Мегън Марч
Порочни удоволствия (7)

Глава седма
Холи

Крейтън отключи вратата на хотелската стая и я задържа отворена, за да вляза. Намерих ключа за осветлението, светнах лампите и тръгнах да се разхождам из стаята. Никой от нас не беше проговорил след като слязохме от автобуса и Крейтън ме изпрати да си взема нещата. И като казвам „изпрати“, имам предвид, че ми заповяда.

Объркани емоции кипяха във вените ми по време на спора и бях сигурна, че ще експлодирам от цялото това напрежение. Шокът се бореше с гнева, а той от своя страна водеше битка с вълнението.

Не знаех как да се чувствам. Щастлива, защото той дойде за мен? Или все още наранена, задето ме забрави? Или разярена, че се появи, превземайки живота ми?

И не можех да се спра дори за миг върху едно от тези усещания, за да мога просто да го почувствам, а какво остава да го облека в думи. Както винаги текстове на песни започнаха да се редят в ума ми, но подобно на емоциите ми, бяха в пълен безпорядък.

Ето това ми причиняваше Крейтън и не бях сигурна дали го обичам или мразя. Май някой беше казал, че започваш да живееш, когато излезеш от зоната си на комфорт. Е, познайте какво? Явно наистина живеех, защото бях толкова далеч от зоната си на комфорт, че дори не можех да намеря пътя си обратно.

През последните няколко месеца постоянно опитвах нови неща, откривах себе си и може би това бе просто следващата стъпка. Знаех едно със сигурност: не исках да се изгубя заради командващ и обсебващ мъж като Крейтън Карас. Без значение какво щеше да стане, трябваше да се държа за малките парченца от себе си и да се боря за тях, защото аз също бях от значение. Той не беше сам в тази връзка. И ако това помежду ни издържеше след мълчаливия път към хотела, то трябваше да му изясня добре този факт.

Какво ли си е помислил Крейтън, когато се е върнал в пентхауса и го е открил празен? Дали е осъзнал, че се е издънил? Дали първо е отишъл в Нашвил? Дали бе тук, за да ме поучава като дете и да ме завлече обратно за косата? Ако случаят беше такъв, престоеше му да се изправи пред голямо разочарование. Нямаше да напусна турнето.

Възможностите, които се въртяха в ума ми, се изпариха, когато той затръшна вратата, пусна куфара на пода и изръмжа.

— Събличай се!

Очите ми се стрелнаха към него. Това не беше част от нещата, които очаквах.

— Моля?

— Наистина ли е нужно да повтарям?

— Мислех, че ще говорим… — започнах аз, но Крейтън ме прекъсна.

— Свърших с разговорите. Смятам да покажа на жена си какво изпитвам към нея. За това, че ме напусна, че не си вдига телефона и ме остави да летя през няколко щата, докато я открия.

— Ти знаеше…

Той ме прекъсна отново:

— Остави ми бележка с две думи, скъпа моя. Две. Шибани. Думи. Със същия успех можеха да са и „Майната ти“.

— Може би трябваше да бъдат — отвърнах аз втрещена… и разярена… от реакцията му.

— Съблечи се! Веднага! Или аз ще го направя вместо теб.

Тонът му беше неумолим и разбрах, че в точно този момент не мога да се боря с него. Може би беше подходящо, че съм в Сан Антонио, тъй като тази ситуация се очертаваше като скапания ми личен Аламо.

Поклатих глава.

— Няма да си играя, Крейтън.

Изражението му стана разярено.

— Нима нещо в тази ситуация те кара да мислиш, че си играя? — Той тръгна към мен. — Ти се съгласи. Аз издавам заповедите, а ти ги следваш.

— Тази сделка изхвърча през прозореца, когато ясно даде да се разбере, че не си правиш труда да се сещаш за мен, освен в случаите, в които така ти отърва.

Той повдигна рязко главата, сякаш го бях зашлевила, и направи заплашителна стъпка напред.

— Наистина ли вярваш в това?

— След вчера? В какво друго да вярвам? Дори не си направи труда да вдигнеш телефона си, а много добре знаеше, че трябва да пътувам.

— Знаех, че трябва да си в Нашвил днес. Това беше планът. Казах ти, че ще те заведа вчера, но изникна нещо важно. Така се случва, когато управляваш компания за милиарди долари, Холи. И няма да се промени.

— Знам го. Дори и аз го схващам, но това, което не разбирам, е как не можа дори да си вдигнеш телефона и да ми кажеш, че плановете са се променили. Що се отнася до компанията, аз съм на къса каишка. Нямам друг избор, освен да следвам нарежданията им, иначе съм прецакана. Казах ти, че ще играя по правилата ти, но ти започна да излагаш на риск кариерата ми. Явно не можеше да си спомниш какво сме говорили и точно от онзи момент спря да ме е грижа какво искаш.

Махнах с ръка към прозореца и гледката на „Маджестик Тиатър“, която се разкриваше през него.

— Това е моят живот. Това е единственият ми шанс да се докажа, да докажа, че ставам за нещо повече от това да сервирам пържена храна на играчи на боулинг, които спорят кой може да отпие по-голяма глътка бира и кой има най-големите мъжки гърди. Имаш ли някаква представа колко бързо всичко това може да се разпадне пред мен? Тогава ще съм пак там, откъдето тръгнах, а аз отказвам да позволя да се случи само защото не съм дала всичко от себе си, за да го спра.

— А какво те кара да мислиш, че аз ще позволя да се случи? Това не е нещо, за което трябва да се тревожиш повече. — Раздразнението на Крейтън ясно се усещаше в гласа му, но все още не разбираше какво имам предвид.

— Глупости. Предбрачният ти договор ясно показва, че не мога да разчитам на никой, освен на себе си. Освен това не съм стигнала сама чак дотук, за да позволя на един мъж да се грижи за мен.

Крейтън наведе глава настрани.

— Холи…

Вдигнах лице към неговото.

— Не. Ти просто не разбираш. В мига, в който изложи бъдещето ми на опасност, това спря да е игра.

Той смръщи вежди, а лицето му се стегна.

— Напълно съм наясно, че не е игра. Освен това съм наясно, че аз съм този, който се издъни, като изпуснах от вниманието си графика ти. Но това не значи, че нямам нужда да поправя нещата и да ги направя каквито бяха по единствения начин, който знам.

Предположих, че говори за секс, тъй като това бе единственото нещо в брака ни, където бяхме съвместими. И все пак това не значеше, че трябва да харесвам методите му.

Насочих се към спалнята, седнах на ръба на леглото и свалих първо десния си ботуш, хвърляйки го през стаята. Крейтън точно преминаваше прага и ботуша прелетя на сантиметри от главата му. Не това беше намерението ми или поне не беше умишлено. Последва го и вторият. Съпругът ми не каза нищо, когато прелетя покрай него. Хвърлих бърз поглед към него и видях, че на лицето му се е появила крива усмивка. Смъкнах чорапите си и откопчах ципа на полата си.

Гласът му беше тих този път.

— Холи, какво правиш?

— Следвам заповедите ти. На какво ти прилича?

Смъкнах полата и бикините надолу по бедрата си и измъкнах блузата през глава. Дрехите се приземяваха една по една в краката му, докато ги хвърлях към него.

Смъкнах кувертюрата на огромното легло и се насочих към средата му. Легнах по гръб и разтворих широко крака.

— Така достатъчно добре ли е? Достатъчно съблечена ли съм според теб?

Крейтън се доближи до леглото.

— Смяташ ли да ми обясниш какво правиш, или се предполага, че трябва да гадая какво искаш да постигнеш с това?

— Без майтап. Само изпълнявам заповеди.

Устните на Крейтън се извиха във вълча усмивка.

— О, Холи, знаеш как да ме изкушиш, в това няма съмнение. Но не мисля, че това ще сработи точно, както очевидно си мислиш.

Завъртях глава настрани върху пухкавата възглавница.

— Наистина? Аз се подчинявам, ти ме чукаш, аз свършвам, ти свършваш и след това може би повтаряме.

Той хвърли кувертюрата, завивайки ме.

Добре, явно грешах.

— Караш ме да звуча така, сякаш съм предвидим, моя прекрасна съпруго, а аз няма как да го позволя.

Той заобиколи леглото, седна на единия му край с гръб към мен и вдигна слушалката на телефона, който седеше на шкафчето.

— Румсървиз, ако обичате — каза той, щом се свърза. — Телешко бон филе. Средно изпечено. Две салати Цезар. — Изрече и едно странно име, което ми заприлича на някакво скъпо вино, благодари на човека на другия край на линията и затвори.

Притиснах кувертюрата до гърдите си и седнах.

— Какво става, по дяволите?

Крейтън се изправи и се обърна към мен.

— Реших да изям котенцето ти за десерт, вместо за предястие.

Отново ми се зави свят.

— Пак те питам, какво става, по дяволите?

Крейтън игнорира повторния ми въпрос и пресече стаята до гардероба. Разви ръкавите на бялата си риза, съблече я и я окачи на закачалка.

— Мамка му, той носи дънки. Как е възможно да не съм видяла досега? — промърморих под нос. Но очевидно не достатъчно тихо, защото Крейтън отговори.

— Може би заради крещящите фенове, слабо осветения автобус и опита ти да пробиеш още една дупка на задника ми.

— Дори не знаех, че имаш дънки.

— Щеше да знаеш, ако въобще си беше направила труда да влезеш в гардероба, където висят всичките дрехи, които ти купих.

Напрегнах се, а пръстите ми стигнаха пухкавата кувертюра.

— Нямам нужда от всичко това. От нищо от това.

— Дори от китарата? — попита той, насочвайки към мен тъмния си поглед.

Мразех начина, по който удря винаги в целта на нещата, които не искам да дискутирам.

— Благодарих ти за китарата.

— И все пак я остави. Предполагам, че това беше по-скоро от емоционална гледна точка, отколкото от практична.

Отказвах да откъсна поглед от неговия.

— Вече ме купи веднъж, Карас. Не е нужно да плащаш пак.

— Китарата е в самолета.

Гърдите ми се свиха. Обожавах този тюркоазен „Гибсън“. Наистина, ама наистина го обожавах.

Още се опитвах да измисля отговор, когато Крейтън попита:

— Искаш ли да се изкъпеш преди вечеря? Скоро ще я донесат.

Замислих се за десетте килограма сценичен грим, с който все още бях наплескана, и се изправих. Почти се изненадах, тъй като го представи като въпрос, но не се поколебах, преди да се смъкна от леглото и да отида до куфара, за да взема тоалетния си несесер.

Не бързах, докато бях под душа, припомнях си какво се бе случило досега и се опитвах да разбера мъжа, за който се бях омъжила. Нека ви подскажа… не успях. Той беше невъзможен за предвиждане и мислех, че ще се побъркам, ако се опитвах да го разбера. Не излязох от банята, докато не чух вратата на стаята да се отваря и да се затваря след това.

Пъхвайки се в пухкавия халат, надникнах през вратата. Видях един мъж да разтоварва чиниите с храна на масата от една количка на колелца.

Спомени от вечерта, когато ядохме суши, изникнаха в ума ми. Като гледах как се развиваха засега нещата, нямаше изгледи отново да седнем върху масата, този път за да изядем храната си. Но имайки предвид колко време бе минало, откакто за последно ядох пържоли, нямах нищо против, че ще седим културно на масата.

Казах си, че го заслужавам. Една нощ далеч от диетата Холи трябва да остане кльощава до края на турнето, за да е визуално привлекателна нямаше да ме убие.

Мъжът вдигна капаците, отвори виното и предложи помощта си за още нещо, но Крейтън му отказа и го отпрати. Не напуснах поста си, скрита в сенките на вратата на банята, докато не чух вратата отново да се затваря.

Когато влязох в дневната, открих Крейтън да ми пълни чаша с вино. Протестът, който напираше на устните ми, се изпари, щом долових аромата на вечерята. Знам, че много хора имат морални или други възражения да ядат месо, и уважавах това, но аз съм момиче от Кентъки, което обожава хубавата пържола.

Крейтън издърпа стола ми и се настаних на него. Нима това беше неговият начин да ми се извини? Ако искаше просто секс от мен, можеше да приеме предложението ми. Затова може би трябваше да се правя на хладнокръвна и да видя докъде ще доведе всичко това.

Мразех нуждата си от стратегия, но с Крейтън имах чувството, че трябваше да съм готова за всичко. Защо не можеше нещата да са нормални, Холи? Но какво беше нормално? Реших просто да бъда себе си. Но по-милата ми версия, а не тази, която хвърля обувки към главата на мъжа си.

— Това ухае невероятно.

— Радвам се, че одобряваш.

Усмихнах се.

— Дори няма да се оплача, че поръча вместо мен, защото го избра като каубой на родео. Но чувствай се предупреден — заявих аз, вдигайки вилицата и ножа, — в мига, в който поръчаш пастет и хайвер, и решиш, че трябва да го изям и да ми хареса, привилегиите за избиране на храната ще изчезнат по-бързо и от плевелите в градината на баба ми.

— Записвам си го.

Хвърлих поглед към Крейтън само за миг преди да разрежа пържолата. Вдигнах едно парченце към устата си, лапнах го и го задъвках с наслада. Като се изключи вечерята при Джони Юта, това беше първият път, в който се наслаждавах така на храната.

След като преглътнах измърморих:

— Четиринадесет месеца без червено месо. Трябва да е престъпление.

Крейтън чу коментара ми.

— Защо четиринадесет месеца не си яла месо, след като му се наслаждаваш толкова?

И понеже бях прекалено съсредоточена върху храната, за да измисля друго, казах пълната истина.

— Преди шоуто живеех само на сандвичи с желе и фъстъчено масло и макарони. Отделях всяка стотинка за медицинските сметки на баба ми. А след това месото влезе в списъка Да не си посмяла да сложиш това в устата си.

Крейтън вдигна чашата си и отпи глътка вино.

— Тогава се радвам, че тази вечер ще ядеш. Кажи ми за…

Прекъснах го, тъй като бях сигурна, че ще зададе въпрос за баба ми. Може сама да бях повдигнала въпроса, но не исках да говоря за нея. Вече разголих тялото си тази нощ и не мислех, че ще преживея да разкрия и душата си.

— Просто не казвай на мениджъра ми или на някой от стилистите. Всичките ще извадят вилите си. Не ми е позволено да качвам килограми. Дори от мен очакват да сваля още няколко преди наградите на Академията за кънтри музика. Но мразя спорта и след като отново опитах пържола, не съм сигурна как ще се върна отново към пилешкото и варените зеленчуци.

Вилицата на Крейтън издрънча върху китайския порцелан.

— Това е абсурдно. Забранявам го.

Хвърлих му моя поглед Какво, по дяволите, каза току-що?

— Извинявай, но нямаш правото да забраняваш каквото и да е било — заявих, губейки поведението на добрата Холи.

— Свали още един килограм и те уверявам, че ще е последният, който ще изгубиш.

Е, това звучеше зловещо.

— И все още не е въпрос, по който ти имаш думата.

— Холи…

— Крейтън…

И двамата се гледахме мълчаливо няколко дълги минути, преди да насоча вниманието си обратно към чинията. Той направи същото и се зачудих, дали ще остави проблема. След това отхапах още веднъж от месото и забравих всичко.

Почти бях приключила с вечерята, когато мобилният на Крейтън иззвъня. Той го измъкна от джоба на дънките си и се извини:

— Трябва да вдигна.

Излезе от стаята и не чух много от разговора му, освен отделни фрази като „този шибаняк“ и „никога няма да го приемем“. Нито една от тези фрази не показваше да се наслаждава на телефонния разговор.

Докато го нямаше, буквално облизах чинията от пържолата си и изядох салатата, а един от онези текстове на песни от по-рано започна да ехти в ума ми. Когато Крейтън се върна, вече бях до бюрото, драскайки думите на парче хартия.

Косата на челото му стърчеше нагоре и той прокарваше ръка през нея отново и отново. Още един знак, че телефонното обаждане не беше за добро.

Тук беше мястото, където една омъжена жена зарязва това, което върши, и пита какво не е наред. Довърших текста и реших да дам шанс на истинската съпруга.

— Какво има? — Добре, признавам, това не беше най-брилянтният начин за започване на разговор, но поне беше с отворен край, канейки го да сподели какво го тормози.

— Нищо, за което трябва да се тревожиш.

И ето я разликата между този брак и онзи, в който съпрузите истински опитват да изградят връзка. Това пречупи нещо в мен. Парченце от нещо, което дори отказвах да предположа.

— О, не го казвай! Скъпи, това е ужасно. Иска ми се да можех да направя нещо, за да помогна. — Бърборенето и налудничавия ми отговор накараха Крейтън да ми хвърли остър поглед. — Какво? Опитвам се да се преструвам, че съм жена, чийто съпруг споделя проблемите и живота си с нея, макар че май не се справих.

Погледът му, ако беше възможно, стана още по-остър. Но думите му ме изненадаха неимоверно.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Давай, съпруже. Днес съм решила да живея опасно — казах, изпускайки от контрол акцента си.

Крейтън пресече стаята, облегна се на бюрото и ме загледа съсредоточено. Бедрото му беше на милиметри от моето. Което значеше, че членът му бе на сантиметри от устата ми и нямаше как да не се замисля за десерта.

Откъснах поглед от пакета му, който бе опънал добре дънките, и срещнах тъмния му поглед… поглед, който се бе втренчил в мен. Той ме наблюдаваше внимателно, претегляйки думите ми, обмисляйки с какво си има работа.

Реших да го улесня.

— Всички глупости настрани, наистина съм тук, ако искаш да говориш за това, което се случва.

Нещо проблесна в очите му, но изчезна толкова бързо, все едно не се беше появявало.

— Беше Кенън.

— Добре — казах, подканвайки го да продължи.

— Имаме един акционер активист, който създава проблеми. Постоянно опитва да накърни бизнес стратегията на компанията и настоява за крайни промени като заменянето на независимите директори в борда, за да може да има мнозинство при взимането на решенията.

Следях мисълта му, но повечето от това не ми говореше нищо.

— И какво по-точно е акционер активист?

— Някой с достатъчно тежест в компанията, за да го вземем на сериозно, когато прави големи публични изяви. С възпитателни методи се опитва да промени начина, по който компанията прави бизнес.

— Добре — обмислих за миг обяснението му, — това не е ли често срещано в твоя бизнес?

— Така е. Но нещата се усложняват още повече, тъй като този акционер активист е и мой чичо.

Повдигнах вежди.

— Твой чичо ли?

Усмивката му беше кисела.

— Да. Чичо ми, който беше отговорен за възпитанието ми от десетата до осемнадесетата ми годишна възраст.

Обичах думите, най-вече, защото можех да ги извъртя така в песните си, че да им дам емоционален заряд. Крейтън, както бях забелязала, подбираше много внимателно своите. Не каза просто „чичо му, който го е отгледал“.

— Предполагам, че не сте близки.

— Правилно предполагаш. Направил е богатството си при обмен на валута на пазара и егото му беше накърнено, когато аз направих същото… въпреки факта, че не ме беше научил на нищо. И когато компанията ми стана силна и известна, той реши, че иска достатъчно голям дял от нея, че да ме разяри.

— Звучи така, сякаш връзката ви е… сложна.

Един мускул на челюстта на Крейтън трепна.

— Може да кажеш така.

— Е, проблемът един от онези, които само те дразнят, ли е? Или е сериозен?

Крейтън се размърда, скръствайки ръце на гърдите си.

— Ако трябва да съм честен, не съм напълно сигурен. Досега той просто беше един дразнител… настоявайки да започна да продавам част от компаниите, които притежаваме, нещо, което отказвах да направя, за да му затворя устата. Но сега започна да опитва нови тактики.

Отново претеглих внимателно думите на Крейтън. А това, което не каза, се подразбра от само себе си.

— Дали тези нови тактики нямат нещо общо с мен или с брака ни?

Той си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно.

— Да, това са част от боеприпасите му.

Бях изненадана от прямия му отговор. Очаквах да заобиколи въпроса ми.

— Има ли нещо, с което бих могла да помогна?

За разлика от преди няколко минути, сега бях напълно сериозна. Ако можех да сторя нещо, с което да съдействам, щях да го направя… не само името на Крейтън беше разнасяно из калта. Сега това бе и моето име.

— Ще измисля нещо. — Той ме погледна. — Но все пак, благодаря.

Понечих да свия рамене, но вместо това бях изненадана от неочаквана прозявка.

— Само ми кажи, ако измислиш нещо.

Крейтън ме погледна внимателно.

— Изтощена си.

Не беше въпрос, а просто наблюдение.

— Да, първото шоу след почивката. Беше лесно да забравя колко е изморително. Да не споменавам репетициите, проверките на звука, срещите, запознанствата и всичко останало.

— Тогава е най-добре да си лягаш.

— Трябва да съм в Далас за радио интервю по обед. Надявам се, че не е проблем?

Той поклати бавно глава.

— Не е проблем. Полета дотам ще е бърз. Ще имаме достатъчно време.

— Добре тогава — избутах стола от бюрото и се изправих. Гледайки към лакираните ми в сребристо нокти на краката, стегнах колана на халата. Вдигнах поглед към Крейтън. — Предполагам, че просто ще отида в леглото.

Бавно направих стъпка към спалнята, чакайки го да ме грабне за колана, да ме притисне към гърдите си и да изръмжи нещо от сорта, че съм забравила за десерта му.

Но той не направи нищо от това. Вместо това бях удивена от кимането му.

— Ще се опитам да не те притеснявам. Имам няколко часа работа пред мен.

Наистина ли, Крейтън? Наистина? След като ми заповяда да се съблека по-рано? Дадох му момент да си промени решението. Той не го направи. Добре, тогава.

— Няма проблем. Спя като умряла. Нищо не може да ме събуди. Така става, след като три месеца спиш в автобус с група хъркащи мъже.

Изражението на Крейтън се стегна, прогонвайки спокойствието му.

— От утре и това ще се промени. Автобусът ти ще те чака след концерта.

Устата ми започна да говори, преди да успея да събера достатъчно мисъл, че да й заповядам да мълчи.

— Това е чудесно. Вече няма да се тревожа, че трябва да потискам виковете си по време на оргазъм.

Устните на Крейтън се извиха в бърза усмивка. Той се оттласна от бюрото и премина краткото разстояние помежду ни.

— Не, Холи, това определено вече няма да те затруднява. Всъщност, ще имаме огромен проблем, ако утре през нощта не стенеш достатъчно високо за мен, докато сме в автобуса ти.

Не можех да насмогвам с настроенията на този мъж, но казаното определено ме разпали. Потръпнах, когато прошепна думите срещу мен. Ръката ми, сякаш движейки се самостоятелно, се насочи към колана на дънките му.

И… проклетият му телефон иззвъня отново.

Отпуснах ръка.

— Предполагам, че това значи, че ще си отида сама в леглото.

Той посегна към мобилния си, поглеждайки към екрана.

— Ако не се налагаше да приема този разговор…

Свих рамене.

— Така или иначе ще ми се отрази добре един дълъг сън. След интервюто в радиото искат да направим фотосесия, затова трябва да изглеждам възможно най-свежа.

Крейтън плъзна пръст по екрана на телефона си, а аз се обърнах.

— Моля те, изчакай за миг.

Спрях, без да зная дали говори на мен или на човека от другата страна на линията. Поглеждайки през рамо, го видях да оставя телефона на бюрото си и да тръгва към мен. Той сграбчи колана на халата ми и ме дръпна към себе си, точно както бях очаквала да направи преди няколко минути.

— Нека да освежа десерта си — каза той, притискайки устни към моите.

Разтворих устни за него и езикът му се гмурна в устата ми, вкусвайки ме толкова страстно, че ме накара да стисна силно крака, чувствайки как влагата потича по бедрата ми. Хващайки задната част на главата ми, той сграбчи косата ми и ме дръпна назад, без да слага край на целувката ни, като я задълбочи още повече. В мига, в който ме освободи, бях напълно замаяна.

Оставайки в пълна тишина, аз го гледах как взима телефона си и се обляга отново на бюрото, преди да започне да говори.

— Давай! — каза той на човека отсреща, но аз се почувствах така, сякаш думите му бяха насочени към мен.

Лека усмивка изви устните ми, когато посегнах за колана си и го развързах бавно. Позволих на плюшения халат да се разтвори напълно и вдигнах ръка към гърдите си.

Не бях сигурна кое малко дяволче ме накара да го сторя, но определено не го бях измислила сама.

Очите на Крейтън се забиха в ръката ми, докато слушаше… или поне се опитваше да слуша… това, което се случваше от другия край на линията.

Сега, след като имах пълното му внимание, игривите ми пръсти се плъзнаха надолу по тялото ми, за да се разперят, прикривайки женствеността ми. Само мисълта за това, което правех, ме караше да се разгорещявам все повече.

Тъмният му поглед ме изгаряше и можех да кажа със сигурност, че вече спря да се опитва да следи разговора. Обожавах това, че имах силата да го разсейвам по този начин, въпреки че се чудех какво, за бога, вършех в момента. Беше сякаш се опитвах да докажа на себе си, че имам нещо, което той желае. Може би търсех нещо, което да ме накара да се почувствам значима?

Не поставях под въпрос това, което усещах. Просто действах.

Притиснах два пръста към срамните си устни, потапяйки ги във влагата, която се бе събрала между тях. Извъртях леко китка и ги пъхнах вътре в себе си. Стенейки, затворих очи, за да се насладя на усещането, докато плъзгах пръсти навън и навътре.

О, боже!

Отворих очи, само за да видя как устните на Крейтън изговарят само две кратки думи.

„Мамка му“.

Усмивката ми беше ленива и прелъстителна, докато продължавах да се задоволявам. Прокарах пръсти нагоре, търкайки леко клитора си и изпращайки удоволствие по цялото си тяло. За миг се замислих дали да не се оставя да свърша, но след това реших да запазя очакването и отдръпнах ръка.

Направих крачка към Крейтън.

Посягайки към устата му, аз я очертах с мокрите си пръсти. Той облиза устни и сграбчвайки китката ми я задържа, за да ги засмуче. След като погълна цялата ми влага, ме освободи и изръмжа на човека отсреща:

— Ще ти се обадя по-късно.

Пусна телефона на килима и се обърна към мен с хищнически поглед.

— Мамка му, това беше най-сексапилната гледка, която съм виждал в живота си.

Усмихнах се, а победоносно чувство зачерви лицето ми. Бях го удивила. Кой би помислил, че ще съм способна на подобно нещо?

И тогава той каза:

— Ще коленичиш на края на леглото, ще разтвориш крака, а аз ще напляскам малкото ти стегнато задниче и непослушното ти котенце, преди да те чукам толкова силно, че ще ме чувстваш в себе си и утре, когато излезеш на сцената.

Горещина изпълни цялото ми тяло, зърната ми се стегнаха болезнено и вътрешните ми мускули потрепнаха.

Удивен?

Предполагам, че сега беше мой ред.