Майкъл Къртис Форд
Мечът на Атила (6)

Послеслов на автора

В нашата епоха, когато науката като че ли ни дава всякакъв вид познание, от подробностите на генетиката до хронологията на зараждащата се вселена, е учудващо колко малко знаем за хуните — един народ, който почти е успял да детронира западната цивилизация преди хилядолетие и половина. Подобно на много номадски конни племена, те не са оставили писмени сведения и почти никакви материални следи от своите преходи. Дори за произхода им съществуват спорове, макар повечето антрополози вече да са постигнали съгласие помежду си. Изглежда, хуните за първи път се появяват в степите на днешна Монголия или Западен Сибир и за няколко поколения постепенно се преместват в западна посока, като покоряват или унищожават други племена по пътя си, смесват кръвта си с тяхната и усвояват нови обичаи. Скоро след пристигането си в земите на съвременна Унгария предците на Атила за пръв път привличат вниманието на Рим.

Но знанията дори на римляните за този необикновен народ са малко. Описанията, които те дават за физиката на хуните, изглеждат правдоподобни, макар и преувеличени, но разказите им за хунските обичаи често пъти само повтарят сведения за повечето варварски черти на някои известни от по-рано източни племена, като скитите или дори амазонките, които вероятно представляват само мит. Данните дори за важни събития, като рождената година на Атила, също са несигурни — според някои учени тази дата е чак през 406 г., докато други (повечето от тях европейски) изчисляват, че това е станало още през 395 г. (годината на раждането на Еций, което предположение използвах в този роман). И така, с толкова много бели полета в нашите извори, за един романист, който се стреми да пише за хуните, влязъл в техния лагер (с различен поглед от онзи в разказите, основани на външните „наблюдения“ на римляни и гърци), работата изглежда безнадеждна.

Разбира се, написаното от мен е роман, а не научно изследване и аз действително съм си позволил малки своеволия по отношение на някои от известните ни исторически сведения, които, надявам се, читателят ще приеме като незначителни. Има вероятност старинните хунски думи, които съм включил в текста, да не са съвсем точни. Някои от тях представляват транслитерирани на гръцки или латински език хунски думи от пътешественици в древността, а други са думи, известни от древните форми на монголския и тюркския език, както и от някои славянски езици, които е възможно да произлизат от хунския език или представляват заемки от него. Имената на добре известни топоними, като Рим и Рейн, са предадени на съвременен английски език, защото прецених, че ако използвам латинските наименования, те биха звучали дразнещо и претенциозно. Мерните единици, като ярдове и мили, са използвани като цяло в съвременното им значение, за да се избегне излишно усложняване, което би се получило при употреба на архаичните.

Речта, която Атила произнася пред войниците си, отеква в навечерието на битката при Шалон, но аз я разделих и поставих в устата му част от нея по-рано — при прекосяването на река Рейн. Описанието на пратеничеството на Плинт при хуните е смесица от няколко подобни срещи между ромеите и двора на Атила. А вестоносецът на Хонория, Марк — изглежда, всъщност е бил евнух на име Хиацинт, но връзката на това име с тропическото цвете го прави неподходящо за този роман. (За успокоение на заинтересуваните читатели, Хонория в крайна сметка излиза от тъмницата, омъжва се за уважаван римски сенатор на име Херкулан и изживява остатъка от живота си без значими събития.)

Може би най-същественото своеволие, което си позволих, е не в онова, което включих в тази книга, а това, което пропуснах. Концентрирах се в най-голяма степен върху взаимоотношенията между Еций и Атила и събитията, довели до кулминационната битка при Шалон, и все пак личната история на всеки от мъжете е по-значима от тази битка. Сред основните събития от живота на Атила, които нямаше как да опиша, са разорителните му походи по Дунава и изоставената от него обсада на Орлеан преди Шалон, както и забележителният му живот и смъртта му след тази решителна битка. Невключените събития от живота на Еций са борбата с най-големия му политически противник — наместника на Римската империя в Африка Бонифаций, нахлуването на вандалите в Африка, както и друг период от детството му, в който той вероятно е бил заложник, този път при готите. Макар сами по себе си тези събития да са изключително интересни, се наложи да бъдат жертвани в името на приемливия обем на романа.

От всички древни автори, писали на тази тема, навярно най-ценните сведения принадлежат на остготския историк Иорданес от VI в. Неговият труд Гетика, историята на готите, се основава на по-ранен исторически текст, който е загубен за нас, от римския политик и монах Касиодор, живял едно поколение след битката при Шалон и вероятно познавал и разговарял с много от участниците в нея. В Mulomedicina на римския управител Вегеций, живял през пети век, откриваме живописни сведения за необикновената порода на хунските коне, както и за грижите, полагани за тях, и за обучението им. Гръцкият писар Приск ни е оставил чудесен подробен разказ за нощното пиршество, устроено от Атила, на което самият той е присъствал и към което се придържах за пресъздаването на епизода с вечерята в книгата Consolatio Phitosophiae от Боеций — римски благородник, живял скоро спец Еций, е въплъщение на вълнуващите му усилия да помири древното наследство на класическата философия с християнството. Всъщност моят преразказ на мита за Орфей, който би се сторил малко странен на занимаващите се с гръцка митология, е взет направо от Боеций и следователно се предполага, че отговаря на версията, която била известна на римляните по времето на Еций. Амиан Марцелин в своята История на късната Римска империя предоставя безценна информация за бойната тактика на римляните и въоръжението им в последните векове на Западната империя, макар че често е крайно неточен при описанията на хуните (и е един от първите, прокарали неверния слух, че хуните готвят месото на седлата си).

Читателите, които биха желали да разберат още за живота на Атила и Еций, могат да се допитат до Възход и падение на Римската империя от Гибън, Хуните на Е. А. Томпсън и магистърската теза на Ото Дж. Менхен-Хелфен Светът на хуните, които не е трудно да се намерят.