Рьоне Госини
Малкият Никола и приятелчетата (7)

Филателисти

Сутринта Рюфюс дойде на училище адски доволен. Показа ни една своя нова тетрадка и на първата страница горе вляво имаше залепена марка. На другите страници нямаше нищо.

— Започвам да събирам марки — каза ни Рюфюс.

Обясни ни, че татко му го убедил да събира марки. Това се наричало филателия и било адски полезно, понеже с разглеждане на марки се научавало история и география. Освен това татко му казал, че една колекция от марки може да струва сума ти купища пари, даже имало един крал на Англия, който си имал колекция и тя струвала адски скъпо.

— Ама хубаво ще е всички да събирате марки — каза ни Рюфюс. — Тогава ще правим размени. Татко каза, че така ставали жестоки колекции. Само не бивало марките да са скъсани и зъбчетата им непременно трябвало да бъдат цели.

Като се прибрах у дома за обед, веднага помолих мама да ми даде марки.

— Каква е пък сега тая измишльотина? — попита мама. — Иди да си измиеш ръцете и не ме занимавай с твоите гламавщини.

— Защо ти са марки, моето момче? — попита татко. — Писма ли ще пишеш?

— А, не — рекох аз, — искам да събирам филателия като Рюфюс.

— Ами много хубаво! — каза татко. — Филателията е много интересно занимание! Със събирането на марки се научават какви ли не работи, особено история и география. И да знаеш, една добра колекция може да бъде много скъпа. Имаше един крал на Англия, който имал колекция и тя струвала цяло състояние!

— Да — казах аз. — С приятелчетата ще правим размени, ще си имаме страхотни колекции със зъбати марки.

— Аха… — каза татко. — Е, предпочитам да ми събираш марки вместо ненужни играчки, които само ти задръстват джобовете и цялата къща. Сега свърши, каквото ти каза мама, измий си ръцете, ела на масата и като се наобядваме, ще ти дам няколко марки.

Нахранихме се и татко изрови от бюрото си три плика, от които откъсна ъгълчетата с марките.

— Ето че поставяш началото на една разкошна колекция! — каза татко и се разкикоти.

А пък аз го целунах, защото моят татко е най-щурият на света.

Когато пристигнах следобед в училище, много приятелчета също бяха започнали да колекционират. Клотер си имаше марка, Жофроа също си имаше една, а марката на Алсест беше цялата разкъсана, скапана, мазна и без сума ти зъби. Аз с моите три марки имах най-върховната колекция. Йод нямаше марки и каза, че всички сме тъпи, че за какво ни било това и че предпочитал футбола.

— Ти си тъп — каза Рюфюс. — Ако кралят на Англия беше играл футбол, вместо да си събира марки, нямаше да стане богат. Може би и крал нямаше да стане.

Рюфюс беше съвсем прав, обаче би звънецът за влизане в час и ни прекъсна филателията.

През междучасието започнахме размените.

— Кой иска моята марка? — попита Алсест.

— Имаш марка, която ми липсва — рече Рюфюс на Клотер, — дай да се сменим.

— Дадено — каза Клотер. — Аз ти давам моята марка за две твои.

— Че защо пък ще ти давам две марки за една? — попита Рюфюс. — Давам марка за марка.

— Аз съм съгласен да разменя моята марка за една марка — каза Алсест.

После се приближи Бульона. Бульона е нашият възпитател, тревожи се, като ни види събрани накуп, а ние винаги сме събрани накуп, понеже сме готини и сме приятелчета, така че Бульона е все разтревожен.

— Я ме погледнете в очите — каза ни Бульона. — Какво сте намислили пак, пакостници такива?

— Нищо, гос’дине — отвърна Клотер. — Правим филателии, затова си разменяме марки. Марка за две марки и така нататък, та да съберем щури колекции.

— Занимавате се с филателия? — рече Бульона. — Чудесно! Много хубаво! Особено от познавателна гледна точка, що се отнася до историята и географията! Пък и една добра колекция може да добие висока стойност… Имаше един крал, не помня на коя страна, а и името му съм забравил, чиято колекция струвала цяло състояние!… Е, правете си размените, само бъдете послушни.

Бульона си тръгна и Клотер поднесе марката си на Рюфюс, като я държеше в шепа.

— Нави ли се? — попита Клотер.

— Не — отговори Рюфюс.

— Аз съм навит — каза Алсест.

После Йод се приближи до Клотер и — хоп! — му взе марката.

— И аз ще си направя колекция! — викна Йод и се разкикоти.

После хукна да бяга. Клотер не се кикотеше, а гонеше Йод и му викаше да си му върне марката, крадец такъв. Тогава Йод, без да спре да тича, облиза марката и си я залепи на челото.

— Ей, момчета! — крещеше Йод. — Гледайте! Аз съм писмо! Летя с въздушна поща!

Йод разпери ръце и продължи да бяга, бръмчейки, обаче Клотер успя да го спъне, Йод падна, двамата се сбиха яко и Бульона отново пристигна тичешком.

— Знаех си, че не мога да разчитам на вас! — каза Бульона. — Просто не умеете да се забавлявате прилично! Вие двамата — марш в ъгъла… А вие, Йод, ако обичате, отлепете тази глупава марка от челото си!

— Да, ама му кажете да внимава да не разкъса зъбчетата — обади се Рюфюс. — Точно такава една ми липсва.

Бульона го прати в ъгъла при Клотер и Йод.

От всички колекционери останахме само Жофроа, Алсест и аз.

— Ей, момчета! Моята марка искате ли я? — попита Алсест.

— Давам ти моята марка за твоите три — рече ми Жофроа.

— Абе ти да не си луд? — попитах го аз. — Щом искаш три марки, дай три марки, ама ха! Аз давам само марка за марка.

— Аз разменям моята марка за една марка — каза Алсест.

— А аз какво печеля? — каза Жофроа. — Марките са едни и същи!

— Не ми ли искате марката? — попита Алсест.

— Аз съм навит да ти дам моите три марки — рекох аз на Жофроа, — а ти да ми дадеш нещо готино.

— Готово! — каза Жофроа.

— Щом никой не ми иска марката, на ви сега марка! — изрева Алсест и си скъса колекцията.

Прибрах се у дома адски доволен и татко ме попита:

— Как е младият филателист, напредва ли колекцията?

— Жестоко — казах аз.

И му показах двете топчета, които ми даде Жофроа.