Жан-Жак Франсоа Боасар
Историята

Превзет бе столичният град

след пристъпа свиреп на варварина скит,

но и врагът се спря пред този дивен свят

със хиляди дворци от мрамор и гранит.

Сред много чудеса, каквито нийде няма,

издигаше се там и статуя голяма

на някогашен княз, владял града отдавна,

в епоха, видимо, по-славна.

„На най-могъщия, най-справедливия,

най-благородния, най-милостивия…“ —

и тъй нататък, позлатен

гласеше надписът на каменен език.

Завоевателят стоеше поразен —

как тачат хората владетеля велик,

заслужил любовта на целия народ!

Самият скитски цар поиска да научи

за подвизите му и мъдрия живот,

не щеш ли, учен мъж във свитата се случи,

историята той разгърна и прочете

за княза редовете:

„Властта му беше срам за родната страна.

Безсъвестен тиран, той със железен гнет

потъпка и закон, и обичай, и ред

и задуши честта, във стари времена

достойно служила на вождове добри.

Когато враг нахлу, града да покори,

защитниците му, привикнали с окови,

предадоха без бой на крепостта вратите…“

Така за поколенията нови

историята бе запазила чертите

на властника жесток, покрил се с мрачна слава.

Възкликна царят: „Но защо тогава —

ако историята е правдива —

на този паметник е издълбана

възхвала толкова лъжлива?

Тук има някаква подмяна!“

„Царю, от тукашните първенци

строен е паметникът приживе на княза,

а пък историята — ученият каза —

говори винаги за мъртъвци.“