Астрид Линдгрен
Островът на чайките (12)

Дванадесета глава
Операция Моисей

— Не мога да престана да плача — учуди се Тьорвен.

Тя седеше на пода в кухнята и се гушкаше в Боцмана, а Боцмана ядеше пържола. Дадоха му цяло кило първокачествени пържоли и всички му поискаха прошка. Цялото семейство седеше в кръг около него, галеше го и му се радваше.

„Направо райско!“ — си помисли Тьорвен.

— Представяте ли си, не мога да спра да плача! — ядоса се на себе си тя и изтри сълзите си с опакото на ръката.

Спомни си всичко, за което си мислеше през последните няколко тъжни часа. Стигна до извода, че не е права. Боцмана никога не би подгонил овца, колкото и да ревнува заради Моисей. Каквото и да се случи, той винаги си остава добричък. Но за някои неща е била права и те ще трябва да се променят за в бъдеще. Всичко ще е както по-рано, преди да се появи Моисей и да обърка всичко.

Ах, да, Моисей! Зачуди се как ли се чувства той в бараката за лодки и веднага се сети за Йока. Горкият Пеле. Защо не може и той да е щастлив, щом като тя е щастлива? Сега всички трябва да са щастливи.

Естествено, Пеле беше много доволен, като чу, че Боцмана е невинен, доколкото човек може да е доволен в отчаянието си. Беше му мъчно за Боцмана почти колкото за собственото му зайче и му стана много приятно като разбра, че Боцмана не е убил Йока.

— Сега, като знам, че не е Боцмана, се чувствам много по-добре — сподели той с Мелкер, но после извърна глава и добави тихичко: — Въпреки че на Йока му е било все едно кой го прави.

През нощта сънува Йока, живият Йока, как скача при него и му иска люцерна. Но настъпи сутринта и Йока изчезна. Дори клетката изчезна. Йохан и Никлъс я махнаха, за да не се набива в очите на Пеле. Колко са грижовни братята му! Никлъс му подари малък модел на лодка, който сам е правил, а Йохан му подари старото си сгъваемо ножче. Пеле щеше да се пръсне от благодарност. И все пак, сутринта беше някак тъжна и Пеле започна да се чуди дали винаги ще продължава така и как ще минават дните му отсега нататък.

Същата вечер погребаха Йока в полето на Янсонови на едно местенце, където расте потайниче.

ТУК ЛЕЖИ ЙОКА

Пеле гравира този надпис на една дъска и клекна да притисне пръстта на гроба на Йока, а Тьорвен, Стина и Боцмана го гледаха. На Йока ще му е много добре тук, където над главата му расте потайниче и дроздовете вечерно време пеят само за него, точно както сега.

Тьорвен и Стина решиха да пеят. Досега бяха погребали много умрели птички и винаги са им пели същата песен, която изпяха сега и на Йока:

Светът е остров от скръб голяма

тук си днес, утре те няма.

— Не, нека да не пеем тази — побърза да каже Тьорвен.

Но какво му става на Пеле? Седеше на един камък с гръб към тях и приглушено хлипаше. Момичетата се спогледаха и Стина притеснено каза:

— Може би плаче, защото светът е остров от скръб голяма.

— Ама това не е вярно — възкликна Тьорвен и викна на Пеле: — Не е вярно, Пеле, светът не е остров от скръб, просто така се казва в песента, която пеем на Йока! — Тя в никакъв случай не искаше да чува повече плач. По един или друг начин трябваше да разсее Пеле и изведнъж се сети как може да стане това.

— Пеле, искаш ли да ти подаря нещо, обаче ще ми обещаеш да не си тъжен повече.

— Какво? — без да се обръща, мрачно попита Пеле.

— Ще ти подаря Моисей!

Пеле се обърна и спря да плаче. Зяпна недоверчиво Тьорвен, но тя повтори:

— Да, ще ти го дам да си е твой собствен.

За пръв път от онзи тъжен момент, когато изчезна Йока, Пеле отново се усмихна.

— Тьорвен, колко си добричка само!

— Да, добричка съм, пък и освен това аз си имам Боцмана — кимна Тьорвен.

— Сега всички пак си имаме животни. Обаче трябва да отидем да го съобщим на Моисей, нали? — ухили се Стина.

Всички се съгласиха с това, че Моисей трябва да знае на кого принадлежи, освен това калпазанинът има нужда и от храна.

— Сбогом, малки ми Йока — нежно прошепна Пеле, после избяга, без да поглежда назад.

Изведнъж се почувства като освободен от някаква зла магия. Вече беше друг Пеле — пощуряло от радост, щастливо момче, което тичаше към Залива на мъртъвците.

— Само защото ти дадох Моисей ли си толкова щастлив? — учуди се Тьорвен.

Не знам, помисли си Пеле, но е толкова тъжно да си тъжен, че не можеш да останеш в това състояние до безкрайност.

— Чакай само да видиш Моисей — възкликна Тьорвен и отвори вратата на бараката.

Стояха и зяпаха, стъписани от празнотата. Нямаше никакъв Моисей. Изчезнал е.

— Избягал е! — ахна Тьорвен.

— Избягал! И после е затворил резето след себе си, така ли? — каза Пеле.

Моисей явно не беше избягал, явно го бяха откраднали. Тьорвен се обърна към Стина:

— Някой видя ли те вчера като идва тук?

Стина се замисли.

— Не, никой, освен Уестерман. Искаше да му разкажа приказката за Червената шапчица.

— Всеки може да те излъже — възмути се Тьорвен. — Ах, този Уестерман! Как може да е такъв крадец! — Тьорвен ритна кашона, в който спеше Моисей толкова силно, че той отлетя в другия край на бараката. — Ще му изскубя косичката на този крадец. Ще го застрелям! — беснееше Тьорвен.

— Знам какво да правим — каза Пеле. — Ще си го откраднем обратно. Готов съм да се обзаложа, че го е оставил в своята барака, а също и че неговата също е с резе на вратата.

Гневът на Тьорвен се поукроти.

— Довечера, когато Уестерман заспи — каза тя с готовност.

Стина също имаше готовност, но едно нещо я притесняваше:

— Какво ще стане, ако заспим преди Уестерман?

— Няма — каза Тьорвен почти заплашително. — Не можем да заспим, когато сме толкова сърдити.

Стина явно не беше достатъчна сърдита, защото не можа да издържи будна толкова време. Тьорвен и Пеле обаче можаха, и което е още по-странно, никой не ги забеляза, като се измъкваха навън.

Тази вечер на остров Черноглава чайка бяха устроили хайка за лисицата. Всички се събраха да гонят лисицата от бърлогата й, успяха да я уплашат, но не и да я застрелят. Притиснаха я до крайната точка на нос Чайка и тъй като нямаше накъде да бяга, тя скочи във водата и отплува. Тази лисица беше свикнала да бяга, пък и най-близкият остров не е далеч. Ниссе Гранквист стреля след нея, но не улучи. Пеле остана доволен, като научи за това:

— Лисицата също иска да живее, пък и на острова, където тя избяга, няма нито зайци, нито кокошки, нито овце.

— Значи няма да й е лесно — със задоволство добави Тьорвен. — Тя е ужасно същество. Защо й трябваше да убива Йока?

— Но тя го направи само защото е лисица — обясни й Пеле. — Разбираш ли, тя просто трябва да издържи като лисица.

— Като е лисица, не може ли да се държи човешки? — Тьорвен отказа да влезе в положението на лисицата.

Но… от друга страна, какво значи да се държи човешки? Като Уестерман ли? Дали би било по-добре? Да открадне нещастното тюленче само за да продаде! Но и на него няма да му се размине, нали така, нави се още повече Тьорвен.

— Само дано Кора не се разлае! — закани се тя.

Кора се разлая. Застана пред колибата си и започна да лае колкото й глас държи, веднага щом видя Тьорвен и Пеле да се промъкват покрай нея. Пеле обаче го беше предвидил и й донесе един кокал, който сега протегна напред. Кора веднага млъкна. Но при всички положения, работата си беше опасна, най-малкото защото можеше да излезе някой да провери защо е лаело кучето. Децата дълго лежаха скрити зад люляковия храст до портата и чакаха. Чак като се убедиха, че никой не идва, тихичко пропълзяха в градината. За да стигнат бараката, трябваше да се промъкнат покрай къщата на Уестерман, която се открояваше на хоризонта. Беше тихо и тъмно. Къщата приличаше на страшен черен квадрат на фона на светлото северно небе. Никой не се появи.

— Спят като кучета — каза Тьорвен, но това беше прибързано изказване и тя ахна от уплаха, когато след малко в прозореца се появи светлина. Госпожа Уестерман току-що запали газовата лампа над масата. Децата, уплашени до смърт, хукнаха към къщата и се хвърлиха на земята точно под прозореца. Лежаха и чакаха. Дали ги беше видяла, или не? Може би е стояла в тъмното преди да запали лампата, гледала е иззад завесите и ги е видяла как се промъкват през портала? По време на светлите юнски нощи никога не можеш да се скриеш истински, особено в тази равнинна местност, където трудно ще намериш някой храст, зад който да клекнеш.

Обаче госпожа Уестерман не излезе и те започнаха да събират смелост. Не можеше да ги види, освен ако се покаже през прозореца и погледне надолу. Те се надяваха това да не се случи, защото ако госпожа Уестерман започне да лае, няма да могат да й запушат устата с някой кокал. Не смееха да помръднат или да си прошепнат нещо, дори почти не дишаха. Само лежаха неподвижно и се вслушваха. Прозорецът беше отворен, а тя беше толкова близо, че стига да искаха, можеха да се изправят, да се покажат над перваза и да я поздравят. Изведнъж тя започна да си чете на глас. Тьорвен изстена. Ако четеше нещо от вестника, щеше да е поносимо, но да лежи тук и да слуша как госпожа Уестерман чете неща, които самата тя не разбира, вече е прекалено.

Пеле също не разбираше, но му приличаше на извадки от Библията. Гласът й беше монотонен, но четеше гладко и Пеле се заслуша. Неочаквано, от целия поток безсмислени думи няколко се отделиха и като че започнаха да светят.

Ако взема крилата на зората

и се заселя в най-далечния край на морето,

и там ще ме настави ръката ти,

и твоята десница ще ме удържи.

— прочете госпожа Уестерман, после въздъхна и продължи.

Пеле не обърна внимание на това, което последва. Непрекъснато мислеше за тези думи и започна тихичко да си ги повтаря. Дори не забеляза, че госпожа Уестерман е спряла да чете. Тьорвен го потупа по рамото. Какво да правят сега? Лампата загасна и вътре стана тъмно. Ненадейно Пеле чу някой да диша тежко точно над главата му. Не смееше да погледне нагоре, но чувстваше, че госпожа Уестерман е застанала до отворения прозорец. Много е страшно да лежиш свит отдолу в очакване да се случи нещо ужасно. Още малко и ще го види, беше убеден той. Точно в момента, когато почувства, че ще се пръсне от нетърпение, госпожа Уестерман затръшна прозореца с такава сила, че Тьорвен и Пеле подскочиха. Настъпи тишина. Лежаха още известно време, не смееха да мръднат и чуваха как бият собствените им сърчица. После хукнаха, превити наполовина, около къщата и надолу към бараката.

— Моисей, тук ли си? — прошепна Тьорвен.

Моисей явно си беше там, защото започна да вие като призрак.

Тьорвен отвори вратата.

 

 

Стина се разтрепери, когато на следващия ден й разказаха цялото приключение. За това как е пищял от радост Моисей, как са го сграбчили, как Уестерман е излязъл само по риза и как ги наругал точно когато излизали през портала, как се разлаяла Кора и как накрая натоварили Моисей в количката, а Уестерман крещял след тях:

— Леле, Тьорвен, само да те хвана!

— Добре че не съм била с вас — вметна Стина, — щях да умра на място от страх!

 

 

Тази нощ Моисей спа до леглото на Пеле. Като видяха на сутринта новия си съквартирант, Йохан и Никлъс много се учудиха, но се и зарадваха.

— Трябва да го оставя тук, за да не може Уестерман пак да го открадне — обясни Пеле, — но ще трябва да ми помогнете да поговоря с татко по този въпрос.

Баща му естествено имаше възражения:

— Няма нищо лошо в това, че Тьорвен ти е подарила Моисей — каза Мелкер, — но не е редно вие двамата да водите някаква гангстерска война с Уестерман и да си крадете тюленчета нощно време.

Всички заедно се опитаха да намерят най-добрия изход от тази ситуация. Цялото семейство се събра около масата на закуска, заслушани как Моисей шляпа из стаята на момчетата.

Мейлин никак не беше доволна от новия наемател, но й се наложи да се примири с него заради Пеле. Разбираше, че точно в момента Пеле наистина има нужда от него, трябваше да накарат и Уестерман да го разбере.

— Той мисли само за парите — каза Йохан. — Татко, не можеш ли да му дадеш няколкостотин крони, и тюленчето да си остане за Пеле?

— А защо ти не му дадеш няколкостотин крони? — отвърна Мелкер.

— Всички трябва да помогнем.

— По принцип не са много, ако печелиш пари. Просто трябва да започнеш да печелиш!

Така те започнаха да печелят. Всяко дете от остров Черноглава чайка искаше да вземе участие в това, което Мелкер нарече „Операция Моисей“. Беше нещо като игра. В един момент стана много интересно да се плевят лехите с ягоди, да се носи вода и да се изгребва от лодките, да се мажат лодките със смола, да се носи багажът на летовниците, особено като знаеш, че с всяко пени, което печелиш, нараства сумата, с която Моисей ще бъде откупен от Уестерман.

— Нямам нищо против — изсумтя Уестерман, когато мина покрай магазина и чу за „Операция Моисей“. — Не ме интересува кой ще купи тюленчето. Условието е тази седмица да получа двеста крони, иначе ще продам тюленчето на някой друг.

— Върви по дяволите, Уестерман — направо в лицето му каза Тьорвен.

Уестерман пренебрежително й хвърли няколко дребни монети.

— Ето ти малко помощи за Моисей, мисля, че ще ви трябват. Не ми се вярва да съберете двеста крони до събота и да знаеш, че няма да чакам нито ден повече.

— Я върви по дяволите — пак каза Тьорвен, но взе монетите и ги сложи в касичката на Моисей, която стоеше на щанда.

— Не, Тьорвен, не се говори така — укори я Ниссе и се обърна към Уестерман. — Знаеш ли какво, Уестерман, ти наистина си подлец!

Но Уестерман само се ухили.

* * *

Операция Моисей продължаваше и ставаше все по-интензивна с всеки изминал ден.

— Виж, Моисей, заради теб имам мазоли по ръцете — похвали се Фреди, след като цяла сутрин тупа килими.

Моисей си живееше собствен живот и на никого не обръщаше внимание. Безразличен беше към „Операция Моисей“. Явно не му се отрази добре самотното пребиваване в различни бараки за лодки. Направо беше неузнаваем, толкова беше неспокоен, дори нервен. Беше придобил тежък характер. Квичеше и съскаше повече от всякога. Понякога дори се опитваше да хапе.

— Не е точно животното, което съм си мечтала да ми е в къщата — оплакваше се Мейлин, когато знаеше, че Пеле не може да я чуе.

Пеле обожаваше Моисей със същата всеотдайност, с която се грижеше за Йока. Когато Моисей му съскаше, Пеле само го галеше.

— Горкият ми Моисейчо, какво има? Не си ли щастлив с мен?

Напоследък Моисей никъде не беше щастлив. Не желаеше да стои в бараката, нито в басейна си. Предпочиташе да слиза до морето, но Пеле не смееше да го оставя там за дълго време, защото чичо Ниссе го беше предупредил:

— Дръж го в басейна, иначе някой ден ще ти избяга.

Пеле заключваше Моисей в басейна и тъжно размишляваше какво ли е да си имаш животно, което да не иска да ти избяга. Йока също му избяга и си плати за това, но Пеле се надяваше с Моисей да е по-различно. Горкият Моисей, защо ли е толкова неспокоен?

Кракът на Тотти почти се оправи, но още не го изкарваха на пасището. Агънцето следваше Стина навсякъде и Боцмана също започна пак да следва Тьорвен. Не го направи веднага, защото не бе от кучетата, които се натрапват, без да са сигурни, че са желани. Стоеше си кротко на обичайното място до стълбите, докато Тьорвен не дойде и не го гушна.

— Ех, Боцмане, никога повече няма да те оставя да си лежиш тука сам, никога! — Тогава той тръгна след нея и от този момент нататък не се отделяше.

Където и да ходеха Стина и Тьорвен, любимците им бяха с тях. Пеле никой не го следваше.

— Но тюленчето си е твое — казваше Тьорвен.

— Започвам да си мисля, че Моисей принадлежи само на себе си — замислено каза Пеле.

* * *

Дойде събота — денят, когато Уестерман трябваше да получи своите двеста крони.

В магазина на остров Черноглава чайка обстановката беше напрегната. Беше пълно с хора, всички се интересуваха от това събитие. Никой не завиждаше на Уестерман за нито едно пени от парите, които ще вземе. Да се отнася с Тьорвен, с тяхната Тьорвен толкова лошо! Как може! Всички бяха единодушни по този въпрос.

Уестерман усещаше настроенията и затова, когато влезе в магазина, беше по-наежен от друг път. Влезе точно в уреченото време и си проби път към щанда. Зад него се бяха подредили всички деца и втренчено го гледаха. Бяха тук всички Мелкерсонови и Гранквистови. Тьорвен го наблюдаваше най-сърдито. Какво нахалство, да иска да му се плаща за тюленчето, което й беше подарил, и което й коства толкова много мляко, херинга и грижи!

Уестерман й се усмихна и започна да ръси шеги.

— Хей, Тьорвен, колко добре изглеждаш само! Сигурно мислиш, че ще си имаш тюленче, нали?

— Ще видим — каза Ниссе, отвори касичката и изсипа парите на щанда.

Целият магазин замря, докато броеше парите. Не се чуваше нито звук. Не се чуваше нищо, освен звъна на монетите и мърморенето на Ниссе.

Пеле се покатери на един кашон от маргарин зад тезгяха. Ужасен беше този звук на монети. Ами ако няма достатъчно пари? Горкият Моисей, ами ако Уестерман го вземе и го продаде на Петер?

Внезапно го прониза една мисъл. Кой казва, че на Моисей ще му е по-зле? Може дори да е по-забавно да си плуваш в морето с радиоапарат, закачен на тебе, отколкото да се плацикаш в басейна на остров Черноглава чайка. Въпреки че най-доброто нещо за едно тюленче, помисли си Пеле, е да си плува в морето, абсолютно свободно, без радиоапарат или каквото и да било, като обикновен тюлен сред тюлените.

Мислите му се прекъснаха от гласа на чичо Ниссе.

— Сто шестдесет и седем крони и осемдесет йори.

Възгласи на разочарование се разнесоха из тълпата. Всички се втренчиха в Уестерман, сякаш негова бе вината, че в касичката няма достатъчно пари. Ниссе го погледна право в очите:

— Предполагам, че ще се съгласиш да се попазарим малко?

— Ти пазариш ли се с клиентите си? — също го погледна в очите Уестерман.

Изведнъж Тьорвен се изправи пред Уестерман.

— Уестерман, знаеш ли какво? Никога не съм те молила за тюленчето. Ти сам ми го подари. Спомняш ли си?

— Не започвай пак — прекъсна я Уестерман.

Тьорвен го премери с поглед от главата до петите:

— Уестерман, знаеш ли, че ти наистина си един подлец?

— Не, Тьорвен, не бива да говориш така! — намеси се Марта.

— Но татко каза, че е такъв — защити се Тьорвен и всички се засмяха.

Уестерман се изчерви от бяс. Можеше да понесе всичко, но не и да му се подиграват.

— Къде е тюленчето! Взимам си го веднага!

— Не се и опитвай, Уестерман — строго каза Мелкер, който досега не беше обелил и дума. — Аз ще платя разликата.

Сега вече Уестерман загуби контрол над себе си:

— Не, не си прави труда, имам си друг клиент.

Колкото и да беше странно, точно в този момент вратата се отвори и в магазина влезе не кой да е, а другият клиент на Уестерман — Петер Малм. Принцът на Мейлин се завърна. Щом го зърна, Мейлин цялата се разтрепери. Тъгуваше за него от момента, в който замина, и най-вече през тежките дни на нещастията с Пеле. Копнееше да се видят толкова силно, че нямаше начин и той да не го усеща, където и да се намира. И ето го тук сега. Завърна се. Това сигурно означава, че и той е тъгувал за нея.

— Ама вие да не живеете в този магазин? — пошегува се Петер.

Той хвана ръцете й, а гласът му беше щастлив, защото преди това я беше търсил напразно в къщата на дърводелеца. Сега я намери. Очите й светеха, погледът й беше топъл, но първите й думи към него прозвучаха като упрек:

— Петер, наистина ли ти трябва това тюленче?

Преди Петер да успее да й отговори, Уестерман го приближи с мазна усмивка. Нека сега островитяните си гледат колкото искат. Ще им покаже, че Уестерман знае как се прави бизнес.

— Идвате точно навреме, господине — започна той. — Вече можете да купите тюленчето. Триста крони и сделката е сключена!

Петер Малм приятелски му се усмихна.

— Триста крони, не е ли множко за тюленче? Не мисля, че мога да платя такава сума.

Тьорвен и Стина му хвърлиха поглед, който показваше мнението им за него. Ох, защо им трябваше да целуват тази жаба!

— Добре тогава, двеста — с готовност свали цената Уестерман.

Петер продължи да се усмихва приятелски.

— Наистина ли? Ще ми го дадете ли за двеста крони? Това е евтино. Само че в момента не ми трябва тюлен.

— Не ви трябва тюлен!? — хлъцна Уестерман. — Но нали казахте…

— Не, благодаря, казах ви вече: в момента не ми трябва тюленче — каза Петер Малм. — Още повече точно това тюленче.

В магазина на остров Черноглава чайка започна ликуване, а Уестерман изхвърча през вратата.

Ниссе викна след него:

— Все пак можеш да вземеш тези пари и да приключим с въпроса!

В момента Уестерман беше уморен от всичко, което има някакво отношение към тюлените, а освен това се и срамуваше от себе си. Срам го беше, но не защото е алчен, а защото всички стоят и му се подиграват. Затова не искаше парите за тюленчето. Не искаше нищо, освен да се махне от този магазин и да не вижда никого от остров Черноглава чайка.

— Взимай си тюлена, Тьорвен. Не ми пука за него, нито за вас — викна той и изчезна.

Изведнъж Пеле се съвзе.

— Не, той трябва да вземе парите. Иначе никога няма да съм спокоен, че Моисей е наистина мое тюленче. — Грабна чантата, в която Ниссе беше сложил парите, и хукна да гони Уестерман.

Всички го чакаха вцепенени от вълнение. След малко Пеле се върна целия изчервен.

— Ами, накрая ги взе, защото каза, че имал нужда от тях.

Мейлин го погали по бузката. Това беше жест, изпълнен с нежност.

— В такъв случай, Пеле, тюленчето вече си е изцяло твое.

— Най-накрая ще можем малко да си починем! — отдъхна си Теди.

Мейлин описа цялата случка в дневника си:

Господ да пази Моисей, който плува в морето! Пеле пусна тюленчето си снощи. Татко, Петер и аз слязохме на кейчето точно в този момент. Пеле стоеше и го гледаше с празен поглед, гледаше как се отдалечава, докато не стана на малка точка на хоризонта.

— Но защо, Пеле, защо, за бога? — попита татко, а Пеле му отвърна с тих дрезгав глас:

— Не искам някое мое животно да страда, защото копнее за свободата. Сега Моисей е там, където трябва да бъде.

В гърлото ми имаше буца, а и татко преглътна два или три пъти. Мълчахме.

Тьорвен и Стина също бяха там и Тьорвен каза:

— Знаеш ли какво, Пеле? Не трябваше да ти давам тюленчето, защото сега си нямаш никакво животно.

— Само осите — нещастно каза Пеле.

И тогава това се случи. Ах, Петер! Ще съм ти благодарна за това до края на дните си! Петер стоеше с Юм-юм в ръце и изведнъж каза така спокойно, както си казва всичко:

— Според мен не е правилно Пеле да няма друго животно, освен осите си. Мисля, че трябва да вземе поне Юм-юм — и той отиде до Пеле и сложи в ръцете му кученцето. — Юм-юм никога няма да копнее да е другаде — каза Петер.

— Така е, защото това паленце ще си прекарва страхотно — възкликна Тьорвен, когато най-сетне осъзна какво става.

Пеле беше блед като платно и поглеждаше ту Петер, ту Юм-юм. Той не му благодари, не каза абсолютно нищо. Но аз се държах по неразбираем за мен самата начин. Втурнах се към Петер и го целунах, и като го направих, го целунах пак, и после пак! Стори ми се, че на Петер му хареса.

— Кой би помислил, че едно кутренце може да свърши толкова чудеса — пошегува се той. — Ех, защо не донесох цялото котило?

Тьорвен и Стина учудено ни наблюдаваха. Сигурно за тях това е интересна сценка. Изведнъж Тьорвен се обади:

— Не го целувай много, Мейлин. Кой знае, може пак да стане жаба.

В главите на малките деца се зараждат някои наистина странни мисли. Не мога да разбера откъде им хрумват. Изглежда Тьорвен и Стина наистина смятат, че Петер е омагьосан принц, произлязъл от жаба. Горката Стина, главата й е пълна с омагьосани принцове, Пепеляшки, Червени шапчици и кой знае какво още. Когато видя как Моисей изчезва в края на залива, тя каза на Тьорвен:

— И все пак, аз вярвам, че Моисей е синът на Морския цар. Ето там плува принц Моисей!

А пък аз искрено се надявам принц Моисей да е точно толкова щастлив в момента, колкото Пеле.

— Пеле, ще видиш, че Моисей ще те навестява от време на време — обеща Петер. — Той все пак е питомно тюленче и най-ненадейно може да реши да си направи една разходка до остров Черноглава чайка.

— Стига Морския цар да му разреши, може и да дойде — вметна Стина.

Независимо дали Морския цар ще разреши на Моисей да прави посещения или не, Пеле в момента е един много щастлив Пеле. А пък аз съм една много щастлива Мейлин, въпреки че Петер замина преди малко с „Черноглава чайка“. Но поне вече знам какво е! А то е такова, че наистина имаш чувството, че можеш да умреш от щастие! Колко ли време може човек да се чувства така? Петер казва, че е постоянен и верен. А аз дали съм постоянна? Откъде да знам? Надявам се да съм. Вярвам, че съм. Поне едно нещо е сигурно. Пеле има нужда от постоянна Мейлин и ще я има, каквото и да се случи. Пеле харесва Петер — как да не го харесва? В същото време, както обикновено, малко се притеснява. Снощи, както си лежеше в леглото заедно с Юм-юм и беше толкова щастлив, че всичко около него като че светеше, изведнъж стана сериозен, гушна ме и попита:

— Ти си моя, нали, Мейлин?

Да, малкото ми братче, твоя съм. И въпреки че Тьорвен и Стина смятат, че съм вече твърде стара, за да имам омагьосан принц, мисля, че принцът може да ме изчака още две години. А той каза, че ще го направи.

Сега над остров Черноглава чайка се спуска нова юнска нощ. Отивам вече да си лягам. Утре ще се събудя и ще бъда толкова щастлива, колкото съм сега. Поне така се надявам!