридор на къщата. Самата тя не би и помислила да живее в Хампстед, беше прекалено далеч от Темза за вкуса й. Но тази къща бе елегантна и импозантна като някое старо посолство във филм от петдесетте. Не беше претрупана като Хънтсфорд, бе по-космополитна и отговаряше на предпочитанията й. Облиза устни при перспективата да притежава подобна къща и усети аромата на диня от гланца за устни, който си бе сложила, докато бе в тоалетната. Докато се намираше в това крило на къщата, можеше да се поогледа за библиотека, кабинет или нещо друго, каза си тя и зави по тихия ляв коридор.

От тази страна на къщата не всички стаи бяха отворени. Серина натисна дръжките на две врати: едната беше заключена, другата водеше към трапезарията. Тъй като светлините бяха угасени, махагоновите мебели хвърляха призрачни сенки в мрака. Тя тихо затвори вратата и се понесе нататък, а токчетата й чаткаха по черно-белия мраморен под. Зави зад един ъгъл и съзря отляво самотна врата. Когато със скърцане я отвори, видя, че от пода до тавана стените са изпълнени с тежки, подвързани с кожа книги. Библиотеката. Погледна и в двете посоки по коридора, видя, че няма жива душа, и се промъкна вътре, като затвори вратата зад себе си.

Без да има представа какво търси, мина на пръсти покрай голямо, покрито с кожа писалище. Беше спретнато и подредено. Върху него имаше златен часовник „Аспри“, забеляза тя. Кристално преспапие, сребърен нож за отваряне на писма, листове хартия и купчина писма, някои отворени. Тежката настолна лампа от „Лалик“ я подканяше да я включи, но тя реши да остане на тъмно. Можеше да вижда заради лъча светлина, който се процеждаше през процепа на вратата. Почувства се като член на „Великолепната петорка“.

Серина прехвърли писмата наведена ниско, за да прочете по няколко реда. Благодарствени отзиви към Филип от благотворителни организации, справки от банка „Кутс“, съобщения от банки на Каймановите острови, Женева и Джърси. Прерови ги всичките, но не видя нищо интересно. Разбираше твърде малко от тях. Подръпна чекмеджетата, едно се оказа заключено, останалите бяха пълни с още листи и купища пликове. Изведнъж замръзна на място — разпозна пощенското клеймо върху един голям плик: Хънтсфорд. Почеркът не можеше да се сбърка: едри главни букви с дълги камшичета, изписани с черно мастило. Беше на баща й.

Не вреди да погледна, каза си Серина и измъкна снопчето листи. Беше договор от три-четири страници, неподписан и без дата, между Осуалд Болкън, Никълъс Чарлсуърт и Филип Уочорн. Тя разбра, че те действат заедно от името на семейната фирма, но като изключим това, текстът й звучеше като на патагонски. Серина се вгледа в думите, но се обърка още повече: защо упорито използваха такъв архаичен език? Прииска й се Камила да е наблизо: умът й на юрист щеше да го дешифрира за секунди. Очевидно беше „документ за прехвърляне“ и доколкото разбираше, фирмата прехвърляше нещо на Осуалд. Пак го прочете, по-бавно, мъчейки се да открие смисъла, все едно че е гатанка. Татко й, както изглежда, искаше Никълъс и Филип да му прехвърлят акциите си от Свирепия за сумата от една лира. Тя вдигна листите, стараейки да фокусира погледа си на оскъдната светлина. Заради сделките си с агенти разбираше от договори достатъчно, за да схване, че една лира е фиктивна стойност, необходима, за да бъде валидно споразумението, но все пак беше озадачена. Ако не грешеше, Филип и Никълъс отстъпваха Свирепия на баща й даром — но това не беше възможно: конят бе имал превъзходен сезон. Не беше особено веща в надбягванията, но дори и тя схващаше, че след като е спечелил големите състезания, Свирепия навярно струваше цяло състояние. Тогава защо му го даваха? Защо? Защото им се налагаше, поне това осъзна. Как ги беше принудил Осуалд. Това ли беше?

 

 

Докато стоеше в мрака и държеше документа, който несъмнено представляваше доказателство, тя изведнъж настръхна. Трябваше да излезе и да го покаже на Кейт. Договорът нямаше да влезе в миниатюрната й чанта плик, така че го пъхна под мишница и погледна часовника си. Да му се не знае! Кейт сигурно се чудеше къде се е запиляла. Серина тръгна към вратата и замръзна. Чу двама души да говорят тихо, докато влизаха в стаята. Тя инстинктивно се сниши зад бюрото. Коремът й беше прекалено голям, за да се побере в пространството между чекмеджетата, така че седна непохватно на пода. Сега съвсем ясно чуваше Филип Уочорн и Никълъс Чарлсуърт.

— Опитай този възхитителен коняк — обърна се Филип към Никълъс, — от хиляда осемстотин седемдесет и трета е. Купих го на търг преди няколко години. Смятам, че трябва да вдигнем тост, а ти?

Тя чу звъна на кристалните чаши.

— Предпочитам онзи кларет от осемстотин четиридесет и седма, който държиш в избата си — обади се Никълъс.

Нямаше нужда да вижда двамата мъже, за да разбере, че са в приповдигнато настроение. Сега те се движеха из кабинета и Серина усети, че ръцете й се изпотяват. Краката й започнаха да изтръпват, както се бе свила на пода, и тя се молеше те да не се приближат до бюрото.

— Видя ли, че Серина и Кейт Болкън са тук? — попита Никълъс с остър и разтревожен глас.

— Видях ги — отговори Филип, явно не беше възхитен да ги срещне. — Само не помня да съм ги канил.

— Тогава защо, по дяволите, са тук? — рязко попита Никълъс. — Не е ли редно да са в траур, вместо да ходят по балове? Не допускаш, че знаят нещо, нали?

— Спокойно. На Серина й дай празненства, ако ще да иде краят на света.

Серина почти виждаше самодоволната усмивка на лицето на Филип. Никълъс обаче не мирясваше.

— Но Кейт е по-хитра. Щом тя е тук, може да подозират нещо — предположи той.

— Какво да подозират? — попита Филип със значително по-нисък глас. — Бедния Осуалд го сполетя неприятна злополука. Какво общо има това с нас?

— Да, предполагам… — съгласи се Никълъс, макар и да не звучеше толкова убеден, колкото приятеля си. — Полицията разпита ли те вече?

— Да, да — отвърна пренебрежително Филип. — Казах им каквото се споразумяхме. Мога да те уверя, че полицаите просто изпълняват процедурата. Нищо не ги кара да се съмняват, че Осуалд не се е напил и не е паднал от кулата. Освен това снегът е заличил всякакви следи. Бог да поживи тъпите ченгета и да благослови английското време. — Той се изсмя.

Под бюрото устата на Серина зейна. Не й беше нужно нищо повече. Те бяха блъснали Осуалд от кулата. Те бяха убили баща й. Усещайки под мишницата договора за Свирепия, изведнъж се сети за Дейвид Лофтъс. Беше ли договорът шантаж? Изнудвал ли беше Осуалд Филип и Никълъс? Най-сетне ги чу, че оставят чашите и стъпките им прекосиха стаята по посока на вратата. Благодаря ти, Боже, благодаря ти, Боже. Кракът й бе напълно вцепенен от тежестта на наедрялото й тяло. Опита се да го поразмърда и при това движение токът й се подхлъзна и кракът й се тръсна на пода с отчетливо тупване.

— Какво беше това? — попита Филип. Тя чу, че стъпките им се връщат към стаята, и извъртя тяло така, че пак да седне на пода, като свря глава между коленете си. Не й бе нужно да поглежда, за да разбере, че фигурите на двамата са се надвесили над нея.

— Серина Болкън! Какви, по дяволите, ги вършите? — избоботи Филип. Устата му се усмихваше, но очите му бяха съвсем сериозни. Никълъс я сграбчи за ръката и я издърпа на крака. Тя се отпусна на кожения стол зад бюрото, а ръката на Никълъс не пускаше рамото й, като го стискаше по-силно от необходимото.

— Какво търсите тук? — поиска да знае той, а в очите му се четеше гняв.

Серина опита да се усмихне самоуверено, макар че ръцете й лепнеха, сякаш бяха намазани с лепило.

— Ох, знаете какво е да си бременна — запъна се тя. — Определено не биваше да идвам на бала. Чувствах се ужасно и потърсих някое тъмно и тихо място да поседя за миг.

Филип само кимна.

— На пода. Зад бюрото.

— Серина, защо сте тук? — попита Никълъс и разтърси рамото й. Чу се шумолене и договорът падна на пода. Филип се наведе, за да го вдигне, и го показа на приятеля си. Размениха си студени, многозначителни погледи.

Серина опита да се изправи на крака, но изведнъж почувства остра болка от двете страни на корема си. Седна обратно. Сведе глава между коленете и затвори за секунда очи. Изведнъж положението й стана пределно ясно. Вдигна глава и погледна двамата мъже, после договора и всичко си дойде на мястото. Крейгдейл е бил настанен в къщата на Уочорн в Централна Америка. Осуалд е знаел, навярно дори е помогнал. После са му трябвали пари. Беше ги изнудвал. Беше предложил мълчанието си в замяна на Свирепия. Очевидно Филип и Никълъс не са били в настроение да се разделят с кон за милиони долари и бяха убили Осуалд. Бяха убили татко й.

Вениша огледа библиотеката в дома си в Кенсингтън Парк Гардънс, отново потънала в любимото си кожено кресло, и реши, че колкото и да е прекрасен имотът, трябва да го обяви за продажба. За нея къщата притежаваше атмосферата на Хънтсфорд: беше студена, бездушна и самотна, само дето бе по-скъпо украсена. През новата година Вениша щеше да свали мерника. За дом, за животи амбиции. Щеше да очаква по-малко, защото… какво й бе показала изминалата година? Че разочарованието и измяната дебнат отвсякъде. В лицето на съпруга й, баща й, собственото й тяло — което й отне правото да има деца, дори и в лицето на мъжа, когото някога обичаше: Люк. Всичко, което притежаваше, искаше или се нуждаеше, й беше отнето.

Идеше ред на Джак. Съзнаваше, че сама си бе причинила този провал, от което не страдаше по-малко. Наля си водка от шишето до себе си. След като Осуалд изгони Джак от бала, тя избяга, неспособна да понесе конфликта между двамата мъже. Не можа да понесе чувството, че я карат да избира между любовника и семейството си, и остави Джак да си отиде. Когато отново се върна сред гостите, него го нямаше. Заедно с Джак отново бе изтрита и част от живота й. Отпи голяма глътка от водката. Съдбата явно беше решила връзката им да не продължи.

А какво й носеше новата година? Налагаше се да се разберат с Дейвид Лофтъс. Тя изпъшка. Утре щяха да се срещнат с него и тя нямаше представа накъде ще тръгне разговорът им. Камила щеше да пристигне всяка минута, надяваше се да й хрумнат някакви идеи, макар че след разкритията в писмото на Ленърд Греъм сестра й си имаше свои грижи.

Отдалеч дочу, че на входната врата се чука. Погледна часовника си и изруга. Беше поканила Камила на вечеря, а филето от морски дявол още си стоеше в опаковката от „Харъдс“.

— Почакай, Камила. Идвам — извика тя, отваряйки вратата. Фигурата на прага накара сърцето й да направи салто.

— Джак!

 

 

Въпреки че се страхуваше, Серина се държеше предизвикателно. Знаеше, че се намира в опасно положение, но яростта й бързо надви страха и тя гневно изгледа Филип и Никълъс.

— Не било злополука значи, а? — просъска тя и си спомни как тялото на баща й лежеше подгизнало и безжизнено в рова на Хънтсфорд. — Заради коня ли — попита тя, а гласът й трепереше. — Заради проклетия кон, така ли? Всичко е било за пари! — изстреля тя.

Филип сграбчи лицето й. Стисна я силно и заплашително. Отвори уста, за да заговори, но Никълъс го изпревари.

— Баща ти беше безочлив до немай-къде — викна той, — на всичкото отгоре и безхарактерен. Вместо да се погрижи за дълговете си и да си извади главата от пясъка, предпочете да ни отнеме нещо, което по право ни принадлежи.

Филип докосна ръката на Никълъс, за да го възпре, но Чарлсуърт фучеше, сякаш ледената му броня се беше пропукала и дълго сдържаният му яд бликаше навън.

— Докато му беше изгодно, той бе доволен да сме до него. О, да, доволен беше да изведе Алистър от страната, за да запази ръцете си чисти. Виждаш ли? Абсолютно безгръбначно — жестоко се изсмя. — А после ни се правеше на света вода ненапита и заплашваше да информира Скотланд Ярд, ако не му дадем Свирепия. Е, нямаше как да го сторим, нали?

— Къде е сега Алистър Крейгдейл? — прошепна Серина.

Никълъс поклати глава — кратък, но категоричен жест.

— Крейгдейл умря преди години. И добре направи — безчувствено се усмихна. — Беше се превърнал в ужасно бреме. След като скъпият Алистър ни напусна, а Джими Дженкинс е с единия крак в гроба, само баща ти знаеше за случилото се. Сега можем да загърбим цялата история.

— Но как можахте? — промълви Серина, гласът й беше слаб и тих. — Бяхте приятели…

Филип, който до момента мълчеше, ненадейно проговори:

— Беше нещастен случай — твърдо отвърна той. Постави ръка на рамото на Серина и полека го притисна към облегалката на кожения стол. — Стояхме горе на кулата и обсъждахме прехвърлянето. Търсехме спокойно място, за да можем да помислим — продължи той, сякаш обясняваше нещо очевидно на дете.

— Не говорете глупости! — сряза го Серина. — Защо ще разговаряте на кулата?

— Вярвай в каквото си щеш — пренебрежително отвърна Филип, — за нас е без значение какво мислиш. Осуалд беше пиян. Сигурен съм, че докладът на патоанатома ще го потвърди. Случайно се подхлъзна. Никой няма да си каже нещо различно.

— Ти, лъжецо! — заговори Серина, като се мъчеше да спре треперенето на гласа си. Опита се да се надигне от стола, но Филип я натисна по-силно, за да я застави да остане на мястото си. — Пусни ме! — изсъска тя.

Филип и Никълъс се спогледаха. Беше само за секунда, но Серина разбра, че става опасно. Отново се задърпа, вече ужасена. Бяха убили баща й, а навярно се бяха отървали и от Крейгдейл, когато е станал прекалено неудобен за тях. Кой знае какво можеха да й причинят? С всички сили се опита да се освободи, но Филип бе едър мъж и я бе стиснал като в менгеме. Със свободната си ръка той бръкна в бялото си сако и извади мобилен телефон.

— Димитри? — заговори в мембраната домакинът. — Нужен си ми в кабинета веднага.

Серина усети как сърцето й замръзна. Разбра, че здравата е загазила.

 

 

Гледката от терасата бе възхитителна. Виждаше се шатрата с форма на белведер, заобиколена от ширналите се морави с подмигващите меки пламъчета на свещите. Виждаха се и няколко маси, около които клоуни раздаваха пуканки, хлебчета с наденички и захаросани ябълки. Застанала до външния радиатор, Кейт различи позната фигура. Том Арчър. Разговаряше с група гости на средна възраст, но изглеждаше леко отегчен. Тя потупа облеченото му във фрак от „Армани“ рамо, той се обърна и изненадано й се усмихна.

— Кейт! Какво, за бога, правиш тук? — попита той и пристъпи към нея, за да я прегърне топло. — Баща ти… ужасно съжалявам. Получихте ли цветята, които ви изпратих? Исках да ви се обадя.

— Извинявай, толкова бях заета, още дори не мога да го осъзная — отговори тя, прекалено смутена, че не бе намерила време да прочете нито една от многото картички, съболезнователни писма и бележки към цветята, изпратени след смъртта на баща й.

Том изглежда се разтревожи.

— Не е ли редно да си вкъщи?

— Нужно ми беше да се откъсна за малко. Както и да е — заговори тя, бързайки да смени темата, — с кого си тук? — попита и кимна към групичката.

— С Дики Браунинг и съпругата му.

Браунинг беше един от най-уважаваните продуценти в Англия и притежаваше престижната филмова компания „Лаймлайт Пикчърс“

— Помниш ли онзи сценарий, който пишех в Дорсет? Е, Дики ще го продуцира, а аз ще режисирам филма. Настояха, че трябвало да изляза поне една вечер — добави Том с иронична усмивка. Извини се на приятелите си и двамата се приближиха до автомата за напитки, окичен с електрически лампички. Хубаво момиче с гарвановочерна коса, облечено като Снежанка, им подаде пликчета с пуканки.

— А ти с кого си тук? — попита Том, схрусквайки няколко разпукали се царевични зърна.

— Всъщност — бавно отговори Кейт — със Серина…

Том мълчаливо кимна, но тя бе убедена, че зърна намек за усмивка на лицето му. Сигурна беше, че в живота на Том няма нова жена. Ако имаше, нали със сигурност щеше да го прочете в клюкарските статии? Все още има надежда, помисли си Кейт.

Том се засмя неловко.

— Помъчих се да се обадя на Серина в Хънтсфорд онзи ден. Нямаше я.

— Ами да вървим да я намерим тогава — подкани го Кейт и погледна часовника си. — Отиде в тоалетната преди половин час.

— Такава си е Серина — отвърна Том с видимо облекчение. — Хайде, води ме.

 

 

Един мъж, както Серина предположи, Димитри, влезе в кабинета на Филип минути по-късно. Имаше дебел като пън врат, а мускулите му щяха да сцепят черния му костюм.

— Кой е този? — изстреля Серина. — Охрана ли?

— Нещо такова — отговори Филип.

Серина усети, че настръхва от страх. Опита се да не изглажда уплашена — все още имаше начин да се отърве от положението с приказки.

— Слушайте, Филип, Никълъс. Убедена съм, че е било нещастен случай — бързо каза тя. — Невероятно опасно е на онази кула посред нощ. А беше и заледена.

— Ще ти кажа нещо, Серина — отвърна Филип. Плъзна ръка по рамото й и се приближи толкова, че тя долови миризмата на коняк в дъха му. — Нека не разваляме веселбата с разговори за злополуката с Осуалд. Излез с Димитри да поохладиш страстите. Ще обсъдим това друг път.

— Никъде не отивам с Димитри — запъна се Серина, извивайки се в лапите на Филип. — Искам да се върна при гостите.

— Не го прави по-трудно — процеди Филип. Кимна на Димитри, който сграбчи Серина за ръката.

— Пуснете ме!

Димитри прилепи тялото си към нейното и изведнъж тя почувства към нея да се притиска студен, неподвижен цилиндър. Погледна надолу и видя тъмносиньото дуло на пистолет до бялата коприна на роклята си. В гърлото й заседна буца. Опита се да си поеме въздух, но кислородът в стаята като че се бе изпарил.

— Тръгвай оттук — обърна се Филип към Димитри, посочвайки с глава към френския прозорец.

— С Димитри ще се поразходите с колата и тъй като е паркирана от другата страна на двора, се налага да бъдеш много послушна — каза Филип.

Димитри тикна дулото на оръжието към Серина и я принуди да стане.

— Никъде не отивам — изви глас тя, а очите й святкаха към Никълъс.

— Напротив — отговори спокойно Филип. — Ще излезеш през двора, без да гъкнеш, а ако вдигаш шум, ще намерим Кейт и ще я включим във веселбата.

— Направете го и ще ви убия — изръмжа тя и изви гръб, за да се отскубне.

— Тръгвай — обади се Димитри.

 

 

Кейт се запита дали да сподели с Том истинската причина да дойдат на бала, но реши, че е по-добре да, го държи настрана. Веднага щом намерят Серина, самата тя щеше да се поогледа. Бе едва десет часа в края на краищата. Имаха предостатъчно време.

Красиви момичета и по-възрастни жени, които се опитваха да приличат на тях, се редяха на опашки пред многобройните тоалетни, пръснати из имението на Филип. Но Серина не беше сред тях.

— Къде, по дяволите, се дяна? — недоволстваше Кейт, като започваше леко да се тревожи.

— Може и да си е отишла — засмя се Том. — Има ужасния навик да се измъква крадешком от празненства. Да си бременна в осмия месец сигурно не е много забавно, нали? Нищо чудно да ме е видяла и да си е плюла на петите.

Кейт вдигна поглед към лицето му и за секунда безпокойството й се смекчи, като разбра, че Том се вълнува от перспективата да види сестра й.

Къщата беше огромна, с просторни стаи и дълги коридори, оборудвани, забеляза Кейт, с охранителни камери. Тези вманиачени на тема сигурност богаташи, каза си Кейт и се зачуди кой ли ги наблюдава. Щом се отдалечиха от гостите, останаха сами. Стаите бяха тъмни и чаткането на токчетата й по мраморния под отекваше зловещо около тях.

— Не би дошла чак дотук, нали? — попита Том и се обърна да се връща.

Кейт се поколеба, после кимна.

— Добре. Да се върнем отвън. Сигурна съм, че ще дойде да ме потърси — каза тя, усещайки как безпокойството й нараства.

 

 

Френският прозорец водеше към черен мрак. Серина избърса потта от дланите си в плата на роклята и излезе в нощта. Поеха по пътека, която криволичеше покрай къщата. Шумът от празненството се увеличаваше все повече и повече, те завиха зад ъгъла и светлината на двора блесна пред очите им. Тълпи от хора разговаряха, смееха се, пиеха и танцуваха. Серина видя тази част от празненството едва сега. Просторните морави край къщата бяха преобразени като приказна страна, калейдоскоп от светлини и звуци. Клоуни раздаваха връзки с искрящо бели балони — темата на вечерта. Независимо от нощния студ половината гости се бяха събрали на открито и Димитри се прилепи плътно към Серина. Хората я заглеждаха, нетърпеливи да зърнат бляскавата купонджийка, без през ум да им минава, че я извеждат с пистолет в гърба.

— Продължавай да се усмихваш — прошепна Димитри, а околните не откъсваха очи от нея.

Тя залепи на устните си вдървена усмивка, мускулите й се бяха изопнали от страх, а очите й като обезумели се стрелкаха из множеството да търсят Кейт. Опита се да преглътне и установи, че гърлото й е като парализирано. Отчаяно се запита какво ще стане, ако се опита да побегне, но чувствайки студения къс метал, притиснат към кръста й, си даде сметка, че няма да надбяга куршума.

— Моля те, Димитри. Какво искаш? Пари? Знаеш ли коя съм? Богата съм. Мога да ти дам колкото поискаш, ако ме пуснеш — прошепна тя, като едва се осмели да завърти глава.

Димитри притисна главата си до нейната, толкова близо, че тя усети леката влага на устните му до ухото си.

— Можеш да ми дадеш нещо по-късно — тихо се засмя той. По кожата й пропълзя тръпка на ужас, щом усети твърдата му мъжественост до ханша си.

Изведнъж усети остра болка в корема. За секунда помисли, че я е прострелял, но после разбра, че болката иде от утробата й. Спря и се стисна за кръста, очите й плувнаха в сълзи.

— Моля те. Бебето ми.

Димитри не обели и дума, притисна още по-силно пистолета към нея и я помъкна напред.

 

 

— Кейт, какво има? Изглеждаш ми пребледняла — усмихна се Том и си взе рачешко краче от един поднос. — Серина е голяма жена — напълно е способна да се грижи за себе си.

Кейт знаеше, че се налага да му каже защо е важно да открият сестра й и то веднага.

— Имахме причина да дойдем тук, Том — заговори тя, докато излизаше на терасата. — Филип и Никълъс са замесени в нещо… Дълга история е, за да ти я разказвам точно сега. Но съвсем в стила на Серина е да се конфронтира с тях, а се боя, че това би било страшно лоша идея.

— В какво са се забъркали? — попита слисан той.

Откъм другия край на двора Кейт зърна познати кичури руса коса да се развяват сред гостите.

— Ето я — облекчена промълви тя.

— Казах ти, че всичко е наред — усмихна се Том, който също забеляза тила на Серина. Сърцето му натежа като олово, щом видя високата фигура на мъжа, който вървеше в такава интимна близост зад нея, сякаш бяха любовници.

— Май си е намерила компания — каза той, обърна се към Кейт и сви рамене.

 

 

Приближаваха се към края на двора, колите на Филип бяха точно пред тях и Серина разбра, че времето да предприеме нещо изтича. Изглеждаше просто да се развика за помощ, но цевта на пистолета неумолимо се впиваше в нея. Завъртя глава предпазливо, за да огледа навалицата. Светлини, цветове и лица се сляха във вихрен каданс, когато погледът й срещна две очи, които излъчваха сигурност. Очите на Том.

 

 

Кейт не познаваше едрия мъж, притиснал се към Серина, и моментално усети, че нещо не е наред. Серина явно бе забелязала Том, очите й блуждаеха и се мъчеха да срещнат погледа му. Дори и от разстояние Кейт видя, че лицето й е сковано, кожата — бледа, а очите — малки цепки, в които се четеше само едно — страх.

— Том, настигни я — внезапно го подтикна Кейт и го побутна напред.

— Какво става?

— Просто го направи.

Том се опита да си пробие път, но тълпата бе прекалено гъста, а морето от розови, жълти и червени балони му пречеха да вижда.

Серина забеляза, че Том се насочи към тях, и изведнъж доби сили. Интуицията й подсказа, че е настъпил последният миг, в който може да си помогне. Силно изпищя, звукът отекна и навалицата се смълча. Тя се изкопчи от хватката на Димитри и го блъсна с всички сили. Изгубил равновесие, той посегна да я сграбчи и я събори на земята, а Том се провираше бясно през плътната маса паникьосани гости, за да стигне до нея. Коленете на Серина се сгънаха, чу се трясък от изстрел и после настъпи тишина.