Иван Крилов
Маймуната и очилата

Маймуната зле виждала, щом застаряла;

а пък у хората, доколкото разбрала,

злина такава не е толкоз зла,

но трябва да си вземеш очила.

И очила полудузина насъбрала,

върти ги тъй и инак тя,

на теме лепне ги, на опаш ги наниже,

ту помирише ги, ту ги поближе,

но не помагат в болестта.

„Тфу, дявол! — казва тя. — Невеж

е, който слуша хорския брътвеж:

излъгали са ме за очилата

и полза никаква от тях.“

И оскърбена, и с досада ги размята,

и в камъка — на пух и прах,

й станаха на късчета стъклата.

Но за беда и с хората така е:

полезна вещ, но щом цената й не знае,

невежата все мъчи се да я оспори;

ако пък тоз невежа с власт играе

и гони я на туй отгоре.