Христо Радевски
Праведният

На райските двери почука веднъж

нов гостенин, вече напуснал земята.

Сановник висок и с висока заплата

бил тук, на земята, покойният мъж.

И Петър светията срещна го там,

огледа го кротко и строго, па рече:

„Отивай към рая, за там си, човече,

аз тебе отдавна, отдавна те знам.“

И белите ангели пейнаха: — Влез!

И новият праведник в рая се втътри.

Но чу се шушукане, ропот отвътре,

пред Петра излязоха с гневен протест:

— Как може такъв некадърен лентяй,

безделник такъв да допуснете в рая?

Каква справедливост тогава е тая,

щом ей за такива предвижда се рай?

И рече им Петър ключарят тогаз:

— Спокойствие, братя и праведни люде.

Недейте се сърди, недейте се чуди,

че този човек е сега между вас.

Да, той на земята лентяй е бил…

Но я за момент представете си вие

при този му сан и при таз простотия

що пакост би сторил — да би работил!