Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (15)

16455         Щом си клетвата всеки изрече

и решителност вдъхна тя вече

у събралите се, аз видях,

че Природа премина край тях

и във свойта ковачница тя

16460 бързо влезе. Напук на Смъртта

и с надеждата, че съществата

ще пребъдат вовек на земята

индивидите тя изковава,

тъй, че те си рода продължават.

16465 Смъртта явно грози всички нас,

ала тя над рода няма власт:

накъдето рече да отива,

от Природа весден съпротива

тя ще среща. Смъртта със косата

16470 непрестанно снове по земята

и без план и без ред покосява

туй, което на тлен се поддава.

Вероятно познава светът

и такива, които твърдят,

16475 че не се от Смъртта опасяват,

но те също на тлен се предават

и ги червеи в гроба ядат…

После идва на други редът.

Но по принцип Смъртта не успява

16480 с един само замах да сразява

всичко живо — един пада тук,

ала там отървава се друг.

Ако днес тя убие бащата,

ще останат синът с дъщерята,

16485 и ще искат, изплашени вече,

от Смъртта да избягат далече.

Да отидат, където си щат,

все един ден и те ще умрат.

От Смъртта просто няма спасение —

16490 не помагат ни кръст, ни лечение.

Но пък внуци ще се народят

и дорде ги краката държат,

на свой ред ще възславят живота,

ще ядат и ще пият с охота,

16495 ще играят едни на хорото,

други сладост ще търсят в леглото,

към училище трети ще тичат,

ще ги сделки различни увличат —

кой във църквата, кой в манастира,

16500 всеки някакъв смисъл намира,

упражнявайки свой занаят.

Пред страха от Смъртта в този свят

един скача на златното стреме

и на път с бързоног кон поема,

16505 а пък друг поверява си дните

на безкрайната шир на вълните

и със кораб кръстосва морето,

вгледан в звездния свод на небето;

трети уж се на скромност обрича,

16510 на лицето си маска навлича

и се мъчи с измамливи мрежи

да прикрие нечестни кроежи.

Цял живот ум и сили напрягат

тез, които панически бягат

16515 от Смъртта. А тя с мрачно лице

все ги гони, протяга ръце

да ги сграбчи. Тоз жребий жесток

не зачита ни ред, нито срок,

непрестанно Смъртта нас следи ни,

16520 без значение колко години —

десет, трийсет, шейсет и сто даже —

и убива когото си каже.

Щом измъкнат се някои хора

от Смъртта, без да сеща умора,

16525 тя с косата си тъй ще ги погне,

че и доктор не ще им помогне.

Колко лекари тя измори!…

А е имало много добри:

Хипократ, Авицена, Разес,

16530 Константин и Гален… Но до днес

кой знахар от Смъртта са спасили?

Щом един ден останеш без сили,

на какво би могъл да разчиташ?

А Смъртта не познава насита:

16535 тя земя и вода преобръща,

всяка жива твар хищно поглъща

и във черната пръст я заравя.

Но със жертвите си тя се справя

постепенно — от раз няма как

16540 един род да изтреби до крак.

В крайна сметка все пак индивидът

се запазва. И всички да идат

във задгробното царство освен

един само, родът е спасен

16545 и животът му все продължава,

така както със феникса става.

Той живее, доколкото зная,

до петстотин години… Накрая

с благовонни растения сам

16550 той наклажда си огън голям

и се телом на него предава,

ала формата му си остава

в пепелта и от нея след време

ще се друг някой феникс възземе

16555 или пък изгорелият пак

ще възкръсне. Та иначе как

ще му бъде родът продължен?

Такъв ред е в света въдворен,

че Смъртта един феникс поглъща,

16560 а във нов пепелта се превръща.

И хиляда дори да умрат,

във един е заложен родът.

Чрез Природа един индивид

възсъздава си целия вид.

16565 Ако този строг ред не цареше,

как Природа в такъв случай щеше

да поддържа живот на земята?

Под сияйния лик на луната

по природен закон всяка твар

16570 притежава непреходен дар:

и един индивид да остава,

в крайна сметка родът се спасява,

че над него Смъртта е безвластна.

        А Природа е тъй съпричастна,

16575 че щом види Смъртта завистлива

със Развала на лов да отива,

за да сеят всеобща разруха,

хваща мяха и почва да духа,

и със чука да удря безспирно —

16580 тя държи да пребъде всемирно

безподобното нейно творение

чрез все ново и ново рождение.

        С грижа вярно света да представя,

повсеместно Природа оставя

16585 отпечатъци върху монети.

Те са с толкова финес отлети,

че Изкуството даже ги взема

за модел и само̀ се наема

да изготвя творби сполучливи,

16590 като ползва различни мотиви.

След като безполезно се трепе,

от Природа то иска подкрепа

и се моли на нея така,

както просяк протяга ръка,

16595 но без лепта, уви, си остава.

И понеже не му се удава,

иска в тайните й да прозре

и разпитва я как най-добре

би могло и то свои създания

16600 в съответните им очертания

да направи. То в нея се вглежда,

следи как тя нещата подрежда

и макар че добре подражава,

все пак липсва му дар да създава

16605 живи твари, дори често пъти

да изглежда естествен видът им.

И така, както на̀й му приляга,

то усилия много полага

и стъкмява неща най-различни,

16610 на природните твари прилични.

То, например, гравира, рисува

група рицари, както воюват

със врага на коне издръжливи

и с доспехи неземно красиви,

16615 в цвят различен — жълт, син или бял —

кой какъвто си бил пожелал.

Пресъздава то птички в горите,

риби, плуващи кротко в реките,

зверове във усойни дъбрави

16620 и просторни зелени морави;

зографисва момци и девойки

на разходка в гората по двойки

и цветя между млади тревици,

и домашни животни и птици.

16625 На големи платна по стените

(дето често се вглеждат момците)

то разгръща разкошни балети

със изискани дами, напети

с нови рокли, изкусно скроени,

16630 от метал и дърво натъкмени.

Тъй добре са представени всички,

но Изкуството само с чертички

пресъздава ги, без да се грижи

да им вдъхва живот, да ги движи.

16635         Макар то да разбира отлично

с какви средства и как алхимично

оцветяват се разни метали,

колкото да се мъчи, едва ли

на рода някак би повлияло,

16640 щом не му се е още удало

по свой начин живак да получи.

Цял живот да се труди и учи,

то с Природа, каквото да става,

не ще може да се състезава.

16645 Щом наистина то се старае

и по някакъв начин узнае

как да си създаде еликсир,

трябва с ловък замах на факир

всички нужни съставки да сложи

16650 в съответния ред, за да може

да получи желаната форма

според строго научната норма,

но тъй че от едно същество

да добие друг вид вещество.

16655 Напоследък се често говори

за алхимия, даже се спори

дали точна наука това е.

Ала факт е, че който я знае,

чудеса прави, щом е прилежен

16660 и въздейства по начин надлежен

на подръчните му вещества.

Като пряк резултат от това

се съзират промени в състава

на телата, които престават

16665 да съдържат съставки първични

и фактически стават различни.

Та нали е на всички известно,

че добрият стъклар много лесно

ще направи от папрат стъкло

16670 чрез пречистване. Би ли могло

да се каже, че двете са сродни

и че те са със качества сходни?

Няма спор, че при гръм нещо пада,

но откриваме със изненада,

16675 че парчета от камък това са.

Да не би да ги облак възнася

към небето? Това би разбрал

този, който е сам проумял

при валеж кои фактори карат

16680 малки части от водната пара

като камъни тук на земята

да долитат. А щом веществата

свойта форма и същност менят

по изкуствен или по свой път,

16685 и с метали туй може да става,

процедурата щом се познава.

Ако някоя веща ръка

ги от примес изчисти така,

че да се във най-чист вид представят,

16690 ще съзрем, че на всички съставът

е еднакъв (това го узнах,

докато ценни книги четях).

Според книгите всички метали

по свой начин са се възсъздали

16695 от живак и от сяра, които

са дълбоко в земята зарити.

Ако имат талант умовете

да въвеждат така духовете

във телата, че те никой път

16700 да не могат да се отделят,

и ако те над сярата бдят

да не би да я възпламенят,

то в зависимост от чистотата

на металите и от боята

16705 (дали жълта е тя или бяла)

ще зависи видът на метала,

който сигурно ще се добие,

щом добре ги третираме ние.

Вещина се изисква, когато

16710 от среброто добива се злато

и не са нужни скъпи добавки.

Щом към златото други съставки

по надлежната схема прибавим,

я рубин, я смарагд ще направим.

16715 Ако пък се прилежно заемем

с алхимичен процес и отнемем

всеки примес от даден метал

и прибавим към него прах бял,

ще получим сребро с ярък цвят.

16720 Но очакваният резултат

във действителност е невъзможен,

ако грешен тертип е заложен.

Впрочем не само с труд и умение

се постига природно творение.

16725         Тук Природа се малко отпусна…

И макар да бе доста изкусна

в това свое възвишено дело,

сведе свойто угрижено чело

и потъна в такава печал,

16730 че извикала би скръб и жал

тя у всяко сърце милостиво.

После почна да плаче горчиво

и по външния вид й личеше

недвусмислено, че се косеше

16735 за една своя грешка… Дали

тя със Бога да не сподели

свойта скръб, та дано го склони

нивга вече през бъдните дни

Господ Бог да не я задължава

16740 с това дело да се занимава.

        Бих я аз пресъздал на портрет,

но ми лисва талант. Отнапред

знам, че дарба на мен не ми стига

да извърша това ни на книга,

16745 нито устно. Наскоро, когато

препрочитах Евклид или Платон

(умове тъй високо ценени),

аз разбрах, че и техният Гений

несъмнено е бил неспособен

16750 да извърши тогаз акт подобен.

Аристотел и Омир едва ли

образ верен й биха създали.

Според мене и Пигмалион

не би стигнал до тоз еталон.

16755 Нито Апелес^[1], нито Парасий^[2]

не били с подходящи нагласи

и по цял век да бяха живели,

и те също не биха успели.

Ни Мирон, нито пък Поликлет^[3]

16760 биха имали този късмет.

Пък и Зевксис^[4], тъй както се знае,

не е имал талант да извае

красотата й тъй, че във храма

да се радва на почит голяма,

16765 независимо че за модел

пет красиви девици той взел

(най-пленителните на земята).

Поред той им се вглеждал в телата

и щом малък дефект забелязвал,

16770 незабавно от тях се отказвал,

за да търси модел идеален.

Цицерон във трактат специален

вещо тези неща е описал^[5]

със прецизно изложена мисъл.

16775 Дълго време се Зевксис старал,

но Природа и той не успял

да представи в оназ красота,

със която омайва ни тя.

Пък и не само Зевксис… Дори

16780 всички други артисти добри

с тази цел да се бяха събрали,

в никой случай не биха създали

съответстващ на нея портрет.

Щяха труд да хабят на свой ред,

16785 без да стигнат до нещо голямо.

То на Бога посилно е само.

Ако бях се със дарба родил,

аз Природа бих изобразил

съвършено, с финес безподобен,

16790 но е видно, че бях неспособен.

Тази трудна задача отне ми

досега много сили и време.

Като някой глупак по цял ден

аз се трепех, изцяло вглъбен

16795 във това изключително дело.

Откъде би сърцето ми взело

такъв плам и как би издържало,

докато да обхвана изцяло

с ум и поглед такваз красота?

16800 Та аз трудно отварях уста,

за да кажа на глас това име!

Този луд мой стремеж измори ме,

пък и както да се в нея вглеждах,

аз все повече губех надежда.

16805 В мига, в който я Бог сътворил,

с превъзходен дар той я дарил —

с един извор, от който не спира

ден и нощ красота да извира.

Как тогаз на мен би се удало

16810 да опиша прекрасното тяло

в тоз роман със слова сполучливи?

Та чертите й по̀ са красиви

от цветята през май разцъфтели,

от върхарите в скреж побелели

16815 и от свеж розов цвят… Заслужавам

порицание, щом я сравнявам

с друго нещо. Природа си има

красота за човека незрима.

        След таз клетва^[6] Природа си рече,

16820 че дни по-добри чакат я вече

и утеха й лъхна в душата.

Но все още бе тъжна горката

и се вайкаше: „Колко злочест

се оказва животът ми днес!

16825 Няма как след туй лошо деяние

да не чувствам сега разкаяние.

Безразсъдно извърших аз грях,

но това чак сега осъзнах.

Съжалявам сто хиляди пъти,

16830 че луд порив ума ми размъти!

Ала тез тежки жалби защо са,

след като толкоз сили прахосах?

На приятели уж служех аз,

за да чуя признателен глас,

16835 а пък всъщност врага подкрепих

и му своя талант посветих.

Добрината ми, тоз дар свещен,

се обръща сега срещу мен.“

        И тогава Природа реши

16840 да отиде да се утеши

при свещеника си. В този час

с монотонно извиващ се глас

той отслужваше меса, каквато

служил бе от момента, когато

16845 беше влязъл във божия дом.

Нова меса подхвана той, щом

в храма му появи се Природа,

и с тих глас изреди пред народа

всичко тленно — нали бе описал

16850 в книга вещите точно какви са.

„Гений, — рече му тя — скъпи отче,

ти крило си за всяко отроче

и стопанин на всичко, което

нужно е, за да може детето

16855 в подходящо место̀ да зачене.

Моля те да ми бъде простено,

че извърших грях… Много желая

днес пред теб да се, отче, покая

за една своя лудост, която

16860 и сега ми терзае душата.“

        „О, царице на тази вселена,

щом е всичко на теб подчинено

и наистина в тоз час желаеш

пред мен радост и скръб да признаеш

16865 или щом грях гризе те така, че

безутешно сърцето ти плаче,

изповядай греха си свободно

и аз, както е Богу угодно,

ще постъпя. Пред мен щом се каеш,

16870 от мен никой не ще го узнае.

Спри да плачеш. От Бог и от мен

всеки твой грях ще бъде простен.“

        „Драги Гений, нима ти е чудно,

че тъй плача?“ — „Госпожо, аз трудно

16875 вникнал бих във словата ти днес.

Защо имаш такъв вид злочест?

Я по-ясно на мен разкажи

какво в този момент ти тежи.

Може би те гнети грях голям…

16880 От общуване с хората знам,

че човек с благородно сърце

без причина не кърши ръце.

Кой безумец духа ти смущава?

Че жената се често отдава

16885 на тревоги — това е известно.

Според Публий Вергилий^[7] тя лесно

се променя, и явно е прав,

щом й вижда капризния нрав.

Пък и свръхраздразнителна тя е.

16890 Соломон пък твърди^[8], че не знае

по-лукав екземпляр от змията

и по-сприхава твар от жената.

Безподобна злост в нея се крие

и не бихме могли нивга ние

16895 да представим със стих и със рима

какъв долен характер тя има.

И Тит Ливий добре я познава

и в една своя книга^[9] признава

че на нея й действат хвалбите

16900 по-успешно дори от молбите,

че със свойта наивност голяма,

жертва става и тя на измама,

но си е все така отстъпчива.

Други автори пък ни разкриват,

16905 че основният неин порок

е сластта… Според друг мой урок,

мъжът тежък хомот си надява,

ако своите тайни признава

пред жена си. Когато мъжът

16910 не е луд и пиян, никой път

на жена си не бива да казва

туй, което се в тайна запазва,

инак то се разчува веднага.

По-добре от дома си да бяга,

16915 нежели да споделя с жената

туй, което му е на душата.

Да не прави мъжът нищо тайно,

за което жена му случайно

би узнала! За всеки е ясно,

16920 че дори да е нещо опасно,

тя не би го, уви, премълчала.

Пък и клетва дори да е дала,

на това нека той не разчита:

някой ден тя, и без да я питаш,

16925 ще го каже. Каквото да сториш,

ти устата не ще й затвориш:

тя направо ще се поболи,

щом не го с друг човек сподели.

Ако пък се реши някой път

16930 да я бие в яда си мъжът,

преди той да е вдигнал ръка,

тя ще почне да вика така,

че едва ли тогаз нещо скрито

ще остане. Мъжете, които

16935 имат винаги вяра в жените,

ги изгубват — с това те самите

припознават властта на жената

и си слагат главата в торбата.

Щом съпругът направи й само

16940 забележка, тогава жена му

се показва дотолкова зла,

че на клада дори би могла

да го прати или на въжето.

А щом сторил е зло, за което

16945 по закона той смърт заслужава,

той бял свят не ще види тогава.

Ако глупав съпруг във кревата

вечер късно си легне с жената,

той изобщо не спи през нощта

16950 и безспир го гризе съвестта,

ако нейде е в нещо сгрешил

или пък е от нужда решил

да краде, да мъсти, да убива

(за което на смърт се отива).

16955 Той пухти и се често обръща,

а жена му го нежно прегръща,

до гръдта си го силно притиска

и с целувки признание иска

да изкопчи: «Съпруже, що има?

16960 Да не би тегоба нетърпима

да те мъчи, та тъй се въртиш

и тъй тежко въздишаш, сумтиш?

Сподели с мен, сами сме си тук,

няма в нашия дом никой друг.

16965 Пък и виж, че във близост до нас

няма жива душа в този час.

Защо, мили, изглеждаш ми плах,

като няма причина за страх.

Отпусни си най-сетне душата.

16970 Знай, че здраво залостих вратата,

че са доста високо гредите

и че шум не пропускат стените,

а прозорците в нашата стая

тъй далече от нас са, че в тая

16975 къща място по-сигурно няма.

И понеже сме тук само двама,

свойте тайни ми ти повери.

Ни човек, нито полъх дори

не би влязъл във нашия дом.

16980 Няма кой да ни чуе. А щом

всичко живо е днес настрана,

довери се на свойта жена.

Ако ти ме обичаш, нали

ще ми кажеш какво те боли?»

16985 «Не, не, скъпа, кълна се във Бога,

че във никакъв случай не мога

да ти кажа какво ме гнети.»

«Но защо подозираш ме ти,

мили мой? Нима някоя друга

16990 ще ти бъде по-вярна съпруга?

Нали сключихме с теб брак свещен

и Христос още в първия ден

във една плът събра ни телата.

Щом плътта стана обща, сърцата

16995 във едно и те също се сляха

и в един и същ такт затуптяха.

Нали твойто сърце е и мое,

както мойто е всъщност и твое.

Оттогава насетне каквото

17000 в даден миг притежава едното,

и за другото то става нужно,

щом като те пулсират задружно.

Аз те моля да бъдеш към мен

отсега много по-откровен.

17005 Кажи що ти тежи на сърцето,

инак то ще ме мъчи, дордето

не узная. Не си ли признаеш,

ще помисля, че с мен си играеш.

Виждаш колко любов към теб имам…

17010 Ти към мен се обръщаш с любима,

за да ме въведеш във заблуда,

а пък всъщност ме смяташ за луда.

Щом мълчиш, ти засягаш честта ми…

Ах, защо на тоз, който ме мами,

17015 безрезервно се аз доверих

и си нему сърцето дарих,

и защо споделих му нещата,

към които ми тегли душата?

Зарад теб изоставих баща,

17020 майка, вуйчо и брат, и сестра,

и роднини, и близки познати.

Защо с мене държиш се така ти?

Ние май сме се зле спазарили,

щом сега ти страниш от мен, мили.

17025 Аз те любя, кълна се във Бога,

а пък ти предполагаш, че мога

твойта тайна на друг да издам

и да ти навлека срам голям.

Това никога няма да стане!…

17030 Но кажи, мили, кой друг призван е

за теб зорко да бди вместо мен?

Ако ти си що-годе почтен,

би признал, че на тебе изцяло

съм отдадена — духом и тялом.

17035 Та нима има по-скъп залог

от сърцето, дарено с оброк?

Щом от мен тайна някаква пазиш,

значи в свойта душа ти ме мразиш.

Аз прехвърлям сега във ума си

17040 жени разни, които в дома си

са стопанки съвсем пълновластни

и си имат съпрузи, съгласни

свойте мисли да им доверяват,

без изобщо да се опасяват.

17045 А когато си легнат в леглото,

често с тях се съветват, защото

те пред друг изповедник едва ли

биха своите тайни признали.

Срещам много жени всеки ден

17050 и те често споделят със мен

свойте тайни — какво са видели

и с кого са играли и пели.

Те душите си тъй облекчават.

Но коя ще се с мене сравнява?

17055 Не съм ни прекалено бъбрива,

нито пък съм клюкарка свадлива.

Аз съм твоя почтена съпруга

и от мен по-добра няма друга.

Нека Бог да ми съди душата!…

17060 Но нали не се носи мълвата,

че съм хваната аз в изневяра.

Кой изменница мен ще изкара,

щом държа аз на своята чест?

Та не го ли доказах до днес!

17065 Но я ти ми кажи спрямо мен

дали винаги бил си почтен

и как мойта почтеност ти схващаш,

с недоверие щом се отплащаш?

На беди ми обрече душата

17070 в деня, в който ми сложи халката

и във вярност закле ми се… Скъпи,

защо с мен тъй коварно постъпи?

Щом ми нямаш доверие, как

съгласи се да сключим тоз брак?

17075 Бъди искрен поне този път,

пък аз, както ме учи дългът,

пред свети Петър клетва ти давам

и пред Господа ти обещавам,

че щом своята тайна голяма

17080 повериш ми, до гроб ще съм няма.

Как допуснала бих глупостта

някой ден да отворя уста

да издам твойта тайна? Злосторно

би било спрямо теб и позорно

17085 би било за рода ми! Аз знам,

че ще стана за смях и за срам.

Та нали всички с право твърдят,

че комуто е рязан носът,

жребий тежък му е отреден —

17090 да търпи своя лик загрозен.

Мили мой, обади ми, за Бога,

защо в този момент да не мога

да узная защо тъй униваш?

С туй мълчание ти ме убиваш.»

17095 Тя обсипва мъжа със милувки,

със престорено нежни целувки

и след толкова думи ехидни

се разплаква със сълзи привидни.

И най-сетне съпругът й клет

17100 свойте тайни излага поред

с откровени, правдиви слова,

но беля си навлича с това.

Ала дума назад не се връща.

Към жената мъжът се обръща

17105 и със взор, от вълнение влажен,

й се моли на друг да не каже

нито дума… И тя обещава,

че не ще се на друг доверява.

Но аз питам се той на какво ли

17110 се надява, защо й се моли,

щом самият не се е сдържал

и пред нея е всичко признал.

Но почувства ли се победен

един мъж и реши някой ден

17115 срещу свойта жена да ръмжи,

тя успешно ще го задължи

да си сдържа езика в устата.

Но преди да избухне кавгата,

тя през първите дни, може би,

17120 няма тайната да разтръби.

А след туй трудно би си мълчала,

дълго време не би издържала

да не каже, уж скришом, на друг

туй, що знае от своя съпруг.

17125 Този, който зачита мъжете,

трябва винаги — зиме и лете —

да повтаря наляво, надясно

мойта проповед просто и ясно:

който я разбере отпреди,

17130 сам се пази от женски беди.

Със това той не ще се хареса

на жените, във случай че те са

проницателни, но пък иглата

не стои вечно скрита в торбата.

17135         Мъже, щом на честта си държите,

вечно стойте нащрек пред жените.

Не споделяйте с тях туй, което

си таите дълбоко в сърцето.

Чеда мои, повтарям ви пак,

17140 че от тези създания с бяг,

само с бяг един мъж се спасява

и не му нищо друго остава.

Ще припомня аз тук една мисъл

на Вергилий^[10]: когато той писал

17145 Буколики, възкликнал: «Помнете

момци млади, които берете

през май свежи цветенца в гората,

че коварна змия във тревата

вас ви дебне и тя е готова

17150 да ви клъвне със свойта отрова.

Из ливадите щом сте, търсете

сладки ягоди, но се пазете,

че на всяка зелена полянка

се спотайва змия пепелянка.

17155 Тя е хитра, коварна и зла

и във всеки момент би могла,

щом наблизо преминете, в миг

да ви клъцне със остър език.

Всеки трябва добре да се пази,

17160 че когато ухапе го тази

гад перфидна, фатален е краят.

Затова нека всички да знаят,

че напада тя всяка твар жива

и с отровен език я убива.

17165 А ухапе ли някой човек,

няма как да намери той лек.

Само щом са ти яки краката,

ти с бяг би се спасил от змията.»

Като казвам това, не мислете,

17170 че целя да внуша мъжете

до жени да не се приближават,

да не ги със игри забавляват

и със тях да избягват да спят.

Аз, напротив, твърдя, че мъжът

17175 трябва свойта жена да обича,

да я с хубави дрехи облича,

да я вечно огражда с внимание,

със загриженост и с почитание,

да е с нея добър и вежлив —

17180 така всеки остава щастлив

и родът се множи, не загива…

Но мъжът в никой случай не бива,

та дори и в моменти блажени,

да й казва неща съкровени.

17185 Тук и там нека ходи тя, щом

туй е нужно за общия дом,

с търговия да се занимава,

ако тя й се лесно удава

и щом спешно това се налага.

17190 И усилия нека полага

да изучи такъв занаят,

който би й създал благодат.

Нека знае какво да приказва

и какво в тайна тя да запазва.

17195 На̀й е важно, сеньори, за вас

на жени да не давате власт,

че гневът им предели не знае

и мъжът неизбежно се кае.

И Светото писание казва

17200 този принцип навред да се спазва.

Над мъжа власт жената да няма,

че туй крие опасност голяма

често пъти за целия род

и мъжът влачи тежък хомот,

17205 ако й довери ценно нещо.

Нека той пастри сам свойте вещи!

Мъже, щом са любезни жените,

тъй се дръжте и вие самите —

тогаз може жените да знаят

17210 какви мисли в ума ви витаят.

Но дори и с целувки горещи

да минават любовните срещи,

стойте с трезвен разсъдък, защото

няма кой да ви пази от злото.

17215 Жени има така завистливи,

тъй язвителни и заядливи

че узнаят ли вашата тайна,

незабавно ще сложат те край на

съкровените ваши стремежи

17220 и ще ви оплетат в свойте мрежи.

Докато се с жена забавлява

и със нежности тя го дарява,

мъжът толкова чак оглупява,

че си всичките тайни признава.

17225 И останал съвсем без защита,

осъзнава се той и се пита

защо в случая тъй е сглупил

и е тайната си споделил.

Знаеш как едно време Далила

17230 със отровни хвалби заблудила

Самсон — тоз безподобен храбрец,

този снажен и силен боец.

Веднъж тъй го била приласкала,

тъй го в свойте прегръдки приспала,

17235 че дордето й слушал хвалбите,

му отрязала подло косите.

Тъй загубил Самсон свойта сила,

а пък тя пред познати разкрила

всички тайни, които той бил

17240 със любимата си споделил.

Ако техният пример не стига,

знайте, че във Свещената книга^[11]

Соломон към мъжа-съпруг лично

се обръща и казва изрично:

17245 «Гледай своя език да държиш

пред жената, с която ще спиш —

в туй ти е най-добрата защита.»

Всеки, който мъжете зачита,

с тоз урок трябва, без да отлага,

17250 между тях да отиде веднага,

за да ги убеди да внимават

да не се на жени доверяват.

Туй, Природо, за теб не важи,

нивга ти не си служиш с лъжи,

17255 ти си щедра, почтена и честна,

а нали е на всеки известно,

че Бог, който света сътворил,

теб е с мъдрост безмерна дарил.“

        С тези думи я Гений тешеше,

17260 убеден, че на нея й беше

нужно мъката си да пребори.

Човек нищо не може да стори,

ако се на тъгата отдава —

той тогава без сила остава

17265 и на себе си носи вреда,

а това си е двойна беда.

Казал свойта поука поредна,

Гений сам до олтара приседна,

а Природа, съвсем разридана,

17270 на колене пред него застана.

Уви, бързо не можеше тя

да надмогне напълно скръбта,

пък и Гений бе явно видял,

че не е лесно нейната жал

17275 да разсее. Той вслуша се как

продължи да говори тя пак

все за своята зла орисия…

Една скоба аз тук ще открия,

за да мога да ви преповторя

17280 туй, което му тя отговори^[12]:

„Явно Бог се е много старал,

щом такъв хубав свят е създал:

той е ползвал свой собствен модел,

без от друг да е нещо заел.

17285 Ако в своите действия тук

бе разчитал на помощ от друг,

откъде Господ взел би Земята,

онез сини моря, небесата,

като всичко е в него било?

17290 Във такъв случай как би могло

да допуснем възможен провал,

след като всичко Бог е създал

със широка ръка, с превъзходна

всеотдайност. По воля Господна

17295 най-напред бил създаден всемирът,

а пък после от него извира

като някаква маса без форма

всичко друго. По Божия норма

на планети той бил разделен

17300 и щом броят им бил уточнен,

Бог направил ги обли, та лесно

във безкрайната шир поднебесна

да кръжат и на всички местата

уточнил: щом са тежки — в средата,

17305 а щом леки са — в края. Сред тях

със един безподобен замах

сътворил Бог изпърво Земята,

а след туй я населил богато

с най-различни по вид живи твари.

17310 После Бог лично мен натовари

в този свят икономка да стана.

Тъй ценя тази чест възжелана,

че за друго изобщо не моля —

нека бъде Господната воля.

17315 Благодарност изказвам ти, Боже,

затова че на мене възложи

в този свят със безброй същества

икономка да съм. При това

и за друго ме Господ извика:

17320 да направи от мене владика —

пост, за който достойна не бях.

Колко щедрост от Бога видях!

Надари ме той много богато

с една златна верига, която

17325 включва четири главни стихии

и значителен брой чудесии —

разни твари, които на мен

той възложи да пазя весден,

за да се продължава родът.

17330 И на всички вменен бе дългът

да са винаги в крак с правилата

и да спазват строг ред на Земята.

В крайна сметка сега се оказва,

че една само твар не го спазва.

17335 Със небето проблеми аз нямам —

то върти свойта сфера голяма

и по нея сияят звездите

с блясък, който обайва очите

дваж по-силно от камък безценен.

17340 И така — в своя ход неизменен

все от изток на запад — светът

се върти по извечния път

ведно с другите сфери, които

се стараят все по-упорито

17345 да забавят небесния ход.

Но небето в безкрайния свод

все върти се. Макар и полека,

за изтеклите над триста века,

откак Бог е създал този свят,

17350 то е сторило цял кръговрат,

без прекъсване, все по следите,

по които се движат звездите,

и започва сега отначало.

Безпогрешно то все е кръжало

17355 неизменно по същия път.

Затова го апланос зоват,

а на гръцки това означава,

че небето безгрешно остава.

Тъй далече е то в необята,

17360 че не се вижда тук от Земята.

Ала то съществува все пак

и човешкият ум има как

да докаже това. В своя път

все тъй всички планети блестят,

17365 своя полет все тъй продължават

и тревоги на мен не създават.

Ако става въпрос за Луната,

щом я гледа човек от Земята,

тя е доста мъглява и мрачна.

17370 Тука ярка е, там е невзрачна

и се вижда двулика на нас.

Фактът, че през прозрачната част

светлината се лесно прецежда,

е причината тя да изглежда

17375 отдалече мъждива, нечиста.

Непрозрачната част е лъчиста,

тъй като тя добре отразява

светлината и по-ярка става.

Туй явление е интересно

17380 и ще бъде разбрано най-лесно,

ако редом с това обяснение

приведем подходящо сравнение.

Знаем, че във прозрачно стъкло

не би в никакъв случай могло

17385 да се някакъв образ съзре —

щом пропуска лъчите добре,

то не връща лика във окото.

А когато държим зад стъклото

нещо тъмно, олово например,

17390 в този случай ликът доловим е

и добре очертан е наглед.

А пък може и в гладък предмет,

при рефлексия на светлината,

да се виждат релефно нещата.

17395 И Луната такъв ефект дава:

щом през нея лъчът преминава,

там се виждат неясни петна,

а пък щом един лъч светлина

се възвръща назад, тогаз тя е

17400 непрозрачна, затуй и сияе

и изглежда безупречно чиста,

а не сенчеста, мрачна, петниста.

Върху тъмната част на Луната

змей огромен се вижда: главата

17405 на тоз змей се на запад надига,

а опашката изток достига.

Върху плоския му пъстър гръб

е израсъл висок клонест дъб.

Част от клоните гледат на изток,

17410 а пък други кръстосват се ниско;

върху тях мъж ръце е подпрял

и така се е в цял ръст прострял,

че на запад му сочат краката

и допълва лика на Луната.

17415 Споменатите седем планети

са със дело полезно заети:

от край време все същия път

следват те и не ще нивга спрат —

през дванадесет дома^[13] минават

17420 и в тях колкото трябва остават.

По обратен път после се движат

и дордето дни бавни се нижат,

очертават цял кръг по небето.

И отново оттам, докъдето

17425 са дошли, своя път продължават,

но нарочно небето заставят

да поспре своя устремен ход.

Нима щеше да има живот,

ако то бе се бързо въртяло?

17430 Превъзходното Слънце, създало

деня, пръскащ навред светлината,

като цар пълновластен в средата

на небето стои, озарено

от лъчи. Там му е отредено

17435 собствен дом да си има и то

и се лесно разбира защо

това място избрал му е Бог.

Ако сводът не бе тъй висок,

от пламтящата слънчева жар

17440 би погинала тук всяка твар.

Ако бе по-високо, кой знае

дали някой на студ ще изтрае.

Безспир праща си то светлината

на планетите и на Луната

17445 и те леят навред красота,

сякаш свещи безбройни Нощта

е запалила с цел да изглежда

не тъй страшна, когато подрежда

пред мъжа си трапеза вечерна.

17450 Но днес той, Ахеронт^[14], иска черна,

непрогледна да бъде Нощта,

точно както изглеждала тя

през онези любовни дни прежни,

през които тя в страсти метежни

17455 бе заченала трите Фурии —

тез коварни и зли шафрантии,

дето право раздават във ада.

Нощта мисли с известна досада

(докато си оглежда лицето

17460 във килера или във мазето),

че изглеждала би много мрачна,

отвратителна, грозна, невзрачна,

ако нямаше тез светила,

тези ярки небесни тела,

17465 дето нощния мрак разтопяват

и безспир своя път продължават,

както Бог отредил. Между тях

един силен начален замах

е отприщил акорди различни

17470 и мелодии тъй хармонични,

че когато те там зазвучават,

тук мнозина във хор ги запяват.

Ще добавя, че тези планети

тъй въздействат на всички предмети,

17475 че дори в тях промени настават —

ако светли са, те потъмняват,

и обратно. В нещата те влагат

сухота, топлина, студ и влага

като в някаква празна кутия.

17480 И макар да изглежда, че тия

елементи не са съвместими,

те ги свързват със нишки незрими

и във този безкраен всемир

между тях въдворява се мир.

17485 Имат те много точна представа

в даден случай как на̀й подобава

елементите да се подбират

и как с мяра да се комбинират

при изграждането на нещата.

17490 Щом е лош резултатът, вината

във самата им същност се крие.

Проследим ли ги щателно, ние

ще заключим, че те най-подир

нарушават изконния мир.

17495 Без да спира ни миг, топлината

на телата изсмуква мъзгата

и начесто до смърт ги довежда,

както впрочем сам Господ отрежда.

Щом мъзгата не е доизпита,

17500 ще пристигне Смъртта страховита

и посвоему с тях ще постъпи.

И тогаз нито с лекове скъпи,

ни с мехлеми, ни с чудни отвари

ще спаси някой земните твари.

17505 Но, от друга страна, всеки може

сам на своя живот край да сложи.

Едни бесят се, други се давят,

трети нещо рисковано правят

и по някаква страшна прокоба

17510 неизбежно отиват те в гроба,

а мъзгата във техните жили

си тече и са пълни със сили,

Смърт ги дебне, щом с бесни стремежи

те преследват опасни кроежи

17515 или щом като враг злонамерен

е сполучил с подход лицемерен

да им сложи отрова в храната

или с меч да им вземе главата.

Щом човек нередовно живее,

17520 няма как да не се разболее

и дори би могъл да умре,

ако той не умее добре

своя собствен живот да реди.

Прекаленото вечно вреди:

17525 щом е много спал, много будувал,

много ял или много гладувал,

много работил, много почивал,

много страдал и много унивал;

щом в пиянството търси забрава,

17530 щом в тегло свойте дни преживява,

щом на страсти отдава се той,

щом стои и на студ и на зной,

щом е слаб или много дебел,

щом на нищо не знае предел,

17535 той уврежда на своето здраве

и щетите излизат наяве,

ала късно му идва умът.

Свойте навици щом променят,

много хора изпадат в беда:

17540 едни мрат, а на други вреда

носи всяка внезапна промяна

и на мен много трудно ми стана

към естествена смърт да ги върна.

Колко страдам във случай че зърна

17545 как те в своя вървеж, посред път,

най-безпомощно падат и мрат

там, където ги злата Смърт свари.

Тези жалки и немощни твари

от такваз смърт се биха спасили,

17550 ако бяха им стигнали сили

да дадат на порока отпор.

Не успеят ли, чака ги мор,

преди още да стигнат междата,

уточнена от мене самата.

17555 Ето как Емпедокъл^[15] смърт сам

причини си. Тоз учен голям

така всички науки обикна

и във множество книги тъй вникна,

че печал те в душата му всяха,

17560 ала той не почувства уплаха

пред Смъртта и стремглаво се метна

във горящия кратер на Етна.

И с това той показа открито,

че страхливци са тия, които

17565 от смъртта си треперят предсрочно.

Той това го извърши нарочно,

без да чака присъда от мен,

без отровен илач подсладен,

и за гроб си избра вряща сяра.

17570 Ориген^[16] пък дотам я докара,

че самин си мъдете отряза

и с това той на всички доказа,

че с калугерки беше живял,

без да беше със ни една спал.

17575 Очевидно божествена сила

е на всекиго край отредила

в мига, в който заченат е бил.

Щом като се е всеки родил

на тоз свят под съдбовна звезда.

17580 той не може от смърт и беда

да избяга — единствен е краят.

И планетите силно влияят

на човека: от тях идват всички

специфични човешки привички,

17585 чрез тях става на тлен податлива

всяка твар и човекът отива

неизбежно към края си сам.

Но от свой собствен опит аз знам,

че посредством наука и знание,

17590 много хора с добро възпитание,

ако имат приятели свестни,

добродетелни, предани, честни

и поддържат с тях чисто другарство

или ползват уместно лекарство,

17595 ще успеят един ден все пак

да открият чрез питане как

да си буйния нрав обуздаят.

Щом мъжът и жената нехаят,

под напора изконен на злото,

17600 за порядъка и за доброто,

тогаз само разсъдъкът може

да ги върне във лоното божие.

И напук на телата небесни,

ще им бъде сравнително лесно

17605 да претеглят по-трезво нещата,

стига ум те да имат в главата.

Ни една от небесните сфери

няма как да се с разума мери:

той не ни е от тях даден в дар

17610 и затуй си е сам господар.

А щом Бог със всесилно прозрение

ни дарява ума с просветление,

щом е всичко от Бог отредено,

нека бъде ми днес позволено

17615 да докажа доколко значима

и доколко е незаменима

в този свят свободата човешка^[17].

Според мене направил би грешка

който тези неща обяснява

17620 на невежи. Каквото да става,

безпросветните както да съдят,

свобода и фаталност ще бъдат

две съвсем съвместими прояви.

Инак, щом добро някой направи,

17625 той не бива отплата да чака,

а пък който зло прави при всяка

своя крачка, не ще е наказан,

ако всеки наш акт е белязан

от Съдба като нещо фатално.

17630 Нима някой би счел за нормално

слепешката добро или зло

да се върши, защото било

предварително тъй отредено?

Ще ми бъде сега възразено,

17635 че нередно е Бог да виним,

ако фактът не е отменим.

Бог решава кога, къде, как

ще се случи един и друг факт.

Ако липсваше висшето знание,

17640 Бог едва ли в това мироздание

вседобър и всесилен би бил.

Господ, който на всички е мил,

като нас би познавал всемира

и не всички неща би разбирал.

17645 Сатанински, голям грях ще сторим

ако ние за Бог тъй говорим,

и тоз, който за мъдрост ратува,

непременно ще възнегодува.

Щом човек иска нещо да прави

17650 нима редно е да се остави

на таз мисъл, че всичко отрано

му е лично от Бог начертано

и че той е принуден да ходи

накъдето го жребият води.

17655 Ако ни една твар във всемира

няма днес свобода да избира

и Съдба се със нас разпорежда,

както впрочем на всички изглежда,

Бог еднакво ли гледа тогава

17660 на тоз, който със чест преживява,

и на тоз, който носи вреда?

Впрочем, който е лош, за беда,

лош остава, дордето е жив.

Значи Бог не би бил справедлив,

17665 щом не би насърчавал доброто,

и не би вечно пречил на злото.

Как ли Бог би постъпил, не знам,

но човек, щом размисли, и сам

стигнал би до един извод прост,

17670 че на този свят благост и злост

са фактически празни слова.

Защо трябва след всичко това

да отдава човек почит Богу,

да разчита на него тъй много?

17675 Как ли Бог правота ще раздава,

ако злото с доброто смешава,

ако той не осъжда лъжците,

нито алчните, нито крадците,

ако праведни и лицемери

17680 все със същата мярка ги мери?

Щом привидно ти в Бога се вричаш,

на срам своето име обричаш,

милост Божия щом не спечелиш.

И нещата, уви, биха взели

17685 един толкова странен обрат,

щом ни с радости, ни с благодат

Господ свестните не награждава.

Всъщност Бог справедлив си остава:

въплътил доброта свръхчовешка,

17690 никой път той не е правил грешка

и каквото човек заслужава,

това именно Господ му дава:

всекиму справедлива отплата

и във нея пръст няма Съдбата

17695 със фаталните свои кроежи.

Според някои хора невежи

Съдба действа съвсем произволно:

право, криво, възвишено, долно —

за тях всичко било хвърлен зар.

17700 Но свободната воля, макар

че мнозина я днес атакуват,

във всемира все пак съществува.

Фаталистът щом толкова върл е,

че свободната воля отхвърля,

17705 ако някъде нещо се случи,

неминуемо в спор би се включил

и с увереност би забелязал:

«Ако някой това е предсказал

и дълбоко е бил убеден,

17710 че ще стане все пак някой ден,

несъмнено той прав е бил значи.

А от горното следва това, че

правотата до нужда се свежда.

От човешкия опит изглежда,

17715 че щом нещо е нужно, тогава

непременно в живота то става.»

Как да бъде тоз довод оспорен,

как успешно да бъде оборен?

И да са предвидими нещата,

17720 явно не по каприз на Съдбата

става тъй, че се случват реално.

Вероятно не значи фатално.

Човек свързва една предвидимост

с относителна необходимост —

17725 абсолютен характер тя няма.

Според мене е чиста измама

да разглеждаме всяка реалност

като пряк резултат от фаталност.

Ако има възможни неща,

17730 да не смесваме възможността

с абсолютната необходимост.

Днес единствено има значимост

абсолютната истина. Ето

че не може да бъде прието

17735 друго мнение. Кой смята, моля,

да отрича свободната воля?

Ако липсваше тя, никой тук

не би искал съвети от друг

и не би мислил хич занапред.

17740 Защо трябва да търси съвет

и защо да се труди нахалост,

ако всичко в света поначало

с неизбежна фаталност си става.

Щом е тъй, от съвети тогава

17745 не се чувства човек нито зле,

ни добре… Тъй ще бъде, докле

следва той своя път здрав и жив,

и ленив да е, и работлив,

без да има изобщо значение

17750 дали чувства към нещо влечение.

От наука не ще се нуждае,

за да може той, щом пожелае

все пак с нещо да се занимава,

ала без много труд да си дава.

17755 Не приемам подобно твърдение

и изказвам тук своето мнение,

че на тоз свят не стават нещата

според сляпата власт на Съдбата.

Човек зло и добро най-свободно

17760 върши, както е нему угодно:

според своето лично тежнение

самостойно той взема решение,

така както умът му диктува.

Но в момента поне ми се струва,

17765 че бих трудно могла да оборя

всички тези, които с мен спорят.

А мнозина и в днешния ден

заявяват със вид убеден,

че с прозрение свисше не може

17770 да се сляпа фаталност наложи

на човешката дейност. Отрано

Бог познава тук всички неща, но

туй не значи, че план начертан е

непременно как всичко да стане.

17775 Не, напротив: предсказва го Бог,

ако то нейде, в някакъв срок

би могло да се случи все пак.

И от пръв поглед вижда се как

тези хора проблеми създават.

17780 Ако трезво човек разсъждава

по въпроса, чудесно разбира,

че на бъдното Бог се опира

и така стига той до прозрение.

Само лудият би бил на мнение,

17785 че Бог толкова слаб усет има,

та от друг провидение взима.

Само който е луд, не признава,

че е Бог всемогъщ, и издава

глупостта си с безсмислени думи.

17790 Как човек ще е с всичкия ум и

ще доказва, че Господ се учи

от каквото на тоз свят се случи.

Бог не бил пръв мъдрец във всемира,

щом до опитност чужда опирал.

17795 Според мен този довод е смешен,

щом представя Твореца безгрешен

без присъщото нему прозрение.

Той е плод на едно неведение.

Щом премъдър е Господ, тогаз

17800 той какво би научил от нас

и защо за всезнаещ минава,

след като се на нас позовава?

Който този подход възприема,

на душата си тежък грях взема.

17805 От мнозина чух довод по-друг:

според тях всичко, ставащо тук,

е на личната воля подвластно

и Всевишният знае прекрасно

какво може в живота да стане

17810 и дали резултатът желан е

(със известни резерви все пак

тъй като Бог не би казал как

всяко нещо ще стане реалност).

Те поддържат, че няма фаталност

17815 и за проста възможност говорят,

щом се случи със мене да спорят.

Според тях Господ знае най-вещо

как би станало тук всяко нещо,

в кой възможен път то би поело,

17820 до какъв резултат би довело,

без да може да каже обаче,

би ли станало то другояче.

Щом до личната воля опира,

всяко нещо свой път си намира.

17825 Как ли някой това е посмял

да измъдри? Той Бог е презрял,

щом е гледал с такова съмнение

на Господното висше прозрение:

уж че Бог не познавал нещата,

17830 че да виждал дори резултата,

не бил знаел кога, по кой път

и как точно ще се наредят.

Значи щом е възможен друг край,

от Господния промисъл май

17835 нищо сигурно тук не остава,

щом и Бог се на грешки поддава.

А пък някои все още смятат,

че макар всеки акт на Земята

да протича случайно, за Бога

17840 той си следва фаталност най-строга.

Поначало Бог знае безгрешно

всичко — минало, бъдеще, днешно —

и без оглед на избора личен

Господ вижда със усет отличен,

17845 с неминуема необходимост,

всичко, още преди да е зримо,

Свой висш принцип Бог винаги спазва

и въздействие той не оказва

на човека. Прекрасно той знае

17850 всяка малка подробност каква е

и най-лесно се туй обяснява

с аргумента, че Бог притежава

прозорливост безкрайно голяма,

за която в света тайни няма.

17855 Греши който повтаря буквално,

че Бог вложил е нещо фатално

във нещата. Те стават, но не че

Бог съвсем опознал ги бил вече,

че от промисъл бил той обхванат

17860 и че казвал как трябва да станат,

а защото Бог всичко разбира,

всичко може, във всичко прозира,

всичко той е видял, чул, разкрил

и измамен не е нивга бил.

17865 Ако трябва за всичко това

да говоря с достъпни слова

(макар то да не е никак лесно),

ще прибягна до нещо известно —

един пример, макар грубоват,

17870 би заместил дори цял трактат,

а пък прост човек трудно ще свари

да проникне във куп коментари.

Ако някой се с нещо заеме

или го изостави без време

17875 (да не би да си срам навлече),

та нима друг човек ще рече

(без за първия нещо да знае),

че най-чиста фаталност това е

и че трябвало тъй то да стане?

17880 Ако вторият още отрано

знае всичко, което ще става,

и не смята да пречи, тогава

първият би могъл да го стори

(ако усетът тъй му говори),

17885 или би се отказал, защото

е свободен и може каквото

избере да извърши — Съдбата

хич не ще му се меси в делата.

И при Бог е така несъмнено:

17890 като висш Творец, той убеден е,

че се стига до всяка проява

така, както човек сам решава —

според туй в какъв път е поел

и каква му е крайната цел,

17895 дали ум или лудост го води.

На Бог всичко, при всички народи

е известно било поначало

и той знае какво е възпряло

нейде в даден момент неколцина

17900 по една или друга причина

да поемат в желан от тях път.

Открай време познава светът

разни хора със склонност към зло,

ала те се въздържат, било

17905 че доброто връх взема у тях

или пък че от Бог ги е страх.

Ако трябва да кажа накратко,

те са свестни, но срещат се рядко.

Други, склонни към грях и измама,

17910 и дори риск изобщо да няма,

я от срам, я от страх пред закона

укротяват си все пак нагона.

Всичко туй е за Господ Бог ясно

и той знае и вижда прекрасно

17915 как, кога, в кои точно места

се извършват различни неща.

Ти не можеш скри нищо от Бога

и дори едно действие много

да се бави, макар отдалече,

17920 в него Господ прозрял ще е вече.

Ако трябва да мине година,

две, три, пет и дори десетина,

пък и сто, и хиляда, дордето

стане то я в леса, я в полето,

17925 по безчестен или честен път,

Бог го вижда тъй, сякаш часът

му дошъл е съвсем скоротечно,

като че в огледало извечно

става то, без намеса Господня,

17930 според нечия воля свободна.

Бог полира това огледало

и откриват там свойто начало

всички хора от тоз грешен мир.

А пък Господ го носи безспир,

17935 за да гледа къде какво става.

Там той вижда къде заминават,

и безгрешни, и грешни, душите

и той само решава дали те

ще са в рая или пък във ада —

17940 на която каквото се пада.

Въплътил едно висше прозрение,

Бог за всичко сам взема решение,

всичко знае той, без да гадае,

и изобщо не се колебае,

17945 милостта си когато простира

над добрите. И Бог не възпира

никой смъртен да действа свободно,

така както е нему угодно —

със тъга или с радост в душата.

17950 Провидение има, когато

виждаш всичко на вси времена.

Вечността има само една

дефиниция: тя си остава

живот, който предел не познава.

17955 Открай време за всички нас Бог

въдворил е ред точен и строг.

Така, както изисква небето,

ще пребъдат нещата, дордето

съществува живот на Земята.

17960 И в небесната вис светилата

ще си следват извечния път,

своя вид те безспир ще менят,

и весден неизбежно влияние

ще оказват на всяко създание,

17965 ще си сменят състава телата,

щом попадне на тях светлината.

Ще поражда род всичко родено,

щом така е от Бог отредено,

и в нещата ще има стремеж,

17970 според своя естествен строеж,

да се смесват. Животът не спира:

който е на легло, ще умира,

а пък който е здрав, ще остане

и тогаз, според свойто желание,

17975 ще прекара живота си в смях,

във забава, а даже и в грях,

в добродетел или пък в порок,

както впрочем отсъдил е Бог.

Но не всички неща на Земята

17980 стават, както решат светилата;

има даже такива, които

проявяват стремеж упорито

да оказват отпор на звездите.

Все послушни им биха били те,

17985 ако нивга не ги отклонява

ни случайност, ни волна проява.

Всеки може да бъде увлечен

от неведом, скрит порив сърдечен,

който, както Съдба разпорежда,

17990 по свой някакъв път го повежда.

А Съдба е предразположение

за най-висше предопределение.

И така, орисията скрито

си въздейства на тези, които

17995 под напора на склонности лични

претърпяват промени различни

все във връзка със своите нрави.

А Съдба би могла тъй да прави,

че човекът да е дръзновен,

18000 да е с ум и богатства дарен,

да блести с доброта несравнима

и приятели много да има…

Инак нейна играчка той става.

Но е редно човек да внимава

18005 как живее, че може внезапно

във калта на провала да цапне

от стремеж прекомерно висок

или воден от низък порок.

Ако ти си със алчност познат

18010 (с алчност никой не става богат),

пребори се с порока си долен

и бъди и от малко доволен!

А богат ли си, щедро раздавай

пари, дрехи, храни, но не ставай

18015 развейпрах, който всичко пилее

и не знае защо да живее.

Пък дано алчността не те кара

да натрупваш пари на камара

и дано не те мъчи зловещо

18020 мисълта, че все липсва ти нещо,

че не ще нивга радост познаеш,

че за някой порок ще се каеш,

че за всичко слепец си останал

и не си нищо свястно захванал.

18025 Разсъдливият, свестен човек

срещу всеки порок има лек,

а когато е склонен към злото,

той отвръща глава от доброто.

Но свободният дух притежава

18030 страшна сила и щом я познава,

човек всеки порок би надвил

и от грях би се лесно спасил

пряко волята на светилата.

Който знае, че с гибел Земята

18035 те грозят, ще им силом попречи.

Да речем, че небето понечи

да направи така, че безброй

хора да изпогинат от зной.

Ако рано предвиди се рискът,

18040 всички свестни сами ще поискат

край реките или край блатата

домове да строят бързешката

и се биха заели дори

да копаят весден пещери,

18045 та избягвайки горещината,

ще живеят на хлад под земята,

При потоп всички тези, които

знаят где да отидат на скрито,

ще напуснат завчас равнините

18050 за да търсят подслон в планините

или лодки ще си построят

и живота си тъй ще спасят.

Така някога Девкалион^[18]

от потопа намерил подслон:

18055 лодка дървена той си направил,

взел си близките и се отправил

по вода към спасителен бряг.

После те забелязали как

се оттичат полека водите

18060 и оставят блата в низините.

От тоз страшен потоп двама само

отървали се — той и жена му.

Те решили тогаз да отидат

във прекрасния храм на Темида,

18065 че нали таз богиня решава

по закон кой какво заслужава.

Коленичейки чинно отпред,

те помолили я за съвет

как човешкия род на Земята

18070 да възвърнат. Щом чула молбата,

предвидливата честна богиня

им поръчала вредом да минат,

за да бъдат надлежно разсети

на прамайка им костите свети.

18075 Ала Пира на туй предложение

отговорила със възмущение,

повишавайки яростно тон

на Темида. Но Девкалион

на жена си тозчас разяснил

18080 препоръката и я склонил:

«Ти не се ли досети самата,

че прамайка ни — туй е Земята,

а тез камъни бели край нас

са й костите. Нека тогаз

18085 да ги хвърляме пътьом назад,

за да можем на белия свят

пак човешкия род да възвърнем.»

Тъй и става. Щом той камък хвърлел,

този камък след тях изведнъж

18090 се превръщал във як, снажен мъж,

а щом хвърлела Пира, тогава

жена никнела силна и здрава.

И дори от самото начало

по вида им се ясно разбрало,

18095 че със дух непреклонен било

надарено това потекло.

Ето как те със собствени сили

от тоз пъклен потоп се спасили.

Така сторил би всеки, щом ясно

18100 предусети, че става опасно.

Ако случи се тъй на земята,

че не стига за всички храната

и от глад хора почнат да мрат,

не би бил ужасяващ гладът,

18105 ако някой помисли отрано

как да бъде жито̀ насъбрано,

та когато го имат на склад,

да не се плаши никой от глад

(както Йосиф^[19] в Египет навреме

18110 успял нужните мерки да вземе).

Ако знае човек, че ще има

студ ужасен през идната зима,

всички хора така ще направят,

че да си всичко нужно набавят —

18115 топли дрехи, дърва и храна.

Но ще трябва, от друга страна,

върху покрива всеки да може

суха слама навреме да сложи

и с врати и прозорци добре

18120 страховития студ да възпре.

После биха направили бани

и от радостен дух обладани

във тях биха танцували голи,

дорде вятърът зъл кърши стволи,

18125 дорде буря разтърсва простора

и убива животни и хора,

а реките сковава във лед.

Всуе зимният вятър проклет

ще ги плаши със свойта стихия —

18130 не ще трепнат от него ония,

дето в топлите бани танцуват,

дорде зимните вихри върлуват.

Ако някому Бог не даде

провидение, той откъде

18135 предварително може да знае

какво бъдният ден му вещае?

Със пари няма как да научи

той какво би могло да се случи,

щом изобщо не му е известно

18140 какъв път светилата небесни

в своя вечен въртеж изминават,

и на колко места се явяват.

Щом е силно човешкото тяло

и е не един път устояло

18145 на въздействия на светилата,

какво може да стори душата,

щом тя тялото движи и носи

(душа нямаш ли, ти за какво си?).

Ако разум достатъчно вложим,

18150 чрез свободната воля ще можем

да избегнем успешно теглата,

от които ни страдат телата.

А от тях се най-много страхуват

тез, които бездушно кротуват.

18155 Който моя урок не признава,

сам на себе си зло причинява

и странични причини едва ли

усложнения биха създали.

Този, който познава изцяло

18160 своя род и език, свойто тяло,

сетивата, ума и душата,

той не е застрашен от Съдбата,

ни от някаква воля всевишна.

Тази проповед става излишна

18165 за човек, схванал ясно въпроса.

А съдба и случайност какво са?

Аз за тях бих могла да говоря

много дълго, дори и да споря

с възражения, с доводи, с факти.

18170 Доста време измина, откак ти

тази изповед слушаш от мене.

Пък и този въпрос обяснен е

в много книги и ценен съвет

би ти дал всеки виден поет.

18175 Въздържала се бих да третирам

този важен проблем, но разбирам,

че във случая то е уместно.

Та нали някой би могъл лесно

да твърди, че каквото да правя,

18180 все стремя се да го злепоставя.

Своя срам за да скрие, той даже

срещу Бог клевети ще изкаже.

Би могъл дори да претендира,

че свободен не бил да избира,

18185 че от божието провидение

той е вечно държан в подчинение,

че, какъвто да е, от Съдбата

му зависят изцяло делата.

Ако той добродетелен ставал,

18190 към това го сам Бог принуждавал,

а рече ли пък нещо ужасно

да извърши, пак Господ Бог властно

и безспир го подтиквал към злото.

Според него тъй става, защото

18195 на Съдбата се всичко дължи:

милостиня, грях, кражби, лъжи,

думи праведни, думи измамни

и убийства, и сделки безсрамни,

брак по сметка и брак по любов —

18200 всеки тук бил за всичко готов.

Освен туй би могъл да твърди,

че когато мъжът се роди,

само Бог предварително знае

за коя ще се после венчае.

18205 Щом жената или пък мъжът

тръгнат по осъдителен път

(и тогава за техния грях

ще упрекнат със право и тях,

и които не са ги възпрели),

18210 някой може да каже: «Не е ли

в този случай пак в Бога вината,

щом като той подрежда нещата.

Ако тъй се е случило, значи,

че не е бил възможен друг начин.»

18215 Според мене това е невярно,

нивга Бог не постъпва коварно,

той се грижи за всичките хора

и не той им навлича позора.

Като че на заложби изконни

18220 се дължи, че мнозина са склонни

да извършват злини и едва ли

те се биха от туй въздържали.

Ако себе си вещо познава,

няма никаква пречка тогава

18225 човек поглед към Бог да обръща —

Бог на обич със обич отвръща.

Само който се в себе си взира,

от любов той единствен разбира.

Много хора са днес убедени,

18230 че са всички животни лишени

от възможност да имат съзнание

и да знаят в какво състояние

се намират. Разумни да бяха,

помежду си едни други щяха

18235 да се учат, а туй би било

спрямо хората истинско зло.

Нито конят би бил обуздан,

нито би се видял оседлан,

за да бъде от рицаря яхнат,

18240 нито волът би бил толкоз смахнат,

че да сложи главата двурога

във ярема. Как хора ще могат

на магаре да турят самар,

да пренасят с камили товар?

18245 Няма слонът при други народи

с паланкин^[20] на гърба си да ходи

и не ще си помръдне хобота

(впрочем той му е нужен в живота

да си взема храната така,

18250 както прави човек със ръка).

И не ще имат никои хора

нито котка, ни куче на двора.

Нали мечката, рисът, вълкът,

леопардът, глиганът, лъвът

18255 биха всеки човек умъртвили.

Плъхът също напрегнал би сили,

за да стори зло още дордето

е във своята люлка детето.

Нивга птицата няма да иска

18260 да приеме безсмислено риска

на човека да служи покорно,

а, напротив, със чувство злосторно

тя очите му ще изкълве.

От адамово време човек

18265 и животни, и птици убива

(затуй знае как лък се превива,

как се шлем или щит изковава,

как се меч или сабя калява),

но рискува беда да се случи,

18270 тежка рана дори да получи.

Сред маймуните има тъй сръчни,

че успяват със вещи подръчни

да направят нагръдници здрави,

и макар да е с мишци корави,

18275 човек трябва пред тях да отстъпи.

А не са те от него по-тъпи —

щом работят с ръце и с ум, значи,

че те могат да станат писачи.

При това те не са неспособни

18280 да си служат със средства удобни

и с оръжие, щом туй е нужно,

за да могат да действат задружно.

Та над хората даже бълхите

имат власт — те им влизат в ушите

18285 и не им позволяват да спят.

Срещу тях ще се бият до смърт

гниди, въшки и червеи разни.

Всяка гад тъй човека ще дразни,

че той място не ще си намира,

18290 че и ризата ще си раздира,

ще се чеше, в праха ще се валя

и обувки, и дрехи ще сваля.

Ще го хапят мухи по лицето

и безспир ще го дразнят, дордето

18295 той се храни. И цар да е той,

те ще водят със него лют бой.

Пък и мравките биха могли

да са с хората дръзки и зли,

ако те по-добре ги познават.

18300 Ала всички животни остават

по природа напълно невежи.

Който с ум и със сила се ежи,

ала себе си слабо познава,

вместо Богу хвала да отдава,

18305 тръгва в път непочтен и нелек.

Бил той ангел или пък човек,

на порок той дължи си бедата

и порокът му мъти главата.

Как простен да му бъде грехът,

18310 щом не следва той мъдро свой път?

Върху този въпрос чу от мен ти

цял куп доводи и аргументи,

със които целя да затворя

аз устата на долните хора,

18315 и затуй ще оставя таз тема

и съвсем ще приключа с проблема.“