Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baglanma Korkusu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Башак Саян

Заглавие: Страх от обвързване

Преводач: Нахиде Дениз

Издател: Ера

Година на издаване: 2012

ISBN: 9789543891931

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2092

История

  1. — Добавяне

4.

Истанбул, май 2000

Терасата беше от два вида висококачествен дървен материал и оградена с парапети. В кашпи растяха лимонови дръвчета. От тук залезът изглеждаше различен. Небето сякаш гореше в пламъци. Къщата беше много голяма. Личеше, че за партито са похарчени доста пари. Някакъв необясним гняв обхвана Бахар. Докато едни хора се съсипваха, за да припечелят някой и друг куруш, други безотговорно пилееха парите. Колко несправедлив бе светът.

Ако някой ден спечелеше много пари, би искала да има такава къща, но не за да прави шоута и да урежда партита в нея. В такава къща би направила преди всичко огромна библиотека и салон за танци, би събрала бездомните кучета и котки и би ги гледала в нея. Обичаше много животните. Животът им зависеше от благоволението на хората и всеки момент бяха изложени на опасността да бъдат смачкани от някоя кола.

Прие да дойде на партито, за да се поразсее. Болката от раната, която в продължение на една година я изгаряше, беше започнала да отшумява. Вече не болеше, но продължаваше да напомня за себе си. Казват, че времето най-добре лекува, но Бахар беше на друго мнение. С времето само свикваш да живееш с болката.

Но човек можеше да направи от живота си затвор, и без да е изживял някаква сериозна мъка. Проблемите, които за други изглеждат незначителни, за него можеха да се превърнат в ад. В такива случаи животът си трае и наблюдава вашия бунт от един ъгъл. А след това ви нанася такава жестока болка, че оставате изненадан от плесницата. Бахар страдаше, защото си мислеше, че никой не я разбира, защото не можеше да постигне успех в професията. Освен това беше обзета от болезнения стремеж към съвършенство и манията да бъде слаба. Баща й, най-важният мъж в нейния живот, се разболя и не след дълго почина. Внезапно, бързо и неочаквано. Тя остана без баща.

Връзката на Бахар с баща й никога не се реализира според нейните мечти. Баща й беше сдържан и в същото време весел човек, но бе възпитан според традицията, че мъжете не бива да показват открито своите чувства. Макар и да не ги изказваше открито, неумело се опитваше да ги изрази. Вечер, след като тя си легнеше, отваряше вратата на стаята й и едва след като я погледаше усмихнат няколко секунди, си отиваше в спалнята. През това време Бахар силно стискаше очи.

Понякога Бахар изпитваше много голяма нужда да почувства обичта му и поглеждаше към баща си с молещи очи. С течение на времето обаче се научи да приема поведението му за нормално.

Трудният живот, който водеше с чиновническата заплата, го бе направил още по-суров. Беше почтен и работлив. Искаше дъщеря му да си създаде добро бъдеще, затова отдаваше голямо значение на нейното образование. В началото се противопостави на желанието й да избере танца за професия, но когато разбра какво означава танцът за нея, прие решението й. За разлика от майка й. Преподаваше история в една гимназия. Вероятно поради тази причина в тяхното семейство образованието беше много важно. Майка й бе перфекционистка, затова каквото и да направеше дъщеря й, бе недостатъчно. Може би затова Бахар избра тази професия. За да накара всички да й се възхищават и за да изглежда съвършена. Досега не бе успяла да бъде съвършена, но както и да е…

Чувстваше се самотна на това парти. Самотна сред толкова много непознати хора. Ако Селин или Тюлин бяха с нея! Тюлин не обичаше много такива събирания, но Селин бе свикнала с подобни среди. Освен това умееше бързо да се сближава.

— Колко красива гледка се разкрива оттук, нали? — попита Джем.

Бахар се усмихна. Беше ли щастлив този богат, разглезен мъж от живота, който водеше? Убедена бе, че е разглезен, защото според нея всеки човек, който лесно осъществява всяко свое желание, е разглезен.

— Да, наистина е прекрасна.

— Е, с какво се занимаваш? Работиш ли?

— Да. Балерина съм. В държавния театър за опера и балет.

Весели пламъчета се появиха в очите на Джем: „Професия, която много подхожда на тази грация.“ Но веднага се стегна и за да не издаде възхищението си, отговори равнодушно:

— Ооо, така ли? Чудесно. Досега не съм се запознавал с балерина.

— Да, вече не е професия, която е на мода. Малко хора се интересуват.

— Ако ме поканиш, тогава заедно ще гледаме.

Отпи глътка от чашата.

— Това е любимият ми кът в къщата.

Внезапно един глас прокънтя отдолу. Търсеше ги.

— Сигурно е Синан. Синан! Ела горе. На терасата. Ела на терасата!

Бахар погледна към мускулите на мъжа, които се виждаха под навитите ръкави на синята му риза. Загорялите от слънцето мускулести ръце и добре развитите рамена изглеждаха много внушително. Бахар не харесваше кльощави мъже. Тялото трябваше да се оформя със спортуване. Джем, който оправяше яката на ризата си, я откъсна от мислите й. Разтвори ръцете си, в които държеше чаша шампанско.

— Не знам как да ти благодаря. Отърва ме от много лоша ситуация — каза.

„Преувеличени комплименти“ — каза си Бахар. И с усмивка отговори:

— Няма значение. Когато имаш нужда, обади се.

Докато се смееха, към тях се приближи Синан.

— Ооо, виждам, че сте напреднали в задушевността.

— Бахар ме отърва от една много странна ситуация. Чудех се как да избягам от Сибел. Бахар ме отвлече и ме доведе тук.

— Ако някой те чуе, ще помисли, че Бахар е домакинята, а ти си гост.

— Не се получи неудобно, нали? Мисля, че ме взе за негова приятелка — намеси се в разговора Бахар.

Синан внезапно се обърна към нея и с усмивка отговори:

— Повярвай ми, че това ще е последното нещо, което биха си помислили.

Бахар не съобрази какво да отговори. Съжали за казаното. Не можеше да повярва, че Синан е в състояние да изрече подобно нещо. „Толкова зле изглеждаш, че не може да има връзка с теб“ — бе казал открито. Или искаше да й каже: „Не си подходяща за негова приятелка.“ Всъщност Бахар не би се влюбила в Джем. Такива богати сноби не бяха по нейния вкус, но явно беше сбъркала и за Синан.

Не знаеше как да покаже обхваналия я гняв. Никога не показваше, че е нервирана, не умееше да излее гнева си с думи. И сега не отрони нито дума.

В един момент се почувства като в детството си в жилищния комплекс, където децата й се подиграваха. Опитваше се да им покаже, че е като тях, но напразно. Подиграваха й се заради дрехите й, заради начина, по който се изразяваше, заради стегнато сплетените плитки, от първия учебен ден с всяко нейно нещо. Не забравяше, че Бурак бе този, който най-много я обиждаше. Бе влюбена в момчето с черни къдрави коси и с черни като мъниста очи. Но каквото и да направеше, той й се подиграваше и я излагаше пред приятелите си. Според Бурак тя бе едно грозно, глупаво, бедно момиче. Краката й бяха като клечки. Не умееше да произнася правилно думите на английските песни. Смееха се с глас на английските певци, за които казваше, че й харесват. И на модните по това време пластмасови гривни, които носеше. Каквото и да направеше, все не се получаваше. Всеки път от вълнение ставаше още по-тромава и всички й се подиграваха.

Един ден някой казал на момчето, че Бахар го харесва. Когато се срещнаха, Бурак най-нагло я попита дали се е поглеждала в огледалото. Да, по това време Бахар не бе известно момиче, но не можеше да се каже, че е грозна.

Решенията, които по-късно щяха да бъдат определящи в живота й, бяха положени в онези години. Несигурността, самотното детство бяха родили амбицията да си отмъсти за миналото, като постигне професионален успех. Избраната професия, всичко, с което се занимаваше, бе плод на онези години. Бе избрала балета, за да бъде аплодирана, да й се възхищават, да изглежда отлично, да покаже колко е талантлива. Но въпреки това при най-малкия неуспех се чувстваше като че се намира срещу онези момчета от махалата. На колкото и години да беше.

Отмъсти си за Бурак след години, когато отново отиде на онова място, където премина детството й. Отидоха заедно да вечерят, до края на вечерта все му даваше надежди. По пътя за вкъщи, когато Бурак се опита да я целуне, тя се отдръпна с думите: „Сигурно не мислиш, че мога да остана с теб, нали? Не ставай смешен!“ После слезе от колата. Никога не забравяше щастието, което изпита в онзи момент. Образованието, което получи, натрупаният опит, усилията, които бе положила, бяха отмъщението на едно малко момиче.

Изведнъж разбра, че повече не може да остане при Джем и Синан. Щеше да се разплаче, а това в никакъв случай не искаше да се случи. Не й беше присъщо да показва слабостите си пред хората. Толкова подигравки бе изтърпяла заради слабостите си, че не понасяше дори пред огледалото да изглежда, че е победена.

Без да им даде възможност да възразят, заяви:

— Трябва веднага да отида в тоалетната.

Отправи се към стълбището. Така бързо слизаше по стъпалата, че изранените от непрестанните репетиции пръсти на краката й отново я заболяха. За какви се мислеха тези? Незабавно трябваше да си тръгне. Съжали, че дойде на партито.

Когато слезе долу, започна да търси място, където да остане сама. Навсякъде бе пълно с хора. Стори й се, че от всеки коридор излизат момичета. Като че в къщата всички бяха с необичайно дълбоки деколтета. „Колко са жалки — помисли. — Смятат, че като изваждат на показ своите тела, всички мъже ще паднат в краката им.“ Възмущаваше се от такива жени. Подценяваха се, като се показваха така разголени, освен това тичаха след мъжете и скачаха в леглата им. Не разбираха ли, че така само задоволяваха животинския нагон на мъжете? Да, Бахар може би беше несигурна, но хиляди пъти предпочиташе да бъде такава, вместо да притежава подобна смелост.

Тръгна към салона. Видя, че голямото кресло пред прозорците с дълги, плътни завеси е свободно. Веднага се настани в него, преди някой да го е заел. От прозореца се виждаше градината, окъпана в светлини. Извади телефона си и бързо набра номера.

— Какво ново, Селин?

— Добре съм, мила. Излязох от репетицията, дойдох си вкъщи. Капнала съм от умора. Ти нали щеше да ходиш на партито, не си ли там?

— Дойдох, но не познавам никого тук. Добре щеше да е, ако и ти беше дошла.

— Ама ти все така правиш, моето момиче. Гледай да се забавляваш. Отпусни се, запознай се с хората. Твоят Синан не те ли забавлява?

— И него познавам отскоро. Знаеш, че не се сприятелявам бързо с хората. Както и да е, прииска ми се да те чуя. После ще говорим, целувам те.

Не можеше да разкаже за обхваналите я в момента чувства дори на най-добрата си приятелка Селин. Каквото и да правеше, не можеше да превъзмогне затварянето в себе си, когато биваше огорчена. Сега я беше потърсила, но пак не можа да каже нищо за обхваналите я преди малко чувства. След като затвори телефона, се огледа. Къщата наистина беше голяма. Вероятно мъжът не я беше купил със спечелени от работа пари. Сигурно беше наследство. Ето още една причина да е разглезен.

Синан беше казал, че били много близки приятели, но от разговора им Бахар остана с впечатление, че не са. По-точно долавяше някакво напрежение, което не можеше точно да определи.

Наведе се и докато се опитваше да погледне надолу, видя, че Джем влиза. Едно от момичетата, които стояха малко по-нататък, стана от мястото си и отиде при него. Беше облякла дълга рокля без презрамки, имаше дълга кестенява коса. Момичето така се прилепи към мъжа, като че след малко щяха да започнат да правят любов. „Колко много се раздава на жените този мъж — си каза. — Разговаряха толкова време! Сигурно като хваща през кръста момичето, си мисли, че тази нощ ще се люби с нея. Какво ще стане, ако един такъв човек се заинтересува от мен и какво, ако не се интересува? Сякаш такъв мъж може да влезе в живота ми. Четирийсет години да ме моли, пак няма да е възможно!“ Въпреки това обаче не можа да се отърве от въпросите в главата си. Добре де, а защо от главата й не излизаха думите на Синан?

Точно в този момент Синан дойде в салона и седна до нея.

— Хвана те яд на мен. Но си тръгна преди още да си ме изслушала.

Бахар нямаше желание да говори с него.

— За нищо не съм се ядосала. Какво трябваше да изслушам?

— Знам, че се ядоса, но ако не си беше тръгнала веднага, щеше да се съгласиш, че не си ме разбрала правилно.

— Така ли? Какво не съм разбрала правилно?

— Изтълкува неправилно думите ми. Нямах предвид теб. Виж, аз много ценя Джем. Много е добър. Красив е, има пари, обича да се развлича и да развлича другите. Умен е. Но най-големият му недостатък е, че не може да създава връзки.

Бахар се обърка. Изненада се, че Синан е разбрал чувствата и мъката й. При това бе разбрал, без тя да каже нещо.

— Не разбирам. Как така не създава връзки?

— Жените много го харесват. И той обича жените, но кой знае защо не може да се привърже към никоя. Бързо приключва връзките. Тези връзки никога не продължават дълго. Поради това казах, че никой няма да повярва, че си има приятелка. Защото Джем няма приятелка. Не е възможно!

— Разбрах…

Замълчаха. В главите им се въртяха мисли, които не можеха да споделят един с друг. Бахар се поуспокои.

— Съжалявам… — наруши мълчанието тя.

— Защо? Това е негов избор.

— Кой знае какво е преживял, за да стане такъв? Характерът ни се оформя в детските и в младежките години. Не можем да знаем какво се е случило.

Синан бе объркан. От погледа му се разбираше, че до този момент не е мислил така за мъжа, когото смяташе за най-добър приятел. Синан изглеждаше добър човек, но бе странно, че не се опитва да опознае приятеля си. Бахар помоли за извинение и стана, налагаше се да отиде пак в тоалетната.