Филипа Грегъри
Вещицата (29)

Глава 29

Утрото беше ясно и слънчево, точно както беше предсказал старият лорд. Бурята беше удавила мъглата и отвяла облаците. Когато се събуди от втория си сън, Алис отиде до тясното прозорче и се загледа към пустошта, където бялата лента на пътя лъкатушеше змиевидно на запад.

Остана дълго така, взряна в пустошта, сякаш си мислеше, че може да види нещо да се задава по пътя. После сви рамене и се извърна.

— Не се боя от нищо — изрече тя полугласно. — От нищо. Не стигнах толкова далече, за да се страхувам от сънища. Не съм глупачка като Катрин. Няма да се боя от нищо.

Мери потропа на вратата и влезе, понесла блюдо с хляб и месо и кана с ейл. Алис се върна в леглото и се нахрани обилно, оглеждайки роклите си една след друга, докато Мери ги вадеше от раклата и ги разстилаше пред нея.

— Новата синя рокля — каза Алис накрая. — И ще нося косата си пусната.

Мери приготви роклята, наля гореща вода от каната в един леген, и помогна на Алис да се пристегне здраво. Роклята беше от някаква синя коприна, открита в раклата на Мег, ушита от шивачките на замъка в стила, предпочитан от новата кралица Джейн. Алис се усмихна. Роклята сякаш беше излязла на мода точно за да подчертае растящия й корем. Корсажът беше скъсен, притискаше гърдите и се завързваше на гърба като корсет. Отпред обемът на роклята се събираше на корема. Дори девици, облечени по такава мода, биха изглеждали бременни; Алис, чийто заоблен корем се подчертаваше от диплите на коприната, изглеждаше като кралица на плодовитостта. Тя отвори вратата, пожела „добър ден“ на дамите, и тръгна бавно през галерията, за да посети Катрин.

Катрин беше още в леглото. Подносът със закуската й беше избутан настрана, тя пиеше ейл. Остави чашата, когато Алис се показа на вратата, и протегна ръце към нея. Алис се наведе над леглото и позволи на Катрин да я прегърне и да зарови влажното си лице в шията й.

— Алис — изрече Катрин нещастно. — Трябва да ми помогнеш.

Алис придърпа един стол до леглото, без да чака покана или позволение, и седна.

— По какъв начин, Катрин? — попита тя любезно. — Знаеш, че бих направила за теб всичко по силите си.

Катрин подсмръкна немощно и затършува из възглавниците за кърпичката си. Изтри очите си и влажния си нос.

— Не мога да спра да плача — каза тя гъгниво. — Плача по цял ден и дори по цяла нощ. Алис, плача дори в сънищата си.

Алис огледа сключените си ръце на фона на синия цвят на роклята си. Бяха гладки и бели като на дама. Никой, който ги погледнеше сега, не би предположил, че Алис някога е вдигала нещо по-тежко от игла.

— Защо плачеш? — попита Алис, без особен интерес.

Катрин притисна опакото на дланите си към розовите си бузи, за да ги охлади.

— Хюго не желае да ме вижда — каза тя с равен тон. — Не желае да ме вижда и отказва да ме докосва, защото не съм се пречистила в църква. Но отец Стивън не е тук, така че не мога да се пречистя. Хюго знае това. Използва го като оправдание, за да се държи хладно с мен. Знам това. Знам го. — Тя млъкна рязко, гласът й беше станал висок и гневен. Пое си дълбоко въздух. — Дори не зная дали отец Стивън вярва в пречистването в църква — каза тя с негодувание. — Ако го нарече „суеверие“ и откаже да го направи, а Хюго все така отказва да ме докосне, докато то не бъде извършено, какво мога да направя тогава? Това е хитрост. Хюго ме наказва, защото изгубих детето му. Но вината не е моя! Не съм виновна аз!

Гласът й отново стана висок и пронизителен. Тя си пое треперливо дъх, опитвайки да се успокои. Алис почти не я погледна.

— Старият лорд не желае да ме вижда — каза Катрин. — Казва, че ще ме види, когато отново бъда добре и здравето ми позволява да се храня с тях; но зная, че ми е сърдит. — Тя се поколеба, гласът й беше много нисък. — Подозирам го — каза тя меко. — Подозирам го, че се опитва да издейства отстраняването ми.

Алис вдигна бързо поглед към нея, но не каза нищо.

— Ти трябва да знаеш — каза Катрин с внезапна енергичност. — Ти пишеш писмата му под негова диктовка, той ти разказва за делата си. Пише ли писма, за да издейства отстраняването ми и анулирането на брака?

— Да — каза Алис без заобикалки. — Ако приятелите му в двора се съгласят да подкрепят молбата му.

Руменината се отдръпна от лицето на Катрин и тя стана восъчнобледа.

— На какво основание? — прошепна тя.

— Твърде близко родство — отвърна Алис.

— Имаше църковно разрешение… — започна Катрин.

— Откупено от папата — отговори Алис. — Сега кралят решава тези въпроси. Не папата.

Катрин се взираше мълчаливо в Алис.

— Какво казва Хюго? — попита тя. — Обича ли ме още? Иска ли да ме задържи? Ще се възпротиви ли на баща си?

— Хюго не знае — отговори Алис. — Но се съмнявам, че ще оспори волята на баща си по този въпрос.

— Не — каза Катрин, като поклати глава. — Не би го сторил. Той се ожени за мен, защото баща му нареди така, и лягаше с мен, защото имаха нужда от наследник. Сега, когато не мога да дам наследник, не съм от полза на никого. Така че ще ме изхвърлят.

Алис се взираше в ноктите си. Бяха розови и добре оформени, с чисти бели върхове и малки бели полумесеци в основата. Алис ги огледа одобрително.

— Загубена съм — каза Катрин глухо.

Алис чакаше, безразлична към болката на Катрин.

— Какво ще правят с мен? — попита Катрин.

— Можеш да се омъжиш отново — предложи Алис.

Малко от руменината се върна в бузите на Катрин.

— След Хюго? — запита тя.

Алис кимна, приемайки довода.

— Или можеш да имаш малка собствена къща, със собствени слуги, на земята, която си донесла като зестра. Може би малък чифлик, или ферма.

Закръгленото лице на Катрин се сгърчи от скръб.

— Аз бях господарката на замъка — каза тя. — Съпругата на лорд Хюго. Нима очакват да живея в селска къща и да гледам патици?

Алис се усмихна.

— Би ли опитала да се пребориш с тях?

— Ще загубя — отвърна Катрин начаса. — Катерина Арагонска, принцеса по силата на собственото си рождено право, не можа да ги победи. Сам чичото на онази жена Болейн я намери за виновна и я изпрати на смърт. Няма вероятност да се вслушат в мен! Съветниците на краля не обичат да слушат за мъжка немощ, мъжко безплодие. По-лесно им е да обвинят една съпруга.

Алис хвърли поглед зад гърба си, за да се увери, че вратата е здраво затворена.

— Такива думи се считат за държавна измяна — каза тя категорично.

Катрин я погледна предизвикателно.

— Не ме е грижа — каза тя. — Те ме използваха като играчка, а сега ще ме изхвърлят на бунището. Обесването ми като предателка не би могло да бъде по-страшно за мен от това предателство.

Настъпи кратко мълчание. Алис забеляза, че неспирните сълзи на Катрин бяха засъхнали по бузите й. Розовата закръгленост на лицето на Катрин бе започнала да отстъпва място на старите, сурови бръчки.

— За коя ще го оженят? — попита Катрин. — Писали ли са на някоя?

Алис продължи да говори спокойно, прикривайки радостта и увереността си:

— Лорд Хю не е водил преговори с никого — каза тя. Чакаше Катрин да предположи, че Алис ще бъде новата господарка, чакаше изблика й на гняв, на ревност, който щеше да я накара да напусне замъка в пристъп на наранена гордост, а после да я запрати далеч, без възможност за връщане, в някой малък чифлик, посещавана само от време на време от Дейвид, носещ подаяния от замъка. Затънала в бедност. Сама.

— Предполагам, че ще изчакат процедурата по анулирането да приключи — каза Катрин. Алис се усмихна вътрешно на глупостта на Катрин. — После ще се огледат наоколо за някое момиче, младо момиче, плодовито, здраво и силно. Това им трябва. Някое младо създание с благороден произход, което ще се влюби страстно в Хюго, както се влюбих навремето аз. А после тя ще похаби живота си от копнеж и ревност — като мен. А после ще чака безкрайно дете от него. Защото той е този, чието семе е безплодно. Той е увреденият.

Алис не вдигаше лице, за да не може Катрин да види усмивката й. Нямаше никаква млада, знатна годеница. Нямаше списък с кандидатки. Алис беше най-приближеният човек на лорд Хю в замъка. Ако бе имало планове за женитбата на Хюго, то Алис щеше да узнае за тях още преди самия Хюго. Анулирането беше планирано. Един втори брак щеше да зависи от желанието на Хюго, от предпочитанията на лорд Хю. Алис знаеше, че когато Катрин напусне замъка, тя, Алис, ще бъде новата господарка.

Катрин отметна назад завивките на леглото и отиде до прозореца. Отдръпна завесите и разтвори рязко капаците. Светлината на сутрешното слънце нахлу в стаята, прах се надигна от посипаните по пода билки и затанцува на слънчевите лъчи.

— Погледни го — каза тя с дълбоко негодувание — Щастлив и доволен.

Алис застана до нея. Долу, във вътрешния двор, Хюго се опитваше да задържи новата прислужница на Алис, Мери, небрежно положил длан върху ръката й.

— Коя е тази? — попита Катрин, почти шепнешком.

— Ново момиче, моя прислужница. Дейвид я доведе от Касълтън, за да ми прислужва — каза Алис. Чувстваше как дъхът й секва: дълбоко в утробата си почувства как пулсът й се ускорява от ревност.

Високият смях на Хюго отекна във вътрешния двор; те видяха как Мери отмята коса назад и му се усмихва.

От кръглата кула зад тях, тъмничната, един войник излезе от малкия вход и тръгна бавно надолу по външните каменни стълби, като подвикна някаква шега на Хюго. Наблюдаващите жени видяха как Мери свива рамене и се усмихва.

— Значи сега и ти знаеш — каза Катрин тържествуващо — Сега знаеш как се чувствах, когато те доведоха в замъка от пустошта, и виждах как Хюго се обръща и те гледа всеки път, когато ти прекосеше някоя стая. Наричаха те моя дама, но знаех, че си тук за тяхна наслада — на Хюго и на стария лорд. Страдах дълбоко, когато го виждах как изгаря по теб. А сега ти можеш да гледаш как Хюго изгаря от страст по твоята камериерка, едно глупаво, невежо момиче. И всеки път, щом тя прекоси стаята, ще го виждаш как извръща поглед от теб и гледа нея.

Алис се облегна на перваза и погледна надолу: каменната стена, на която се подпираше, беше студена и твърда. Хюго беше обвил ръка около талията на Мери, шепнеше в ухото й. Мери се беше облегнала на ръката му, прелъстително протегнала шия, горната част на гърдите й се показваше над корсета. Докато съпругата и любовницата на Хюго наблюдаваха безмълвно, Хюго сведе тъмнокосата си глава и целуна шията и извивката на гърдите й. Чуха лекия сребрист смях на Мери, после тя го отблъсна. Избяга на няколко стъпки от него, сякаш се съпротивляваше, а после хвърли поглед към него през рамо, подканвайки го да я подгони. Когато той не я последва, тя подпря кошницата си на издадения си напред хълбок и тръгна с полюляваща се походка през вътрешния двор. Хюго се изправи и лениво я загледа как се отдалечава, докато тя се изгуби от поглед.

— Колко време мислиш, че ще успее да го държи далеч от себе си? — попита Катрин. — Месец? Седмица? До довечера? — Тя се изсмя сухо и горчиво, и се облегна на една от колоните на леглото. — Открих, че винаги е по-добре, когато се предават бързо. Тогава той се отегчава. Най-ужасното мъчение за мен беше, когато го обзе страст по теб. Ти протакаше толкова време. За мен беше толкова болезнено — да го чакам безкрайно да ти се насити и да се върне при мен.

Алис поклати глава. Не можеше да сравнява мъчителната страст и осветената от мълниите на бурята лудост на миналата нощ с прозаичното флиртуване на Хюго в слънчевия вътрешен двор.

— Любихме се миналата нощ — каза тя непредпазливо. — Как би могъл да желае една пачавра като нея днес? Бяхме заедно, обзети от лудост, миналата нощ. Как може той да се събуди и да желае нея?

— Имаше навика да отива от моето легло в твоето, без да спре дори за миг — отвърна Катрин. — Хюго е бърз в изневерите. Тъкмо ти би трябвало да знаеш това.

Алис кимна.

— Но миналата нощ… — каза тя. Млъкна, без да довърши. Катрин имаше право. От всички жени тъкмо Алис би трябвало най-добре да познава изменчивостта на мъжкото желание. От най-ранно детство беше чувала Морах да предупреждава момичета, които искаха любовни отвари, че можеш да възбудиш похот, но не и харесване. Можеш да направиш магия на някого, за да изпитва към теб страстно желание, но не и привързаност.

— Обичаш ли го? — попита Катрин любопитно.

— Не — отвърна Алис разсеяно. — Отначало го обичах. Бях болна от любов по него. Заложих всичко — самата си душа — за да го накарам да ме обикне. Но оттогава… — тя въздъхна. — Понякога го желая — каза. — А сега се нуждая от него, за да запазя мястото си тук. Харесва ми да бъда господарката тук, харесва ми да бъда почитана от него и баща му. Но не мога да кажа, че го обичам нежно. Обичала съм нежно само един човек.

Представи си как старата жена излиза, нищо неподозираща, от колибата в пустошта, навън, под слънчевата светлина, дочула тропота на конски копита, а после войниците я хващат грубо и я натоварват на кон зад някой младеж, който щеше да пуска шеги и да я нарича: „Бабо“, а после да я хвърли долу като чувал на пазара в Апълби.

— И мисля, че не съумях да защитя докрай обичта си към този човек — каза Алис неясно.

— За Морах ли говориш? — предположи Катрин.

Алис си помисли за трупа на старицата, блъскан безспир от кипящите води в пещерата.

— Не за Морах — каза тя. — Но е вярно, че измених и на нея.

Катрин плъзна ръка около кръста на Алис.

— Когато си тръгна оттук, ще дойдеш ли с мен? Във фермата на чифлика? Можем да живеем заедно, Алис, можеш да продължиш да работиш като лечителка. Ще ни бъде удобно.

Тя се поколеба, хвърляйки кос поглед към Алис.

— Ще се грижа за теб. Ще те защитавам. Ще ти бъда като съпруг. Желая те, Алис. Пожелах те в нощта, когато Хюго те доведе, а бях изпитвала страст към теб и преди. Идеята той да обладае и двете ни беше моя. Веднъж той ме изкуши да изрека желанията си, и аз му казах, че копнея за теб.

Дори когато беше моя съперница, аз едновременно те мразех и те желаех. Често си представях как Хюго ляга с теб, и копнеех и за двама ви, завиждах и на двама ви. На теб — защото имаше Хюго на свое разположение. А на него — защото можеше да лежи върху теб и да те владее. Копнеех да ви видя заедно, твоето тяло и неговото. Но сега, откакто изгубих бебето, мразя Хюго. Мразя мисълта за него и мръсното му семе. Но все още искам теб, бленувам за теб.

Алис се измъкна от обгърналата я ръка на Катрин. Умът й трескаво прехвърляше различни възможности.

— Не знам — каза тя, в опит да печели време. — Никога не съм мислила за това.

Лицето на Катрин беше възбудено и горящо от желание. Алис почувства как силата потича през нея, когато видя нуждата на Катрин от нея, страстта на Катрин — и се засмя меко, прелъстително.

— Никога не съм знаела, че ме желаеш, Катрин — каза тя. — Никога не съм знаела.

Катрин посегна отново към Алис, обви с ръка кръста й.

— Ще те пазя — каза тя настойчиво. — Тук, в замъка, ако омръзнеш на Хюго, си загубена. Когато старият лорд умре, ще обвинят теб за смъртта му, може да повдигнат срещу теб и обвинение в магьосничество. Мислила ли си за това? Но с моите пари, на моя земя, ще можеш да бъдеш в безопасност.

— Тук съм в безопасност — възрази Алис. — Хюго може и да флиртува с някаква слугиня, но не желае никоя така, както желае мен. Ще имам място тук дълго след като Мери вече бъде изхвърлена по улиците на Касълтън, да упражнява своя занаят на блудница. Хюго никога няма да се умори от мен.

Катрин кимна.

— Не и сега — каза тя. — Но по-късно. Когато пристигне новата съпруга, тя може да поиска да те отпратят. Ако е млада, знатна и красива, Хюго ще направи всичко по силите си, за да й угоди. Тя ще се държи студено с теб и ще те оскърбява. Ще доведе своя собствена свита, и ти няма да имаш никаква работа в галерията. Ще те подиграват и тормозят. А когато Хюго дойде да седи при тях, ще се смеят и ще казват, че си непохватна, глупава и старомодна. Роклите ти ще бъдат по старата мода, Алис, а те ще се присмиват на говора ти и дори на лечителските ти умения. Ще те обиждат и унижават, а после ще се присмиват на болката ти. Мога да те спася от това, от унижението, когато пристигне новата съпруга. Бих искала да живея в някой чифлик с теб. Далече от Хюго, далече от баща му. Само ти и аз в една малка ферма, Алис!

Алис чувстваше как уменията й пулсират топло във върховете на пръстите. Почувства силата около себе си като пелерина на кукловод, която той разгръща широко и кара малките си кукли да танцуват на фона й. Плъзна ръка около широката талия на Катрин и почувства, че едрата жена гори от желание по нея.

— Ако се съглася да дойда при теб, когато пристигне новата съпруга на Хюго, ще си отидеш ли кротко сега? — попита тя. — Старият лорд каза, че ще бъде щедър, ако приемеш без съпротива приключването на брака. Можеш да получиш толкова пари, от колкото имаме нужда, като му се подчиниш.

Катрин настръхна.

— Да ги улесня! — възкликна тя.

— Да улесниш нас — поправи я Алис. — Вземи парите, а после, когато бъдеш на сигурно място в собствения си малък чифлик — вземи и мен!

Катрин притегли Алис към себе си, накваси врата й с влажни целувки, плъзна устни нагоре по лицето на Алис, към устата й.

— Тогава ще мога да те имам, както едно време те имаше Хюго — каза тя. — Мечтаех си за онова, което той правеше с теб, изгарях от ревност и страст, като си го представях с теб. Сега не мога да го имам и той ме мрази, накара ме сама да си опротивея. Но поне мога да му открадна блудницата. Поне мога да взема теб.

Алис се насили да стои неподвижно, с ръце върху пухкавите хълбоци на Катрин, докато хватката на Катрин се затягаше около кръста й, а другата й ръка галеше горната част на гърдите й.

— От страст към мен ли ме желаеш, или за да отмъстиш на Хюго? — попита Алис любопитно.

— И двете — каза Катрин откровено. — Ще го унижа, както той унижи мен. Аз изгубих детето си, но той ще загуби своята блудница. Ще те открадна от него, ще открадна най-хубавото му притежание. Ще те взема, както бих отмъкнала кобилата му. Ще те направя моя и всеки път, когато лягам върху теб, ще изпитвам не само своето удоволствие, а също и неговото. — Тя се обърна към разхвърляното легло, ръката й настойчиво дърпаше Алис. Чаршафите бяха покрити с петна от восък и миришеха на кисело.

Алис замръзна, скривайки отвращението си.

— Не сега — каза тя бързо. — Довечера, Катрин. Ако успея да се измъкна от Хюго, ще дойда при теб довечера.

Катрин се поколеба и се усмихна сияйно:

— Ние ще измамим него! — каза тя, смеейки се възторжено. — Точно когато той си мисли, че ме е смачкал и победил, че те е спечелил като своя блудница. Ще се измъкнем тайно заедно и ще се присмиваме на гордостта му. И ще открием наслада, за каквато Хюго в своята жестокост никога не е и сънувал.

— Да — каза Алис. — Ще дойда довечера, ако успея да се измъкна тайно от него. И ще дойда в чифлика ти веднага щом се установиш. — Тя държеше очите си сведени, за да скрие тържествуващия им блясък. — Обещавам.

— Заклеваш ли се в Светата Дева? — попита Катрин настойчиво.

Алис се закле с такава лекота, с каквато пеперудата отпива нектар от цвета.

— Кълна се.

Катрин протегна двете си ръце.

— Приемам клетвата ти — каза тя. — Приемам клетвата ти, Алис. Сега ми позволи да те прегърна отново. — Хватката й се затегна. — Нека те прегърна — каза тя.

Алис остана неподвижна в прегръдката на Катрин за един дълъг, тягостен миг; лицето й, скрито от Катрин, сияеше. После внимателно отстъпи назад.

— Добре е да си починеш — каза тя. — Върни се в леглото и обядвай добре. Аз трябва да отида да пиша писмата на лорд Хю. Пратеникът на краля дойде вчера, днес ще им трябват отговорите.

Катрин я пусна неохотно.

— Върни се при мен, когато се освободиш днес следобед — нареди тя. — И ще поговорим за чифлика. Ще кажа на Дейвид да ми донесе сметководните книги и ще можем заедно да си изберем дом.

Алис кимна.

— Ако мога да дойда, ще го направя — каза тя уклончиво, за да спечели време. — Сега си легни.

— Обичам те, Алис — каза Катрин. Приличаше на малко момиче, докато се качваше във високото легло с балдахин. — Знам, че не ме обичаш. Но когато Хюго те наскърби и те прогони оттук, мисля, че ще се обърнеш към мен. Мислиш ли, че би могла да ме обичаш?

Алис изви устни в усмивка.

— Вече те обичам — каза тя. — И очаквам с нетърпение деня, когато ще бъдем заедно в нашия чифлик.

Катрин протегна ръце:

— Прегърни ме пак — каза тя.

Алис пристъпи напред, обви ръце около Катрин и я остави да притисне глава към скованото й от неприязън рамо. После отстъпи и издърпа завивките нагоре, завивайки Катрин.

— Ще кажа на прислужницата да ти смени чаршафите — каза Алис.

Катрин й се усмихна сияйно.

— Как се грижиш за мен, Алис! — възкликна тя признателно. — Колко нежни и любящи ще бъдем една към друга, когато бъдем далеч оттук.

* * *

Алис хвърли поглед навън през тесните прозорци на кулата на път, докато вървеше към покоите на лорд Хю. Високите, пусти хълмове сияеха като покрити с пурпурна мъгла под ярката светлина на слънцето. Въздухът беше ясен и чист, ветрецът повяваше леко, нахлувайки през прозорците, затова Алис, изкачваща се забързано по спираловидните стълби, чувстваше ту острия полъх на пустошта, ту застоялите миризми на замъка, а слънчевата светлина ту озаряваше за кратко лицето й, ту изчезваше и тя потъваше в мрак. По белия път не се виждаха пътници. Тя спря за миг и погледна внимателно. Нищо не раздвижваше прахта. Нямаше нищо.

Тя бавно си пое дъх, застанала до последния прозорец, преди да влезе при стария лорд.

Той беше облечен в леки летни дрехи и седеше на стола си пред малък огън. Стаята беше пълна с хора. Хюго беше там и се смееше на нечия шега; когато Алис отвори вратата, видя отметнатата му назад тъмнокоса глава и развеселеното му лице. Когато я видя, той й намигна бързо и пристъпи към нея, придърпвайки я навътре в стаята. Когато връхчетата на пръстите му докоснаха нейните, и двамата почувстваха тръпка от страстта на миналата нощ.

— Добър ден, моя Алис! — каза Хюго топло. Зад Хюго стоеше свещеникът отец Стивън, все още с пътното си наметало, по-изпит и напрегнат отпреди. До него стоеше Дейвид, който държеше свитъци с писма.

— А, Алис — каза лорд Хю сърдечно. — Влизай, влизай. Тук е нашият добър Стивън с новини за повишението си. Направили са го архидякон! Трябва да го поздравиш.

— Поздравявам го от сърце — каза Алис любезно и подаде ръка на отец Стивън. — Никой не би бил по-подходящ човек от вас за такъв сан — додаде тя.

Стивън леко сведе глава над ръката й. Очите му бързо се преместиха от лицето към корема й. Беше дочул, че Алис носела детето на Хюго, а сега се убеди, че това е вярно.

— Имам много работа — каза старият лорд. — Стивън, нали ще се настаниш в старите си покои? И ще поговорим днес, след обяда?

— Разбира се, милорд — каза Стивън.

— Ела сега на езда с мен — каза Хюго. — Можем да вземем хрътките и да обходим пустошта, да донесем малко месо.

Стивън се усмихна широко.

— Значи още ловуваш, Хюго — каза той. — Вечно преследваш някоя плячка.

Двамата мъже се ухилиха на шегата като ученици.

— Остави поученията сега — каза Хюго. — Не и в първия ден, когато те виждаме отново сред нас!

Стивън се засмя и кимна. Излязоха забързано от стаята с развети наметала, а Дейвид ги последва тихо, затваряйки вратата.

Алис се настани на масата в прозоречната ниша, приглади синята си рокля на коленете, обърна глава и се усмихна.

— Изглеждаш много доволна — каза старият лорд одобрително.

— Говорих с Катрин — каза Алис — Мисля, че ви направих услуга, от която ще бъдете доволен.

Той повдигна вежда към нея и зачака.

— Ако се съгласите да й осигурите прилично голям чифлик и й дадете издръжка, мога да я убедя да приеме без възражения анулирането — каза Алис спокойно. — Тя е готова да си тръгне веднага.

— Бог да ни е на помощ! — възкликна старият лорд. Мъчително се надигна, подпря се на бастуна си и заобиколи стола си. — Защо? — попита. — Защо би се отказала от Хюго, след като се беше вкопчила в него в продължение на всичките тези години?

— Чувства се нечиста — каза Алис. — Помятането я нарани много дълбоко, до днес е плакала непрестанно. Разбира вашия гняв и гнева на Хюго. Не иска да ви дразни повече, затова е съгласна да се махне. Знае, че е безплодна и ще трябва да си отиде.

Старият лорд кимна.

— Но аз винаги съм я мислил за толкова похотлива — каза гой. — Мислех, че ще се наложи да изтръгваме Хюго със сила от ръцете й.

Алис сведе поглед и се усмихна самодоволно.

— Тя е жена с противоестествени желания — каза Алис простичко. — Сега желае мен.

Старият лорд се изсмя рязко.

— Бог да ни е на помощ! — каза той. — Хюго ще бъде съкрушен! Имала е между краката си як петел, а предпочита да я кълве кокошка! Почакай, докато му кажа! Ще умре от срам! Катрин ще се съгласи на разтрогването на брака, при условие че може да получи неговата блудница!

След няколко минути той се опомни и стана сериозен.

— Ами ти? — попита. — Предполагам, че както обикновено играеш и за двете страни, опитвайки се да ги настроиш срещу третата?

Алис вдигна поглед към него.

— Милорд? — попита тя невинно.

— Какви лекомислени обещания си дала? — запита старият лорд. — Хайде, момиче, трябва да узная условията, всички условия, които Катрин поставя.

— Обещах да живея с нея, ако някога си тръгна оттук — каза Алис.

Старият лорд кимна.

— И тя се задоволи с това? Звучи ми много неубедително.

— Тя мисли, че ще доведете отнякъде нова съпруга за Хюго — каза Алис — Не знае, че нося детето на Хюго в утробата си. Тя е глупачка. Собствените й тревоги и собствените й страхове я заслепяват. Дори нейните дами не са се осмелили да й кажат, че нося детето на Хюго. Тя е толкова себична, толкова погълната от собствените си желания, че дори не ме вижда. Не разбира нищо. Мисли, че съм мимолетно увлечение, не е достатъчно наясно, за да ме види като съпруга на Хюго.

Старият лорд се беше извърнал. Алис не можеше да види лицето му. Но неподвижно застиналият му гръб я предупреди да бъде нащрек.

— Мислеше си, че ти ще бъдеш новата съпруга, така ли? — попита той.

Алис откри, че дишането й се ускорява. Страхът и гневът, присвили едновременно корема й, докато гледаше как Хюго флиртува във вътрешния двор, се надигнаха отново. Почувства как лицето й се вледени, а после поруменя и пламна.

— Да — каза тя дръзко. — Може и да не съм от благороден произход и да не нося зестра. Но аз съм единствената жена, заченала и износила дете от него. Когато моят син се роди, той ще бъде единственият наследник, с който ще разполагате. Знаете така добре, както и аз, че Катрин не е безплодна — карали сте безброй лекари един след друг да я преглеждат. Знаете, че семето на Хюго е слабо. Ако доведете нова съпруга, ще последва само още един безплоден брак. Единствено аз мога да зачена от Хюго. Единствено аз мога да износя дете от него докрай. През пролетта ще родя син, а вие няма да се осмелите да не ни венчаете дотогава, защото ще искате да узаконите детето!

Старият лорд, все още с гръб към нея, отметна глава назад и се изсмя гръмко, с жесток, безрадостен смях. Алис се усмихна нервно, надявайки се да има защо да сподели веселието му.

— Няма да се осмеля ли? — попита той, като се обърна да я погледне в лицето. — Ти ми казваш, че няма да се осмеля? О, моя хубава развратнице, осмелявал съм се да сторя далеч по-сериозни неща! — Той пристъпи през стаята, тикна костеливата си ръка пред лицето й и започна да изброява на пръсти: — Първо, Хюго няма да се ожени за жена с долен произход, дошла Бог знае откъде, от Бог знае какво семейство, с неизвестни родители. Второ: Няма да рискувам с привидности. — Той я потупа леко по корема с опакото на ръката си. — Може да носиш там вътре някой сакат изрод, както Катрин. Може да родиш момиче. — Ако се съдеше по тона му, и сакатият изрод, и момичето бяха еднакво отблъскващи. — Може бебето да се роди мъртво или да е момче, но малоумно.

Алис инстинктивно положи ръце върху корема си, сякаш за да възпре думите. Той отблъсна ръцете й.

— А може дори да не излезе нищо от това. Може да не успееш да го износиш докрай — каза той жестоко. — Може да пометнеш като Катрин. Все още ти остава доста време, моя малка блуднице, няма вероятност да платя цената, без да видя какво получавам, нали?

Алис безмълвно се взираше в него, с ръце в скута, с обърнати нагоре длани.

— И трето — каза той високо. — Ако е син, и е здрав, и силен, Хюго пак няма да се ожени за теб, малка глупачка такава. Ще узаконим детето! Ще го осиновя и ще го приема за свой наследник. Искаме детето, не искаме теб! Никога не сме те искали, освен за да ми вършиш работа като писар и за удоволствие на Хюго!

Алис беше побеляла, ръцете й се тресяха.

— Какво те накара да си помислиш, че можеш да ме впримчиш, малка развратнице? Нима си забравила кой съм? Изглежда си забравила собствената си долна и недостойна кръв в мига, щом ти позволих да облечеш цветни дрехи. Но аз? Нима си забравила кой съм аз? Аз съм господарят на цялата земя на стотици мили наоколо! Сам норманският крал Уилям е настанил семейството ми тук, аз съм се борил и кроил заговори за всеки акър под краката си. Ти може и да си забравила коя си — Бог е свидетел, че явно не си от паметливите! Но мен? Нима забрави моя род? Нима забрави моята власт? Нима забрави моята гордост? Нима забрави кой съм?

Алис се изправи несигурно на крака.

— Не съм добре — каза тя. Чувстваше как по лицето й преминават тръпки. Беше й трудно да говори. — Ще ви оставя, милорд — каза тя.

— Седни, седни — каза лорд Хю нетърпеливо: гневът му се изпари в миг. Бутна я в стола, отиде с резки крачки до масата и й наля чаша вино. Алис я взе и отпи. Той загледа как руменината бавно се връща отново в бузите й.

— Предупредих те — каза той внимателно. — Предупредих те да не се опитваш да надскочиш границите, поставените от самия Бог граници, между благородниците и останалите хора.

Виното даваше увереност на Алис.

— Хюго ме обича — настоя тя меко.

Старият лорд поклати глава:

— Алис, не говори като глупачка! — изрече умолително той. — Ти доставяш наслада на Хюго. Ти си хубава жена, съблазнителна и страстна. Всеки мъж би те пожелал. Ако не бях безсилен и стар, сам щях да те имам. Но недей да мислиш, че тези неща се решават по силата на моментна прищявка, заради насладата, изписана на едно лице, или похотта от една нощ. Дори самият крал не се ръководи от апетитите си в това отношение. Такива решения са въпрос на политика, винаги е така. Търсене на наследници, търсене на нови съюзи. Създаване на власт, утвърждаване на властта. Жените са просто пионки в тази игра. Хюго знае така добре, както и аз, че следващият брак трябва да бъде сключен изгодно, в наша полза. Нуждаем се от връзка с някое издигащо се семейство от югоизтока — с хора, близки на краля. Хюго е прав — кралят все повече и повече се превръща в извор на влияние, на богатство. Нужно ни е да се свържем със семейство, което се ползва с благоволение в двора.

Алис остави чашата.

— А имате ли някое предвид? — попита тя с горчивина.

— Даже три! — възкликна тържествуващо старият лорд. — Семейство Де Берси — те имат момиче на дванайсет години, което са готови да ни дадат, семейство Боуз — те имат момиче, което е прекалено малко, само на девет години — но ако е по-едро и добре развито за възрастта си, може да свърши работа. И семейство Мъмсет — те имат момиче, което сега е бреме за тях: брачният й договор се провали. Тя е на двайсет. Подходяща възраст за Хюго. Трябва да разбера защо се е провалил годежът, но тя може да свърши работа.

Виното се разливаше из тялото на Алис като отчаяние.

— Не знаех — каза тя вцепенено. — Никога не сте ми говорили за тях. Никога не сте им писали. Никога не сте получавали писма от тях. Не знаех. Как сте направили тези уговорки? Никога не съм им писала под ваша диктовка.

Лорд Хю се изкиска.

— Нима мислеше, че виждаш всичките ми писма? — попита той. — Не ти ли мина през ум, че и Дейвид пише под моя диктовка, на латински, да, а също и на английски, и на италиански или френски? Не се ли досети, че понякога и Хюго пише под моя диктовка? Не можа ли да предположиш, че когато става дума за много голяма тайна, пиша сам и изпращам писмото по птица, като пускам птицата със собствените си ръце, така че за това не знае никой, освен мен и една умна птица?

Алис поклати глава.

 

 

— Мислех, че се доверявате единствено на мен — каза тя. — Мислех, че съм близка на сърцето ви.

Старият лорд я погледна със съчувствие.

— А те наричат „мъдра жена“ — нали така казват на знахарките? — възкликна той с лека подигравателна нотка в гласа. — Ти си глупачка, Алис.

Тя наведе глава и попита.

— Какво ще стане с мен? — попита.

— Ще те задържа да ми пишеш писмата — предложи старият лорд. — За теб винаги ще има място в имението ми. Ще се грижиш за детето си през първите две години. Няма да ти го отнема преди това. След като то направи първите си стъпки, ще го взема при себе си, а ти ще можеш да правиш каквото ти е угодно.

— Мога ли да остана тук? — попита Алис.

— Само като негова дойка, и то ако си мериш приказките. Стига новата съпруга на Хюго да не възрази. Тя ще се занимава с отглеждането на сина ти. Той ще бъде отгледан като нейно дете.

— Тя ще получи Хюго, и замъка, и моя син — каза Алис вцепенено. — Това момиче, което дори не познавате. Ще получи Хюго, и замъка, и сина ми, а аз няма да получа нищо.

Лорд Хю кимна.

— Мога да те изпратя в някой манастир във Франция, след като ти вземем бебето — предложи той. — Ще ти дам зестра и името на някой покойник, когото ще представим като твой съпруг. Ще можеш да постъпиш отново в манастир като вдовица. Ще направя това за теб.

— Изгубих вярата си — каза Алис с уморено достойнство.

— Стъпка по стъпка, в този замък, изпадах в грях и изгубих и малкото вяра, която съм имала. Животът, който водих тук, би отнел вярата дори на светец.

Старият лорд се изсмя кратко.

— Прости ми — каза той. — Аз съм просто мирянин, не мога да споря за тези неща. Но със сигурност животът, който водеше тук, би могъл да послужи като изпитание за нечия святост. Би трябвало да е бил добра проверка за една малка новоизлюпена светица.

Алис сведе глава пред подигравката му.

— Е, добре, значи ще получиш своето убежище — каза той: в гласа му звънна смях.

Алис го погледна неразбиращо.

— Катрин и чифлика! — каза той, и смехът му избликна. — Като си представя само нощите ти — с тлъстото тяло на Катрин, която се тресе нагоре-надолу върху теб и пъха пръстите си там, където си свикнала да усещаш нещо друго!

Той избухна в смях — неудържим, искрен смях — без да обръща внимание на Алис, която седеше като вкаменена. После млъкна рязко и избърса очи.

— Какво убежище, малка моя! — възкликна той. — Но можеше да се справиш и по-зле. В края на краищата, родена си да живееш сред по-нископоставени хора. Посвоему и това е истински триумф за теб. Ще ти дам малко земя, както обещах, а Катрин ще има достатъчно хубав чифлик. По-добре е от нищо, Алис, а ти си родена в нищета.

Алис седеше мълчаливо, приковала очи в масата, с изстинали ръце, сключени на корема.

— Сега — на работа — каза лорд Хю рязко. — Днес следобед в голямата зала ще заседава шерифският съд. Искам да видя делата, които ще ми бъдат представени. А тези писма дойдоха от Кралския съвет. Цял наръч нови указания преследване на еретици, вещици и паписти. Какво да се прави с просяците, за поддържането на пътищата и мостовете. Какъв е броят на едрите коне, които всеки арендатор трябва да държи, броят на овцете по пасищата. За обучаването на млади мъже за стрелба с лък и забраняването на арбалетите. За контрола над обсебването на общински земи. Бог знае какво още. — Той стовари наръч книжа на масата пред Алис. — Разпредели ги в две купчини — каза. — Онези, които изискват незабавен отговор, с които трябва да се занимаем днес. И другите, които могат да почакат. Ще прочета делата, които ще трябва да разгледам този следобед.

Алис сведе глава над книжата: изглаждаше гънките им и ги подреждаше в едната или другата купчина. Не кроеше интриги, нито пък замисляше как да обърне плановете за женитбата в своя полза. Имаше чувството, че е изгубила способността да обърне каквото и да било в своя полза. Беше изправена срещу влиянието и властта на мъжете. Не можеше да я очаква нещо друго, освен поражение.