Рьоне Госини
Малкият Никола и приятелчетата (8)

Мексан прави фокуси

Всички приятелчета сме канени на закуска у Мексан и ни стана чудно, понеже Мексан никога не кани вкъщи никого. Майка му не давала. Той обаче ни обясни, че чичо му, дето бил моряк, ама според мен това са смехории и той не е никакъв моряк, му подарил комплект за правене на фокуси, пък не си струва човек да прави фокуси, ако никой не го гледа, та затова майката на Мексан му разрешила да ни покани.

Като пристигнах, всички приятелчета бяха там и майката на Мексан ни поднесе закуската: чай с мляко и намазани филийки; доста кофти. Всички зяпахме как Алсест яде двете шоколадови пасти, които си беше донесъл от къщи, а не си струва да го молим да почерпи — Алсест е страхотно приятелче и е винаги готов да услужи с каквото и да е, стига то да не се яде.

След закуската Мексан ни заведе в хола и там беше наредил столове, също както като ходихме у Клотер и неговият татко ни направи куклено представление. Мексан застана зад една маса, а на масата се намираше кутията с комплекта за правене на фокуси. Мексан отвори кутията — беше пълна с какво ли не и той взе една пръчица и един грамаден зар.

— Вижте този зар — рече Мексан. — Грамаден е, но е като всички обикновени зарове…

— Не — каза Жофроа, — кух е и вътре има друг зар.

Мексан зина и се ококори към Жофроа.

— Отде пък знаеш? — попита Мексан.

— Знам, защото у дома имам същата кутия с фокуси — отвърна Жофроа. — Татко ми я подари, като излязох дванайсети на контролното по правопис.

— Значи има номер? — попита Рюфюс.

— Няма пък, няма пък номер! — извика Мексан. — Номерът е, че Жофроа е гаден лъжец!

— Зарът ти е кух — каза Жофроа — и ако още веднъж кажеш, че съм гаден лъжец, ще те цапардосам!

Обаче не се сбиха, защото в хола влезе майката на Мексан. Тя ни изгледа, постоя малко, а после въздъхна и излезе, като взе със себе си и една ваза, която стоеше върху камината. На мен номерът с кухия зар ми се видя интересен и се приближих до масата да го видя.

— Не! — извика Мексан. — Не! Върни се на мястото си, Никола̀! Нямаш право да гледаш отблизо!

— Че защо пък? — попитах аз.

— Много ясно, защото има номер — каза Рюфюс.

— Ами да — обади се Жофроа, — зарът е кух и като го сложиш на масата, зарът, който е вътре…

— Ако не млъкнеш — извика Мексан, — върви си у вас!

Майката на Мексан влезе в хола и излезе, като взе със себе си една малка статуйка, която беше на пианото.

Тогава Мексан остави зара и взе нещо като тенджерка.

— Тази тенджера е празна — рече Мексан и ни я показа.

Гледаше към Жофроа, ама Жофроа беше зает, обясняваше номера с кухия зар на Клотер, който не го беше разбрал.

— Знам аз — каза Жоашен, — тенджерата е празна, а ти ще измъкнеш от нея гълъб, целия бял.

— Ако успее — обади се Рюфюс, — значи има номер.

— Гълъб ли? — каза Мексан. — Не бе! Откъде да ти измъкна гълъб, глупак такъв?

— Аз гледах по телевизията един фокусник и той отвсякъде вадеше гълъби, а глупак си ти! — отвърна Жоашен.

— Първо — каза Мексан, — и да исках, не бих имал право да измъкна гълъб от тенджерата. Мама не дава да държа животни у дома; като донесох оня път мишката, станаха разправии. Я да чуя кой е глупак пак?

— Жалко — рече Алсест, — гълъбите си ги бива! Дребнички са, ама стават жестоки с грах! Все едно ядеш пилешко.

— Ти си глупак — каза Жоашен на Мексан. — Глупак си ти.

Влезе майката на Мексан; питам се дали не подслушваше зад вратата. Каза ни да бъдем послушни и да внимаваме за лампата в ъгъла.

Когато излезе, майката на Мексан изглеждаше адски притеснена…

— И тенджерата ли е куха като зара? — попита Клотер.

— Не цялата — каза Жофроа, — само дъното.

— Така де, има си номер — каза Рюфюс.

Тогава Мексан се ядоса, заяви, че не сме приятелчета, затвори си кутията с фокусите и каза, че няма да ни прави повече фокуси. Разсърди се и всички се умълчахме. Тогава майката на Мексан влезе тичешком.

— Какво става тук? — извика тя. — Вече не ви чувам.

— Те са виновни — каза Мексан. — Не ме оставят да им правя фокуси!

— Слушайте, деца — заяви майката на Мексан, — нямам нищо против да се забавлявате, но бъдете послушни. Иначе ще си отидете у вас. Сега аз излизам да свърша нещо, разчитам на вас да се проявите като големи и разумни момчета. И внимавайте да не повредите часовника върху скрина.

Майката на Мексан ни изгледа още веднъж и си тръгна, като гледаше към тавана и клатеше отрицателно глава.

— Добре — каза Мексан. — Виждате ли тази бяла топка? Сега ще направя така, че да изчезне.

— Това номер ли е? — попита Рюфюс.

— Да — обади се Жофроа, — ще я скрие и ще я пъхне в джоба си.

— Няма пък! — извика Мексан. — Няма пък! Наистина ще изчезне!

— Нищо подобно — каза Жофроа, — няма да изчезне, сам знаеш, че ще я пъхнеш в джоба си!

— Хубаво де, той сега ще направи ли така, че бялата топка да изчезне, или не? — попита Йод.

— Ако исках, съвсем спокойно можех да направя така, че топката да изчезне — заяви Мексан, — ама аз не искам, защото вие не сте никакви приятелчета и толкоз! Права е мама да разправя, че сте хулиганчета!

— Ааа, казах ли аз! — извика Жофроа. — За да направиш така, че топката да изчезне, трябва да бъдеш истински фокусник, а не смотаняк!

Тогава Мексан се ядоса и се спусна към Жофроа да му удари шамар, това не се хареса на Жофроа, той събори кутията с фокуси на пода, побесня и двамата с Мексан започнаха да си разменят тупаници. Ние си прекарвахме адски весело и накрая в хола влезе майката на Мексан. Хич не изглеждаше доволна.

— Всички — марш у вас! Веднага! — каза ни майката на Мексан.

Тогава ние си тръгнахме и аз бях доста разочарован, макар че следобедът беше чудесен — все пак ми се искаше да погледам как Мексан прави фокуси.

— Нищо де — каза Клотер, — според мен Рюфюс е прав. Мексан не е като истинските фокусници по телевизията; на него фокусите му са все с номера.

На другия ден в училище Мексан продължи да ни се сърди — като вдигнал съборената кутия с фокуси, видял, че бялата топка е изчезнала.