Мейв Бинчи
Сърце и душа (10)

Девета глава

Линда Кейси мечтаеше да се е родила по друго време сред хора, оценяващи талантите й. От нея би излязла кралска любовница или компаньонка с луксозен дом; дори жена на благородник, който да й построи малка градска къща в Дъблин.

Но не, живееше тук и сега в свят, където всички — и мъже, и жени, трябва да се трудят, за да си изкарат прехраната. На феминистките ли да благодари за това? В този свят връзките са изтъкани от компромиси, а браковете не просъществуват дълго. Всички ти натякват колко благодарен трябва да си, задето имаш покрив над главата, образование, младост и красота.

На Линда това не й стигаше.

Но опитай се само да го споменеш някому и гледай как ще реагира. Майка й можеше да участва в рекламна кампания на тема „Образцов живот за добре поддържани жени на средна възраст“. Търкаше си саката с лимонов сок, слагаше калъпи в обувките си, за да не се обезформят, лакираше си дамската чанта и си налагаше врата с някакво тежко мазило. И защо? Оставаше си тъжна, нервна жена. Какво от това, че изглежда добре. В душата й, като у всички, цари хаос.

Линда не си спомняше майка й и баща й някога да са се погаждали. Сестра й Ади, с две години по-голяма, твърдеше, че си спомня, но пък тя беше прекалено сантиментална — дърветата имали чувства, не бивало да сядаме по кожени мебели, защото заради тях е умряло животно. Що се отнася до приятеля й Джери… Истински досадник! Беше превърнал Ади в изтривалка.

Линда никога не би се държала така с мъж, пък бил той най-прекрасният. Така или иначе не беше срещала много прекрасни мъже. Всъщност, честно казано, нито един. И да ги има, те не са дъблинчани.

Излезе три пъти със Саймън — похвално постоянство за стандартите на Линда. Саймън беше привлекателен. Имаше богат баща, предана майка и работа в чичовата му брокерска къща, където само се размотаваше. Саймън обаче бе свикнал да излиза с жени, които си плащат сметките. Не че деляха наполовина в ресторанта, но момичетата организираха коктейли в хотели или канеха големи компании на италиански ресторант. Линда нямаше как да насмогне на такова темпо.

— Ти си от момичетата, които си търсят бащинска фигура, Линда. Някой да се грижи за теб — констатира Саймън, преди да хукне към нови завоевания.

Грешеше. Тя не е момичето на татко. Казваше на баща си „Алан“, за бога! Какво по-добро доказателство от това?

Баща й винаги се държеше инфантилно и егоистично.

Майка й е била луда да го търпи толкова време. Линда би го изхвърлила доста по-бързо. Алан е толкова незрял! Нямаше да се задържи и при Синта, „мацката“, както я наричаха, особено щом на хоризонта се задава ново бебе. Толкова е нелепо да имаш полубрат или полусестра. Баща им ще очаква да го дундуркат възторжено. Накрая ще изгуби интерес, както към всичко друго.

Веднъж майка й горчиво отбеляза, че философията на Алан е „твой, докато смъртта ни раздели или докато се появи нещо по-интересно“. Понякога Клара умееше да е забавна. През повечето време обаче се държеше като военачалник и ръководеше домакинството и клиниката с еднакъв размах.

Напоследък се бе запалила да икономисва. Хладилникът стоеше полупразен. И все й натякваше да си намери работа. Преди не обръщаше внимание. Линда смяташе да си почине една години и да обиколи света, преди да се захване с нещо. Но майка й не даде и дума да се издума. Трябвало да избира — или тръгва на околосветско пътешествие и освобождава стаята си, за да я даде под наем, или остава и допринася за семейния бюджет.

Всъщност — никакъв избор. Линда нямаше пари за екскурзии, а нито майка й, нито баща й бяха склонни да дотират мечтата да посети Тайланд, Камбоджа и Австралия. Не искаше да работи в социалните служби, в банка или в застрахователен офис. Не споделяше страстта на Клара към медицината като цяло и кардиологията в частност. Не искаше и да преподава като сестра си Ади. Толкова бяха различни, че Линда често се питаше дали не е осиновена. Ади се радваше на дребните неща и обичаше кресливите си питомци. Всеки месец даваше част от заплатата си на Клара, а останалата заделяше за спасяването на китовете или друга подобна кауза.

Ади и Джери спестяваха, за да участват в протест срещу изтребването на тюлените, прогонването на елените или нещо подобно. Представете си само! Линда не би се включила, дори да й платят да отиде. Попаднеше ли й някое евро, излизаше да си купи обувки или обикаляше разпродажбите. Така си откри яката от лисича опашка, която, естествено, криеше от „приятелите на Земята“, за да не я линчуват. Криеше я и от майка си. Клара не би одобрила покупката. Ще се развика откъде Линда има пари за такива глупости, а не внася и грош в семейната каса.

Е, вече си намери почасова работа в музикалния магазин, та поне отчасти запуши устата на майка си. От време на време в хладилника започнаха да се появяват печено пиле и шунка, от които и Линда имаше право да вкуси.

За доброто настроение на майка й допринасяше, разбира се, и флиртът с красивия фармацевт Питър. Флирт бе точната дума. Ходеха на театър, на пикник, излизаха на вечеря. Дори посетиха заедно Италия. Ади и Линда одобряваха връзката, но тя приключи внезапно. Сигурно майка й се е заинатила да се женят. Но макар и отново сама, Клара бе в забележителна форма. Въодушевено разказваше за някакво събитие за набиране на средства за клиниката. Линда го нарече благотворителна разпродажба на торти и Клара забълва огън и жупел.

— Какви торти? Това е сериозен опит да съберем пари, които на практика болницата е длъжна да ни осигурява! Поканили сме пресата, влиятелни медици и бизнесмени, за да популяризираме лекториите в клиниката. Всички от екипа работят за каузата и няма да ти позволя да се отнасяш снизходително!

— Извинявай, не съм чула добре — стресна се Линда. — Не съм разбрала.

— Ти никога не слушаш! Не ти пука за никого и нищо, освен за теб самата.

— Хей, мамо, преувеличаваш!

— Не ме мамосвай. Не си дете, Линда. Не ти отива този жален тон.

— Добре, вече няма да ти казвам „мамо“. Ще те наричам Клара.

— Не ме интересуват обръщенията! Стига да говориш смислено.

Клара затръшна входната врата и форсира колата.

Линда я гледаше през прозореца. Определено ядоса Клара. Незнайно с какво. Вдигна рамене. Няма смисъл да търси причини. Възрастните са неведоми.

 

 

Клара влезе забързано в клиниката.

— Не си в настроение — отбеляза Хилари.

— Напълно си права!

И Аня беше пристигнала. Засуети се край кафемашината.

— Имаме ли някакви неприятни задачи тази сутрин? — попита Клара.

— Франк ще дойде за, както се изрази, „сутрешна разговорка“ в единайсет — обясни Хилари.

— Сякаш е възможно да се разговаря с него! — въздъхна Клара.

— Е, темата са парите, които клетият Джими от Галуей завеща. Имало проблем според Франк.

— Има си хас! Нали всеки ден вижда в огледалото основния проблем?

Аня се разкикоти.

— Добре. Давай нататък — измърмори Клара с въздишка.

— Лавендър има готварски курс днес, нали? — попита Хилари.

— Да, започва в единайсет и половина. Всички трябва да я подкрепим — разгорещи се Клара. — Да опитаме да разкараме Франк, преди да започне. Ще полудее, ако надуши печената скумрия.

— Това ли ще готви? — поинтересува се Хилари.

— Да — кимна въодушевено Клара. — Показва ми предварително рецептите. Звучи страхотно. Ще се облажим с ранен обяд.

— Никога не съм пекла скумрия, представи си.

— Хубава риба ли е? — попита Аня.

— Забравена риба — обясни Клара. — Баба ядеше четири-пет пъти седмично скумрия. После месото и пилето станаха по-достъпни и я изместиха.

— Научавам много от теб, Клара — благодари Аня и се залови доволно за работа.

— Прекрасно дете! Защо дъщеря ми не е като нея, а упорито, навъсено магаре! Знаеш ли, че Линда нарече приема ни „благотворителна разпродажба на торти“?

Отвратеното изражение на Клара разсмя Хилари.

— Съжалявам, Клара. Да можеше да си видиш физиономията! Защо да не му викаме вече „разпродажба на торти“, та да се поуспокоим. Какво друго прави Линда?

— Не ти трябва да знаеш, повярвай ми. Сигурно си е откачила ставите от вдигане на рамене. Няма никакви планове, никакви житейски цели.

— Много строго съдиш бъдещата ми снаха — отбеляза Хилари.

Клара съвсем бе забравила как заговорничеха да запознаят Линда и Ник, без да се усетят. Зарадва се, че Хилари започва да си възвръща чувството за хумор.

— Ще излезем някой ден на обяд да скроим плана — обеща Клара. — Но първо ми кажи какво друго предлага денят, освен кулинарната демонстрация на Лавендър — червена точка — и разговора с Франк — черна точка?

— Ужасната жена на Боби Уолш твърди, че сме предписали на Боби лекарство, което изтегляли от пазара в Щатите.

— Спомена ли кое точно?

— Да. Проверих. Никъде не го открих. Питах дори Питър в аптеката. Нямало такова нещо, иначе непременно щял да знае.

— Божичко, и тя ли смята да ни посети?

— В десет… — подхвана Хилари.

— Значи отрано ще разгонваме натрапници — довърши Клара.

 

 

Госпожа Уолш се появи с изрезка от списание. Статията твърдеше, че властите в Америка разследват медикамент от групата на АйСиИ-инхибиторите.

Клара търпеливо обясни, че тези лекарства редуцират вплътняването на сърдечния мускул. Посочи, че на пазара има над дузина подобни лекарства, а в САЩ проверяват за странични ефекти един конкретен продукт, който Боби не взима.

— Мога да обясня и по-подробно какво представляват АйСиИ-инхибиторите… — подхвана Клара.

— Не се дръжте покровителствено, доктор Кейси — прекъсна я госпожа Уолш с тон на електрическа резачка.

На Клара й се прииска да я изгони от клиниката и да й забрани да стъпва повече тук. Но нали основната й грижа е сърцето на Боби Уолш? Дългът над всичко. Не бива да й позволява да я извади от равновесие.

— Не исках да ви обидя, госпожо Уолш. Само ви обяснявам, че няма причини за тревога. Основните странични ефекти на тези медикаменти са замайване и суха кашлица. Боби няма подобни оплаквания. А сега ми кажете с какво още мога да ви помогна?

— Не ми допада небрежното ви отношение, доктор Кейси. Повярвайте ми, ще отнеса проблема по-високо.

— Загрижена сте за здравето на съпруга си. Постъпете, както намерите за добре, щом това ще успокои и двама ви.

— О, Боби не се притеснява изобщо. Вярва ви сляпо — презрително отбеляза госпожа Уолш.

Клара се изправи, за да покаже, че срещата е приключила.

— Хубава новина, госпожо Уолш. Има ли друго?

— Скоро ще научите, не се безпокойте. Уговорих си лична среща с Франк Енис от болничната управа. Убедена съм, че ще се обърне към вас.

— Той ще намине след четирийсет и пет минути — ведро съобщи Клара. — Ако поостанете, ще ви представя и ще споделите проблема.

Клара злорадо си представи как изправя Франк Енис очи в очи с тази ужасна жена със стържещ глас.

— Не, няма нужда.

— Но защо, госпожо Уолш? Ще ви освободим стаята за консултации и аз няма да присъствам. Ще посетя кулинарния курс на Лавендър.

Госпожа Уолш буквално изтича навън. Клара и Хилари се поздравиха с вдигнат палец.

— Първият натрапник е прогонен — възкликнаха щастливо.

 

 

Франк твърдеше непреклонно, че Джеймс О’Брайън е оставил парите си на болницата. Така било написано в завещанието. Сумата ще се насочи към общия бюджет. Ще се похарчи разумно. Клара се противеше със зъби и нокти.

Припомни, че Джими е посещавал клиниката. Не познавал никого в болницата, освен персонала в спешното отделение, където първо го закарали.

— И значи? — подхвана победоносно Франк.

— Понеже Джими държеше безумно на дискретността, отказа да им съобщи името на личния си лекар в Западна Ирландия. Когато го изписаха, отседна в пансион и от спешното го насочиха към нас. Харесваше клиниката. Споменава го в завещанието. Изказва признателност за грижите. Тези пари ще се използват за клиниката, Франк, дори ако се наложи да отнеса спора до Върховния съд и по-далеч.

— Няма по-далеч — вметна кисело Франк.

— Напротив. Има. Съдът по човешките права! — яростно го заплаши Клара.

— Ще се погрижим част от сумата да… — подхвана Франк и Клара усети, че го е хванала натясно.

— Неговата воля е парите да се използват за клиниката. И те ще дойдат тук — отсече тя.

— В дъното на всяка успешна сделка стои компромисът — отбеляза Франк.

— Глупости — с кадифен глас подхвърли Клара. — Няма средно положение. Ако артериите на пациента за задръстени и се нуждае от ангиопластика, но на мен не ми се занимава с попълване на формуляри, как ще се споразумеем? Да го помоля да дойде пак след три месеца и тогава да се заемем със случая? В реалния свят няма компромисни решения, Франк.

— Съжалявам, това е положението — каза Франк и вдигна мизата от една трета от парите на Джими до половината сума. Клара възнагради усилията му само с едно поклащане на лъскавата си грива.

— Сравнението не е уместно — възмути се Франк. — Ти си положила клетва да помагаш.

— Така е. И я спазвам.

— Аз не съм давал клетва.

— О, напротив — разсмя се Клара. — Зарекъл си се да усложняваш живота с бюрокрация, педантизъм и дребнаво сметкаджийство. Дал си дума духът на медицината да остава на заден план, защото буквата на закона е по-важна. Но с мен не улучи десетката, Франк, аз няма да сведа глава.

— Да не съм те назначавал аз! Не бих си причинил това! — Франк най-сетне демонстрира някаква емоция. — Ще ти припомня, че доскоро тази клиника не съществуваше и не е сигурно дали ще я има след теб. Преувеличаваш ролята на този маловажен център!

— Такъв беше и щеше да е, ако ти бях позволила да ми се бъркаш. Но не ти разреших. Клиниката ще прогресира и парите на Джими ще ни помогнат за следващата стъпка — разгневи се Клара.

— Финансира ви болницата… — подхвана Франк.

— Няма да изгубя нито една минута повече да споря с теб, Франк Енис, дали да купуваме столовете за лекциите и да ги складираме, или да ги вземаме под наем. Никога вече няма да се унижавам да те моля да платиш скромните хонорари на лекторите… Ако си въобразяваш, че ще обсъждам надълго и нашироко с теб и твърдоглавите ти колеги целесъобразността — божичко, как ненавиждам тази дума — на младежката програма, която да запознае учениците със собствените им сърца…

— Не съм чувал да споменаваш, че ще водиш ученици тук! — В главата на Франк вече изникваха хиляди проблеми.

— Не съм. Изтощена съм до смърт да споря с теб за всякакви дреболии. Парите на Джими ще ни осигурят време и свобода на действие.

В гласа й наистина звучеше умора.

— Но ти не можеш…

— Мога и ще го направя, Франк. А сега отивам на кулинарната демонстрация. Над петдесет души са се събрали в стаята на диетолога Лавендър, която според теб се нуждаеше само от бюро и стол.

— Не готви на открит пламък, нали? — ужаси се Франк.

— Надявам се, Франк. Разполага с газов грил и голямо скосено огледало отзад.

— И кой купи огледалото, ако смея да попитам?

— Не е твоя работа, но ще ти отговоря — с Хилари го купихме на търг. Джони и Тим го инсталираха на стената. Ти и паралиите в борда не сте дали пукнат грош!

Клара крачеше целенасочено към стаята на Лавендър. Франк забеляза, че и другите от персонала са се запътили натам: червенокосият лекар, който пострада при катастрофа, но се възстанови като по чудо; двете симпатични медицински сестри Барбара и Фиона; мускулестият Джони, който напомняше бияч в нощен клуб, нежели физиотерапевт; сдържаният специалист по сигурността Тим, когото Клара назначи на своя глава, вместо да включи клиниката към болничната охранителна система. Заприличваха все повече на задружно семейство, дори на самостоятелна провинция, решена да обяви независимост и суверенитет. Най-добре да отиде да провери до каква степен кулинарните й демонстрации заплашват сигурността и здравето. Дружелюбните разговори в залата не го обнадеждиха. Тези хора наистина се бяха сближили много. Не бива да ги изпуска от поглед.

 

 

Лавендър бе родена за сцената. Би могла да води собствена телевизионна програма. Клара се отдаде на мечти. Може би в някое шоу ще включат Лавендър с „Пет минути за сърцето“.

Лавендър изнесе кратка лекция за солта и навика на ирландците да ръсят ястието със солницата. Диетоложката предложи вместо сол, на масата да оставят други безвредни подправки. Извади филетата скумрия и ги показа на публиката. Посъветва ги да купуват изчистена риба или да молят магазинера да я почисти и обезкости. Лавендър смеси в чаша сок от лимон, лайм и портокал и лъжичка растителна мазнина, поля филетата и ги изпече.

Миришеха страхотно, когато им поднесе да ги опитат, докато тя слагаше още върху грила. Всички искаха да вкусят, а някои си взимаха повечко. За гарнитура предложи лесна за приготвяне салата. Обясни, че сърцата ще им благодарят топло за здравословното ястие.

Франк остана впечатлен от светлата ведра стая, от разумната Лавендър, от обнадеждените лица, които я следяха. Точно такава мисия бяха отредили на клиниката и, колкото и нетърпима да беше, Клара я изпълняваше.

След демонстрацията Клара получи съобщение да се обади на Ади.

— Съжалявам, мамо, говорехме с Линда за нещо и тя изведнъж изтърси, че отсега нататък трябва да те наричаме Клара. Така ли е, или Линда е откачила?

— Линда е откачила. Тя ще ми казва Клара. Обясних й, че не ми пука, стига да разговаря смислено с мен. Знаеш ли, че определи приема ни като „разпродажба на торти“? — лицето на Клара пак почервеня от гняв.

— Да, разбрала си е грешката. Просто не слуша внимателно, мамо, там е проблемът.

— Трябва да се научи.

— Съжалява. Тази вечер е решила да сготви тя, за да се реваншира. Сама ще купи продуктите. Рядко се случва, мамо, нека уважим събитието.

— Не искам Линда да ми обръща кухнята с главата надолу и да я слушам как обяснява, че организирам разпродажби на торти.

— Няма да се повтори, мамо.

— Няма да участвам. Честно, Ади, така го чувствам. Да не забравяме колко често лейди Линда прибягва до чувствата си, за да оправдае нещо сторено или не сторено.

— О, мамо, и аз нямам ден днес, а на всичкото отгоре се наложи да убеждавам и Джери да дойде.

— Е… именно… — у Клара се надигна съпричастие към мълчаливия Джери.

— Не, не бива така, мамо. Как да дадем шанс на мира, щом четирима души не могат да се съберат на една маса да опитат вечерята на Линда?

— Ще сервира нещо неподходящо за вас — възрази Клара.

— Няма. Попита ме. Ще готви зеленчуци — грах, домати, чесън и прочее.

— Страхотно.

— А за теб ще направи стек. С Джери няма да бърчим носове и да говорим за умрели животни. Договорено е.

— Не искам стек. Стига ми проклетия грах! — викна Клара и тресна телефонната слушалка.

С раздразнение установи, че Франк Енис я наблюдава усмихнато от вратата.

— Съжалявам, Франк, домашни ядове — опита се да омаловажи случилото се Клара.

— Няма нищо, моля те. Радвам се, че не само аз те изкарвам от кожата — отбеляза той и си тръгна.

— Не му обръщай внимание — предупреди я Хилари. — Дразни те.

— Знам.

— Аня отиде да купи здравословен обяд.

— Не ми трябва здравословна храна. Имам нужда от чиния пържени картофи, сладолед и голям джин с тоник.

— Не забравяй къде сме, Клара. Ще хапнеш сандвич с пълнозърнест хляб, салата и плод.

— Не че кръвното ми ще спадне. Още не са измислили лекарство, което да неутрализира Линда Кейси.

 

 

Клара купи бутилка вино за вечерята.

Линда остана много доволна. Смотолеви, че нямало нужда, но побърза да я отвори — явно нейното не беше така качествено.

Макар и неохотно, отбеляза, че Линда се е постарала. На масата беше сервирала купа задушени зеленчуци с няколко соса. Не беше използвала полуфабрикати. Имаше и препечен здравословен, твърд като камък хляб. Притеснено призна, че се страхува дали ще им хареса. Задушеното се оказа изненадващо вкусно. После стана да направи кафе и го сервира с плодовия десерт. Кардиолози и вегетарианци биха я поздравили единодушно за старанието.

Клара се накани да разкаже нещо за Хилари от клиниката, но си спомни, че ако искат заговорът да успее, Линда и Ник не бива да узнават, че майките им са приятелки. Затова попита как върви работата в музикалния магазин и с изненада научи, че са повишили Линда. Помолили я да разшири сбирката с джаз.

На устата й беше да отбележи: „Не знаех, че разбираш нещо от музика“, но се възпря и каза:

— Звучи добре. Хубаво е, че интересите ти намират приложение.

Ади я възнагради с одобрителна усмивка. Поне в тяхната кухня, макар и временно, се възцари мир.

След вечеря неочаквано се обади Алан. Клара помисли, че я търсят за приема и вдигна телефона.

— О, здравей скъпа. Сама ли си? — попита той.

— Не, Алан, вечеряме семейно.

— Семейно? — сепна се той.

— Да, Алан. Двете ти дъщери — Линда и Ади — и Джери, приятелят на Ади. Не си ги забравил, надявам се.

Чу как момичетата се разкикотиха.

— Не се дръж като кучка, Клара!

— Моля?

— Недей да остроумничиш.

— Не, не, исках да кажа „моля, Алан, има ли друго“?

— Има. Но ще го отложа за друг път. Явно не си в настроение.

— Добре, дочуване — Клара понечи да затвори слушалката.

— Клара! Моля те, умолявам те!

— За какво, Алан?

— Да излезеш да се видим някъде.

— Не тази вечер. Друг път.

— Трябва да поговорим.

— Изключено. Още сме край масата, пих вино и не мога да шофирам. Звънни ми в клиниката някоя сутрин.

— Тя ме изхвърли.

— Синта? Невъзможно!

— Напротив.

— Но бебето, нали скоро ще се роди?

— След около две седмици. Но тя реши да го даде на бездетната си сестра.

— Но, Алан, бебето е и твое.

— Мислиш ли, че има значение? Тя твърди, че не съм се развел навреме, за да се оженим преди раждането и затова нямам думата.

— Не е честно. Започна процедурата, веднага щом разбра, че е бременна.

— Да, горе-долу.

— Ще я оставиш ли да даде детето?

— Имам ли избор, Клара? Синта държи всички козове.

— Намерила си е друг?

— Не. Няма начин. Искала да учи, да бъде свободна.

— Като гръм от ясно небе ли дойде?

— За мен, да — тъжно отрони Алан.

— А за кого не?

— За приятелите ми, нашите приятели, всички, които я познават. Преди няколко седмици стана недоразумение. Сметнах, че сме го разрешили. Но облаците явно не са се разсеяли. Откъде бих могъл да знам?

— Горкичкият Алан — Клара му съчувстваше искрено.

— Та се чудех…

— Не, Алан.

— Все още сме мъж и жена. Твоят дом е и мой дом.

— Глупости, Алан, подписахме споразумение, че се разделяме. Скоро ще сме официално разведени. Имаш право да живееш тук, колкото в Белия дом.

Възцари се мълчание.

— Желая ти късмет — каза Клара.

— Няма къде да отида.

— Лека нощ, Алан.

Момичетата я гледаха любопитно. Джери тактично се бе заел да мие чиниите.

Въпросите витаеха из въздуха. Клара знаеше, че се налага някак си да им отговори. Все пак Алан им е баща; не бива да се държи насмешливо и снизходително.

— Сложно е — започна Клара. — Баща ви не иска да се промени.

— Пак ли са го хванали? — предположи Линда.

— Очевидно — отвърна Клара.

— Ще го прибереш ли, мамо? — попита Ади.

— Не, Ади, няма.

— А бебето? — поинтересува се Линда.

— Ще го получи сестрата на мацката.

— И татко няма… — Ади не вярваше на ушите си.

— Не, скъпа, няма. Вие сте друго нещо. Вас ви обича. Наистина. По неговия си странен, налудничав начин.

— А теб обича ли те, мамо? — попита Ади.

— Обича спомена за мен. Обича образа ми отпреди двайсет и повече години. Но и това е някаква любов.

— Клара е права — намеси се Линда. — Алан е такъв, какъвто е. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-лесно ще продължим нататък.

— По-нататък ли каза? — изправи се Клара. — Предлагам тогава да пийнем ликьор. Аз черпя. Мисля, че го заслужаваме.

Клара дръпна завесите, в случай че Алан мине край къщата и надзърне вътре. Беше глупак, но не искаше да го натъжава с гледката на щастливата семейна вечеря в дома, който той напусна преди години, оставяйки зад себе си хаос и тъга.

 

 

— По-добре ли си днес? — попита я Хилари на другата сутрин.

— Много, много по-добре, благодаря. Съжалявам, че вчера се държах като усойница.

— По-скоро като разгневена лъвица. Яденето поносимо ли беше?

— Великолепно. Алан звънна да сподели, че мацката го е изхвърлила и смята да даде бебето им за осиновяване. И, колкото и да е странно, Линда положи сизифовско усилие да се държи нормално и почти успя. Прекарах добре.

— Браво! — изненада се Хилари.

— Изглежда единственият й проблем, е, че не е срещнала подходящия мъж.

— Клара! Ние сме от старата школа! От млади повтаряме, че не зависим от партньорите си. Размекна ли се?

— Никак. Отнася се само до Линда. Да отидем на вечеря в италианския ресторант и да го обмислим.

— Днес?

— Хайде! И двете нямаме други планове.

— Колко специална ме караш да се чувствам! — пошегува се Хилари и двете се заловиха за работа.

 

 

Алан се обади в клиниката. Аня вдигна телефона.

— Изчакайте, господин Кейси, да видя дали е свободна. Беше в залата за консултации.

Клара поклати глава.

— Съжалявам — продължи Аня. — Още е заета. Да й предам ли, че сте я търсили?

— Не си правете труда. Не й пука. Иначе сама щеше да ми звънне. Довиждане — сбогува се Алан.

Аня повтори бавно думите му пред Клара.

— Извинявай, Аня, че те въвличам в детински истории, които не подобават на възрастта ни.

— О, Клара, ако знаеше колко значима се чувствам при вас. Ставам част от живота ви и… така… почакай, зная думата… така добивам самочувствие.

— Напредваш бързо с английския. У дома няма да те познаят!

— Да. Срещнах се с един човек. Учудих го много. Не предполагаше. Стана ми много приятно.

— Приятел ли ти беше? — попита Клара.

— Някога, мисля… или се лъжа. Може да съм си въобразявала. Но всичко свърши. Човек разбира кога е дошъл краят, нали? — Аня погледна въпросително Клара.

— Да, несъмнено. Важното е да не го съжаляваш.

— Не. В моя случай няма начин — сериозно отвърна Аня.

Клара й завидя за убедеността. Снощи едва преодоля съжалението, което изпита към Алан. Почуди се къде ли е спал. И в какво го е уличила Синта.

 

 

— Така. Да го разгледаме като работен проблем в клиниката. Все едно планираме как да поставим Франк пред свършен факт — откри дискусията в италианския ресторант Клара.

— Ник е мечтател; непретенциозен, твърде непретенциозен. И огън да се разгори под нозете му, трудно ще го размърда. — Хилари сложи картите на масата. — Няма амбиции. Свири в клуб, не поиска да учи в университет, прекалено скъпо било за мен, започна да дава уроци по пиано и китара на деца и всяка вечер е в онзи безнадежден клуб.

— Наистина ли е безнадежден или е място, където с теб не бихме стъпили за нищо на света? — попита Клара.

— Безнадежден е, мисля. Едва успяват да си платят наема. Посетителите са малко. Не идват търсачи на таланти, но той свири там нощ след нощ. Отговаря уклончиво, когато го питам има ли публика. Били достатъчно и харесвали музиката. Взема процент. Май е една пета от входната такса, която е пет евро. Скромна сума. Попълва бюджета с уроци.

— А сега откровено за Линда. Макар снощи да се държа страхотно, тя е егоцентрична госпожичка. Обувки за половин заплата според нея са изгодна сделка. Изгодна! За каква се мисли? Въобразява си, че всички са й длъжни. Май не бива да я натрапваме на твоето момче!

— Ник има опит с разделите. Няма да се остави да го обсебят.

— Но как да се срещнат? — почуди се Клара.

— Ако ги запознаем ние, каузата е обречена — съгласи се Хилари.

— Как тогава да се пресекат пътищата им? Дали да не дадем на Линда безплатен билет за клуба му?

— Не, няма да отиде. Ще подуши заговора. А и да отиде, не е сигурно, че ще се запознаят — възрази Хилари.

— Какво да направим тогава? — не се предаваше Клара.

— Да снабдим Ник с ваучер за музикалния магазин, в който работи Линда? — попита Хилари.

— Няма да стане. Може да попадне на друга асистентка или да улучи ден, когато Линда не е на работа. Само магистър по висша математика може да се ориентира в смените й — обясни Клара, за която Линда оставаше загадка.

— Сигурно има начин. Да ги доведем в клиниката? — предложи Хилари.

— Та да видят как двете се подхилваме зад гърбовете им и да си тръгнат отвратени — рече Клара.

— Но ако не ни видят? Ако, когато дойдат, ни няма и се заговорят случайно? — настоя Хилари.

— О, и как ще ги докараме в клиниката, когато нас ни няма? Измисли начин и ще склоня.

— Ами ако ги поканим на приема… — започна Хилари.

— Не. Ще го възприемат като досадно задължение — категорична бе Клара.

— Но ако са единствените сродни души там? Ще се сближат!

— Не можем да ги запознаем — вметна Клара.

— Да, естествено, но Аня би могла.

— Ще се издаде.

— Трябва да има начин — въздъхна Хилари.

— Има. Да се напием — със светнал поглед възкликна Клара.

— Сега? — сепна се Хилари.

— Ама че си! Не сега, на приема!

— Искаш да кажеш да се напием на приема, който подготвяме трескаво дни наред? Да се напием? Сериозно ли говориш?

— Не наистина. Само да се престорим.

Хилари изпразни чашата си с вино.

— Добра идея, няма що, да започнем да се олюляваме в кулминационния момент. Пред Франк Енис, управителния борд на болницата, представителя на министъра на здравеопазването, колегите ти кардиолози, журналистите… Да не си полудяла, Клара?

— Никой няма да разбере — весело отвърна Клара. — За пред всички останали ще сме трезви. Само Ник и Линда ще смятат, че сме подпийнали.

Хилари помаха на сервитьора.

— Още една бутилка „Пино Гриджо“, ако обичате. Положението е критично.

 

 

Линда остана доволна от вечерното парти. Клара се държа приятно. Накрая извади бутилка „Контро“ и четири малки чаши. Справи се добре с Алан по телефона. Разказваше забавни историйки.

Де да беше такава през цялото време! Вкъщи животът щеше да е по-поносим. Странно, че се заинтересува от музикалния магазин и джаз секцията, за която отговаряше. Изненада се искрено и настоя да научи повече. Ужасният Джери също се постара да помогне и изми чиниите — тактична постъпка, даде възможност на майка им, тоест — Клара да им обясни насаме, че баща им всъщност ги обича. Вероятно е права и Алан ги обича по собствения си налудничав начин.

 

 

— Ник, помниш ли, че в клиниката организираме голям прием? — попита Хилари.

— Разбира се, мамо. Напоследък все за това говориш.

— Важно е. Съжалявам, задето ти надух главата.

— Няма нищо. Питам се само защо онази Клара не се заеме по-сърцато с подготовката? Нали тя води шоуто?

— О, и тя се ангажира, по свой начин.

— Харесваш ли я? Като човек?

— Не я познавам добре. Енергична е — Хилари приглуши угризението, че постъпва подличко.

— Да, като Атила — ухили се Ник.

— Предполагам.

— И какво искаше да ми кажеш за приема?

— О, нищо особено.

— Мамо! Какво има?

— Исках да ти съобщя кога е и да те помоля за дребна услуга.

— Давай.

Ник бе толкова добро момче. Жалко, че се налага да действа подмолно.

— Ами вечерта ще разговарям с мнозина, ще пийвам по глътка вино с този, с онзи… Няма как да шофирам, та си мислех дали ще имаш нещо против да ме вземеш към девет?

— Няма проблем — съгласи се с готовност Ник.

— Така ще се чувствам по-спокойна.

— Нямам нищо против, но защо не си извикаш такси?

— Бих могла, но щеше да ми е тъжно и самотно. Друго е прекрасният ми син да дойде да ме посрещне.

— Там съм, мамо.

— Нали не те притеснявам? Не ти провалям някоя уговорка?

— О, мамо, познаваш ме, трудно ще ме хване някое момиче — засмя се Ник.

— Не, наистина, всички имаме нужда от любов. Не искам да ти преча.

— Не ми пречиш, мамо. Никога не си ми пречила. Може би не успявам задълго да задържа вниманието на момичетата.

— Е, ще видим — заключи Хилари.

 

 

— Ади, да помогнем ли на Клара за приема? — попита Линда.

— Как например? — учуди се Ади.

— Ами… да демонстрираме солидарност. Много е важно за нея. Изпитах го на собствен гръб.

— Прости ти за разпродажбата на торти.

— Знам. Искам да направя нещо. Дали да не предложим да сервираме? Да й спестим пари?

— Ами да я попитаме — съгласи се Ади.

Предложиха, ала Клара отказа. Благодари им, но обясни колко ще е нервна и напрегната. Нямало да им се представи в най-добра светлина.

— Но ние и без това не те виждаме в такава — попрекали с честността Линда. — Искам да кажа… крещиш и се сърдиш за дреболии, но ние оцеляваме. — Нещо в изражението на майка й я накара да се поправи бързо. — Не отричам, че и ти не ни виждаш в прекрасна форма. Ади се държи смахнато, а аз… аз съм доста объркана.

Буреносните облаци не се разсеяха тъй бързо, както се надяваше Линда. За нейно облекчение обаче Клара не се обиди. Всъщност изглеждаше развълнувана и изненадана от прозрението на Линда.

— Много ви благодаря, че ми протягате ръка и ако се наложи, ще ви предупредя своевременно. Но няма да липсват помощници.

Въздържа се да спомене, че без Хилари проектът отдавна щеше да е минал в архива. Линда не биваше да разбира колко добри приятелки са.

* * *

В деня на приема всички в клиниката работеха на пълни обороти. Наредиха маси за вино, безалкохолни напитки и кафе в ъгъла в стаята на Лавендър. В другия сложиха масите за храната. Покрай стените имаше столове за желаещите да поседнат. Отвориха всички врати. Придърпаха настрани уредите на Джони, но плакатите с упражнения висяха на видни места по стените. Кабинките за прегледи превърнаха в съвсем прилични гардеробни за палтата на гостите. Две момичета от съседното училище щяха да поемат дрехите и да раздават цветни етикети с номера.

За тази длъжност се бе разразила истинска надпревара заради мълвата, че две поп звезди, известен актьор и няколко телевизионни водещи ще присъстват на приема.

Поканиха и някои пациенти, и членовете на борда на болницата.

— Какво ще трябва да правим? — попита подозрително госпожа Райли.

Всички знаеха какво ще направи Кити Райли. Ще разказва как сърцето й се подобрява благодарение на личната намеса на еди-кой си светец и ще раздава листовки, описващи целителните сили на въпросния светец. Но няма да похвали клиниката. Не биваше обаче да я изолират. За щастие в крайна сметка Кити Райли оповести, че същата вечер има друг ангажимент.

— Светата Дева навярно е обяснила на нашия милостив Бог, че е по-добре госпожа Райли да отсъства — весело отбеляза Аня.

Клара и Хилари се спогледаха. Често обсъждаха колко модерни и либерални изглеждат ирландските католици на фона на благочестивите набожни поляци. Но сега замълчаха и само кимнаха сериозно.

От другите очакваха да чуят добри думи. Джуди Мърфи щеше да обясни колко полезна е клиниката за всички, които искат да живеят пълноценно. Ще го потвърди и Нора Дън, червенокосата жена с огнени очи, чийто съпруг Ейдън си възвърна волята за живот. Преодоляла неверието, тя стана пламенна поддръжничка и истинска реклама за клиниката. След инфаркта на обичния й съпруг, Нора Дън очакваше часа на раздялата, но сега сияеше, сякаш с Ейдън ще са заедно цяла вечност.

Дори Лар, с натрапчивото желание да кара всекиго да научава по нещо ново всеки ден, щеше да се превърне в добър посланик на работата им. Лар беше заклет оптимист. Попитаха ли го как е, отговаряше, че е в блестяща форма, въпреки купищата глупости, които се говорят за сърдечните заболявания. Трябва просто да следиш състоянието си. И професионална рекламна агенция не би измислила по-добро послание.

Аня написа с едри букви табелки с имената на всички — зелени за пациентите, червени за персонала и жълти за гост лекторите.

— Ти защо нямаш? — изненада се Клара.

— О, аз не заслужавам — обясни Аня. — Не знам какво да отговоря, ако някой ме попита за клиниката.

— Знаеш повече от мнозина, Аня. Напиши си името, на секундата, или аз ще го направя.

— Много си мила, Клара.

— Джони е довел свой приятел — фотограф — да ни снима преди приема. Всички заедно с табелките с имената ни. Всеки ще получи копие. Ако ни хареса, ще закачим снимката и тук на стената — развълнувано обясни Клара.

— Ще изпратя и на мама. Ще се гордее, че дъщеря й е част от екипа.

Клара преглътна. Аня събуждаше и у нея, и у другите закрилнически инстинкти и същевременно чувство за вина. Вина, че не са по-благодарни за всичко, което имат. Клара си бе купила ново сако за приема. Кремав брокат с червен кант. Стоеше й добре. Отби се отново при Кики и косата й изглеждаше чудесно. Преди тръгване дефилира в кухнята.

— Блестяща си. Трябва да те вози шофьор в лимузина — възхити се Ади.

— Изглеждаш на петдесет — удиви се Джери.

— Аз съм на петдесет, Джери.

— Дори на четирийсет — помръкна Джери.

— На лов ли си тръгнала, Клара? — поинтересува се Линда.

— Моля?

— Искам да кажа… набелязала ли си някого?

— Не, ще преследвам и мъже, и жени. Ще търся признание и подкрепа за начинание, което според мен си заслужава.

— Но изглеждаш много апетитно — отбеляза Линда.

— Опитвам се да спечеля за каузата преуспели хора, които няма да ми обърнат внимание, ако съм в размъкнат пуловер и с рошава коса.

Дотолкова се разминаваше с това описание, че всички избухнаха в смях.

— О, и знаеш ли какво, Линда? Ако вълнението ми дойде в повечко и прекаля с виното, ще наминеш ли да ме вземеш?

— Разбира се — отвърна Линда. — Но не се разпускай, ще развалиш впечатлението.

— Ще се постарая… да не се разпускам — обеща Клара и пое към клиниката.

— Не биваше да споменавам, че изглежда на петдесет — разкая се Джери.

— Не се притеснявай, скъпи, всичко е наред — успокои го Ади.

Линда извъртя очи и не каза нищо. Какво ли не правят хората в името на любовта. Ади беше с ума си. Навремето.

 

 

Направиха груповата снимка.

Приятелят на Джони Маут Манган се оказа мил човек. Веднага разбра колко е важен за тях моментът. По-ниските разпредели по стъпалата, а по-високите — в ниското зад тях. Целта беше всички да са на равна нога.

Маут им каза да гледат над лявото му рамо, сякаш виждат нещо много интересно, и да се усмихнат. После ги щракна бързо. После ги помоли да си придадат по-сериозен вид и пак ги снима. Готово. Разглоби триножника и извади друга камера, за да фотографира известните гости.

— Снимаш ли на сватби? — прошепна му Диклан.

— Много ме бива — довери Маут. — Всички официални фотоси са готови за осем минути.

— Официални ли? — почуди се Диклан.

— Ами да — булката, младоженците и шаферите, родителите на младоженката, неговите родители, всички родители. Лесно и бързо, стига да няма разводи, повторни бракове и първи семейства. — Маут изгледа въпросително Диклан.

— Не, няма такова нещо.

— После се смесвам с гостите и ги снимам, давам ви списък, подбирате кадрите и решавате кои да пусна в интернет. Кога е събитието? Сватбата?

— Още не сме определили дата — прозвуча тъжно гласът на Диклан.

— Е, накарай я да побърза — практично отбеляза Маут. — През следващата година и половина не са ми останали много свободни съботи.

 

 

Гостите запристигаха. Представяха им се всички от персонала. Франк Енис следеше изненадано трескавата дейност.

— Няма ли да ми сложите червена табелка? — попита той Барбара.

— По-скоро не, господин Енис. Вие сте от болницата. Не работите в клиниката — обясни Барбара.

— Нито пък сте й приятел — сладко добави Клара.

— Изглеждаш прекрасно тази вечер — похвали я Франк.

— И ти си се изтупал, Франк. Хубава вратовръзка. Жена ти ли я избра?

— За жалост, доктор Кейси, не съм благословен със съпруга.

— Значи си свободен? — в гласа й прозвуча шеговито вълнение. — Божичко, дали необвързаните ни гостенки го знаят?

— Не съм казал, че съм свободен — на висок тон я поправи Франк.

Хилари закри уста, за да приглуши напушилия я смях.

 

 

Боби Уолш пристигна с жена си и Карл. Синът му буташе инвалидната количка. Очите на госпожа Уолш обходиха просторната клиника с известна изненада. Учуди се още повече при вида на някои познати лица. Нима това е…? А онази жена определено е телевизионна звезда. Какво прави тук? Известен бизнесмен разговаряше с актьор. Как опърничавата Клара Кейси е успяла да ги събере? Киселата шефка на клиниката изглеждаше добре тази вечер, не може да се отрече. Сигурно си е правила лифтинг. На Роузмари Уолш й се прииска да си бе подбрала по-внимателно тоалета. Не предполагаше, че приемът е толкова изискан.

Видя Аня — полската чистачка в клиниката, свали си палтото и й го подаде.

— Погрижи се да му намериш закачалка — нареди тя.

Клара забеляза жеста.

— Колко се радвам да ви видя, госпожо Уолш. Гардеробната ли търсите? В дъното на коридора е.

— Смятах…? — подхвана Роузмари Уолш.

— Да, и аз смятах, че всички ще се ориентират лесно по табелата, но явно съм сгрешила. Следващия път ще сложим по-голяма. Хайде, Аня, искам да ме запознаеш с отец Флин.

Двете обърнаха гръб на разгневената като оса Роузмари.

Речите бяха кратки и по същество. Франк Енис, който естествено настоя да говори, се оказа добър оратор. Похвали клиниката и директора й — елегантната доктор Кейси.

След като приключиха формалностите и приемът потече гладко, Клара позвъни на Линда.

— Здравей, скъпа, Клара е.

— И вече си на градус! — възкликна Линда гордо, че е проумяла незабавно положението.

— Не точно, но безнадеждните алкохолици никога не си признават. Определено не бива да шофирам обаче.

— Хубаво, да идвам ли?

— Да, ела да пийнеш чаша вино.

— Как върви приемът? — не забрави да попита Линда.

— Учудващо добре, ще видиш колко са изискани гостите.

— Не звучиш пияна — недоволно промърмори Линда.

— Знаеш как е, трябва да внимавам.

— Ей сега хващам автобуса — обеща Линда.

— Извикай такси. Не бива да си разхождаш бижутата из рейсовете. Ела с такси. За моя сметка.

— О, и аз ли трябва да се наглася?

— Е, сигурна съм, че няма да дойдеш по джинси.

Клара не посмя да настоява повече, за да не разбуди подозрения. Познаваше си добре дъщерята — несъмнено е схванала намека да се погрижи за облеклото.

Клара запозна Боби с бивш ръгбист от националния отбор на Ирландия и двамата потънаха в разговор. Забеляза, че Аня обсъжда нещо със сина на Боби, Карл. Роузмари Уолш стоеше сама, стиснала яростно устни. Заприлича й на някого. После се сети. Лицето на Роузмари Уолш напомняше изражението на собствената й майка. Готова да разкритикува всичко, мярнало се пред очите й.

Майката на Клара не дойде. Покани я, но тя обясни, че си е уговорила партия бридж и не може да подкрепя всички вятърничави каузи на дъщеря си. Всъщност Клара прие с облекчение липсата й.

Щеше да е по-спокойна и ако Роузмари Уолш си вземе палтото и си тръгне. Но животът не тече гладко.

Клара си залепи изкуствена усмивка и представи Роузмари на един банков мениджър.

— Невъзможно е да страдате от сърце! — галантно възкликна той.

Човекът налучка правилния тон и Клара реши да подсили ефекта:

— Съпругът на госпожа Уолш, който е доста по-възрастен от нея, е един от пациентите, подобрили се значително благодарение на клиниката. Не е бил нито ден в болницата, откакто идва при нас. Подкрепя ни много. Тази вечер е тук — ето го там със сина си.

Банковият мениджър остана впечатлен, а лицето на Роузмари се поотпусна.

Клара запозна благодушния отец с един милионер с предупреждение да не пренасочва всичките пари на богаташа към собствения си център.

Приемът течеше по-гладко, отколкото се бе надявала.

Ник пристигна първи. Видя го да говори с Хилари и се отдръпна, за да не се налага да се запознават. Хилари му подаде чаша вино и го запозна с неколцина колеги. Беше висок, държеше се спокойно, все едно е у дома си. Дали ще се спогоди с трескавата Линда?

Появи се и тя. Клара забеляза колко я учуди приятната атмосфера. У Клара се надигна гордост, че свръхкритичната й дъщеря става свидетел на успеха й. Разпродажба на торти, как не!

 

 

Клара видя как Хилари отпраща Ник към стаята за физиотерапия и се упъти натам с Линда.

— Иди да разгледаш удивителните му тренировъчни програми по стените — подкани тя. — Ще се постарая да побързам.

— Страхотно прикриваш пиянството — недоволно измърмори Линда. — Очаквах да те сваря на четири крака.

Клара вдигна с трепереща ръка чашата с вино. Беше й първата за тази вечер, но Линда не биваше да узнае.

— О, май съм попрехвърлила лимита. Радвам се, че не ми личи. Трябва да разговарям с още неколцина.

— Бъди спокойна, Клара — ведро я отпрати Линда.

Поне няма да й се налага да влачи майка си до колата.

Добре, че си сложи черно-бялата копринена рокля. Стоеше й прекрасно. Не пропусна и извънредно неудобните обувки в тон. Остави пътьом маратонките в жабката на колата. Не би могла да шофира с тези токчета. Озърна се наоколо. Разпозна няколко телевизионни журналисти и политици. Защо, за бога, изпусна репликата с разпродажбата? Почуди се кой ли е тъй омразният на майка й Франк. Прииска й се да се запознае и с досадния полски трудолюбив ангел, мечтата на всяка майка.

Забеляза симпатичен мъж да разглежда плакатите на отсрещната стена. Не носеше табелка с име. Явно е гост като нея. Стори й се, че я поглежда възхитено. Но трябва да спре да си въобразява. Обикновено възторгът е мимолетен интерес към два дълги крака и нищо повече. Възхищението често е плод на собствената й болна фантазия.

В крайна сметка ги запозна Фиона. По нареждане на Клара.

— Само ги представи един на друг, Фиона.

— Защо не го направите вие с Хилари?

— Ако ти кажа, трябва да те убия, така че по-добре върви и действай — настоя Клара.

— О, сватосване значи? Скоро ще заговорим за две сватби? — пошегува се Фиона.

— Ако споменеш нещо подобно, дори бегло, ще ти извадя сърцето и ще го трансплантирам — заплаши я Клара и Фиона отстъпи.

— Да, разбира се, схванах.

— Забрави, че сме разговаряли — предупреди я Клара.

— Разговор ли? Извинявай, Клара, имам неотложен ангажимент.

Фиона отърча в залата за физиотерапия и направи необходимото.

Дъщерята на Клара беше красавица. Едва ли се нуждаеше от помощ да си намери мъж. А и общителният Ник не приличаше на безнадежден загубеняк. Но мисията си е мисия.

— Дойдох да прибера мама, защото е пияна — обясни Линда.

— И аз. Виж ти! — засмя се Ник.

— Коя е твоята? — попита Линда.

— Хилари Хики, офис мениджърът.

— Майка ми е Клара Кейси — измърмори Линда.

— О, и началството се е алкохолизирало значи! Разбирам.

— Изглежда трезва — защити я Линда. Не искаше офисмениджърът да дочуе, че майка й не си знае мярката.

— Е, добре е да сме внимателни — одобрително отбеляза Ник.

— Ти ангажиран ли си с клиниката?

— Не достатъчно — тъжно отбеляза Ник. — Не осъзнавах колко са постигнали. Впечатлен съм.

— И аз — съгласи се Линда.

Ник не спомена какво работи. Хубаво. Мразеше хора, които разпитват и те преценяват според професията. Бившият й приятел Саймън твърдеше, че веднага трябва да се осведомяваш какво работят събеседниците ти, за да не си губиш времето с безперспективни смотаняци. Типично за Саймън. Не че си представяше живота с такъв като него.

Ник беше симпатичен. Сам й каза с какво се занимава. Не спортувал много. Преподавал музика и свирел в тесен клуб, нямало как да се движи много.

Линда обясни, че работи в музикален магазин. Каза му къде се намира.

— Страхотен е! — сети се Ник. — Подготвят нова джаз секция.

— Аз отговарям за нея — гордо вметна Линда.

— Не може да бъде! — впечатли се Ник.

— Да, вече съм подредила колекцията с Каунт Нейси, Дюк Елингтън и Майлс Дейвис. Отпуснаха ми средства за още.

— Ще включиш ли Арти Шоу? И Бени Гудман?

— Разбира се. Не искам да пропускам и жените. Били Холидей, Елла…

— И Лена! — възкликна Ник. — Непременно наблегни на Лена Хорн.

— О, да, да. Тя ми е любимка.

Гостите се разотиваха. Клара и Хилари — двете уж пияни майки — надзъртаха през вратата.

Линда и Ник не забелязваха нищо.

Заговорничките им бяха дали само лек начален тласък. Оставаше им да наблюдават отстрани, да стискат палци и абсолютно никога, чак до края на живота си, да не обелват и дума за своя план пред потъналите в друг свят фенове на джаза.