Андрей Христов
Звездни асове (14)

Глава 14
Първото огнено шоу

Беше събота и Алекс се излежаваше до по-късно от обикновено. Когато най-сетне стана, си приготви закуска и се настани пред компютъра, за да браузне обичайните сайтове в Старнет. Първо влезе в Спейсбук, където впечатление му направи, че Габриела е променила статуса си и сега беше „обвързана“ с лейтенант Арвин Кант. Явно след публичната целувка онзи ден двамата са решили, че няма смисъл да се крият повече. Алекс натисна „Харесвам“ и продължи нататък. Преглеждайки новинарските сайтове, вниманието му веднага привлече следното заглавие: „Открита е огромна аркусианска космическа станция в близост до граничната плоскост!“ Алекс нетърпеливо цъкна на статията и започна да я чете:

Сайтът, публикуващ изтекли, секретни, правителствени документи „Старлийкс“, днес осъществи поредното шокиращо разкритие! Този път хакерите от „Старлийкс“ направиха обществено достояние строго секретен разузнавателен доклад на Седми флот, охраняващ част от границата с Тъмния сектор. В доклада от 23.10.2238 г. се съдържат подробни данни, както и снимки, на огромна аркусианска космическа станция, намираща се само на няколко светлинни години от граничната плоскост. По-конкретно базата е стационирана на орбита около печално известната планета „Хелена 9“. В изтеклия секретен материал се посочва, че станцията служи за производство на аркусиански щурмови кораби и изтребители, както и за разполагането на няколко ескадрили от тези машини в пълна бойна готовност. По-нататък в доклада, военните експерти от Седми флот посочват, че най-вероятно точно тази база е и източникът на атаките в пограничната зона през последните шест месеца. Може би най-притеснителното от всичко е, че гербът на Акзаман Гразър ясно си личи на снимките на космическата станция. Припомняме, че най-злият водач, който аркусианците някога са имали, изгуби властта си след края на войната срещу Земния съюз и мараите. Това обаче може да е знак, че той е успял да възвърне контрола си над част от аркусианските сили. От администрацията на президента Нелсън не коментираха доклада, но изразиха възмущението си от безотговорността на „Старлийкс“, които според президентството са изложили на опасност животите на милиони хора, публикувайки тази строго секретна информация. Командирът на Седми флот, прочутият герой от войната с аркусианците — адмирал Юлиян Стаматов, не беше открит за коментар.

Наш екип се свърза с…

 

 

За пореден път Алекс усети колко реална бе надвисналата над тях заплаха. Значи не ставаше дума просто за спорадични атаки, те си имаха цяла огромна станция на орбита около богатата на ресурси Хелена 9. Може би атаките, които извършиха, са служили само за да тестват възможностите на новите си кораби? Кога ли щеше да започне истинската инвазия? Алекс имаше нужда да сподели с някого. За съжаление Зак и Мегън се бяха запилели някъде, а пък Габриела мистериозно заяви в чата, че си „има работа“. Алекс леко се подразни от този отговор. Защо просто не написа, че ще излиза с Арвин, а вместо това му разправя врели-некипели? Нали вече го обявиха и в Спейсбук, значи можеше да каже и на него. Силвия не си вдигаше старфона. Това още повече понижи настроението му. Последната им среща не мина както Алекс очакваше. Силвия се държа малко по-резервирано и избягваше близък физически контакт. Това го объркваше. Започна да се чуди дали тя все още го харесва. В крайна сметка реши да се види за малко с Джери. Двамата се срещнаха и решиха да се разходят из главната зала на „Перперикон“, както винаги гъмжаща от хора, обикалящи многобройните магазинчета и малки заведения.

— Прочете ли за аркусианската база, която е съвсем близо от тук? — попита с леко разтревожен тон Джери. Явно новината го беше впечатлила до толкова, че заговори първо за нея, а не за току-що обявената връзка между Габриела и Арвин.

— Да, това донякъде обяснява нещата. Имам предвид атаките и всичко…

— Мислиш ли, че аркусианците готвят по-мащабна атака?

— Ами, говорих по Коледа с баща ми и…

— С адмирал Стаматов!!! — облещи се Джери. Алекс рядко споменаваше баща си.

— Да…

— И какво?

— Той, естествено, не можеше да ми издаде секретна информация, но от това, което ми каза, останах с впечатление, че и те не са съвсем наясно с намеренията на Гразър.

— Значи и ти смяташ, че Гразър стои зад всичко?

— За мен няма никакво съмнение. Дори гербът му ясно се вижда на снимките на аркусианската станция.

— Леле, човек, представяш ли си, ако избухне нова голяма война с аркусианците!!! — Алекс си го представяше и още не беше напълно наясно с това какво чувства. От една страна живота му незабавно щеше да бъде поставен в опасност, както и този на приятелите му. От друга страна считаше, че няма място за страх. В крайна сметка всички те постъпиха във флота с мисълта, че един ден ще им се наложи да използват наученото, за да се бият и да победят аркусианците.

— Предполагам… — започна Алекс. — Ако избухне нова война, ще трябва да докажем, че нашето поколение не е по-слабо от това, което успя да спре аркусианците първият път.

— Е, в твоя случай летвата е вдигната доста високо… — отговори Джери, намеквайки за бащата на Алекс, станал известен като човекът, успял да спре аркусианците.

— Да, така е…

— Между другото, сигурно си разбрал за Габриела и Кант… — каза Джери, и лицето му посърна.

— Ами да… — Алекс си помисли, че би било трудно да не разбере.

— Това няма значение, сигурно скоро ще скъсат! — отговори сякаш сам на себе си Джери.

— Защо смяташ така?

— Защото ни е писано да сме заедно — тук Алекс се сдържа да не се засмее, тъй като щеше да е обидно, но все пак попита:

— Ама, Джери, ти нищо не направи толкова време, за да я спечелиш… в смисъл, дори не се запозна с нея. Как очакваш да стане… твоя?

— Всичко това е част от плана ми…

— Но… плана ти не включва ли поне да говориш с нея?

— Искаш ли да седнем в това кафе и ще ти обясня! — предложи Джери и двамата седнаха в едно малко заведение.

— Нещата стоят така… — започна Джери. Докато говореше, към тях се приближи стройна сервитьорка, която каза „Здравейте“ и остави менюта на масата. Двамата обаче почти не й обърнаха внимание, защото Джери беше силно напрегнат в желанието си да обясни плана, а пък Алекс го слушаше съсредоточено.

— Избягвам да й се набивам на очи, тъй като не е назрял подходящият момент.

— Подходящият момент за какво? — Алекс звучеше все по-озадачен.

— Как за какво?! Ама ти май нищо не разбираш? Подходящият момент, за да блесна. Искам да се запозная с нея в момент, когато мога да направя максимално добро впечатление!

— Ама…

— Повярвай ми, Алекс, първото впечатление е най-важно. Ако например се запознаем сега, най-вероятно ще ме помисли за напълно безинтересен тип. Ако обаче се запознаем в момент, в който съм на върха, тогава ще направя съвсем различно впечатление.

— И кога ще дойде този момент?

— Нямам представа, но знам, че ще дойде. Важното е до тогава да не прецакам нещата.

— Избрахте ли си нещо? — попита с леко отегчен тон сервитьорката, която се върна при тях. Едва в този момент Алекс, сякаш не вярващ на очите си забеляза, че това всъщност е Габриела.

— А? Здрасти?! Какво правиш тук? — попита той с изумление.

— Е, мислех си, че няма изобщо да ме забележиш!

— Извинявай! Но, все пак какво правиш тук?

— Нали си спомняш, че ме наказаха с триста часа обществено полезен труд.

— Аха…

— Е, това е. Трябва да се правя на сървис бот.

— Справяш се доста добре.

— Мерси. Какво ще желаеш, защото все пак дойдоха и други клиенти и трябва да ги обслужа?

— Едно капучино за мен и… — в този момент Алекс забеляза, че мястото, заемано допреди малко от Джери, е празно — и едно капучино за…, той май е… до тоалетната.

— Окей — Габриела отиде да събере поръчките и от съседната маса. След няколко минути се върна и остави капучинота. Алекс все още седеше сам на масата и се чудеше къде ли се е дянал приятелят му. В този момент старфона му иззвъня. Беше Джери:

— Ало, тя остави ли поръчките? — попита той, почти шептейки.

— Да, в момента не е близо до масата ни.

— Добре, идвам! — в този момент Джери, който наистина се криеше в тоалетната, се появи. — Леле, човек, колко е секси в този костюм! — докато го казваше, Габриела стоеше подпряна на бара и чакаше поръчките на новите клиенти да станат готови, за да ги занесе.

— Ами…

— Дано не ме е забелязала!

— Спокойно, прикрих те — каза Алекс, макар да беше убеден, че стратегията на Джери е глупава.

— Добре, хайде да оставим пари на масата и да си ходим, преди да се е върнала! — Алекс знаеше, че няма смисъл да спори с него, затова остави пари за капучиното и, като махна на Габриела за чао, двамата напуснаха заведението с картонени чаши в ръка.

Междувременно упражненията по Основи на Бойното Пилотиране ставаха все по-интересни. Отрядите с водачи Габриела и Алекс си останаха в постоянен състав и всеки път мереха сили, и то не само помежду си, но и с подобни отряди от другите класове. Командир Кърт водеше точна статистика на „победи и загуби“ на всеки отбор, като оформяше нещо като класиране. Целта беше да се изберат трите най-добри отбора, които да бъдат включени в представителната част на първокурсниците от „Перперикон“ и да вземат участие във военните игри между кръстосвачите на Седми флот.

С приближаването на края на януари, положението ставаше все по-напрегнато. Безспорен фаворит беше отборът на Габриела. Групата на Алекс си оспорваше второто място с още три други отряда, които се справяха много добре. Алекс смяташе, че не може да настигне Габриела в класирането, тъй като в отбора му е Джери, когото елиминираха всеки път още в началото на играта и така на практика оставаха с човек по-малко. Алекс разбира се не споделяше тези си мисли с Джери, който пък от своя страна постоянно повтаряше колко невероятна е Габриела, и че тя е най-добрият пилот. В последния час на януари се състоя решаващата битка между отбора, ръководен от Алекс, и този на Райън Даниелс. Двата отряда имаха равни точки и след края на тази битка щеше да се реши кой ще бъде на второ и кой на трето място. Въпреки че, Джери беше свален още в първата минута, групата на Алекс успя в крайна сметка да победи, като той самият свали трима от противниците. В края на часа командир Кърт поздрави и двата отбора, като им съобщи, че според крайното класиране те са съответно на второ и трето място от всички пилоти първокурсници. Това означаваше, че заедно с отбора на Габриела, класирал се на първо място, тези ръководени от Алекс и Райън Даниелс щяха също да участват в представителния отбор на „Перперикон“. Следващите им битки вече щяха да са част от „Военните игри“ срещу първокурсници от другите кръстосвачи и победите им щяха да трупат точки в общия сбор на „Перперикон“. Отрядите, ръководени от Габриела, Алекс и Райън, вече носеха названията „Алфа“, „Браво“ и „Делта“. Разочарованието на Алекс, че неговият отбор не можа да излезе начело сред първокурсниците на „Перперикон“, донякъде се смекчи от друга статистика, която командир Кърт изнесе, а именно за индивидуалните постижения. Алекс беше пилотът с най-много елиминирани противници — петдесет и седем, надминавайки дори Габриела, която оставаше на второ място с петдесет и три.

Точно в този период от време класиранията за военните игри не бяха единственото нещо, което вълнуваше младите кадети. Датата десети февруари наближаваше с неумолима скорост. Габриела, Алекс, Зак, Мегън и Силвия се събираха винаги, когато и петимата имаха възможност, за да упражняват огненото представление, което трябваше да изнесат пред погледа на Лао Ян, на празника на „Перперикон“. Цялото шоу трябваше да е с продължителност десет минути и включваше хореографии с огнен пой, тояги, ветрила и обръчи. Хореографиите и тяхната последователност вече бяха готови и сега петимата се събираха, за да ги репетират и да са сигурни, че ги знаят като по вода. И действително упражненията даваха резултат, защото те видимо се справяха все по-добре. Въпреки това имаше още един проблем, който се налагаше да решат. Цялото им шоу трябваше да се пробва с истински огън. До сега тренираха единствено с незапалени уреди в залата.

— Почти не остана време, трябва да се разберем кога и как да направим шоуто с огън! — предложи Габриела след края на поредната тренировка.

— Най-подходящо е някъде на открито в „Оазиса“ — предложи Зак.

— Да, има много поляни, подходящи за целта! — съгласи се Алекс. — Ще си донесем преносима музика и ще направим шоуто, точно както е по сценарий.

— Можем да поканим и приятели, за да ни гледат! — добави Мегън.

— Моята идея е малко по-амбициозна — взе отново думата Габриела и всички се зачудиха какво има предвид. — Както знаете, бях наказана да положа триста часа обществено полезен труд и изтърпявам наказанието си в „Зеленото кафе“.

— Да, онзи ден те видях — обади се Алекс.

— Собственикът на „Зеленото кафе“ притежава и друго, по-голямо заведение на „Оазиса“. Говорих с него и бихме могли да изрепетираме огненото си шоу там. Той ще ни осигури истинска сцена, ще има и много публика, тъй като заведението се посещава доста.

— Аз лично съм с две ръце, „За“! — съгласи се Силвия. — По този начин ще сме най-близко до условията на истинско представление.

— Какво ти близко, то ще си е направо истинско представление! — добави Зак. Всички се съгласиха с идеята на Габриела. Беше насрочена дата — два дни преди голямото шоу, на което щеше да присъства Лао Ян. Дотогава обаче трябваше да се изпълни още една важна задача. Налагаше се петимата да се сдобият със сценични костюми, с които да се представят. След дълго търсене Силвия успя да намери бутик на „Оазиса“, където шиеха дрехи по поръчка. След като се съгласиха за моделите на костюмите, те изцедиха джобните си пари, за да платят за направата им.

Дойде и вечерта, в която щяха да направят своето първо шоу. Петимата се срещнаха на една от централните алеи на „Оазиса“ и тръгнаха към заведението „Крилото на Ягуара“. Всеки носеше голяма чанта или сак, тъй като нещата, необходими за шоуто, не бяха малко. След края на януари „Оазисът“ преживя поредната си трансформация. Сега всичко наоколо цъфтеше в пролетни дървета и цветя, а във въздуха се носеше приятният аромат на събуждащата се природа.

Барът „Крилото на Ягуара“ имаше сцена на открито, много подходяща за огнено шоу. Петимата започнаха да напояват уредите си с гориво и да ги подреждат на поляната зад сцената. Междувременно се появиха останалите членове на огнения клуб: Лий, Ивелина, Бен и Беки, които щяха да гледат шоуто и да подкрепят своите приятели. Джери също дойде, казвайки дискретно „Здрасти“ на Алекс. Естествено, се стараеше да не попада в полезрението на Габриела.

Петимата използваха тоалетната на заведението, за да се преоблекат в новите си сценични костюми. Когато Алекс видя всички остана очарован. Двамата със Зак бяха голи до кръста, обути в широки черни панталони със зелен пояс. Имаха също дебели гривни от черна кожа и метални огърлици, наподобяващи акулови зъби. Женските костюми се състояха от черно-зелени горнища с една презрамка, черни къси полички и зелени конусовидни крачоли, започващи от под коляното надолу.

— Готови ли сте? — попита Хари Смъф, собственикът на заведението — възпълен мъж с очила на около петдесет години.

— Да, кажи на диджея да пусне музиката след две минути! — отговори Габриела. Всички уреди стояха приготвени и петимата щяха за първи път да излязат на сцена заедно. Те бяха тренирали това безброй пъти през последния месец, но въпреки това всеки един се чувстваше несигурен и леко уплашен, с изключение на Габриела — единствено тя изглеждаше непоклатима. Алекс си помисли, че спокойствието й се дължи на факта, че не излиза на сцената за първи път, беше го правила стотици пъти с предишната си група.

— А сега, моля за вашето внимание! — се чу глас по микрофона, а музиката, която до момента свиреше в заведението, притихна. — След секунди ще станете свидетели на уникално огнено шоу! — след този кратък анонс осветлението угасна и засвири музиката от първата хореография на шоуто. На сцената се качи Габриела, сама с красив уред, наподобяващ чадър с шест спици, на края на всяка от които имаше малка огнена глава. Пространството се огласяше от бавна и нежна музика, докато Габриела се движеше грациозно по сцената играейки си с огнения чадър. Това трая само около двадесет секунди, след което тя приклекна в средата на сцената. От двете й страни се появиха Мегън и Силвия, държащи незапалени огнени пойове. Те се приближиха и ги запалиха от чадъра на Габриела. В този момент музиката стана по-бърза и динамична. Габриела слезе незабелязано от сцената, докато другите две момичета започнаха хореография с пой.

— Хайде, вие сте сега, с тоягите! — каза припряно Габриела, след като отиде зад сцената, където се намираха момчетата. Хореографията на Силвия и Мегън продължи около две минути. В края на заден план се появиха Алекс и Зак със запалени тояги. Те държаха тоягите си в хоризонтално положение и не се движеха, докато музиката не замлъкна. Тогава Мегън и Силвия приключиха своята хореография, приклякайки на земята, а Алекс и Зак избълваха своите тояги, завъртайки ги силно. По този начин във въздуха се разпръска гориво, което се възпламени, създавайки големи огнени облаци. Публиката ахна и изръкопляска, което ободри Алекс и Зак. Те двамата се чувстваха доста напрегнати, преди да излязат на сцената. Секунди след това започна тяхната песен. Звучеше бърза и ритмична мелодия. Алекс усещаше, че сърцето му бие лудо. Това беше първото му излизане на сцена. Да, той и Зак не въртяха за първи път пред публика, но преди беше съвсем различно. Нямаше хореография, не се налагаше да координират движенията си, а и нямаше сцена. Двамата често се поглеждаха един друг, за да сверяват дали са в синхрон. Не бяха изминали и двадесет секунди от началото и Алекс сбърка. Той направи един оборот повече на едно от движенията и така изостана от Зак, който вече изпълняваше друго движение. Неволно прехапа устни от напрежение, но не изгуби самообладание, ами пропусна един оборот и така настигна Зак. По-нататък хореографията мина по план. Дойде ред на Габриела и Мегън, които се появиха на сцената с огнени ветрила. Двете бяха невероятно красиви, Алекс за малко да забрави да слезе от сцената, захласвайки се по удивителната гледка. Мелодията на танца с ветрилата, подобно на тази от чадъра, се носеше с бавен и нежен ритъм. Когато попаднаха зад сцената, Алекс и Зак с помощта на Силвия бързо загасиха горящите тояги използвайки, мокри хавлиени кърпи. Без да губят време, двамата хванаха по чифт огнени змии. Змиите представляваха разновидност на огнения пой, но вместо глава на края на всеки синджир висеше дълго кевларено въже. Така огнените змии горяха с много по-голям пламък, макар и за по-кратко време. Алекс и Зак напрегнато следяха как се развива хореографията на Габриела и Мегън, тъй като не биваше да изпуснат момента, в който да излязат.

— Сега трябва! — каза Силвия и им подаде огън. Връхчетата на въжетата се запалиха и двамата се покачиха от двете страни на сцената. Танцът на момичетата с ветрилата приключи и те се оттеглиха, а двете момчета застанаха в средата на подиума. В следващите няколко секунди, въжетата на Алекс се запалиха изцяло и той веднага започна да ги върти с началото на тяхната музика. Обръщайки се, за да види Зак обаче, Алекс установи, че той не върти, понеже неговите змии не се бяха разгорели още. Зак ги държеше една до друга в отчаян опит да ги разпали. Алекс продължи с хореографията по план и, за щастие, след малко Зак вече въртеше с него. Моментът беше невероятен, змиите създаваха зрелищно свистене във въздуха, а синхронът помежду им подсилваше усещането. Огънят сякаш изпълни пространството около тях. Скоро хореографията им приключи и двамата напуснаха сцената под бурни аплодисменти, докато тяхното място зае Силвия с огнен обръч. Нейният уред приличаше на нормален обръч, но от него на равни разстояния стърчаха шест малки факлички. Когато Силвия завъртя запаленият обръч, публиката изпадна отново в екстаз. Алекс я наблюдаваше захласнат иззад сцената. Мислеше си, че от всичко свързано с огъня това е най-зрелищното, което имаше щастието да наблюдава. По план Силвия въртя една минута соло с обръча си, но после на сцената излязоха и другите две момичета, също с обръчи. Трите започнаха обща хореография, която продължи още една минута. Малко преди края, на сцената излязоха Алекс и Зак, този път с двойка къси тояги. Само тоягите в десните им ръце горяха, докато тези в левите не бяха запалени. Момичетата приключиха с обръчите и се оттеглиха. Момчетата направиха крачка напред и оставиха незапалените тояги на земята. В началото на хореографията си започнаха само с по една горяща тояга. Имаше момент, в който двамата хвърлиха тоягите си на високо. За свой ужас обаче, Алекс не успя да хване своята и тя падна грубо на сцената, след което се търколи на метър пред него. Той бързо я вдигна от земята и продължи с хореографията. След още няколко последователни движения, двамата със Зак взеха и вторите пръчки, запалиха ги и продължиха да въртят с по една тояга във всяка ръка. Огънят стана два пъти повече и сякаш изпълваше сцената.

Публиката ги аплодира, когато те приключиха. Трите момичета се появиха с пойове и започнаха нова хореография. Алекс и Зак бързо оставиха тоягите си, дори без да ги загасят. Използвайки все още горящите глави, те си запалиха чифт пойове и се присъединиха към общата хореография. Така за първи път на сцената и петимата въртяха заедно. Това беше най-силният момент от цялото шоу. Разбира се, не мина без грешки. Петимата не успяваха да поддържат идеален синхрон. От време на време някой изоставаше или избързваше, а веднъж дори Зак завъртя в различна от останалите посока.

Дойде момента за разбиващия финал на шоуто. Алекс и Зак бързо напуснаха сцената, докато момичетата продължаваха да въртят. Двамата взеха по чифт вериги, на които имаше закрепени фойерверки от типа вулкан, хвърлящи искри. Те запалиха фитилите и излязоха на сцената, където започнаха да въртят вулканите зад момичетата и хвърляха искри навсякъде. В края на живота си вулканите изригнаха множество малки пукащи бомбички, които създадоха още по-зрелищна картина. Така приключи шоуто. Петимата се поклониха и напуснаха сцената под бурните аплодисменти на публиката.

Докато гасяха уредите си зад сцената, при тях дотичаха останалите членове на „Инсиниум“.

— Бяхте страхотни! — извика Беки.

— Да, невероятно шоу! Сега вече съм сигурен, че искам да се занимавам с това! — добави Бен.

— Аз заснех всичко! — каза Лий, който държеше 3D камера.

— Страхотно, мерси! — отвърна Габриела.

— Доста неща оплескахме всъщност! — обади се Зак.

— Така е, нито една хореография не мина без някакъв гаф! — съгласи се Алекс.

— Спокойно, винаги се получават грешки, дори при много опитните групи. А на нас това ни е първото шоу… — успокояваше ги Габриела, но в този момент тя беше прекъсната от появата на един не много желан субект.

— Май някой е решил да наруши флотските разпоредби, а? — чу се мазният глас на Бари Хогън, лидерът на „Огнени Звезди“. Едрото му тяло се движеше бързо към тях и той изглеждаше като запъхтян мечок. Изражението му изобщо не изглеждаше дружелюбно.

— Здрасти, Бари, как е? — попита подигравателно Зак, който сякаш се наслаждаваше на това колко ядосан бе Хогън.

— Мисля, че ви предупредих! Нямате право да въртите огън на борда на флотски кораби, освен ако не сте официално регистриран клуб и не притежавате специално разрешително!

— Благодаря ти за загрижеността, Бари, но ние разполагаме с официално разрешително, така че проблем няма — отговори спокойно Габриела.

— И мога ли да погледна това разрешително? — попита Бари, едва сдържайки гнева си.

— Не виждам да носиш униформа на флотски полицай, за да изискваш да ти представяме каквото и да е — хладно отвърна Габриела. Тя се стараеше да звучи максимално делово, но Зак не се сдържа и извика:

— Да, не сме длъжни да ти даваме обяснение, така че се омитай, смотльо! — Бари го погледна, сякаш невярващ на ушите си, след което с почти писклив глас извика:

— Според мен нямате никакво разрешително! Мислите си, че така ще минете, ама няма да стане! — и след тези думи той им обърна гръб и си тръгна, като продължаваше да ругае. Всички от клуба гледаха намръщено в посоката, в която грамадният Бари се отдалечаваше, но след секунда настроението за пореден път се промени, когато към тях се присъедини Хари Смъф:

— Бяхте направо зашеметяващи! Никога не съм имал повече клиенти в „Крилото на Ягуара“. Според мен имате голямо бъдеще!

— Може ли да го направим още веднъж след един час? — изстреля Габриела.

— О, ама разбира се! — отговори зарадван съдържателят на заведението. Останалите обаче погледнаха учудено.

— Знам, че сме уморени, но мисля, че е редно да го направим още веднъж, за да изгладим неточностите. Това е важно, за да се представим максимално добре пред адмирал Лао Ян — останалите се съгласиха. До шоуто обаче имаше един час и всички заедно седнаха на една маса, където можеха да поръчат за сметка на заведението. Петимата гледаха записа, направен от Лий, и анализираха грешките си.

— Следващият път ще си запалим змиите по-рано! — каза Зак. — Моите не се разгоряха навреме.

— Да, съгласен съм! — обади се Алекс.

— Трябва да тренираме повече общата хореография, изобщо нямаме синхрон — каза сериозно Габриела.

— И тази тояга дето я изпуснах! — затюхка се Алекс.

Скоро дойде време за второто им изпълнение. Хората в заведението вече се бяха сменили. Шоуто този път мина с поне два пъти по-малко грешки. Габриела изглеждаше доволна, и настроението на всички се приповдигна докато си събираха нещата зад сцената. В този момент към тях се насочиха двама униформени от вътрешната флотска полиция.

— Добър вечер, сержант Михайлов от флотската полиция! — представи се единият от полицаите, докато оглеждаше с фенерчето си изгасналите, все още пушещи огнени уреди. Алекс забеляза малко по-назад в далечината познатата фигура на Бари Хогън. Явно той беше повикал полицията.

— Добър вечер! — поздрави учтиво Габриела. Останалите също поздравиха полицаите.

— Имате ли разрешително за използване на огън на борда на флотски кораби? — попита полицаят.

— Да, сър! — отговори Габриела и, след като се наведе, извади от един от саковете листа с подписа на адмирал Лао Ян. Полицаят го пое, насочвайки фенерчето си към текста. След като го погледа няколко секунди, той го върна на Габриела с думите:

— Благодаря Ви, госпожице, приятна вечер!

— Приятна вечер и на вас! — отвърна Габриела, а двамата полицаи се отдалечиха. Алекс беше почти сигурен, че видя как Хогън се облещи в момента, в който полицаите върнаха разрешителното на Габриела.

— Е, явно нашият приятел Бари доста се е притеснил! — каза тържествуващо Зак.

— Сигурно смята, че ще го изхвърлим от бизнеса! — добави Мегън.

— Честно казано, като се имат предвид способностите на „Огнени Звезди“ и нашите, смятам, че има за какво да се притеснява — заключи съвсем спокойно Габриела.