Мегън Марч
Порочни удоволствия (20)

Глава двадесета
Холи

Отпих от шампанското си и огледах тълпата богаташи, които се разхождаха из Музея на модерното изкуство. След като бях изгубила почва под краката си по-рано днес, се наложи напълно да променя грима си. Малко фон дьо тен и коректор, които да покрият следите от мъката и вината ми.

Много жалко, че не можеха да прикрият и излъчването ми на момиче от провинцията, което се намира в общество много над нивото си. Последното нещо, което исках да направя днес, бе да прецакам нещата и да се изложа така, че да засрамя Крейтън и да лъснем на кориците на списанията.

Промъкнах се между тълпата покрай тъмните дизайнерски рокли и диамантите, които не можеха да се сравняват по блясък с тези около шията ми. Не бях сигурна какво да очаквам на това място, но сега, след като бяхме тук от десет минути, осъзнах, че разпознавам много повече лица, отколкото бих очаквала.

Тук вероятно имаше стотици хора, които са по-известни от мен, не че се смятам за особено известна. А тези, които са знаели коя съм преди да се омъжа за Крейтън, сигурно бих могла да преброя на пръстите на едната си ръка.

Определено нямаше момчета от стария Див запад, които да стоят с чаша бира в едната ръка и бутилка в другата. Мисля, че е точно да кажа, че тук едва ли имаше някой, който е от демографските среди, които гледаха „Кънтри мечти“.

С други думи, бях напълно извън своите води. Дори след като бях публична личност през последните месеци, подобни ситуации ме изнервяха. Чувствах се у дома най-вече на сцената пред моите фенове. Тези, които обичаха да слушат песни, в които се разказваше за хора като тях самите. Вместо това присъствах на събитие, за което вероятно само входния билет струва колкото да си купиш чисто нов пикап С-10.

Освен това не ми помагаше и фактът, че не можех да си избия от ума песента на Гарт Брукс „Приятелите от нисшите слоеве“, макар че тя ми бе от голяма полза, докато минавахме покрай камерите навън, и ми помогна да не се изложа. Все пак нещо положително.

Пътеката навън бе покрита с прилично количество сняг, и тъй като бях сигурна, че ще падна, ако не се вкопча в Крейтън като пияна маймуна за клон, направих именно това, вкопчих се.

И след това сграбчих чаша шампанско от първия сервитьор, който мина покрай мен. Течен кураж. Щеше да ми трябва доста от него, за да преживея тази вечер.

За първи път, откакто се омъжих за Крейтън, се почувствах като украшение за ръка. Не че той бе направил нещо, за да ме накара да се чувствам така, просто не успях да прогоня това усещане. Крей ме представяше и се опитваше да ме вмъкне в разговорите, но отговорите ми бяха неловки и сбити.

Налагаше се да си събера акъла, за да ги заблудя и да го накарам да се гордее с мен. Може би можех да наема един от онези учители по актьорско майсторство, който да ме научи как да блъфирам на подобни събития. Никога нямаше да ми дойде естествено. Просто не принадлежах към тази тълпа.

И от начина, по който жените ме поглеждаха и бързо отместваха поглед, ако осъществяхме зрителен контакт, ми стана пределно ясно, че и според тях мястото ми не е тук. Дори можех да си представя какво си шепнат една на друга.

„Да, тя е момиче, което се е омъжило след свалка за една нощ. Мислиш ли, че той е имал някаква представа колко не на място ще е тя тук?“

Или: „Обзалагам се, че му се иска да се бе придържал към себеподобните си“.

Или дори може би: „Ще се подготвя да я заменя в мига, в който той се отегчи от нея“.

В черните си дрехи те изглеждаха като ято врани, които само чакаха падението, в което със сигурност не се съмняваха, че ще се превърне брака ми.

В някой друг ден вероятно това би ме подсилило, амбицирайки ме да им покажа, че грешат, но тази вечер се чувствах прекалено изтощена и се борех единствено да прикрия слабостите си.

Крейтън се здрависа и си поговори за бизнес с няколко човека, а аз продължих да кимам и да се усмихвам. Нямах никаква представа за какво говорят, а лицето ми вече ме болеше от усмивките. Тук бяхме едва от двадесет минути, а вече нямах търпение да си тръгнем.

Насилих се да прогоня тревогата си. Бях тук, защото това беше важно за Крейтън. Слушах с половин ухо, когато разговорът се насочи към някакви нови инвестиции, които един мъж с черен смокинг и червена раирана папийонка смяташе, че могат да бъдат интересни за Крейтън.

Изчаках мъжът да си поеме дъх и стиснах ръката на Крейтън. Вниманието му на мига се насочи към мен, а погледа му бе мек и… любящ?

Вълна от топлина се надигна в мен и за пръв път, откакто слязохме от лимузината, не бях на ръба на нещастието. Трябваше да се науча да бъда по-спокойна около него, когато той блестеше в собствените си води. Съпругът ми беше невероятен мъж и бях горда, че е мой, но имах да уча доста, преди да вървя уверено в света му.

Прочистих гърлото си, деликатно прекъсвайки мъжа:

— Моля да ме извините за миг. Бих искала да се освежа.

Горда от себе си, аз се потупах мислено по рамото, задето бях използвала женствени думи, вместо да изтърся нещо от сорта: „Налага се да ида да се изпишкам“. Имайки предвид компанията ми от последните седмици — визирайки Боун, момчетата от групата и работниците — мисля, че дори заслужавам бонус точки за това.

Отдръпнах ръката си от свивката на лакътя му, където висях от доста време — господи, май бях оставила потен отпечатък на смокинга му — но Крейтън хвана ръката ми, преди да успея да се отдръпна напълно. Той се обърна към мен, игнорирайки вече мълчащия мъж и използва собствената ми ръка, за да ме дръпне към себе си. Остави недопитото си питие на подноса на минаващ наблизо сервитьор и вдигна другата си ръка към лицето ми.

Гледах как отнасят ликьора му, несигурна какво, за бога, смята да прави Крейтън. Публична проява на привързаност? Не мислех, че е от този тип мъже, а аз определено не бях от този тип жени. Мислите ми се изпариха, когато той приведе глава към ухото ми.

— Заклевам се да не говоря за скучни теми, ако ми обещаеш да не се бавиш!

Усмихнах му се. Остави на Крейтън да каже нещо, с което да те накара да се почувстваш много по-добре.

— Ако не се изгубя.

— Имаме сделка. — Устните му се притиснаха към местенцето, което преди миг милваше с дъха си.

Отстъпих назад, без да откъсвам поглед от него. Топлината все още блестеше в неговите очи.

Докато се отдалечавах от безопасността на присъствието му, някакво чувство на тежест изпълни гърдите ми.