Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (11)

И Притворство, без миг да се бави,

свойте мисли подробно представи

пред дошлите: „Барони почтени,

11360 чуйте мойте слова откровени.

Знам, че има притворни сред клира,

че и в църквите те се намират:

къде — малко, къде — твърде много.

Лично аз предпочитам, ей Богу,

11365 в скришно място да имам легло,

да съм в скромно на вид облекло:

щом е чер, клирът по̀ се прикрива,

а щом бял е, той по̀ се набива^[1]

във очите. Но аз не желая

11370 срещу Църквата днес да роптая,

все едно в какъв цвят са расата.

Хич не бих си хабило словата

да нападам монаси почтени,

щом са праведни, скромни, смирени.

11375 И все пак тук пред всички се вричам,

че аз няма да ги заобичам.

Но сега за лъжци всевъзможни

и за хора привидно набожни

ще говоря. В одежди църковни

11380 те прикриват кроежи греховни

Всеки вярващ е щедър и скромен,

а не дързък, превзет, вероломен,

но не бих със такива живяло,

свойте чувства не бих им признало.

11385 Дори расо във храм да надяна,

като тях нивга няма да стана —

с риск да ме на бесило качат,

да ме в куп грехове обвинят,

не отстъпвам от своите нрави.

11390 Аз поддържам и днес връзки здрави

с тез, които и миг не престават

да се борят за светска прослава,

към големи дела се стремят

и за лъвския пай все ламтят.

11395 Те с лавиране и с интригантство

непрекъснато търсят познанство

с големците — те тях на̀й ги тачат

и след тях непрестанно се влачат.

На бедняци се вечно преструват.

11400 а с вина най-отбрани пируват

и с най-вкусните гозби обядват.

Пред света бедност уж проповядват,

а пък всички са се устремили,

често пъти дори пряко сили,

11405 да натрупват имот, без да знаят,

че лош край тез стремежи вещаят,

че това им държане е срамно.

Едно схващане твърде измамно

биха искали те да наложат:

11410 според тях, ако расо си сложат,

стават вярващи. Тоз постулат

ми изглежда направо чудат.

Нали всички отдавна разбраха,

че не расото прави монаха.

11415 Тази теза не е оспорима.

Даже гръцки бръснач ти да имаш

(а той бръсне до кожа главата),

пак не можеш разцепи лъжата

на тринайсет^[2]. Та кой тъй добре

11420 би могъл в същността да прозре,

че да може да съди най-вещо?

Във живота каквото и нещо

да извършвам, където да ходя,

от един принцип вечно се водя:

11425 чрез лъжа добър изход да диря.

Както котката нивга не спира

да си мисли за мишки, тъй аз

се стремя всеки ден, всеки час

чрез измама да жъна успехи.

11430 Нима можеш по нечии дрехи

да отгатнеш с кого той дружи?

Кой какъвто език да държи,

не би нищо могло да ви кара

да му имате винаги вяра?

11435 Не чрез думите, а чрез делата

си разкрива човек същината.

Ако някой едно ви говори,

а пък после обратното стори,

той изменник остава, каквото

11440 да му бъде на цвят облеклото.

Тука всъщност значение няма

дали туй ще е мъж или дама,

дали принц е, или е слуга

и какъв пост заема сега…“

11445 Но Притворство не се доизрече —

точно тука Амур го пресече,

сякаш чул беше нещо неясно:

„Дяволуваш и туй е опасно!

Та нима според теб е възможно

11450 човек с искрено чувство набожно

да живее в един светски дом?“

„Защо не, господарю мой? Щом

някой сложил е светска одежда,

нима значи, че той се нарежда

11455 сред онези, които в разврата

си погубват навеки душата?

Ако мислим така, ще е жалко…

Досега са умрели не малко

правоверни, отдадени Богу.

11460 А пък те не се грижели много

какви дрехи да носят, защото

светостта не била в облеклото.

Почти всички онези светици,

за които в храм палят свещици

11465 (от тях някои — девствени, други —

благоверни, почтени съпруги,

всеотдайни над люлките детски),

също тъй са били в дрехи светски

и са срещали с тях те смъртта си,

11470 без да губят с това светостта си.

Единайсетте хиляди деви^[3],

чийто празник с църковни напеви

славим, също били натъкмени

в пъстри, в хубави светски премени —

11475 в тях до смърт ги измъчвали чак,

но светици остават все пак.

Облеклото тук няма значение.

От здрав ум идва умно съждение.

По делата единствено мога

11480 да отсъдя кой вярва във Бога;

само в тях според мен е възможно

да открием пречиста набожност.

Ако руно от Метр Белен^[4]

си надене вълкът Изангрен^[5],

11485 заприличал би тутакси той

на овен и по вид, и по бой

и сред стадо овце би живял.

Но дали той не би ги изял?

Те не биха го заподозрели

11490 и подире му биха вървели;

той сред тях би се чувствал чудесно

и глада си заситил би лесно.

Църкво, дълго не ще издържиш,

ако вълци подобни търпиш.

11495 Ти ще бъдеш обречена, щом

се окаже завзет твоя дом

от неверници… Що ли тогаз

ще остане от твоята власт?

Ако ти си на тях поверила

11500 свойта участ, кой имал би сила

от вразите да те защити?

И понесла би загуби ти,

без врагът ти със теб да се бие,

без победен флаг той да побие.

11505 Изоставиш ли го без надзор

и не му ли окажеш отпор,

неизбежно те чака лош край.

По-добре сговорчив вид си дай,

приеми да им бъдеш длъжница,

11510 инак вечно ще си мъченица,

безполезна играчка за тях

и безспир ще те правят за смях.

Денем фортове здрави строят,

а пък нощем сами ги рушат,

11515 затова в някой друг край иди

и градина си там посади,

та след туй плодове тя да дава.

Май, сеньори, ви вече додявам…

За досадно дори да ме сметнат,

11520 ще твърдя, че не ще се отметна

от поетия вече обет

спрямо вашите хора. В ответ

бих желало те с мен да дружат

(инак скъпо ще ми заплатят)

11525 и да тачат и мойта любима^[6],

ако искат успехи да имат.

Макар Бог за подлец да ме смята,

за хитрец, обигран във лъжата,

за престъпник или негодяй,

11530 аз довеждам нещата докрай.

Много трудно човек предусеща

със какво му отивам насреща.

Зарад мене мнозина измряха,

но лукавство те в мен не съзряха.

11535 А и други така ще си идат,

без притворство у мене да видят.

Всеки трябва със мен да внимава,

инак зло ще си сам причинява.

Заблуждава се който разчита

11540 същността ми да бъде разкрита.

За Протей^[7] в един мит се говори,

че могъл да се мигом престори

на твар жива или пък на вещ,

но не е бил от мене по-вещ

11545 в хитрините. Навред по земята

съм било, но не съм разпознато

ни веднъж — нито нощем, ни денем.

Изключително важно за мен е

какви дрехи да нося. Нощес

11550 бях монах, а пък рицар съм днес,

вчера даскал, сега ученик,

ту щастливец съм, ту мъченик,

ту свещеник съм, ту съм овчар,

ту прислужник съм, ту господар,

11555 сутрин старец съм, вечер съм млад.

За мен няма език непознат

и владея безброй занаяти,

ту в колиби стоя, ту в палати,

днес Робер съм, а утре Робен^[8].

11560 А във дните, когато със мен

е Въздържаност (тя е жената,

дето пълни ми с радост душата),

аз съм свикнало тя да нарежда

да съм с таз или с друга одежда;

11565 аз се всячески преобразявам —

ту мома съм, ту женена ставам

ту във някой метох съм слугиня,

ту послушница, ту монахиня,

ту съм вече игуменка стара,

11570 ту кръстосвам страната със вяра,

че тук-там за мен нещо остава,

но намирам единствено плява:

златно зърно навред се пилее

и за мен никой тук не милее

11575 Затуй, ходейки с делнични дрехи,

лъжа, мажа и жъна успехи.

Обичайно така се обличам,

че на себе си хич не приличам.

Едно казвам, съвсем друго правя

11580 с една цел — да се харно представя.“

И Притворство бе вече готово

да си тръгне, когато отново

бог Амур, който даде си вид,

че изобщо не му е сърдит,

11585 му подхвърли с тон весел пред всички:

„Значи имаш си лоши привички?

И не ти ли е някак си срамно

да постъпваш тъй често измамно?

Като гледаме как се обличаш,

11590 на набожен отшелник приличаш.“ —

„Но все пак лицемерно съм аз.“

„Но ти винаги с менторски глас

проповядваш въздържаност строга.“

„Да, но гледам, доколкото мога,

11595 да се храня с подбрана храна

и да пия най-скъпи вина,

както вред теолозите правят.“

„Ала твойте уста венцеславят

бедността като нещо най-свято.“

11600 „Да, но аз си живея богато

и на този свят нивга бедняка

няма помощ от мен да дочака.

Честно казано, аз предпочитам

не с бедняци бездомно скитам,

11605 а да бъда със френския крал.

И добър да е, щом като в кал

и във смрад сиромахът затъва,

щом от студ и от глад се препъва,

не ми трепва за него сърцето.

11610 Заявявам ви пак, че където

да отиде, във никакъв случай

от мен помощ не ще той получи.

Нима аз ще го чакам да проси,

та един ден храна да ми носи?

11615 Какво взело бих аз от голтак,

който няма и пукнат петак.

Ако все пак се случва да ида

някой болен лихвар да навидя,

аз му казвам съчувствени думи

11620 със надежда, че някакви суми

бих от него могло да измъкна.

И на гроба му ще се замъкна,

ако знам, че ще взема пари.

Ако някой от вас ме кори,

11625 че богатите само обичам

и че се от бедняка отричам,

ще му кажа, че всеки заможен

е на повече грешки изложен,

и по-често от страх е обзет,

11630 затуй трябва му моят съвет.

И Богатство, и Бедност безспир

ни смущават душевния мир,

че от тези две крайности често

всеки смъртен се чувства злочесто.

11635 Задоволство, като всепризната

добродетел, стои по средата.

Соломон показателно пише

в свойте Притчи^[9]: «О, Господи, свише

предпази ме от зла орисия:

11640 не отреждай ми нито просия,

ни богатство. Един богаташ

ще забрави Създателя наш

и до лудост ще стигне дори,

тъй като все ламти за пари.

11645 Кой от грях би човека предпазил,

щом е в бедност той тежко загазил?

Твърде често до кражба той стига.»

Според мен Соломон се издига

до Господната мъдрост и няма

11650 как да бъде винен Бог в измама.

Ще припомня изрично тук аз,

че в трактати, дошли чак до нас,

за Христос и светците четем,

че били по туй време съвсем

11655 обеднели, но никой от тях

не е вършил позорния грях

да протяга за милост ръка.

(И във град Париж също така

теолозите учели нявга

11660 да не се до просия прибягва).

Но светците все пак са могли

за храна да помолят. Нали

Господ-Бог на тях тъкмо възложил

да се грижат, доколкото може,

11665 за душата на всеки човек.

След смъртта на Христос, в студ и в пек,

търпеливо, със труд и със пот

те прекарали своя живот.

Не ламтели да бъдат богати,

11670 да се ширят в огромни палати,

а споделяли своя последен

залък с някой окаяник беден

и живеели все в немотия.

Ще припомня, че трябва ония,

11675 на които са здрави ръцете,

да извличат със труд плодовете

от земята, дори да изкарват

и за слабите, щом в Бога вярват

и му служат с дължимата чест.

11680 Изключения има, но днес

аз не мога за тях да говоря.

При възможност друг път ще го сторя.

Стар библейски завет повелява,

че е нужно човек да раздава

11685 всичко, щом е заситил глада си,

да живее до гроб от труда си,

а не нищо цял ден да не хваща,

да се храни в чужд дом и да плаща

на стопанина с празни слова.

11690 Аз не считам за редно това,

че днес някои хора опитват

да доказват, че само в молитва

трябва техните дни да минават,

и за труд не им време остава.

11695 Човек длъжен е Бог да възславя,

но и с работа да се залавя,

и щом свърши редица неща,

да си легне да спи през нощта.

Не е грях, щом трудът го налага,

11700 и молитвата той да отлага —

та нали и в Светото Писание

се съдържа това предписание.

Явно Юстиниан^[10] е бил прав,

че когато е читав и здрав,

11705 човек трябва блага да създава

и не е редно просяк да става.

Щом не иска той с труд да се хване,

по-добре е сакат да остане

или пък най-сурово да бъде

11710 пред очите на всички осъден.

Милостиня да даваш е вредно

и да просиш не е никак редно:

който се на просия отдава,

упрек много суров заслужава

11715 и ще бъде от Бог прокълнат,

ако той не е куц и сакат.

Но това снизхождение няма

как да се придобие с измама

и не кралят от трона решава

11720 на кого милостиня се дава.

Безгранична е кралската власт

и затуй за делата му аз

нямам право да съдя какви са

и да търся в тях някакъв смисъл.

11725 Както в книгите пише, мнозина

днес нуждаят се от милостиня —

и които са старци и баби,

и които са бедни и слаби.

Ако някой човек е посмял

11730 да отнеме от техния дял,

заслужава от Бог да му бъде

отредена най-тежка присъда.

На разумните Бог повелява

част от свойте блага да раздават

11735 на несретни и бедни, обаче

това в никакъв случай не значи

в бедност те на свой ред да изпадат

и от нея дотолкоз да страдат,

че да просят. По промисъл Божа

11740 всеки умен и здрав човек може

и е длъжен блага да създава.

Свети Павел дори настоявал^[11]

учениците му цял живот

да прекарват във труд и във пот,

11745 тъй че хич да не им се налага

за просия ръка да протягат.

Той им казвал: «Добре работете

и от никого хляб не просете —

с труд и пот се изкарва храната.

11750 Проповядвайте вярата свята,

не търгувайте с мойто учение

и до гроб от едно убеждение

се водете — че никой не бива

да се с чуждо имане сдобива.»

11755         Често хората дарове дават,

но понякога те не го правят

от душа, а целят да прогонят

с маловажни подаръци оня,

който вред причинява досада.

11760 Такъв дар не доставя отрада…

Нима истински дар е това?

Като слушали как със слова

свети Павел възраждал душите,

често някои от придошлите

11765 му предлагали щедро пари.

Ала той не помислял дори

да приема във дар нещо чуждо

и посрещал сам своите нужди.

Някой рекъл му: «Как би живял

11770 този, който е всичко продал

или свойте богатства последни

подарил е на хроми и бедни?

Ако той не работи, тогава

само Богу ли ще се надява?

11775 Нима туй е възможно все пак?» —

«Доста често се случва.» — «Но как?» —

«От Светото Писание знам,

че монахът в абатството сам

ще намери с какво да се храни —

11780 там големи богатства са сбрани.

Между другото, всички монаси —

бели, черни — си имат нагласа

хем да служат на правата вяра,

хем живота си в труд да прекарат.

11785 Затова открай време при тях

да се проси се смята за грях.»

        Но проблемът остава и той

предизвиква диспути безброй.

Веднъж някой постави въпроса

11790 допустимо ли е да се проси.

Ще изложа накратко кога

този, който си няма блага,

би могъл да поиска от друг.

Всички по-важни случаи тук

11795 ще изложа и в мойта реч няма

да съзрете лъжа и измама —

мен не ме е от правдата страх.

В тази нива аз вече орах,

вярвам, че и сега ще се справя

11800 и че всичко точ в точ ще представя.

Ако нищо човек не умее,

ни един занаят не владее,

но не иска неук да умре,

нека проси, дорде разбере

11805 как със труд би могъл да успее

като другите с чест да живее.

С право би се надявал на дар

този, който е хром или стар,

или малък, или тежко болен.

11810 Щом човек живот води охолен,

но случайно Съдба го застави

за охолството си да забрави,

нека радва се на състрадание,

да получи дори подаяние!

11815 Нима редно е в глад, в нищета

той да чака да дойде смъртта?

Ако много професии знае

и действително честно желае

да работи, обаче го спира

11820 туй, че труд подходящ не намира,

някой трябва да го подпомогне

неудобството с чест да надмогне.

Който с труд все пак нещо изкарва,

но единствено с него не сварва

11825 да засити глада си, защо ли

да не се за подкрепа помоли —

да почука на чужда врата,

за да тури хляб в свойта уста.

Ако някой човек е решен

11830 като рицар, във битки кален,

да се бори за вярата свята,

да доказва със страст непозната

или с меч при безпримерна рат,

че живее със чест в този свят,

11835 на такъв нека бъде простено

милостиня да иска смирено,

щом в неволя изпадне. Но нека

се вмени като дълг на човека,

че е нужно с ръцете си здрави

11840 всеки ден все по нещо да прави

и да се на труда си надява.

В тези случаи Бог разрешава

до просия дори да се стига.

Нали Сент-Амур в своята книга^[12],

11845 без да ни ни най-малко подвежда,

в спор със ред теолози изрежда

всички случаи твърде пространно.

Този автор в Париж непрестанно

преповтарял това свое мнение

11850 и получило то подкрепление

от професори лични… Здрав ум,

според мене, не би вдигал шум

срещу толкова мъдро учение.

Ако някой реши с настървение

11855 срещу мен да ръмжи, да се кара,

в никой случай не ще ме накара

да мълча, та дори да изгния

безпризорен във тъмна килия

или пък да ме пратят в изгнание,

11860 както Сент-Амур — за наказание,

че спор водел по много неща

с Лицемерие, моя баща.

Сент-Амур си дори позволява

на баща ми съвети да дава

11865 и открито твърди, че щял даже

от просията мен да откаже

и че трябва да знам занаяти,

за да стана един ден богато…

Да не би за глупак да ме взема,

11870 та държи по тоз път да поема?

Мен не ми е до работа… Пък и

тя е свързана с толкова мъки…

Без любов към труда да питая,

проповядвам аз и се старая

11875 хитростта си с набожност да скрия.“

„Но, за Бога, какви са пък тия

твои думи съвсем непривични?“

„Че защо?“ — „Те са явно цинични.

Бог ще те прокълне.“ — „Не се бой!

11880 По-добре посочи ми ти кой

е изпитвал безспир страх от Бога

и не е живял все в изнемога.

Щом добрите от злото странят

и все в пътя Господен вървят,

11885 щом живеят от своя труд честно,

защо никак на тях не е лесно

двата края да свързват и често

те се чувстват безкрайно злочести?

Погледни, че тук всички лихвари

11890 безспир трупат пари на камари.

Виж кредитора и големеца,

арендатора, писаря, жреца,

съдията, търговеца, кмета —

всички те са със кражби заети,

11895 а народът трепери пред тях.

Върху него със вълчи ищах

често те се нахвърлят брутално,

а той гледа ги скръбно и жално.

Виждаш как хора с важни осанки

11900 водят спор за нищожни останки,

как задигат къде какво сварят,

как те бедните, без да ги парят,

ги оскубват… А аз предпочитам

с прости дрехи по цял ден да скитам,

11905 лъжа лъгани, мамя лъжците

и безскрупулно грабя крадците.

Чрез лъжа аз така преуспях,

че грамади имане събрах.

Но аз свойте пари не излагам

11910 на опасност, защото ги влагам

във строеж на внушителни сгради

или с тях си доставям наслади

на софрата или във леглото.

Ако тъй правя, то е защото

11915 по друг начин не бих аз живяло.

Куп имане съм вече събрало,

пълен ми е трезорът със злато

и живея дотолкоз богато,

че не ми нищо друго остава,

освен просто да се наслаждавам,

като гледам как мойта мецана

кърши стан в буен танц на мегдана.

Макар винаги смърт да ме гони,

аз се вра сред крале и барони,

11925 сред маркизи и графове разни.

Обществото им толкоз ме блазни,

че насетне от мене беднякът

не би трябвало нещо да чака.

Във живота си нищо красиво

11930 няма той и затуй му е криво:

дял такъв му е Бог отредил,

че над него не бих се смилил.

Не забравяй, че всички принцеси,

херцогини или баронеси,

11935 и кралици и дами придворни

(едни — искрени, други — притворни),

и игуменки, и монахини,

и госпожици млади и фини

са за мене най-скъпи познати,

11940 ако хубави са и богати,

и в каквито и ще да са дрехи,

им помагам да жънат успехи.

Аз дарявам с утеха душите,

разговарям с мъжете, с жените

11945 за живота, за техния бит,

демонстрирам пред тях важен вид

и споделям, че най-често в сан

е издигана тъпата сган

от духовни пастири невежи.

11950 Държа здраво във моите мрежи

свои верни другари заклети,

тези злобно настръхнали псета,

на чиято подкрепа разчитам

и чиито съвети зачитам.

11955 За да знаеш кои на земята

непрестанно си служат с лъжата,

разгърни поред няколко листа

от свети Матей евангелиста

и вникни в глава двайсет и трета.

11960 Впрочем, чуй какво пише в Завета^[13]:

«Да приседнат дошли при Мойсей

група книжници, куп фарисеи

(те са хора без капчица срам —

лицемери наричат се там:

11965 слушай ги, като дават съвети,

а не гледай с какво са заети).

За безделници те не се считат,

ала пък и на труд не налитат,

но животът с тях хич не е лек,

11970 ако си лековерен човек:

адски болки да имаш във кръста,

те не ще си помръднат и пръста.»

«Но защо?» — «Много просто, не щат.

Знаят колко плещите болят.

11975 под товар и не се с труд залавят;

някой път и добри дела правят,

за да бъде ефектът видян.

Всички носят голям талисман^[14],

от украси тежат им палтата,

11980 а пък дойде ли ред до софрата,

си избират най-лични места,

и, показвайки си наглостта,

към околните доста надменно

хвърлят взор и държат непременно

11985 всички хора — и млади, и стари —

да им казват: „Поклон, господари!“

Ала кой тази чест заслужава?»

И апостол Матей подчертава,

че надменното им поведение

11990 предизвиква навред възмущение.

Щом като се изправим пред враг,

ние винаги гледаме как

той да бъде доведен до крах,

как със сила, без никакъв страх,

11995 да го смажем в самия му стан.

Щом човек от един е презрян,

ще последва всеобща ненавист.

Ако някой познат всичко прави,

за да се в обществото издигне

12000 и до по-висок ранг да достигне,

та имот и пари да получи,

мнозинството държи да научи

с каква стълба се качва нагоре,

та злина да му тутакси стори —

12005 да го спре, за да не продължи.

То си служи със долни лъжи,

клевети го пред другите хора,

за да няма във тях той опора.

После стълбата пречка по пречка

12010 чупи то, за да срещне засечка

той във своя стремеж към подем,

да се види най-сетне съвсем

изоставен от всички, които

му помагат… Речем ли открито

12015 да му пречим, да му навредим,

свойте замисли ще провалим,

а щом нашия план разгадае,

той тогава ще ни обуздае

от позиции много по-здрави.

12020 Ако някой добро е направил,

ние искаме то да минава

и за наше, каквото да става;

щом е той нещо ценно създал,

претендираме всички за дял,

12025 а когато сдобил се е с власт,

му твърдим, че дължи го на нас.

Ние само богатите хвалим —

те единствено биха ни дали

препоръка, за да потвърдят

12030 благородството ни, та светът

да повярва, че сме надарени

със достойнства високо ценени

и че с право навред с тях се славим.

Уж на бедни и клети се правим,

12035 уж от глад всички тука линеем,

а несметни богатства владеем.

Лично аз за посредник на̀й ставам:

неприятели с такт помирявам,

и годежи, и сватби уреждам,

12040 и проверки различни провеждам.

Може би на нечисто ви лъхам,

но пък в работи чужди се пъхам

и това задоволство ми носи.

Ако имате спорни въпроси,

12045 с мойте хора и с мен споделете

какво на̀й ви тежи и помнете,

че аз всичко ще сложа във ред,

стига само да знам отнапред,

че завинаги ще сте ми верни.

12050 Ако някои с упреци скверни

се нахвърлят на мен някой път,

моя яд те ще си навлекат.

Този, който ми нещо натяква,

от мен нека добро не очаква.

12055 С удоволствие други бичувам,

ала аз не ща укор да чувам.

Кой от мене отшелник ще прави?

Аз напуснах гори и морави

и не съм в оназ тиха обител

12060 на Светия пророк и кръстител.

Не в пустинята, не в лесовете,

а в селата и във градовете

за мен светли дворци ще се вдигат

и свободно там всички ще стигат.

12065 От света уж живея далече,

но той с блясък така ме привлече,

че се гмуркам във него така,

както риба в дълбока в река.

Според мен съвестта ми е чиста,

12070 непрестанно и аз в Антихриста

се кълна, както правят лъжците

и негодниците, и крадците.

Най-умело, под вънкашност свята,

подлостта си таим и лъжата

12075 и като зверове в овчи кожи

навред своята власт ще наложим,

ще укажем на всички народи

кой какъв живот трябва да води.

Ако в замък или пък във град

12080 се яви еретик прокълнат,

от Милано^[15] да идва дори,

във грях всеки ще го укори.

Ако с лихва висока, при строг

и най-къс изплащателен срок,

12085 някой своята стока продава

или в заем пари ако дава,

ако трупа богатства със страст,

ако цял обладан е от сласт,

ако сводник е, вредом познат,

12090 ако е леконравен прелат,

съдия или пъклен предател,

на съмнителен дом съдържател,

вероломник, продажник, крадец,

стар развратник, коварен лъжец,

12095 проповедник с любовница млада,

върл престъпник, комуто се пада

строг затвор за простъпка голяма

(а имущество никакво няма,

за да бъде в съда оправдан:

12100 ни змиорка, ни сом, ни калкан,

ни козле, нито заек на шиш,

нито вкусно приготвен сладкиш,

нито печено малко прасе,

ни кокошчица, нито гъсе,

12105 нито сирене, нито пък круши,

ни шаран за съдийските гуши,

ни изпечен във фурната бут),

ще крещи той досущ като луд,

ще гори във пожар избуял

12110 и преди Богу дух да е дал,

ще надава безспир кански вой.

Ако в кула затворен е той,

ще стои между влажни стени

чак до края на своите дни,

12115 а пък щом не ни с нищо дари,

и по-лошо го чака дори.

Който разум си има в главата,

за да вдигне на няколко ката

кула снажна, каквато аз днес

12120 не познавам (без план, без отвес —

от гранит, от дърво и от пръст),

щом е той предвидлив и чевръст,

щом с блага се добре запаси

и щом бойници сам пригласи,

12125 за да хвърля напред и назад,

вляво, вдясно, досущ като град,

все такива неща върху нас,

за каквито говорех ви аз,

милостта ни от раз ще спечели.

12130 Нека с вино в големи варели

и във бъчви той нас да сподири,

да ни хвърля чували със лири

и зло няма да види тогава.

Ако други неща притежава,

12135 и те биха били ефикасни.

Да не мисли с брътвежи неясни

или пък с аргументи лъжливи

да направи нас по-милостиви!

Можем нови вини да докажем

12140 пред съда и чрез тях да го смажем.

И да бъде присъдата лека,

тя пак по̀ ще тежи на човека

от това, дето сам би ни дал.

Кой по външния вид би познал

12145 кой сред хората е йезуит?

Ако винаги той е прикрит,

кой от него тогаз ще се скрие?

Затова на Сорбоната ние

се крепим. Ако тя не държеше

12150 християнския ключ, всичко щеше

да пропадне за нас. Нали в лето

хиляда двеста петдесет и пето

бе написана с умисъл зъл

една книга^[16] (та кой би могъл

12155 в мойте думи да има съмнение?)

и днес целият свят е на мнение,

че таз книга била странно нещо —

демонично, опасно, зловещо.

В нея още в самото начало

12160 е написано черно на бяло:

«Нам Светият Дух тука донесе

туй Евангелие — то зове се

вечно» (нека пропадне навеки!).

Пред сами Нотр Дам можел всеки,

12165 който пътьом оттам преминавал,

да го види, да го изучава

и от него дори да преписва.

Но, четейки, човек се стъписва

пред пасажи от следния род:

12170 «Както слънцето в звездния свод

праща по-ярък лъч светлина

от невзрачната, бледа луна,

както ядките по̀ се ценят

от черупките, както медът

12175 се по-скъпо от восък продава,

тъй и тази творба се явява

по-добра от свещените листи

на Христовите евангелисти.»

До такива сравнения стига

12180 тази толкова дяволска книга!

(От друг пример не ще има нужда.)

Но Сорбоната в миг се пробужда:

тъй отекнало, тъй нашумяло

това чудо, че мир не й дало.

12185 То било така страшно, че щом

се промъкнало в Божия дом,

сорбонари, след разпра гореща,

на свой ред му излезли насреща

и решили на съд да го дават.

12190 Така взела да се нажежава

крамолата, че то било скрито

незабавно от тези, които

го създали. Не можели в спор

да окажат те смислен отпор

12195 на атаките остри. Не зная

как кавгата ще свърши накрая

при създалото се положение,

но това безподобно учение

трябва всячески да победи^[17],

12200 щом над него и ден и нощ бди

Антихристът. А той приближава

и онези, които застават

срещу него, ще бъдат убити.

Ние с хитрости, ловко прикрити,

12205 срещу тях гняв голям ще възбудим

и не ги ли чрез сила принудим,

смърт ги чака — в безмилостна сеч

те ще минат под нашия меч.

Тази книга изрично набляга,

12210 че «дорде Петър с власт разполага,

Йоан сила не ще демонстрира».

Тука текстът се просто цитира

като външна обвивка и тя

скрива много добре мисълта.

12215 Затова ми се иска отрано

да представя нещата разбрано.

Ако Петър се там споменава,

всъщност дума за папата става

и за всички духовници бели^[18],

12220 със Христовата вяра поели

срещу свойте противници зли.

А в «Йоан» явно бихме могли

проповедници най-упорити

да съзрем — точно тези, които

12225 препоръчват с надлежно внимание

да се следва туй Вечно писание,

от Светия Дух пратено нам,

че то води към Божия храм

по път верен, от Бог начертан.

12230 А сегашната мощ на Йоан

е в това, че цели с всички сили

тези, дето са в нещо сгрешили,

да се върнат отново към Бога.

Странни мисли от този род мога

12235 да посоча безброй в тази книга.

Чрез тях именно тя се надига

срещу правата вяра на Рим.

Антихриста! На него дължим

това дяволски вредно учение.

12240 То заплашва със смърт и мъчение

който се закълне в свети Петър.

Но с жестокости и със кланета

то до гибел не може докара

непреклонната Петрова вяра.

12245 Тя ще бъде все тъй несломима

и поддръжници много ще има,

ще е всеки във нейна защита

и напълно ще бъде разбита

тази пагубна догма «Йоан».

12250 Но въпросът е тъй омотан,

толкоз сложен и толкоз обширен!

По-добре да не се разпростирам…

Ако книгата беше успяла,

по-уверено бих се видяло,

12255 но все пак аз съм си обкръжено

от другари добри — те за мене

зорко бдят през деня и нощта.

Лицемерие, моят баща,

е стопан всемогъщ на земята,

12260 Лъжа, майка ми, също тъй смята

да царува над целия свят.

Свети Дух е обхванат от яд,

затова че безспир губи власт,

че кралете сега са на нас

12265 подчинени, че ние сме тук

господари. Кажете кой друг

е призван със лъжи да владее?

Пред властта ни днес всичко немее,

подлостта ни не се забелязва,

12270 никой дума за нея не казва.

Всеки смъртен най-вече се плаши

не от Бог, а от братята наши,

но тъй Божия гняв си навлича.

Как на вярата в Бог се обрича

12275 този, който отстъпва от страх

пред лъжите, трепери пред тях

и да спори със нас не желае?

Той за правдата всъщност нехае,

не отнася се с почит към Бога

12280 и с това на присъда най-строга

неминуемо сам се излага.

Но това не ме никак засяга,

щом мнозина ни вече ценят,

щом с похвали ни среща светът

12285 и признава, че имаме право

да говорим надясно, наляво

срещу другите, без срещу нас

да надигат те укорен глас.

Към кого да се почит изпитва,

12290 ако не спрямо нас? Уж с молитва

възхваляваме в храма небето,

уж се в кръста кълнем пред лицето

на света, ала по-други цели

в тези храмове нас са довели.

12295 Нима има по-тежка заблуда

от това във възторг и почуда

ти пред рицари прав да стоиш,

благородниците да цениш

по вида им, и по потеклото,

12300 и по титлите и облеклото,

по последната мода ушито?

Та щом те са такива, каквито

се представят — с открити чела,

щом словата обвързват с дела —

12305 отвратителни твари това са.

Да погуби Бог тяхната раса,

щом на подлост не щат да се учат!

От нас няма любов да получат.

Имам вяра в бегините^[19] аз,

12310 тъй като на тях кралската власт

поверява да бранят дворците

и да пазят най-зорко земите

в мирно време или при война.

Щом е кралят на тяхна страна,

12315 чест на всяка цена ще спечели.

Те са вечно с лица пребледнели,

все със шапки стоят на главите,

носят дрехи, отдолу обшити

със галони, но тъй мръсни вече,

12320 че това си личи отдалече.

Те си слагат гамаши високи

и обуват ботуши широки,

ще речеш, че нахлузват торби.

Във действителност те може би

12325 са изискани и заслужават

да им другите почит отдават.

Аз по същата тази причина

на страната им искам да мина,

та свободно да лъжа и мажа.

12330 В никой случай не искам да кажа,

че на срам и позор е обречен

този, който е скромно облечен.

Господ даже кош слама не дава

за тоз, който за постник минава,

12335 а капризите и суетата

му владеят изцяло душата

и той все за наслади ламти.

На такъв бегин кой ще прости?

Този, който на Бог уж залага

12340 и от светски наслади уж бяга,

а пък всъщност за тях само пита

и във тях само търси насита,

той е пес, който дири да лочи

свойте собствени гнусни бълвочи.

12345 В никой случай не ща за лъжливо

да минавам, но щом доверчивост

прекалена у вас забележа,

ще ви хвана във своята мрежа,

без да чувствам ни срам, нито страх

12350 от това, че бих сторило грях.

Дори с бой да ме плашите, няма

аз да спра да си служа с измама.“

        Амур чу тези думи чудати,

поусмихнат, глава той поклати,

12355 смях избухна и някой там рече:

„Ето как си намерихме вече

към кого да погледнем с надежда.“

„Чуй, Притворство, щом Бог ти отрежда —

подзе пак бог Амур — да си с нас,

12360 щом ти в моя двор ползваш се с власт,

а царуваш във царство развратно,

ти си спомняш и днес вероятно

за онез препоръки, които

бях ти дал. Ще ги спазваш ли стриктно?“ —

12365 „Без съмнение. Никой преди,

ни баща ти, ни твойте деди,

нито някой друг крал досега

е държал такъв верен слуга.“

„Как така? В разрез с твойта природа?“

12370 „Защо не? Аз не търся изгода.

Ако ти обет чуеш от мен,

ще се чувстваш ли по-убеден?

Приеми този риск. А пък може

да ти някой заложник предложа.

12375 Аз съм склонно да се уговорим

пред свидетел и клетва да сторим.

Всеки знае добре, че вълкът

своя нрав не мени никой път,

да го биеш ти колкото щеш

12380 и дори да го жив одереш.

Нима мислиш, че аз ще престана

да си служа с лъжа, щом надяна

прости дрехи. Та мога и с тях

чрез измама да стигна до грях.

12385 В мене уклон зловреден е скрит

и макар че съм свястно на вид,

не би никога нищо могло

да ме спре да прибягвам до зло.

И Въздържаност, моята мила,

12390 със живота си би се простила,

ако аз не бях в нейна защита —

тя на моята помощ разчита.

Оставете ни както си знаем

тука свойта игра да играем.“

12395 „Добре! Клетви не искам повторно!“

И Притворство, привидно покорно,

във природата си лицемерна —

отвън бяла, а вътрешно черна —

пред Амур коленичи дори

12400 и вежливо му благодари.

„За атака готови бъдете!

На оръжие! Час не губете!“ —

изкомандва Амур. В тоя миг

всеки храбър Амуров войник

12405 се затича, в очите със плам,

право към крепостта. Всички там

се заклеха, че в най-стегнат строй

ще спечелят последния бой:

или битката ще победят,

12410 или пък до един ще умрат.

На кохорти се те разделиха

и към портите се устремиха.

Ала как да се там появят?

Облеклото си ли да сменят

12415 или просто да действат открито?