Рьоне Госини
Малкият Никола и приятелчетата (16)

Рождения ден на Мари-Едвиж

Днес съм канен на рожден ден у Мари-Едвиж. Мари-Едвиж е момиче, обаче пак е страхотна; има жълта коса, цялата е розова и е дъщеря на господин и госпожа Куртплак, нашите съседи. Господин Куртплак е управител на щанда за обувки в магазин „Пти Епарнян“, а госпожа Куртплак свири на пиано и винаги пее една и съща песен със сума ти писукания, които се чуват много добре у нас всяка вечер.

Мама купи подарък за Мари-Едвиж: една кухничка с тенджерки и черпаци, чудя се как ли може човек да се забавлява с такива играчки. После мама ми облече морскосиньото костюмче, върза ми връзка, среса ме и ме зализа със сума ти брилянтин, каза ми, че трябва да се държа прилично като голям мъж и дойде с мен до къщата на Мари-Едвиж, която е до нашата къща. Аз бях доволен, понеже обичам рождените дни и обичам Мари-Едвиж. Разбира се, не на всеки рожден ден можеш да се събереш с приятели като Алсест, Жофроа, Йод, Рюфюс, Клотер, Жоашен или Мексан — приятелчетата от училище, — но все пак винаги е весело. Има сладки, играе се на каубои, на стражари и апаши и въобще е щуро.

Отвори ни майката на Мари-Едвиж и нададе възклицания, сякаш бе изненадана, че съм дошъл, а всъщност тя се обади на мама да ме покани. Беше много любезна, каза ми, че съм сладуран и повика Мари-Едвиж да види какъв хубав подарък съм й донесъл. Мари-Едвиж пристигна — беше цялата розова, носеше бяла рокля със сума ти гънчици и въобще беше чудесна. Аз малко се притеснявах да й дам подаръка, бях сигурен, че ще й се види скапан и напълно се съгласих с госпожа Куртплак, когато каза на мама, че не е трябвало. Мари-Едвиж обаче като че ли се зарадва на кухничката; шантава работа са това момичетата! После мама си тръгна, като ми повтори да се държа прилично.

Влязох в къщата на Мари-Едвиж, а вътре имаше две момичета и целите им рокли бяха на ситни гънчици. Казваха се Мелани и Йодокси, Мари-Едвиж ми обясни, че били най-добрите й приятелки. Подадохме си ръце и аз се настаних в ъгъла на едно кресло, докато Мари-Едвиж показваше кухничката си на най-добрите си приятелки. Мелани каза, че имала същата, само че по-хубава; Йодокси обаче заяви, че надали кухничката на Мелани можела да се сравни със сервиза за маса, който получила на имения си ден. После трите започнаха да се карат.

След това на вратата започна да се звъни и надойдоха сума ти момичета в роклички с гънчици, с разни тъпи подаръци, едно-две даже носеха кукли. Да бях знаел, и аз щях да си донеса футболната топка. После госпожа Куртплак рече:

— Е, струва ми се, че всички се събраха; можем да отидем в трапезарията.

Като видях, че само аз съм момче, много ми се прииска да си отида у дома, но не посмях и целите ми бузи пареха, когато влязохме в трапезарията. Госпожа Куртплак ме настани между Леонтин и Бертий, а Мари-Едвиж ми обясни, че те също били най-добрите й приятелки.

Госпожа Куртплак ни сложи книжни шапчици на главите. Моята беше остра като на палячо и се държеше с ластик. Като ме видяха, всички момичета изпокапаха от смях, бузите ми започнаха да парят още по-силно, а възелът на вратовръзката ми се видя адски стегнат.

Яденето не беше лошо: имаше бисквитки, какао, донесоха торта със свещи. Мари-Едвиж ги духна и всички изръкопляскаха. На мене нещо не ми се ядеше. Хем иначе след закуската, обеда и вечерята най-много обичам следобедните закуски. Обичам ги почти толкова, колкото сандвичите през междучасието.

Момичетата си ядяха и непрекъснато дърдореха всички едновременно; хилеха се и се преструваха, че хранят куклите си.

После госпожа Куртплак съобщи, че ще се преместим в хола и аз пак отидох да седна на креслото в ъгъла.

След това Мари-Едвиж застана насред хола с ръце, скръстени зад гърба, и издекламира нещо, в което се разправяше за някакви птичета. Когато свърши, всички заръкопляскахме и госпожа Куртплак попита дали друг някой иска да направи нещо — да декламира, да танцува или да попее.

— Може би Никола̀! — попита госпожа Куртплак. — Такова мило момченце не може да не знае някое стихотворение.

На мен нещо ми се беше събрало в гърлото, поклатих отрицателно глава и всички си умряха от смях, понеже сигурно приличах на палячо с тая остра шапка. Тогава Бертий даде куклата си на Леокади да й я пази, седна до пианото и се напъна да изсвири нещо с изплезен език, само че забрави края и се разплака. Тогава госпожа Куртплак стана, каза, че било чудесно, целуна Бертий, помоли ни да й ръкопляскаме и всички се разръкопляскаха.

После Мари-Едвиж нареди всичките си подаръци насред килима и момичетата започнаха да крещят и да се смеят, макар че там нямаше нито една свястна играчка: моята кухня, друга, по-голяма кухня, шевна машина, кукленски рокли, едно гардеробче и някаква ютия.

— Защо не си поиграеш с твоите другарки? — попита ме госпожа Куртплак.

Аз я изгледах мълчаливо. Тогава госпожа Куртплак плесна с ръце и викна:

— Сетих се какво ще направим сега! Наредете се в кръг! Аз ще свиря на пианото, а вие ще танцувате!

Аз не исках, обаче госпожа Куртплак ме дръпна за лакътя, наложи се да хвана ръцете на Бландин и на Йодокси, наредихме се в кръг и започнахме да се въртим, а госпожа Куртплак свиреше на пианото своята песен. Помислих си, че ако приятелчетата ме видят, ще трябва да се местя в друго училище.

После на вратата се звънна, беше дошла мама; адски се зарадвах, като я видях.

— Никола̀ е направо сладуран — каза госпожа Куртплак на мама. — Никога не съм виждала такова послушно момченце. Може да е малко свитичък, но от всичките ми гостенчета той се държа най-прилично!

Мама малко се поучуди, но беше доволна. Вкъщи мълчаливо седнах на едно кресло, а когато се върна татко, погледна ме и попита мама какво ми е.

— Аз се гордея с него — рече мама. — Отиде на рождения ден на съседското момиченце, бил единственото момче между поканените, а госпожа Куртплак ми каза, че се е държал най-добре!

Татко си потърка брадичката, махна ми книжната шапка, погали ме по косата, избърса с кърпичка полепналия по ръката му брилянтин и ме попита добре ли съм се забавлявал. Тогава аз се разплаках.

Татко си умря от смях и още същата вечер ме заведе на един филм със сума ти каубои, които се пребиваха от бой и стреляха до безкрай с револверите си.