Бьорн Найберг
Конан отмъстителя (9)

6. Предателство на изток

— И какво става с Нейно кралско величество, Деви? — Конан попита дебелия кръчмар, докато сядаше да глътне бокал от ароматното ширакманско вино на Вендия. Доверявайки се маскировката си в кшатриански одежди, той се бе осмелил да влезе и да утоли жаждата си не само за пиене, но и за информация за тази съблазнителна жена, чиято империя той беше спасил. Стари спомени нахлуха в ума му. Докато слушаше, ледените му сини очи гледаха надалеч.

Макар че кръчмата беше почти празна, дрезгавият глас на собственика бе доста предпазлив, когато той се наведе напред, за да прошепне в ухото на Конан:

— А, Деви управлява с мъдра и твърда ръка, макар че няма консорт, който да стои до нея и да я подкрепя. Но благородниците казват, че тронът се нуждаел от военен дух. Говори се даже, че братовчед й Ченгир хан хвърлил око както на върховната власт, така и на нея. Тя досега отблъсква ухажванията му, но общественото мнение скоро ще я накара да се реши. Династията трябва да се продължи, а Ясмина трябва да изпълни дълга си към кралството.

Едрият вендиец хвърли бърз поглед през отворената врата. Докато минаваше войската, се чуха тежки стъпки и дрънкане на оръжие. По ръцете, копията и облечените в ризници рамене имаше защитни плочки. Войниците спряха с професионална дисциплина по команда на офицера си. Обсипаният им с белези стар гебра влезе в кръчмата. Бързият му поглед премина по всички, спря за малко върху Конан, после завърши огледа си с домакина.

Пристъпвайки към тезгяха, офицерът прошепна нещо на кръчмаря. Две прашни бутилки преминаха от дървените полици в копринената торба в ръката му. Работата му приключи, той излезе с дълги крачки и излая някаква команда. Отрядът му отново поде отмерения си ход.

Конан хвърли безразличен поглед след войската, след като стъпките им заглъхнаха. Мислеше си за Ясмина, сама в двореца си, управляваща кралството без помощта на консорт. Сви рамене. Вътрешните работи на Вендия не му влизаха в работата точно сега.

Най-добре беше вместо това да погледне към собствените си проблеми. На другия ден щеше да продължи пътя си на изток, към далечните простори на Химелеите, а за този дълъг поход трябваше да си отпочине добре. Колосалното му тяло можеше да издържи трудности, немислими за един цивилизован мъж, но инстинктите му подсказваха, че на опасни мисии трябва да си почива, когато може, като хищник на дълъг лов.

— Кръчмарю! — изръмжа Конан. — Имаш ли стая за през нощта? Почти съм капнал от умора. Тези пустинни пътувания изкарват душата на човека.

 

 

Източната нощ лежеше като горещо, гальовно, копринено одеяло над град Айодия. Звездите блещукаха с диамантено великолепие на черното небе, а сърпът на бледната луна се носеше на запад. Горяха факли и свещи. От ярко осветените палати се чуваха смях, музика и потропването на танцьорките, докато в бледо осветените храмове звъняха аскетичните тонове на златни цимбали и меките, единни гласове от хоровете на богомолците.

Конан се събуди изведнъж. Мускулите му бяха стегнати като пружини, готови за внезапно действие. Беше чул стъпки пред вратата на стаята си. Беше се опънал в цял ръст на леглото, гол, освен копринените си панталони, отметнал спалното бельо в знойната нощ. Сега стана безшумно с меч в ръка, бдителен като вълк.

Резето се освободи бавно и предпазливо. Когато вратата започна да се отваря, Конан се скри зад нея. Неясна на звездната светлина плахо влезе фигура с малък ръст, забулена и облечена в роба. Спря несигурно, сякаш учудена, че намира стаята празна.

Конан слушаше с наострени уши. Не чу шум отвън. Ясно, мистериозният посетител беше дошъл сам. Целта му беше неизвестна за Конан. Всеки вендиец, разпознал Конан, щеше да доведе със себе си цялата общинска гвардия. Много кшатрийци не бяха забравили мародерстващия планински вожд от Гор, макар че бяха минали години, откак той водеше косматите си орди от планините да грабят.

Конан не възнамеряваше тази ситуация да остане неразгадана по-дълго от необходимото. Натисна безшумно вратата с огромната си ръка и пристъпи крадешком напред. Като светкавица ръката му запуши устата на натрапника, който бе повален на леглото като дете, независимо от отчаяната си съпротива. Две уплашени очи погледнаха към Конан, когато той изсъска:

— Защо си тук в стаята ми? Говорѝ! Но тихо!

Махна ръката си от устата на пленника и дръпна булото от лицето му. Пред очите му се разкриха пълните устни и правият, тесен нос на вендийска жена. Тя проговори с глас като сребърните камбанки на храмов гонг:

— Дойдох да те заведа при господарката си. Тя е научила за пристигането ти и гори от нетърпение да те види. Облечи си дрехите и да тръгваме. Побързай!

Очите на Конан се присвиха подозрително:

— Защо е това проклето бързане, момиче! Господарката ти не може ли да остави един човек да се наспи на спокойствие? Защо да не се срещнем утре?

— През деня много хора в двореца на господарката ми ще разпознаят Конан от Гор. Не иска да бъдеш разкъсан на две между диви слонове.

Конан изведнъж настръхна.

— Конан от Гор, а? Кой ме познава тук? Коя е тя? Какво иска?

— Не мога да ти кажа. Но когато излизах от двореца, тя ми каза: „Ако се колебае, кажи му, че галзайското момиче от планината Имиша ще му плати за дрехите, които той някога й даде.“

Имиша! Мислите на Конан се върнаха тринадесет години назад, към онези паметни дни, когато уби злите магьосници от Черния кръг. Спомни си как веднъж даде на едно момиче дрехите, които бе купил (с помощта на меча, вярно, но и с монети) от галзайското момиче по пътя му към кладенеца. Девойката, на която бе дал дрехите, бе самата Ясмина!

— Значи твоята господарка е Деви! — изръмжа той. — Защо не каза това най-напред?

— Да, Деви те моли да дойдеш. Сега побързай!

Конан се облече и се въоръжи. Момичето отвори тихо вратата и надзърна навън. После подкани Конан. Двамата се промъкнаха безшумно надолу по стълбите и излязоха в горещата нощ.

Маршрутът им беше заобиколен и лъкатушен. Очевидно имаше истина в слуховете за интригата, които Конан беше чул в кръчмата, защото водачката му често хвърляше бързи погледи през рамо. Много пъти свърваше в тесни, павирани улички, по-тъмни от самата нощ, сякаш да се откъсне от преследвачи.

Веднъж, в една такава уличка, едно куче с блеснали очи и лигави челюсти скочи върху тях от един вход. Изкормващото мушкане на кимерийската кама го просна мъртво в канавката. Друг път в края на улицата се появи група парцаливи мъже и им препречи пътя. Белозъбата усмивка на Конан и докосването на дръжката на меча му ги прогони мигновено. Никаква друга преграда не препречи пътя им.

Скоро пътешествието им свърши. Застанаха пред високата, назъбена стена около кралския дворец. Сводестите му кули се очертаваха в небето зад тесни кулички; миризмата на екзотичните цветя и плодове от градините стигна до ноздрите им. Момичето огледа повърхността на стената. Накрая я натисна на две места едновременно. Без звук една секция се завъртя навътре, разкривайки едва осветен коридор.

Предупреждавайки Конан да пази тишина с пръст на устата, тя го поведе. Тайната врата се завъртя безшумно зад него и той последва бързите й стъпки по коридора с ръка върху дръжката на меча. Беше сигурен, че Ясмина нямаше лоши намерения, иначе не би избрала този начин да го привлече, но варварските му инстинкти го държаха нащрек.

Качиха се по каменна стълба, после минаха по още мрачни коридори, докато най-накрая момичето спря пред една врата и надзърна през малка дупчица, пробита на височината на очите. Дръпна един лост и вратата се отвори. Те влязоха.

— Чакай тук, господарю — каза тя, — а аз ще съобщя на господарката си, че си тук.

Тя забързано излезе от стаята, тънките й дрехи зашумоляха. Конан сви рамене и се огледа.

Стаята бе препълнена с богатствата на източен владетел, с копринени завеси, златни чаши и орнаменти и богати бродерии, обсипани със скъпоценни камъни, но при все това очебийният лукс обаче беше смекчен от извършена с изключителен вкус подредба. Кокетната масичка със скъпо туранско огледало подсказваше, че помещението служи за женски будоар. Масичката беше обсипана със стъкленици от нефрит, злато и сребро, съдържащи мазила и мехлеми, приготвени от най-опитните козметици на Изтока. Женствеността се разкриваше и чрез великолепието на огромното легло с непроницаеми копринени завеси и балдахин от златоткан шемитски плат.

Конан кимна с лаконично одобрение. Макар че беше закоравял воин, ежедневието му на крал го бе научило да намира удоволствие в красивата обстановка. Мислите му бяха прекъснати от звук зад гърба му. Извърна се, изваждайки наполовина меча си, после се спря.

Беше Ясмина. Когато я срещна за пръв път, тя беше в началото на разцвета на женствеността — нямаше и двадесет, доколкото той си спомняше. Сега, тринадесет години по-късно, тя беше зряла жена. Острият ум, който й беше позволил да задържи трона, все тъй грееше в очите й, но прилепналите копринени одежди разкриваха, че момичешката й фигура е разцъфнала в разкошно сластно тяло. И бе толкова красива, че поетите ставаха известни само като я възпяваха; би донесла над хиляда талара на търг в Султанпур. Прелестното лице на Ясмина сияеше от щастие и тя спря на три крачки от Конан. Разпери ръце и възкликна:

— Моят планински вожд! Ти се върна!

Кръвта на Конан запулсира в слепоочията, с една мощна крачка прекоси разстоянието, което ги делеше, и я сграбчи в ръцете си. Когато гъвкавото й тяло се притисна о неговото, тя прошепна:

— Никой няма да ни обезпокои, мой вожде. Тази нощ отпратих стражите. Входът към тази стая е заключен. Люби ме, мой вожде! От тринадесет години копнея да усетя ръцете ти около себе си. Не съм била щастлива откак се разделихме след битката в долината Фемеш. Дръж ме в ръцете си и нека това бъде нощ, която никой от нас няма да забрави!

 

 

В друга част на двореца петима мъже седяха в богато мебелирана стая. От време на време отпиваха от златни бокали, докато слушаха високия, мургав мъж.

— Сега е времето! — каза той. — Тази вечер! Току-що научих, че Ясмина е отпратила стражата, която обикновено охранява покоите й. Женска прищявка, без съмнение, но ще ни послужи добре!

— Господарю Ченгир — прекъсна го един от другите. — Наистина ли е необходима да убиваме Деви? Бил съм се с туранските отряди и съм си проправял път с меч в ръка през засадите на планинците, но не ми харесва мисълта да пронижа хладнокръвно една жена.

Високият се усмихна.

— И на мен, Темур, но това е нужно за кралство Вендия. Кръвта на кралството трябва да се поднови. Трябва да има нови победи, които да увеличат силата ни. Деви отслаби корена на страната с нейното мирно управление. Ние, раса от побеждаващи воини, сега си губим времето да строим бентове и пътища за мръсните низши касти! Не, тя трябва да умре. После аз, като наследник на трона, ще поведа кшатрийците към нови победи. С кръв ще изсечем нова империя в Хитай, Утара Куру, в Туран. Ще пометем планинците от Химелеите в кървав поток. Изтокът ще потрепери и ще се разклати от нашата гръмотевица! Денем и нощем камилски кервани, натоварени с плячка ще се изливат в Айодия. С мен ли сте?

Четири криви меча бяха измъкнати наполовина от позлатените си ножници и генералите изразиха съгласието си с шумно мърморене.

Принцът им махна да запазят тишина.

— Не толкова високо, господа. Не забравяйте, че почти всички са верни на Ясмина. Малцина споделят възгледите ни. Ако се опитаме да вдигнем бунт, войската и народът ще ни разкъсат на парчета. Но ако тя умре от тайно покушение… Разбира се, аз като неин братовчед и наследник ще потърся прилежно злосторниците. Може да екзекутираме няколко изкупителни жертви — след като им отрежем езиците. След известно време на скръб аз ще събера армията и ще ударя на север и на изток. Името ми ще остане в историята с нашите велики завоевания!

Гласът му звънеше от вълнение, а очите му грееха. Той се изправи с повелителен жест.

— Въоръжете се, господа. Сложете си маските. Отиваме в покоите на Ясмина през тайния проход. Дългът ни към кралствата ще бъде изпълнен след час!

Петимата маскирани благородници се изнизаха от стаята на път да прережат гърлото на беззащитната жена.

 

 

Бледата светлина на звездите се процеждаше в спалнята на кралицата, когато Конан се събуди за втори път тази нощ. Острият му слух долови мек, почти безшумен звук. Всеки обикновен човек щеше да промърмори насън, свързвайки безпокойството с плъхове или лоши сънища, щеше да се обърне и да заспи отново.

Но не и Конан! Напълно буден, той се ослуша. Животинските му инстинкти бяха нащрек. Докато дясната му ръка потърси дръжката на меча и го извади безшумно от ножницата, лявата дръпна завесите, за да може той да огледа стаята. Ясмина спеше с лека усмивка на лицето.

За Конан не беше необходимо да види блясъка на стомана в ръцете на пет тъмни фигури, за да разбере, че го дебне смъртна опасност. Маскирани мъже не влизат нощем в покоите на кралицата си с добри намерения. Той приклекна като котка с меч в ръката и с ярост в сърцето.

Нападателите се прокраднаха наблизо, приготвили камите си за ударите, които щяха да поставят нов владетел на трона на Вендия. Единият вече посягаше към завесите на кралското легло.

Конан премина към действие с шеметна скорост. Най-близкият мъж беше повален и изкормен, преди другите да успеят да се опомнят от шока. Мечът му блесна бързо като атакуваща кобра. Шлемът и главата на другия бяха разположени до брадичката с трясък. Конан ритна трупа срещу другите, възпирайки атаката им и парира удара срещу краката си от един, който беше избягнал човешката преграда. С ужасяващ заден удар той отсече ръката, която държеше меча. Тя падна трепереща на пода, а атентаторът се строполи след нея.

Конан се хвърли като буря срещу останалите двама. С размахани саби те се биеха за живота си срещу яростната атака на голия кимериец. Червена ярост блестеше в очите на Конан, докато сипеше мощни удари срещу отчаяната им отбрана, като се стараеше да не им позволи да го нападнат от двете страни едновременно.

— Искате да убиете жена, която си спи в леглото, така ли? — изръмжа той. — Страхливци! Чакали! Всеки коварен стигиец е честен боец в сравнение с вас! Но тази нощ няма да се пролее друга кръв, освен вашата, кучета!

Острието на Конан блесна като стълб от смъртоносна светлина. Ужасяващ замах отсече главата на единия от маскираните му противници. Яростта на Конановата атака притисна единствения останал до стената. Бързите им удари и парирания оформиха блестяща, постоянно променяща се шарка от стомана на звездната светлина.

Ясмина, вече съвсем будна, стоеше права до леглото си и гледаше със затаен дъх. Изведнъж извика ужасѐна, когато Конан се подхлъзна в локва кръв на пода и падна върху един от труповете.

Вендийският атентатор скочи напред със злобно веселие в черните си очи. Вдигна меча си. Конан се опита да стане. Изведнъж устата на врага му се разтвори. Той залитна, изтърва меча си и падна със задушен хрип. Зад него се появи голата, гъвкава фигура на Ясмина. Между плешките на мъртвия кшатриец стърчеше острието на камата, която тя мигновено бе забила, за да спаси любовника си.

Конан се освободи, разсичайки сплетените гънки на мантията и стана. Беше покрит с кръв от главата до петите, но сините му очи блестяха с техния стар, неугасим огън.

— Извадих късмет, че беше толкова бърза с камата, момиче! Ако не беше ти, сега щях да правя компания на тези господа в Ада. Кром, но си беше добра битка!

Първата й реакция бе женското й безпокойство.

— Ти кървиш, мой вожде! Ела с мен в банята и ще превържем раните ти.

— Кръвта е тяхна, аз имам само няколко драскотини — изръмжа Конан и се изтри с тюрбана на един от мъртвите атентатори. — Малка цена платих, за да осуетя плановете на тези негодници.

— Хвала на боговете, че ти беше с мен, иначе щяха да успеят — Гласът на Деви трепереше от вълнение — Не съм и сънувала, че ме заплашва покушение! Хората смятат управлението ми за справедливо, подкрепя ме армията и повечето благородници. Може би Йездигерд от Туран е пратил емисарите си като маскирани убийци в стаята ми.

— Йездигерд вече няма да те безпокои — промърмори кимериецът. — Той е мъртъв. Убих го на собствения му кораб. Свали им маските!

Деви дръпна маската от лицето на човека, когото беше убила, после се сви от удивление и ужас.

— Ченгир! Собственият ми братовчед! О, предателство, черно предателство и силна лудост! За това утре ще се търкалят глави!

Тя разтърси гарвановите си плитки и обърна черните си, насълзени очи към невъзмутимото лице на кимериеца.

— Сега знам, че се нуждая от консорт. Управлявай Вендия с мен, Конан! Утре ще обявя годежа ни; цял месец ще има сватбени тържества и церемонии, каквито не е имало във Вендия от сто години! Обичам те, вожде мой!

Тя го прегърна страстно, притискайки енергичното си, младо тяло до неговото, покривайки устните му с целувки чак докато му се зави свят. Но той поклати глава и я отблъсна нежно. Задържа я на една ръка разстояние.

— Кром знае, девойко, че ти ми направи съблазнително предложение — изръмжа той. — Малко от жените, които съм виждал, могат да се сравнят с теб по красота и мъдрост. Всеки мъж, благословен от твоята ръка с женитба, ще се счита за любимец на сто богове. Преди десет години, когато бях скитащ наемник, може би щях да приема. Сега не мога. Сега имам собствено кралство, Аквилония на запад, най-могъщото кралство на света. Но един зъл магьосник от Хитай открадна кралицата ми от мен и аз се заклех да си я върна. Трябва да не съм мъж, ако не спазя клетвата си. Омъжѝ се за някой от твоите хора. Те сигурно предпочитат да ги управлява крал от тяхната кръв. Утре ще препусна към Химелеите.

Дълбоките, премрежени очи на Ясмина бяха замъглени от нежност и огромна любов. Тя се обърна към него:

— Боговете дават щастие, само за да го грабнат отново. Може би това е добре. Иначе животът щеше да е само щастие и нямаше да го има контрастът, за да разберем какво е истинското щастие. — Очите й се проясниха и на устните й заигра странна, капризна усмивка. — Ще тръгнеш утре. Но до зори остават няколко часа. Има по-приятен начин да ги прекараме, отколкото да си говорим!

Те отново се сплетоха в силна прегръдка, а звездите грееха студено над мъртвите, опулени лица на неуспелите заговорници.