Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (17)

Със уверен глас Гений им рече:

„По съвет на самата Природа —

таз, която безспирно под свода

19785 труд полага за всичките твари

като най-правоверен викарий

на Създателя, който владее

небесата и в кула живее

сред огромни дворци величави,

19790 който я за наместник остави,

та за всичко да бди на Земята,

да следи как кръжат светилата

и по техните вечни закони

да доставя поред всичко, що ни

19795 трябва в този и в другия свят;

таз, която с изкусен похват

е безбройни неща сътворила

и на всички е тя отредила

къде, как и кога да растат,

19800 и затуй нищо лишно светът

не ще никога има, дордето

денонощно върти се небето,

та аз днес по Природната воля

съм пред вас и настойчиво моля

19805 афоресан тозчас да се види

всеки, който я с нещо обиди.

И големи, и малки, които

я възпират, и то упорито,

да си върши нормално делата,

19810 да получат най-строга отплата!

А на тоз, който я уважава,

който най-безрезервно отдава

дух и ум за любов извисена,

да му е любовта споделена,

19815 да е с вечни цветя увенчан

и във рая да бъде призван.

Ако той си греха изповяда,

аз за негова висша отрада

бих греха му на себе си взел

19820 и пред Бога обет бих поел.

Но, за жалост, тез хора себични

от Природа добиват различни

инструменти (мотика и чук,

и копраля, и рало, и плуг),

19825 семена за да хвърлят в земята,

за да имат реколта богата;

да, за жалост, защото не щат

нито угари те да орат,

нито с друго да се занимават,

19830 сякаш всички неща им додяват —

и коси, и мотики, и книги.

А Природа така сътвори ги,

че да може родът да векува,

и от смърт да не се той страхува.

19835 В изумление съм и не знам

тези клетници нямат ли срам,

та не искат поне един път

върху книгите поглед да спрат,

да потърсят в тях нещо насъщно.

19840 Ако книгите те не разгръщат,

всички страници ще плесенясат;

наковалните вред ще ръждясат,

ако чук върху тях не звъни;

ако те не орат, в целини

19845 ще превърнат богатите ниви.

Ах, дано провалят се в гроб живи,

дано скоро изгният в земята,

щом зарязват без срам сечивата,

дето Бог е създал за тях лично;

19850 освен туй, на Природа изрично

наредил сечива да направи

и на всеки да ги предостави,

за да бъде родът вековечен,

макар че е на гибел обречен

19855 индивидът. Но всеки от тях

сторил е осъдителен грях,

щом е до шейсетте доживял

здрав и читав, но без да е щял

с тези средства деца да създава.

19860 Ако Бог на такива прощава,

би изчезнал човешкият род

и не ще дават нивите плод,

буренаци и гадни гадини

ще заселят нивя и градини.

19865 Нови хора ли Бог да създава

или мъртвите да възкресява?

Ако девствени бъдат и те,

вездесъщият Бог, ще не ще,

ще погуби и тях на свой ред…

19870 И ще бъде все тъй занапред…

Щом Бог уж е добър към едни

и по принцип така ги щади,

че права безгранични им дава

и да раждат не ги задължава

19875 (ще речеш, че помазани те са)

то на всички тогаз ще хареса

да се радват на милост Господна

и да бъде съдбата им сродна.

Ако беше така, един ден

19880 Бог ще види света заличен

и щом всичко дотам ще докара,

във какво ли да имаме вяра?

Открай време една благодат

носи Бог и на стар, и на млад

19885 и с еднаква любов ги огражда.

Във момента, във който се раждат,

Бог мъжа и жената дарява

със душа и им строго вменява

подир него безспир да вървят.

19890 Да допуснем, че божият път

е за девствени, всеки тогава

от Бог чакал би милост такава.

За кого би било от значение,

че родът ще е без продължение?

19895 Ако в нещо греша по въпроса,

теолозите ни за какво са?

Нека те по-открито говорят

и при нужда горещо да спорят.

Който днес не си служи с перото,

19900 на което дължим потеклото,

и за книгата просто нехае

(а нали предоставена тя е

на света от самия Създател,

за да стане от всеки писател),

19905 или вяло държи двата чука,

но не иска с тях яко да чука,

инструментите той си отдава

на бездействие и на забрава.

Този, който, от грях заслепен,

19910 с мнима гордост от пътя свещен

непрестанно се отдалечава

и не пори със плуг в бразда права,

ми напомня онези орачи

и онези нещастни сеячи,

19915 дето в крива бразда все вървят,

дето в почва безплодна орат

и така свойто рало държат,

че пилеят под път и над път

свойто семе, превръщат го в плява

19920 и безспир си взаимно додяват —

хем безсъвестно, хем извратено…

Орфей също живял непочтено^[1] —

нито писал, ни с рало орал,

ни желязо с чук тежък ковал.

19925 Имал той толкоз лошо държание

към Природа, че тя с основание

е могла да му метне въжето.

Всички тия, които превзето

от порядките й се отвръщат,

19930 своеволно нещата обръщат,

и от умисъл лош не желаят

поне верния път да узнаят,

а поуките й най-порочно

всеки път изкривяват нарочно,

19935 те отлъчени трябва да бъдат

и съдиите тъй да ги съдят,

че да бъдат лишени от всички

длета, свредели, скоби, пилички,

от такъмите, дето висят

19940 и с които се пъчи мъжът.

Да им вземат перата, с които

те отказват така упорито

във тефтерите си да редят

препоръките, дето родът

19945 им диктува. Щом те из полята

не вестяват се, нека ралата

надробят ги на малки парчета!

А тез, дето им следват адета,

нека станат за срам и за смях!

19950 Нека мъчи ги техният грях,

та те кански от болка да вият.

Нека съдници строги ги бият

с пръчки жилави тъй по лицата,

че дори след години следата

19955 да не може да се заличи

и позорът им тъй да личи,

че мнозина от тях да странят.

Вас, сеньори, зове ви дългът

да отвърнете с много старание

19960 на природното висше призвание

и да действате със бързината,

със която се слави сърната.

Щом вървите по мойте пътеки

и от полъх бъдете по-леки,

19965 от душа и сърце работете,

за да ви опростя греховете.

Дорде чувствате в себе си сили

и кръвта ври във младите жили,

нека вашето телосложение

19970 бъде във непрестанно движение!

Нека никой ваш член не изстива,

ни един инструмент ваш не бива

неизползван да се захабява.

Който работи, бързо се сгрява.

19975 Работете, сеньори, орете,

за да се възродят родовете!

Плугът всичко ще тури във ред.

За да сте в добра форма отпред,

разголете се, пък ако щете,

19980 съвсем голи дори останете —

може всичко от вас да свалите,

без опасност да се простудите.

Напрегнете си цялото тяло,

повдигнете си острото рало,

19985 та когато опре до земята,

да попадне лемежът в браздата,

за да може да пори дълбоко.

На конете викнете високо

по-чевръсто напред да вървят,

19990 за да бъде по-спорен трудът.

Дръжте здраво остена в ръка,

двата вола рогати така

със здрав жегъл впрегнете в ярем,

че браздата да бъде съвсем

19995 както трябва — дълбока и права.

Щом достигнете края, тогава

поседнете за кратка отмора —

тя е дар за работните хора.

Щом след труд човек дъх не поеме,

20000 той не ще издържи дълго време.

Много важно е, щом прецените,

че не можете да продължите,

поне поривът ви да не спада.

Кадъм^[2] бил, по съвет на Палада,

20005 своя малък имот изорал

и зъбите на дракон посял.

Там израснали рицари смели,

те веднага оръжие взели

и започнали бой ръкопашен.

20010 Резултатът бил тъжен и страшен:

в този бой оцелели петима,

но във тяхно лице Кадъм имал

пет надеждни другари, готови

да положат такива основи,

20015 че да бъде издигнат град Тива.

Те заселили го със такива

индивиди, че жизнено племе

появило се в тоз кът след време.

При едно благодатно начало

20020 и на вас също би провървяло.

Две помощнички има си всеки^[3] —

те подкрепят рода му навеки

и тоз, който нехайно от тях

се откаже, извършил би грях.

20025 Един зъл враг ви дебне обаче,

затова се бранете, така че

той да срещне небивал отпор.

Ако трима^[4] в решителен спор

не успеят един да надвият,

20030 заслужават си бой да ги бият.

Три сестри има, както се знае,

но ваш пъклен враг само една е,

тъй като тя живота отнема.

Клото всеки ден хурката взема

20035 и със Лахезис сръчно изприда

здрави жизнени нишки, преди да

дойде Атропос — мойрата зла.

На свой ред тя и вас би могла

да срази, ако все тъй не щете

20040 в свойта нива със плуг да орете;

ще ви дебне по пътя ви тя

и рода ви ще прати в пръстта.

Ще ви мъчи, сеньори, тоз враг,

непрестанно. Спомнете си как

20045 са живели тук ваште покойни

бащи, майки!… Те толкоз достойни

са били, че по тях се равнете,

от нормалния път не странете,

благославяйте тяхното име

20050 и живейте по техния пример!

Мъчнотии безброй победили,

но пък своя род те продължили

и с любов и грижовност към вас

доживели до сетния час.

20055 Ако те не се бяха наели

с такъв труд, свят не бихте видели.

Затова днес и вие мислете

на потомство живот да дадете.

Най-старателно дръжте перото

20060 с всички сили ковете, защото

от вас помощ надлежна ще чакат

Лахезис и Клото. Нека трака

всеки страстно, напрягайки мишци,

та щом Атропос скъса шест нишки

20065 да изникнат дванайсет! Тогава

хем родът ви ще се умножава,

хем на Атропос все на инат

ще се прави. Обзета от яд,

тази мойра притворна, измамна,

20070 безсърдечна, жестока, безсрамна

се заканва живота да спре,

тържествува, щом някой умре,

и със всичко, каквото намери

храни Цербера^[5], който трепери

20075 в плен на глад и на жад безподобна.

Ако тази негодница злобна

не го храни, той би побеснял

и без време от глад би умрял.

Този алчен, безмилостен хрът

20080 все на Атропос в тройната гръд

ненаситно е впил зурла тройна,

смуче свойта наставница дойна

и я тегли с най-яростен вид.

Той не иска да бъде отбит,

20085 а ламти и за други храни:

тя му хвърля мъже и жени

във устата и все се надява,

че я пълни, а тя си остава

празна, както е вечно била.

20090 Колко много човешки тела

са потънали в хищната паст!

Дебнат там с отмъстителна страст

и три фурии — три кожодера:

Алекто, Тисифона, Мегера^[6].

20095 А последната всички до крак

би изяла, да имаше как.

Тези фурии чакат във ада

и щом видят човек, го нападат,

после кожата те му дерат

20100 и във огън пламтящ го пекат.

Всички тези жестокости стават

пред три съдника — те заседават

вечно там и за всякакъв грях

следва строга присъда от тях.

20105 Тези съдници чрез изтезания

научават какви злодеяния

през живота си върши човекът.

От злините им плаши се всеки,

затова в тоз момент ми се ще

20110 да ви кажа веднага, че те

са на Зевс синовете: Еак,

Минос и Радамант^[7]. Аз все пак

ще призная, че те са почтени

и затуй са били назначени

20115 като съдници строги във ада.

Те получили тази награда

от Плутон, след като от телата

вече им отлетяла душата.

За да нямате с тях в ада среща

20120 след смъртта си, аз пак ви подсещам

все Природа със свойте уроци

да ви води и всички пороци

да избягвате. Впрочем и днес

изреди тя към двайсет и шест

20125 кой от кой по-грозящ, по-опасен.

Щом от свой недостатък ужасен

отърве се човек, той тогава

и от ада се всъщност спасява —

от бездушните фурии гадни

20130 и от съдниците безпощадни.

Аз пороците бих изброил,

но навярно бих ви отегчил.

Тях ги има, доколкото знам,

във Романа за Розата — там

20135 ще научите всичко за тях.

Нека всеки се пази от грях,

та в душата си радост да има,

да целува тъй свойта любима,

че и тя да му с ласки отвръща

20140 и с любов да го нежно прегръща.

Който с искрени чувства обича,

не си упреци гневни навлича.

Ако следвате мойте съвети,

но се в разни игри увлечете,

20145 пред един изповедник признайте

греховете си и се разкайте.

Нивга никому зло не правете

и на Господа се посветете,

както чест му Природа отдава

20150 и за свой господар го признава.

Щом ви Атропос в гроб погребе,

вас на свойто сияйно небе

ще въздигне Бог духом, и тялом.

Но небето е и огледало

20155 за Природа — то мъдро я води,

докато из вселената броди:

тя е божия довереница,

а за мен — височайша царица.

Извънредно е важно навред

20160 да се спазва тоз неин завет —

само който го знае дословно,

в него може да вникне основно,

че до нейната тъй ценна книга

просто няма как всеки да стига.

20165 Отидете и в пек, и във хлад

и в колиба, и в село, и в град,

за да го предадете на всеки,

който срещнете в свойте пътеки.

Много мъдри, напътствени думи

20170 са това, а не някакви глуми;

с тяхна помощ човек научава

по-човечен, по-щедър да става

и затуй те ценят се стократно

по-високо от кюлчета злато.

20175 Мойта мъдра царица желае

да разчита на вас и да знае

кой от вас проповедник ще стане

и кой с грешниците ще се хване,

за да ги в пътя божи отбие.

20180 Щом добре проповядвате вие

и живеете благочестиво,

път сияен за вас се открива

към огромна зелена поляна,

към земя, цяла в слънце огряна.

20185 Там извежда овце да пасат

на Пречистата Дева Синът.

Сред овцете, в трева избуяла,

Синът Божи, досущ агне бяло,

е застанал. Пътеката вита

20190 със треви и цветя е покрита.

Явно малко стада са вървели

и затуй там овчиците бели

си пасат преспокойно и всички

хрупкат млади цветя и тревички.

20195 Каква паша! Безбройни цветя

са разтворили леко листа,

възхитителни, девствени, чисти,

сякаш те са звездици лъчисти,

засияли в тревите зелени,

20200 с бистри капки роса посребрени.

Не повяхва и миг хубостта

на тез винаги свежи цветя

и когато да ги аз откъсна —

било денем, било през нощ късна —

20205 все са хубави те, все блестят,

сякаш че непрестанно цъфтят

и се готвят за дълъг живот.

А от слънцето в синия свод

все тъй ярко струи светлината,

20210 ала тя не прогонва росата,

във която безспир се облива

таз поляна, неземно красива.

Няма нивга овцете да спрат

тази млада трева да пасат —

20215 тя безспир им расте под краката.

Дано никой, сеньори, не смята,

че в момента говоря ви басни.

Аз държа да е всекиму ясно,

че въпросните бели овце

20220 са със вечно туптящо сърце.

Ни на тях нещо пашата струва,

нито пък някой тях ще купува:

ни за тъкан им става влакното

ни за ядене става месото…

20225 Но плътта им е толкова здрава,

че не се на зарази поддава.

Забелязах, че онзи Пастир,

който ходи с овцете безспир,

се е с вълна подобна облякъл;

20230 очевидно не я е той свлякъл

от гърба им, макар че обича

като да се често облича.

Ще добавя, че тез овце бели

не са все още нощи видели,

20235 че те утрин и вечер не знаят

и не виждат на своя ден края.

Не отстъпва лъчът пред тъмата,

не изпречва се мрак пред зората,

неподвижен стои си часът,

20240 няма мярка за време денят:

без начало, без край, той е спрял

в мига, в който го е Бог създал.

Нито бъдеще тук се задава,

ни сегашното минало става,

20245 във едно времената се сливат

и човек рекъл би, че застиват,

все едно са сковани от мраз.

А във вечния ден няма час,

няма миг, който да отминава

20250 или който да се приближава.

Само днешното е актуално —

нито бъдното става реално

ни сегашното би отлетяло.

Все така стои слънцето, спряло

20255 над света, от сноп слънчев огрян.

Ден по-хубав не е бил видян

и в онуй златно време, в което

е царувал Сатурн на небето.

Както впрочем мълвата говори,

20260 искал Юпитер зло да му стори,

често пъти от бой го съдирал,

а накрая го зверски кастрирал.

А това за мъжете, без спор,

е наистина срам и позор.

20265 Да оставим срама настрана…

Несравнимо по-тежка злина

за мъжа, ако той е скопен,

виждам в туй, че ще бъде лишен

от любовния плам на жената,

20270 макар тя да си има в душата

нежни трепети, както преди.

А това неизбежно вреди

на семейния мъж, тъй като

заличило би с времето то

20275 любовта и страстта на жена му.

Но бедата не ще да е само

във това, че той няма да има

ни жена, ни девойка любима,

за да си с тях страстта утолява,

20280 а и в туй, че не ще притежава

нито усет, ни порив мъжествен.

За евнуха напълно естествен

е страхът — той каквото да прави,

все във плен е на женските нрави.

20285 Кой евнух е кураж проявил,

освен в случай, когато е бил

от пороци подтикван към злото.

На жена той прилича, защото

как хатъра му ти ще прекършиш,

20290 щом решил е безумства да върши.

Ако някой лиши един мъж,

от достойнство, дори ни веднъж

да не се е пред друг провинил,

на Природа е зло причинил,

20295 тъй като този мъж се лишава

от възможност потомство да дава.

Та възможно ли е извинение

за такова едно престъпление?

Непростимо и аз го намирам

20300 и щом трябва в съда да пледирам,

нито сили, ни думи бих пастрил

и така бих престъпника скастрил,

че не зная кой би му простил,

след като той се е провинил

20305 пред Природа с това злодеяние.

Явно Юпитер нямал съзнание,

че в тоз случай грях тежък е сторил,

щом безскрупулно той се е борил

на високия трон да застане

20310 и върховния скиптър да хване.

И когато се той възцарил,

с властен глас пред света обявил,

че за хората вече нов ред

се въвежда и че занапред

20315 всеки редно било да го спазва.

Чуй словата, които той казва:

«Лично аз този свят управлявам

и на всеки човек повелявам

във живота да търси отрада.

20320 Удоволствие, радост, наслада

нека всеки от вас си достави,

стига вещо нещата да прави!»

И било позволено на всички

да си имат такива привички,

20325 че да бъде на всекиго драго.

И понеже за най-висше благо

удоволствието ще се счита,

нека всеки в тоз свят го изпита…

На страстта си отдаден изцяло,

20330 нивга Юпитер своето тяло

от наслади не бил го лишавал

и за пример сам себе си давал.

В Георгики^[8] Вергилий признава,

че с голям интерес изучавал

20335 гръцки книги. От тях той узнал

как бог Юпитер нявга живял,

и посочва, че много преди

да бил Юпитер турил межди,

та със рало да порят полята,

20340 наготово валели благата,

тъй че всички в доволство живели.

Ала тоз бог на парцели

чрез межди да разкъса земите

между хората, без те самите

20345 да разбират защо вземат дял.

На змиите отрова той дал,

вълка учел овце как да дави,

а човека — злини как да прави;

той бастисвал хралупите с мед

20350 и понеже течели навред

реки с вино — и тях пресушил,

и огньовете той изгасил,

а пък после човека натирил

по чукарите огън да дири…

20355 Дързостта му тъй силна била,

че все по-непосилни тегла

на злочестите хора наложил…

Той професии нови предложил

преброил по небето звездите,

20360 пуснал кучета зли из горите

за софрата му дивеч да хванат,

а пък щом бил измислен капанът,

разни птици със него улавял

и да вършат злини ги заставял;

20365 и орли пращал той някой път

пъдпъдъци в леса да ловят.

А понякога във висинето,

гдето облаци стигат небето,

кръвожадни соколи извеждал

20370 и им яростни схватки уреждал.

За да кацат по него без страх,

непрестанно се грижел за тях

и ги хранел два пъти на ден.

И човекът съвсем притеснен

20375 се видял — та въпросните птици,

триж по-страшни от мечки стръвници,

с явна гибел заплашвали всички.

Гръмовържецът малките птички

ценял много и щом огладнявал,

20380 с удоволствие с тях се гощавал,

а начесто и порове пращал

из горите и зайци да хващат.

И понеже придавал значение

на доброто си телосложение,

20385 риба искал той да му ловят

и да я на жарава пекат,

да я с фини подправки гарнират

и със сосове да я сервират.

Всички впрягали разум и сили,

20390 занаяти различни развили,

че неволята кара народа

да се бори със всяка несгода,

че човек придобива съзнание

във нещастие и във страдание.

20395 Тъй твърдял и мъдрецът Овидий^[9],

който имал възможност да види

скръб и радост, достойнство и срам

(както в книгите пише той сам).

Искал Юпитер с власт всепризната

20400 да наложи свой ред на земята

и от лошо по-лошо да става.

Каква жалка владетелска слава!

С много дни пролетта той скъсил,

а сезоните постановил

20405 да са четири всяка година,

тъй че вечната пролет отмина.

Та как Юпитер щял да приеме

да се шири по негово време

златен век! И той бил заличен

20410 и със сребърен бил заменен,

а след него дошъл бронзов век

и злонрав станал всеки човек.

Днес в желязната ера сме вече,

добрината остана далече

20415 и затуй боговете на ада

явно чувстват голяма отрада,

ала все така поглед ревнив

те отправят към който е жив.

Те държат в постоянна беда

20420 онез черни сиротни стада,

клети, болни, без жизнени сили,

дето в прежните дни не склонили

да вървят подир агнето бяло,

за да бъдат свободни изцяло,

20425 да са вечно със бели руна,

а поели на друга страна

по широк, ала пагубен път

и затуй теглила ще търпят.

На овца, дето там годинува,

20430 после вълната нищо не струва.

Щом от нея се плат изтъче

и се с него човек облече,

той безспир ще се пита дали

таралежова кожа с бодли

20435 си е сложил наместо халат —

така остър и груб е тоз плат.

А когато руната са бели,

стават пухкави, меки къдели,

и от тях стават чудни премени,

20440 със каквито са днес натъкмени

императори, папи, велможи.

Всеки ангел желал би да сложи

таквиз дрехи на празничен ден,

тъй като те са знак несъмнен

20445 за престиж и достойнство голямо.

А подобни овце има само

горе в рая — доколкото знам,

те са малко и пази ги там

Пастир, който е винаги буден

20450 и на черна овца в тоз парк чуден

той не ще позволи да припари.

Само белите в свойте кошари

той допуска и те го познават

и доволни от него остават.

20455 Най-чаровно сред цялото стадо

се оказва това агне младо,

дето с всички отнася се мило

и е толкова труд похабило

да ги вкара във правия път.

20460 Ако някои сбъркат, вълкът,

който сякаш безспирно зает е

да следи къде ходят овцете,

ще съгледа, че са беззащитни

тези млади овце апетитни,

20465 и тъй бързо със тях ще се справи,

че не може ги никой избави.

Това агне ви чака, сеньори,

и дано Господ Бог тъй да стори,

че след него да тръгнат овцете.

20470 Нека Бог ви прости греховете,

за да може да идете в този

чуден парк с теменужки и рози,

с много други треви и цветя

и с безброй ненагледни неща

20475 по зелените китни морави.

Ако някой човек съпостави

тази гледка неземно приятна

със онази градина квадратна

(дето момъкът влюбен бил влязъл

20480 и във дружески кръг забелязал

Удоволствие), той без съмнение,

при едно обективно сравнение,

би сгрешил, ако каже, че двете

си приличат. Сами преценете

20485 дали разлика някаква има

между истинска хубост и мнима.

Който бил е във този парк вече

или виждал го е отдалече,

той заклел би се, без да умува,

20490 че градината нищо не струва

във сравнение с тоз парк красив,

по-закръглен и по-причудлив

и от топче берилово даже.

Кой обратното може да каже?

20495 Ако нашият влюбен на сън

бе съгледал и вътре, и вън

само образи, будещи жал,

то човек в този парк би видял

по високата райска ограда

20500 всевъзможни рисунки: и ада

(с рояк дяволи грозни, ужасни,

с грехове и пороци опасни,

с Цербер, хранещ се с жертви безчетни),

и земята с богатства несметни,

20505 и морето със риби игриви,

и реките с водите пенливи

и със шеметните водоскоци,

и безбройните бистри потоци,

и простора със литнали птици,

20510 с пеперуди и с дребни мушици,

с всичко живо, което лети,

и със огъня, който пламти

непрестанно и всичко поглъща,

и небесната шир вездесъща

20515 с неподвижните ярки звезди,

с планетарните светли следи,

тук и там набраздили всемира.

Туй, което в тоз парк се намира,

е представено тъй сполучливо,

20520 сякаш всичко се случва на живо.

Да се върнем в градината пак,

за да видим в подробности как

във момента нещата изглеждат:

Удоволствие танец повежда

20525 по зелената тучна морава,

гъмжи дивеч из гъста дъбрава

и потоците бисерно чисти

шумолят в падини каменисти;

извор блика под бор исполин

20530 (бор, какъвто поне от Пепин^[10]

до сега не е никой видял)…

Всъщност аз бих, сеньори, твърдял,

че това са били залъгалки,

дреболии, нетрайни дрънкалки,

20535 и от тях бил младежът пленен.

Онзи танец е спрял един ден,

както секва на всеки дъхът,

щом като му настъпи часът.

Всяка твар, под небето родена,

20540 все на Атропос е подчинена,

че на никого тя не прощава

и изобщо не се уморява

да извършва злини в този свят.

Тя потайно издебва отзад

20545 всички твари възможни, освен

боговете — за тях няма тлен.

Ще опитам сега пестеливо

да опиша туй толкоз красиво

райско място. Не ще съм способен

20550 да съм в разказа свой по-подробен.

Кой ли ум би прозрял красотата,

кой могъл би да каже цената

на това чудно кътче зелено,

на отрадното чувство, родено

20555 във сърцата на тези, които

там танцуват и пеят честити

и безмерно се радват сега

на непреходни божи блага?

Виждаш как блика извор прозрачен,

20560 даващ влага на този кът злачен,

как минават и пият вода

зажаднелите бели стада,

как щом жаждата си утолят,

те отиват трева да пасат

20565 и без никога да ожаднеят,

вечно биха могли да живеят,

че за тях няма болест и смърт.

С колко радост бил пълен часът,

в който всички агнеца видели

20570 и към чудния парк път поели

на премъдър Пастир под надзора.

Ако пият от таз вода хора,

те безсмъртни остават навеки.

И тогаз става ясно за всеки,

20575 че това не е изворът чист,

бликащ кротко край мрамор зърнист,

който момъкът тъй възхвалява,

че за присмех пред другите става.

Онзи извор е всъщност лъжовен,

20580 хем горчив е той, хем е отровен:

нали тъкмо той станал причина

за трагичната ранна кончина

на красивия Нарцис. Когато

тоз младеж се видял във водата,

20585 във заблуда изпаднал ужасна,

проклел туй огледало опасно

и изпитал небивала болка.

Нали вече разбирате колко

благодат таз вода притежава,

20590 щом и здравите тя разболява,

и каква мъка чувстваш, дордето

си оглеждаш във нея лицето.

А младежът все тъй продължава

от тоз извор да се възхищава.

20595 Та не е ли напразна хвалбата,

щом известно е, че във водата

не се никакво тайнство намира.

Уж безспир щяла тя да извира

и да свети подобно варак…

20600 Как не се той срамува и как

на такъв лъжец хванал би вяра?

Та това е една мътна бара

и не можеш, щом се наведеш,

образ никакъв там да съзреш,

20605 нито пък свой лик да познаеш,

независимо колко желаеш.

Уж на дъното в двоен кристал

ослепителен лъч е изгрял,

уж кристалът тъй ярко блести,

20610 че щом в него загледаш се ти,

виждаш първом една половина

от нещата в онази градина,

а щом идеш оттатък, тогава

можеш втората да наблюдаваш.

20615 Уж кристалът бил чист и прозрачен,

а пък всъщност е мътен и мрачен.

И дори да блести светлината,

не изпъкват във него нещата

в натурален, във истински вид.

20620 Явно той е изцяло е обвит,

във тъма и затуй, според мен,

и от слънце да е озарен,

нищо в него не се отразява.

А сега моят взор преминавам

20625 върху другия извор, защото

в него е въплътено доброто.

Той струи на талази вълшебни

и със своите свойства лечебни

изцерил е безброй болни хора.

20630 Непрестанно от трите отвора

вода бисерно чиста извира

Те един до друг тъй се допират,

че когато ти хвърлиш им взор,

ще съзреш един само отвор,

20635 а фактически три има там.

Извор по-чудноват аз не знам:

всички други по туй си приличат,

че странични води в тях се стичат,

а пък в тоз не тече вода чужда.

20640 А освен това той няма нужда

ни от мраморно здраво корито,

ни от клонести буки, които

да му бъдат надеждна закрила.

Тук водата тече с пълна сила,

20645 и създава такъв водоскок,

че едва ли дотам бор висок

би достигнал… А после, когато

по наклон потече полегато,

под клоната маслина минава

20650 и тъй корена й напоява,

сякаш тази вода ясноструйна

влива в нейния ствол сила буйна.

Тя сега много плод е родила,

но е клони така извисила,

20655 че не ще може онзи бор стар

да издигне над нея върхар,

ни ще пусне встрани клони здрави,

нито рехава сянка ще прави.

А маслината леко е свела

20660 млади клони и сянка дебела

разпростряла е вред над водата,

и, възпирайки с тях светлината,

тя прохлада и свежест разлива.

Под таз сянка се стадото скрива,

20665 за да пие с наслада росата

от тревите, покрили земята.

А пък който на сянка приседне

и нагоре реши да погледне,

ще съзре, че на клонка виси

20670 надпис, който дословно гласи:

«Тез води животворни текат

под дърво, на което плодът

от смърт всеки човек би спасил^[11].»

Кой ли бор би се с него сравнил?

20675 Гранат има във тоз извор чист —

той от слънцето по̀ е лъчист

и от перлата по̀ е красив.

Само някой неверник лъжлив

би твърдял, че това не е вярно.

20680 А гранатът блести лъчезарно

с трите свои лица и с най-ярка

светлина озарява той парка,

тъй като се високо намира

и лъчите му нищо не спира —

20685 ни дъждът, ни мъглата наесен,

и той вечно изглежда чудесен.

Ако с нужната точност сравните

и на трите лица светлините,

то тогаз бихте се уверили,

20690 че и трите са равни по сили,

ала всяко от тях свой чар има

и блести с красота несравнима,

но ни можеш да ги разделиш,

нито пък да ги още сближиш.

20695 На̀й е важно за този гранат,

че не е от лъч слънчев огрят,

а такова лъчение дава,

че светилото, дето огрява

във градината двата кристала,

20700 има вид на звезда потъмняла.

На тоз чуден гранат светлината

безвъзвратно прогонва тъмата

и блестейки с невиждана мощ,

в ден превръща най-черната нощ —

20705 вечен ден, без начало и край,

сравним само с небесния рай.

Съпоставени с него, бледнеят

светилата, които мъждеят

горе във висинето над нас.

20710 Но не мръдва той нито за час

от изконните свои устои.

И със друга черта странен той е —

щом сведеш си над него главата,

ще си видиш лика във водата,

20715 при това извънредно добре.

Ако някой край извора спре,

той в най-фини детайли съзира

туй, което се в парка намира,

и могъл би да го изучава.

20720 Този чуден гранат притежава

и туй свойство, че нивга лъчите

ни най-малко не дразнят очите

и не ги заслепяват. Обратно,

правят тъй, че да виждат трикратно

20725 по-добре. А от друга страна,

те изпращат им хем топлина,

хем наслада, и с фин аромат

щедро пълнят околния свят.

Ако някои гледат скептично

20730 на това, ще им кажа изрично,

че щом парка проучат надлежно,

от младежа се иска едно:

че и Господ такъв райски дял

на Адам не е някога дал.

20735 Със градината парка сравнете

и тогава, сеньори, кажете

къде взела е връх красотата

и къде са по-фини нещата

Убедете се вие самите

20740 къде по̀ са прозрачни водите,

във кой извор са те тъй вълшебни,

че се ползват за нужди лечебни.

Тъй се взрете във всеки отвор,

че след туй да не влизате в спор

20745 кой е по-благодатен от двата.

Кой сравнил би кристала с граната

и дървото маслиново с бора?

Според мен най-добре е, сеньори,

ако следвайки туй предложение,

20750 изградите си собствено мнение,

независимо че поначало

аз във вас вяра нямам изцяло.

Ако някой отсъди неточно,

без да иска или пък нарочно,

20755 доказателства още ще дам —

аз и други подробности знам.

Ще припомня съвсем лаконично

туй, което е най-специфично.

Тези извори вечно текат,

20760 но от първия живите мрат,

а пък вторият мъртви свестява.

Ако трезво човек преценява,

като вниква добре във нещата,

той не би се поддал на лъжата

20765 и от бистрия извор ще пие.

Щом не следвате тоз урок, вие

ще сгрешите. Сеньори, желая

да съм максимум кратък накрая

(един сбит урок много по-лесно

20770 се запомня). Постъпвайте честно,

на Природа покорни бъдете

и със ревностен труд й служете.

Ако вкъщи държите вещ чужда

и от тази вещ нямате нужда,

20775 то върнете я в най-кратко време.

Ако някой пари ви заеме,

най-добре ще е в срокове къси

да платите надлежно дълга си.

Не убивайте! Нека във вас

20780 да звучи горд и праведен глас,

едно щедро сърце да пулсира,

та след агнето в правилна диря

да достигнете извора чист,

който блика сред парка лъчист.

20785 Нека с първите глътки свещени

да почувствате, че сте нетленни,

да се впуснете в танци чудесни,

да запеете радостни песни.

Може би и на вас ви додея

20790 все за тия неща да ви пея

и затуй ще спра тука веднага,

че и хубава песен дотяга.

Нека с проповед всеки издигне

своя глас, а какво ще постигне

20795 ще се види едва след това.“

Ето как със заветни слова

Гений вдъхна им вяра в сърцата,

после хвърли свещта на земята

и от нея светът се запали.

20800 На всесилния пламък едва ли

жена някоя би устояла.

И тогава Венера изцяло

се зае да раздухва жарта

във кръвта, в мисълта и в плътта

20805 на жените. Амур най-напред

разгласи си урока навред,

та от всеки човек в този свят

непременно да бъде узнат.

Осъзнавайки тия съвети,

20810 от възторг и от радост обзети

се почувстваха всички барони.

Та кой чул би от други амвони

поучение по-прозорливо

и становище по-приемливо?

20815 Със надеждата за опрощение,

те приеха туй светло учение

и възкликнаха като един:

„Така нека да бъде! Амин!“