Иван Ефремов
Мъглявината Андромеда (14)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
СЪВЕТЪТ ЗА АСТРОНАВТИКА

Съветът за астронавтика, както и главният мозък на планетата — Съветът за икономиката, отдавна притежаваха собствено здание за научни сесии. Смяташе се, че специално приспособеното и украсено помещение ще настройва събралите се върху проблемите на Космоса и по такъв начин ще помага за по-бързото пренасяне на вниманието от земните към звездните дела.

Чара Нанди никога до днес не беше идвала в главната зала на Съвета. Придружавана от Евда Нал, тя влезе с вълнение в тая странна яйцеобразна зала с параболично извит таван и с кресла, сложени в елипсовидни редове. Из залата се разливаше ярка прозрачна светлина, сякаш наистина взета от друга, по-ярка от Слънцето звезда. Всички линии на стените, тавана, креслата се събираха в края на огромната зала като в свой естествен център. Там, на подиума, се намираха прожекционните екрани, трибуната и креслата за ръководителите на заседанието — членовете на Съвета.

По златистоматовите ламперии на стените имаше релефни карти: вдясно — на планетите от Слънчевата система, а вляво — на планетите на най-близките звезди, изследвани от експедициите на Съвета. Вторият ред под светлосинята ивица на тавана заемаха начертани с блестящи бои скици на населени звездни системи, получени от съседите по Великия пръстен.

Вниманието на Чара бе привлечено от старинна, потъмняла и явно вече неведнъж реставрирана картина над трибуната. Черновиолетово небе обхващаше цялата горна част на грамадното платно. Малкият сърп на чуждата месечина хвърляше белезникава безжизнена светлина върху издигнатата нагоре кърма на старинен звездолет, която се очертаваше на фона на пурпурния залез. Редиците от уродливи сини растения, сухи и твърди, изглеждаха металически. По дълбокия пясък едва се мъкнеше човек в лек защитен скафандър. Той разглеждаше разбития кораб и изнесените от него тела на загиналите си другари. Стъклата в очилата на маската му отразяваха само тъмночервените отблясъци от залеза, но с необикновена ловкост художникът е съумял да изрази в тях безпределното отчаяние от самотността в чуждия свят. На невисок хълм отдясно по пясъка пълзеше някакво животно, безформено и отвратително. Едрият надпис „Останал сам“ бе кратък и изразителен.

Завладяна от картината, девойката не веднага забеляза интересното архитектурно хрумване — креслата бяха разположени на ветрилообразни тераси, така че от галериите, скрити в основите на редовете, към всяко място имаше отделен проход. Всеки ред се оказваше изолиран от съседния — горен или долен. Чак като се настани с Евда, Чара обърна внимание на старинната украса на креслата, направени от естествено бисерносиво африканско дърво. Сега никой не би работил така дълго онова, което може да бъде отлято и полирано за няколко минути. Навярно поради уважението към старината дървото се стори на Чара по-топло и по-живо от пластмасата. Тя погали извитото облегало, без да престава да разглежда залата.

Както винаги, събраха се твърде много хора, макар че мощните телевизионни предаватели щяха да разнесат по цялата планета изображението на всичко, което щеше да стане тук. Секретарят на Съвета Мир Ом според установения ред започна да чете късите съобщения, натрупани от миналото заседание насам. Сред неколкостотин души в залата не можеше да се открие нито едно невнимателно, съсредоточено в себе си лице. Най-характерната черта на хората от Епохата на Пръстена беше отзивчивост към всичко. Но Чара изпусна първото съобщение — тя продължаваше да разглежда залата и да чете сентенциите от знаменити учени, написани под картите на планетите. Особено й се хареса сложеният под Юпитер призив за вникване в природните явления: „Вижте как отвред ни заобикалят непонятни факти, как се навират в очите, крещят в ушите, ала ние не виждаме и не чуваме какви големи открития се таят в смътните им очертания“. На друго място имаше още един надпис: „Не е достатъчно просто да се вдигне завесата на неизвестното — едва подир упорит труд, отстъпления, отклонявания встрани ние започваме да долавяме истинския смисъл и нови необятни перспективи се открояват пред нас. Не отбягвайте никога онова, което отначало ви се струва безполезно и необяснимо!“

Движение на трибуната — и светлината в залата угасна. Спокойният силен глас на секретаря на Съвета трепна от вълнение:

— Ще видите нещо, което съвсем доскоро изглеждаше абсолютно невъзможно — снимка на нашата Галактика отстрани. Преди повече от сто и петдесет хилядолетия — една галактическа минута и половина — жителите на планетната система… — Чара пропусна редица цифри, които нищо не й говореха — в съзвездието Центавър се обърнали към обитателите на Големия Магеланов облак. Знаем, че това е единствената разположена близо до нас извънгалактическа система от звезди, в която има мислещи светове, способни да влизат във връзка по Пръстена с нашата Галактика. Ние още не можем да определим точното местонахождение на тази Магеланова планетна система, но вече приехме тяхното предаване — снимка на нашата Галактика. Ето я!

На грамадния екран засия с далечна сребърна светлина широко, стесняващо се към краищата струпване от звезди. Непрогледният мрак на пространството заливаше краищата на екрана. Със също такава чернота зееха празнините между спиралните, разпокъсани накрая клонове. Бледо сияние обгръщаше кръга от кълбовидните струпвания на най-древните звездни системи в нашата Вселена. Плоски звездни полета се редуваха с облаци и ивици черна изстинала материя. Снимката на Галактиката е направена от неудобен завой — отстрани и отгоре, така че централното ядро едва се подава като горяща изпъкнала маса в средата на тясна леща. Очевидно, за да си съставим пълна представа за нашата звездна система, трябваше да се обръщаме към по-отдалечените галактики, разположени по-високо по галактическата ширина. Ала още нито една от тях не беше дала признаци за разумен живот през времето на съществуването на Великия пръстен.

Земните жители не откъсваха поглед от екрана. За първи път човекът можа да види своята звездна Вселена отстрани, от чудовищната далечина на пространството.

На Чара се стори, че сега цялата планета, затаила дъх, разглежда своята Галактика на милионите екрани по шестте континента и по всички океани — навсякъде, където бяха разхвърляни островчета на човешки живот и труд.

— Новините, приети в нашата обсерватория от Пръстена и още не постъпили в световната информация, завършиха — отново заговори секретарят. — Ще минем сега към проектите, които трябва да се поставят на широко обсъждане.

Предложението на Юта Гай относно създаване изкуствена, годна за дишане атмосфера на Марс чрез отделяне на леки газове от дълбочинните скали посредством автоматични инсталации се преценява като заслужаващо внимание, защото е подкрепено със сериозни изчисления. Ще бъде получен въздух, достатъчен за дишане и топлинна изолация на нашите селища, които ще излязат от парниковите съоръжения. Преди много години, след откриването на нефтените океани и планините от твърди въглеводороди на Венера, бяха пуснати в действие автоматични инсталации за създаване изкуствена атмосфера под гигантски куполи от прозрачни пластмаси. Те дадоха възможност да се насадят растения и организират заводи, снабдяващи човечеството с всякакви продукти на органичната химия в колосални количества.

Секретарят постави настрана металическата плоча и приветливо се усмихна. В най-близките до трибуната редове от кресла се появи Мвен Мас с тъмночервени дрехи, мрачен, тържествен и спокоен. В знак на уважение към събранието той вдигна над главата си ръце със сложени една върху друга длани и седна.

Секретарят слезе от трибуната, като отстъпи мястото си на млада жена с къса златиста коса и учудени зелени очи. Председателят на Съвета Гром Орм се изправи до нея.

— Обикновено ние само оповестяваме новите предложения. Но вие ще чуете почти завършено изследване. Лично авторката Ива Джан ще ви съобщи своите научни изводи.

Зеленооката жена заговори с глух от стеснение глас. Започна с общоизвестния факт, че растителността в южните континенти се отличава със синкав цвят на листата, характерни за древните форми на земните растения. Както показало изследването на растителността по другите планети, сините листа са свойствени на атмосфери, по-прозрачни от земната, или пък възникват при по-твърда, отколкото е слънчевата, ултравиолетова радиация на светилото.

— Нашето Слънце, устойчиво в своята червена радиация, е нестабилно в светлосинята и ултравиолетовата и преди около два милиона години е изпитало рязко изменение на виолетовата радиация, което продължавало дълго.

Тогава се появили синкави растения, черна окраска у птиците и зверовете, които живеели на открити пространства, черни яйца у птиците, които свивали гнездата си в незащитени от сянка места. По това време нашата планета станала неустойчива относно оста на своето въртене поради изменение в електромагнитния режим на Слънчевата система. Още отдавна са се зародили проекти за прехвърляне чрез помпи на моретата в континентални падини, за да се наруши установилото се равновесие и се измени положението на земното кълбо относно оста му. Това е било във времената, когато астрономите се базирали само на елементарната механика на притеглянето, без да вземат под внимание електромагнитното равновесие на системата, много по-променливо от гравитацията. Ние трябва да пристъпим към решаване въпроса именно от тая страна — нещо, което ще се окаже значително по-просто, евтино и бързо. Да си спомним как в началото на астронавтиката създаването на изкуствено притегляне е изисквало такъв разход на енергия, че това е било практически невъзможно. Сега, след откриване разлагането на мезонните сили, нашите кораби са снабдени с прости и сигурни апарати за изкуствена гравитация. Така и опитът на Рен Боз набелязва подобен обходен път за действено и бързо изменение в режима на въртенето на Земята…

Ива Джан млъкна. Шестте души — герои от експедицията до Плутон, които седяха в центъра на залата — почнаха да я приветствуват, като протягаха ръце със сложени една върху друга длани. Бузите на младата жена пламнаха. Малко след това пламна и екранът с призрачни контури на стереометрически чертежи.

— Зная, че е възможно въпросът може да бъде разширен. Сега може да се мисли за изменение даже на орбитите на планетите и в частност за приближаване на Плутон към Слънцето, за да се възкреси тая някога обитавана планета на чужда звезда. Но сега аз имам предвид само изместване на нашата Земя относно оста й за подобряване климатичните условия в континенталното полукълбо.

Опитът на Рен Боз показа, че е осъществима инверсия на гравитационното поле в неговия втори аспект — електромагнитното поле, със следваща векториална поляризация ето в тия посоки…

Фигурите на екрана се удължаваха и обръщаха. Ива Джан обясняваше:

— Тогава въртенето на планетата ще се лиши от устойчивост и Земята ще може да бъде обърната в желаното положение за най-изгодно и продължително осветяване от слънчевите лъчи.

На дълго стъкло под екрана се проточиха редове, предварително изчислени от машините параметри и всеки, който можеше да разбере тия символи, се убеждаваше, че проектът на Ива Джан във всеки случай не е безпочвен.

Ива Джан спря движението на чертежите и навела глава, слезе от трибуната. Слушателите оживено се споглеждаха и си шепнеха. Като размени незабележими жестове с Гром Орм, на трибуната застана младият началник на експедицията до Плутон.

— Несъмнено опитът на Рен Боз ще предизвика тригерна реакция — внезапна поява на извънредно важни открития. Струва ми се, че той води до недостъпните досега простори в науката. Така е било с квантовата теория — първото досещане за репагулюма, тоест взаимния преход, с последвалото откриване на античастиците и антиполетата. Подир това идва репагулярното изчисление, което възтържествува над принципа за неопределеност на древния математик Хайзенберг. И най-сетне Рен Боз направи следващата крачка — към анализ на системата пространство-поле, и дойде до разбирането на антигравитацията и антипространството, тоест, по закона за репагулюма, до нула-пространството. Всички непризнати теории в края на краищата са станали фундамент на науката!

От името на групата изследователи на Плутон предлагам въпросът да се предаде в световната информация за обсъждане. Завъртането на планетата относно нейната ос ще намали разхода на енергия за затопляне на полярните области, още повече ще изравни полярните фронтове, ще повиши водния баланс на континентите.

— Ясен ли е въпросът за поставяне на гласуване? — запита Гром Орм.

В отговор пламнаха множество зелени светлинки.

— Тогава да започнем! — каза председателят и мушна ръката си под подставката на своето кресло.

Там се намираха три сигнални бутона на изчислителната машина: десният означаваше „да“, средният — „не“, левият — „въздържам се“. Всеки член на Съвета също изпрати незабележим за другите сигнал. Натиснаха бутони и Евда Нал и Чара. Отделна машина преброяваше мненията на слушателите за контрол върху правилността на решението на Съвета.

Подир няколко секунди светнаха големи знаци на прожекционните екрани — въпросът бе приет за обсъждане от цялата планета.

На трибуната се изкачи самият Гром Орм.

— По причина, която, ако ми разрешите, ще скрия до приключването на делото, трябва да разгледаме сега постъпката на бившия завеждащ външните станции на Съвета Мвен Мас, а после да решаваме въпроса за тридесет и осмата звездна експедиция. Вярва ли Съветът в основателността на моите мотиви?

Зелените светлини бяха единодушен отговор.

— На всички ли е известна случката в подробности?

Пак водопад от зелени пламвания.

— Това ще ускори работата. Аз моля бившия завеждащ външните станции на Съвета Мвен Мас да изложи мотивите за своята постъпка, която доведе до такива съдбоносни последици. Физикът Рен Боз още не се е оправил след раняването и не е извикан от нас като свидетел. На отговорност той не подлежи.

Гром Орм забеляза червена светлина до креслото на Евда Нал.

— Обръщам внимание на Съвета! Евда Нал желае да добави нещо към съобщението за Рен Боз.

— Искам думата вместо него.

— По какви мотиви?

— Аз го обичам!

— Ще се изкажете подир Мвен Мас.

Евда Нал угаси червения сигнал и седна.

На трибуната се появи Мвен Мас. Спокойно, без да щади себе си, африканецът разказа за очакваните резултати от опита и за това, че наистина е имало видение, в което лично той не вярва. Крайно глупавата прибързаност в извършването на опита, предизвикана от секретността и незаконността на постъпката, довела дотам, че те не измислили специални уреди за записване, като разчитали на обикновените паметни машини, чиито приемници се оказали разрушени още в първия миг. Грешка било и провеждането на експеримента върху спътника. Трябвало да прикачат към спътник 57 стар планетолет и да се опитат да поставят на него уреди за ориентиране на вектора. За всичко това е виновен той, Мвен Мас. Рен Боз се занимавал с уредбата, а изнасянето на опита в Космоса се намирало в компетенцията на завеждащия външните станции.

Чара стисна ръце — самообвинителните аргументи на Мвен Мас й се сториха тежки.

— Наблюдателите от загиналия спътник знаеха ли за възможната катастрофа? — попита Гром Орм.

— Да, бяха предупредени и с радост се съгласиха.

— Не ме удивява това, че са се съгласили — хиляди млади хора вземат участие в опасните експерименти, които ежегодно се правят на нашата планета. Случва се и някои да загинат… И нови идат с не по-малко мъжество — мрачно възрази Гром Орм — на война с неизвестното. Но щом сте предупредили младежите, вие сте подозирали възможността от такъв изход. И все пак сте провели рискования опит…

Мвен Мас мълком отпусна глава.

Чара, която не отместваше очи от него, сподави тежката си въздишка, като почувствува върху рамото си ръката на Евда Нал.

— Изложете причините, които ви подбудиха да постъпите така! — наруши мълчанието председателят на Съвета.

Африканецът отново заговори, тоя път със страстно вълнение. Той разказа как от млади години са го призовавали с укор милиони безименни гробове на хора, победени от неумолимото време, колко неудържим е бил стремежът да се опита да направи, за пръв път в цялата история на човечеството и в много съседни светове, крачка към победа над пространството и времето, да тури първия жалон на този велик път, по който незабавно биха се устремили стотици хиляди могъщи умове. Той решил, че няма право да отлага — може би за столетие — опита само за да не подхвърли малцина на опасност, а себе си — на отговорност.

Мвен Мас говореше и сърцето на Чара туптеше по-силно от гордост за своя избраник. Вината на африканеца започна да й изглежда вече не толкова тежка.

Мвен Мас се върна на мястото си и зачака решението пред очите на всички.

Евда Нал предаде магнетофонен запис на речта на Рен Боз. Слабият му, задъхващ се глас загърмя през усилвателите на цялата зала. Физикът оправдаваше Мвен Мас. Тъй като завеждащият външните станции не знаел всичката сложност на въпроса, оставало му само да се довери на него, Рен Боз, а той го убедил, че успехът е сигурен. Но физикът не смяташе и себе си за виновен. „Ежегодно — говореше той — се организират по-маловажни опити, понякога завършващи трагично. Науката — борба за щастие на човечеството — също изисква жертви, както и всяка друга борба. Страхливците, които много се пазят, не могат да направят живота пълен и радостен, а учените — големи крачки напред…“

Рен Боз приключи с кратък разбор на опита и своите грешки, уверен в бъдещия успех. Записът на речта свърши.

— Рен Боз нищо не каза за наблюденията си през време на експеримента — вдигна глава Гром Орм, като се обръщаше към Евда Нал. — Вие желаехте да говорите вместо него.

— Аз предвиждах въпроса и поисках думата — отвърна Евда. — Рен Боз паднал в несвяст няколко секунди след включването на Ф-станциите и повече нищо не видял. Непосредствено преди да изгуби съзнание, той забелязал и запомнил само показанията на уредите, които свидетелствуват за поява на нула-пространство. Ето неговия запис по памет.

На екрана се появиха няколко цифри, веднага преписани от множество хора.

— Позволете ми да добавя още нещо от името на Академията на тъгата и радостта! — пак подхвана Евда. — Преброяването на народните изказвания след катастрофата дава следните…

Редове осмозначни цифри се заточиха на екрана, като се разпадаха по графите осъждане, оправдаване, съмнение в научния подход, обвинения в прибързаност. Ала общият резултат несъмнено беше в полза на Мвен Мас и Рен Боз — и лицата на присъствуващите се проясниха.

Светна червен сигнал в противоположната страна на залата и Гром Орм даде думата на астронома от тридесет и седмата звездна експедиция Пур Хис. Той заговори високо и темпераментно, като правеше с дългите си ръце несръчни жестове. Адамовата му ябълка изпъкваше още повече.

— Ние с група другари-астрономи осъждаме Мвен Мас. Неговата постъпка — провеждане на опит без знанието на Съвета — внушава подозрение, че Мвен Мас е действувал не така безкористно, както се стараеха да представят изказалите се тук!

Чара пламна от негодувание, но се подчини на студения поглед на Евда Нал и остана на мястото си.

Пур Хис млъкна.

— Вашите обвинения са тежки, ала необосновани — с разрешение на председателя възрази Мвен Мас. — Уточнете какво подразбирате под корист!

— Безсмъртна слава при пълен успех на опита — ето истинската, но скрита користна причина за вашата постъпка. А страхливостта — вие сте се бояли, че ще откажат да ви дадат разрешение за опита, именно за това сте действували прибързано и тайно.

Мвен Мас широко се усмихна, по детски разпери ръце и мълчаливо седна. Пур Хис злобно тържествуваше.

Евда Нал поиска думата втори път.

— Изказването на Пур Хис е прибързано и твърде злобно за решаване на сериозен въпрос. Възгледите му върху тайните мотиви на постъпките ни отнасят във времето на Тъмните векове. Така да говорят за някаква безсмъртна слава са можели само хората от далечното минало. Понеже не намирали радост и пълнота в своя живот, не се чувствували частица от цялото творящо човечество, те се плашели от неизбежната смърт и се вкопчвали в най-малката надежда за увековечаване. Ученият астроном Пур Хис не разбира, че в паметта на човечеството живеят само онези, чиито мисли, воля и постижения продължават да действуват и след прекратяването на действието се забравят и изчезват. Често те възкръсват отново из небитието, както мнозина древни учени или художници, ако творбите им отново станат необходими и възобновят действието си в обществото… особено в многомилиардното съвременно общество! Аз отдавна вече не съм се сблъсквала с така примитивно разбиране на безсмъртието и славата и съм удивена от факта, че го срещнах у космически пътешественик.

Евда Нал, изправена в цял ръст, се обърна към Пур Хис, който се беше свил в своето кресло, осветен от множество червени светлини.

— Да отхвърлим нелепостите — продължаваше Евда — и да разгледаме постъпката на Мвен Мас и Рен Боз, като вземем за главен критерий щастието на човечеството! По-рано хората често не умеели да определят реалната ценност на делата си и да я съпоставят с вредната опака страна, която всяко действие, всяка самоинициатива неизбежно притежава. Ние отдавна сме се избавили от това и можем да говорим само за действителното значение на постъпките.

И днес, както преди, новите пътища се напипват от отделни хора, защото единствено специалната настроеност на мозъка подир много дълга подготовка може да разпознае едно ново направление, скрито в противоречиви факти. Но сега, щом се очертае нов път, веднага десетки хиляди хора се залавят за неговото разработване и лавината от нови открития се търкаля към безкрайността, като се увеличава подобно на снежна топка. Рен Боз и Мвен Мас тръгнаха по най-неутъпкания път. Аз не притежавам достатъчни познания, ала и за мене преждевременността на техния опит е очевидна. В това се състои вината на двамата и отговорността им за огромните материални щети и четирите човешки живота. По земните закони налице е престъпление, обаче то е извършено не от лична подбуда и следователно не подлежи на най-тежката отговорност.

Евда Нал бавно се върна на своето място. Гром Орм не намери повече желаещи да се изкажат. Членовете на Съвета поискаха от председателя да направи заключително предложение. Тънката жилеста фигура на Гром Орм се приведе над трибуната и острият му поглед се впи в дълбочината на залата.

— Обстоятелствата за окончателно мнение не са сложни. Рен Боз не подлежи на отговорност. Кой учен няма да се възползува от предоставяните му възможности, особено ако е уверен в успеха? Съкрушителната несполука ще послужи за урок. Обаче несъмнена е и ползата от опита. Отчасти тя ще компенсира материалните щети, понеже сега експериментът ще помогне за разрешаването на множество въпроси, над които в Академията на върховете на знанието едва-що започваха да мислят.

Ние решаваме проблемите за използуване производителните сили в крупен мащаб, след като отхвърлихме дребно-утилитарните приспособенчески тенденции на старата икономика. Но и до днес понякога хората не разбират момента, благоприятен за успех, понеже забравят ненарушимостта на законите на развитието. Струва ми се, че строежът трябва да се издига безкрайно. Мъдростта на ръководителя се заключава в това, своевременно да осъзнае най-високото за настоящия момент стъпало, да спре и почака или да измени пътя. Такъв ръководител на своя много важен пост Мвен Мас не можа да бъде. Изборът на Съвета се оказа погрешен. Съветът носи в това отношение отговорност наравно със своя избраник. Преди всичко виновен съм аз лично, тъй като инициативата за поканване на Мвен Мас, която принадлежи на двама членове на Съвета, бе подкрепена от мен.

Предлагам Съветът да оправдае Мвен Мас, що се отнася до личните мотиви на постъпката, обаче да му забрани да заема длъжности в отговорните организации на планетата. Аз също трябва да бъда отстранен от поста председател на Съвета и изпратен за ликвидиране последиците от моя непредпазлив избор — на строителството на спътника.

Гром Орм обгърна с поглед залата и прочете искреното огорчение, отразило се върху много лица. Но хората от Епохата на Пръстена избягваха да уговарят, защото уважаваха взаимно решенията си и вярваха в тяхната правилност.

Мир Ом се посъвещава с членовете на Съвета и изчислителната машина съобщи резултата от гласуването. Заключението на Гром Орм се приемаше без възражения, ала с условие, че ще доведе работата на събранието докрай и ще напусне поста си след нейното завършване.

Той направи поклон в знак на съгласие. Върху скованото му от волята лице не се появи никаква промяна.

— Сега трябва да обясня своята молба за отлагане обсъждането на звездната експедиция — спокойно продължаваше председателят. — Благоприятният изход на делото беше очевиден и аз мисля, че Контролът върху честта и правото ще се съгласи с нас. Мога да поканя Мвен Мас да заеме мястото си в Съвета — предстои ни важно обсъждане във връзка със звездната експедиция. Познанията на Мвен Мас са необходими за правилното решаване на въпроса, още повече, че членът на Съвета Ерг Ноор няма да може да участвува в днешното обсъждане.

Мвен Мас тръгна към креслата на Съвета. Зелени светлини, изразяващи доброжелателство, се преливаха из залата и отбелязваха неговия път.

Беззвучно се отдръпнаха картите на планетите — отстъпиха място на мрачни черни таблици, върху които разноцветните светлинки на звездите бяха съединени със синята нишка на предначертаните за века маршрути. Председателят на Съвета се преобрази. Изчезна студената безстрастност, по възсивите бузи пламна руменина, стоманените очи потъмняха. Гром Орм се озова на трибуната.

Всяка звездна експедиция е дълго лелеяна мечта, нова надежда, грижливо износвана много години, ново стъпало от стълбата на великото възлизане. От друга страна, това е труд на милиони, който не може да не даде голям научен или икономически ефект, иначе ще спре нашето движение напред и по-нататъшното завоюване на природата. Затова ние така старателно обсъждаме, обмисляме, изчисляваме, преди да излети нов кораб в междузвездните простори.

Дългът ни накара да посветим тридесет и седмата експедиция на Великия пръстен. Толкова по-старателно обсъждахме плана за тридесет и осмата експедиция. Ала през последната година се случиха няколко събития, които измениха положението и ни задължават да преразгледаме утвърдените от предишните съвети път и задача на експедицията. Откриването на методи за обработка на сплави под високо налягане при температурата на абсолютната нула подобри якостта на звездолетните корпуси. Усъвършенствуването на анамезонните двигатели, станали по-икономични, позволява значителна далечина на полета на единичен кораб. Набелязаните за тридесет и осмата експедиция звездолети „Аела“ и „Тинтажел“ са остарели в сравнение с току-що завършения „Лебед“ — кръглокорпусен кораб от вертикален тип с четири стабилизатора за устойчивост. Ние ставаме способни за по-далечни полети.

Ерг Ноор, който се върна с „Тантра“ от тридесет и седмата експедиция, съобщи за откриването на черна звезда от клас Т, на чиято планета е намерен звездолет с неизвестна конструкция. Опитът да проникнат в кораба едва не довел всички до гибел, но все пак те успели да изтръгнат парче метал от корпуса. Това е непознато у нас вещество, макар и близко до четиринадесетия изотоп на среброто, намерен на планетите на извънредно горещата звезда от клас 08, известна вече доста отдавна под името Дзета от Кормило.

Формата на звездолета — двойно изпъкнал диск с груба спирална повърхност — е обсъдена в Академията на върховете на знанието.

Юний Ант прегледа паметните записи от информацията на Пръстена през всичките четиристотин години от момента на нашето включване в Пръстена. Тоя тип конструкция на звездолети е неосъществима при нашето направление на науката и равнище на знанията. Той е неизвестен в онези светове от Галактиката, с които си разменяме сведения.

Дисковият звездолет с такива колосални размери без съмнение е гост от невъобразимо далечни планети, може би дори от извънгалактически светове. Той вероятно е странствувал милиони години, преди да се спусне на планетата на желязната звезда в нашата пустинна област в края на Галактиката.

Не се нуждае от пояснения важността на проучването на тоя кораб от специална експедиция до звездата Т.

Гром Орм включи хемисферния екран и залата изчезна. Пред зрителите бавно плуваха записи на паметни машини.

— Това е неотдавна прието съобщение от планетата ЦР519 — аз изпускам за краткост подробните координати, — тяхната експедиция е в системата на звездата Ахернар.

Странно изглеждаше разположението на звездите. И най-опитният поглед не би могъл да познае в тях отдавна изучени светила. Петна от слабо светещ газ, тъмни облаци и най-после големи изстинали планети, които отразяваха светлината на чудовищно ярка звезда.

С диаметър само три и половина пъти по-голям от слънчевия, неописуемо ярката лазурна звезда от спектралния клас В5 Ахернар светеше като двеста и осемдесет слънца. Космическият кораб, направил записа, се отдалечи встрани. Минали са вероятно десетки години път. На екрана възникна друго светило — ярка зелена звезда от клас S. Тя израстваше и светеше все по-силно, докато звездолетът от чуждия свят се приближаваше към нея. Мвен Мас помисли, че великолепният оттенък на светлината й би бил твърде по-красив през атмосфера. Сякаш в отговор на неговата мисъл върху екрана се появи повърхността на нова планета. Снимките са били правени с прекъсвания — екранът не показа приближаването към нея. Пред зрителите внезапно изникнаха високи планини, обгърнати от всички възможни нюанси на зелената светлина. Чернозелени сенки на дълбоки проломи и стръмни склонове, синкавозелени и лилавозелени огрени скали и долини, аквамаринови снегове по върховете и платата, жълтозелени, опалени от жаркото светило участъци. Малахитови рекички бягаха надолу към невидимите езера и морета, които се скриваха зад хребетите.

Равнина, покрита с обли хълмове, се бе разстлала нататък до края на морето, отдалеч наподобяващо блестящ лист зелено желязо. Кълбеше се гъст листак на сини дървета, по поляните цъфтяха на пурпурни ивици и петна непознати храсти и треви. А из глъбината на аметистовото небе като могъщ поток струяха златистозелени лъчи. Земните жители замряха. Мвен Мас се ровеше в своята необятна памет, за да определи точно разположението на зеленото светило.

„Ахернар е Алфа от Еридан, високо в южното небе, близо до Тукан. Разстояние — двадесет и един парсека… Връщането на звездолета със същия екипаж е невъзможно“ — бърже преминаваха острите мисли.

Екранът угасна и видът на затворената зала, приспособена за размишления и съвещания на хората от Земята, се стори странен.

— Тая зелена звезда — отново прозвуча речта на председателя — притежава в изобилие цирконий в спектралните линии, а по размери е малко по-голяма от нашето Слънце. — Гром Орм бързо изреди координатите на циркониевото светило.

— В нейната система — продължаваше той — има две планети-близнаци. Те се въртят една срещу друга на такова разстояние от звездата, което съответствува на енергията, получавана на Земята от Слънцето.

Дебелината на атмосферата, съставът й, количеството вода съвпадат със земните условия. Такива са предварителните данни на експедицията от планетата ЦР519. Същите тези съобщения говорят за липса на висш живот върху планетите-близнаци. Висшият мислещ живот така преобразява природата, че е забележим дори за повърхностно наблюдение от летящ високо звездолет. Трябва да се смята, че той или не е могъл да се развие там, или още не се е развил. Това е необикновено рядка сполука. Ако там съществуваше висш живот, светът на зелената звезда щеше да бъде затворен за нас. Още през седемдесет и втората година от Епохата на Пръстена, преди три века, нашата планета предприела обсъждане на въпроса за заселване на планетите, на които имало висш мислещ живот, макар и недостигнал равнището на нашата цивилизация. Тогава било решено, че всяко нахлуване на подобни планети води до неизбежни насилия вследствие дълбоко неразбиране.

Ние знаем сега колко огромно е разнообразието на световете в нашата Галактика. Звезди сини, зелени, жълти, бели, червени, оранжеви; всички — водородно-хелиеви, но поради разнообразния състав на техните обвивки и ядра, наричани въглеродни, цинкови, титанови, циркониеви, с различен характер на излъчването, високи и ниски температури, нееднакъв състав на атмосферите и ядрата им. Планети с всевъзможен обем, плътност, състав и дебелина на атмосферата, хидросферата, разстояние до светилото, условия за въртенето. Обаче ние знаем и нещо друго: нашата планета с нейните седемдесет процента покрита с вода повърхност, в съвпадение до близостта със Слънцето, което излива върху нея огромна енергия, представлява не често срещана основа на живот, богат с биомаса и разнообразие на непрекъснати превръщания.

Затова животът у нас се е развил по-бърже, отколкото в другите светове, където е бил подтиснат от недостига на вода и слънчева енергия или от малките площи суша. И по-бърже, отколкото на планетите, прекомерно богати с вода. Ние сме виждали в предаванията по Пръстена еволюцията на живота върху силно залени планети, живот, който отчаяно се катери нагоре, по стълбата на стърчащите над вечната вода растения.

На нашата планета площта за събиране на слънчева енергия посредством хранителни растения, дървесина или просто термоелектрически инсталации е сравнително малка.

През най-древните периоди от земната история животът се е развивал по-бавно в блатата на ниските континенти в палеозойската ера, отколкото по високите континенти в кайнозойската ера, където се е водила борба не само за храна, но и за вода.

Ние знаем, че за да бъде животът изобилен и могъщ, е необходим определен процент на съотношение между водата и сушата и че нашата планета е близо до тоя най-благоприятен коефициент. Такива планети няма кой знае колко в Космоса и всяка от тях представлява неоценимо съкровище за нашето човечество като нова почва за неговото разселване и по-нататъшно усъвършенствуване.

Още отдавна хората са престанали да се боят от стихийно пренаселяване, което някога плашело прадедите, ала ние неотклонно се стремим към Космоса, като разширяваме все повече областта за разселване, защото това също е движение напред — неизбежният закон на развитието. Трудността в овладяването на планети, доста различаващи се по физически условия от Земята, е била така грамадна, че отдавна е породила проекти за заселване в Космоса върху специално построени гигантски съоръжения, подобни на многократно увеличени изкуствени спътници. Вие знаете, че един такъв остров е бил изграден в навечерието на Епохата на Пръстена — говоря за Надир, разположен на осемнадесет милиона километра от Земята. Там и сега живее малка колония хора… Обаче неуспехът на тия тесни, твърде ограничени вместилища за човешки живот е бил дотолкова очевиден, че трябва само да се удивяваме от нашите прадеди въпреки всичката смелост на техния строителен замисъл.

Планетите близнаци на зелената циркониева звезда много приличат на нашата, но са непригодни или трудни за овладяване от крехките обитатели на открилата ги планета ЦР519. Поради това те побързали да ни предадат тези сведения, както и ние ще им предадем своите открития.

Зелената звезда се намира на такова разстояние от нас, което не е прелитал нито един наш звездолет. Достигнем ли нейните планети, ние ще се изкачим далеч в Космоса. И ще се изкачим не върху мъничкия свят на изкуствено съоръжение, а върху големи планети, солидна и просторна база за организиране на удобен живот.

Ето защо ангажирах вашето внимание с планетите на зелената звезда — те ми се струват изключително важни за изследване. Разстоянието седемдесет светлинни години сега е достижимо за звездолет от типа „Лебед“ и може би тридесет и осмата звездна експедиция трябва да се насочи към Ахернар!

Гром Орм замълча и като придвижи малко лостче на пулта на трибуната, мина към своето кресло.

Пред зрителите се издигна малък екран, на който се появи познатата на мнозина масивна фигура на Дар Ветер. Бившият завеждащ външните станции се усмихна, посрещнат от безшумните приветствия на зелените светлинки.

— Дар Ветер се намира сега в Аризонската радиоактивна пустиня, откъдето серии ракети се отправят на височина петдесет и седем хиляди километра за строителството на спътника — поясни Гром Орм. — Той искаше да изкаже пред вас мнението си като член на Съвета.

— Предлагам да се осъществи най-простото решение — раздаде се весел, звучащ от портативния предавател глас. — Да се изпратят не една, а три експедиции!

Членовете на Съвета и зрителите замряха от изненада. Дар Ветер не беше оратор и не се възползува от ефектната пауза.

— Първоначалният план за изпращане на двата звездолета от тридесет и осмата експедиция на тройната звезда ЕЕ7723…

В същия миг Мвен Мас си представи тая тройна звезда, някога обозначавана като Омикрон 2 от Еридан. Разположена на по-малко от пет парсека от Слънцето, тази система от жълта, светлосиня и червена звезда притежаваше две безжизнени планети, ала не в тях се заключаваше интересът на изследването. Светлосинята звезда в тая система беше бяло джудже. С размери колкото голяма планета, по маса тя се равняваше на половината от Слънцето. Средното относително тегло на веществото в нея надминаваше две хиляди и петстотин пъти плътността на най-тежкия земен метал — иридия. Притеглянето, електромагнитните полета, процесите на създаването на тежките химически елементи там представляваха колосален интерес и важност за непосредственото им изучаване от възможно по-близко разстояние. Още повече, че изпратената в старо време на Сириус десета звездна експедиция загинала, след като успяла да предупреди за опасността. Близкият съсед на Слънцето — двойната светлосиня звезда Сириус — също притежаваше бяло джудже с по-ниска температура и по-големи размери от Омикрон 2 от Еридан В с плътност, двадесет и пет хиляди пъти надхвърляща плътността на водата. Достигането до тая близка звезда се оказало невъзможно поради грамадните кръстосващи се метеорни потоци, които я опасвали. Те били така силно разпръснати, че нямало възможност точно да се определи разпространението на гибелните отломъци. Тогава, преди триста и петнадесет години, била замислена експедицията до Омикрон 2 от Еридан.

— … придобива сега, подир опита на Мвен Мас и Рен Боз — говореше в това време Дар Ветер, — толкова важно значение, че не бива да се откажем от него.

Но проучването на чуждия далечен звездолет, намерен от тридесет и седмата експедиция, може да ни даде такива познания, които чувствително ще надминат откритията на първото изследване.

Може да се пренебрегнат по-раншните правила за безопасност и да се рискува — звездолетите да бъдат разделени. „Аела“ да бъде пратена на Омикрон от Еридан, а „Тинтажел“ — на звездата Т. И двата звездолета са първокласни като „Тантра“, която сама се справи с чудовищни затруднения.

— Романтика! — гръмко и презрително каза Пур Хис и веднага се сви, забелязал неодобрението от страна на зрителите.

— Да, истинска романтика! — радостно възкликна Дар Ветер. — Романтиката е разкош на природата, ала е необходима в добре организираното общество! От изобилие на телесни и душевни сили във всеки човек по-бърже се възобновява жаждата за ново, за чести промени. Появява се особено отношение към жизнените явления — опит да се види нещо повече от равномерния ход на ежедневието, очакване от живота големи изпитания и силни впечатления.

— В залата виждам Евда Нал — продължаваше Дар Ветер. — Тя ще ви потвърди, че романтиката е не само психология, но и физиология! Продължавам — новият звездолет „Лебед“ трябва да се изпрати на Ахернар, към зелената звезда, понеже чак подир сто и седемдесет години нашата планета ще узнае резултата. Гром Орм е напълно прав, че изследването на сходни планети и създаването на база за движение в Космоса е наш дълг спрямо потомците.

— Запас от анамезон е готов само за два кораба — възрази секретарят Мир Ом. — Ще бъдат нужни десет години, за да се подготви още един кораб за полет, без да се нарушава икономиката. Ще напомня, че сега възстановяването на спътника ще отнеме много производителни сили.

— Аз предвиждах това — отговори Дар Ветер — и предлагам, ако Съветът за икономиката счете за възможно, да се обърне към населението на планетата. Нека всеки отложи за една година увеселителните си излети и пътешествия, нека бъдат изключени телевизорите на нашите аквариуми в океанските глъбини, да се прекрати доставянето на скъпоценни камъни и редки растения от Венера и Марс, да се затворят заводите за дрехи и украшения. Съветът за икономиката ще определи по-добре от мен кое трябва временно да се спре, за да се хвърли икономисаната енергия за произвеждане на анамезон. Кой от нас ще откаже да съкрати потребностите си само за една година, за да се направи огромен подарък на нашите деца — две нови планети в живителните лъчи на зеленото, приятно за нашите земни очи слънце!

Дар Ветер простря ръце пред себе си — обръщаше се към цялата Земя. Знаеше, че милиарди очи го следят в екраните на телевизорите. После кимна с глава и изчезна, като остави празно синкаво блещукане. Там, в Аризонската пустиня, силен грохот периодично раздрусваше почвата — свидетелствуваше за това, че поредната товарна ракета е излетяла извън пределите на лазурния небосвод. Тук, в залата на Съвета, всички присъствуващи станаха и вдигнаха левите си ръце, което означаваше открито и пълно съгласие с изказалия се.

Председателят на Съвета се обърна към Евда Нал:

— Гостенко от Академията на тъгата и радостта, няма ли да споделите своето мнение, като разгледате въпроса в светлината на човешкото щастие?

Евда още веднъж се изкачи на трибуната.

— Човешката психика е устроена така, че не е приспособена за продължително възбуждане и многократно повтаряне на възбуждането — това е защита от бързо изхабяване на нервната система. Нашите далечни прадеди едва не погубили човечеството, понеже не се съобразявали с обстоятелството, че човек в своята физиологична основа често се нуждае от почивка. А пък ние, наплашени от това, по-рано твърде много пазехме психиката — не разбирахме, че основно средство за отмора от впечатленията е трудът. Необходимо е не само сменяване на професията, но и правилно редуване на труда и отдиха. Колкото по-тежък е трудът, толкова по-продължителен е отдихът. Колкото е по-трудно, толкова е по-радостно.

За щастието може да се говори като за сменяване на труда с почивка, на трудностите с удоволствия. Дълголетието на човека разшири границите на неговия свят и той се устреми в Космоса. Борба за новото — ето истинското щастие! Оттук — изпращането на звездолет за Ахернар ще даде на човечеството повече непосредствена радост, отколкото другите две експедиции, защото планетите на зеленото слънце ще подарят нов свят на нашите чувства, а изследванията на физическите явления в Космоса въпреки всичкото им значение се възприемат засега само с разума. Тъй като се бори за увеличаване сумата на човешкото щастие, Академията на тъгата и радостта вероятно би смятала за най-изгодна експедицията до Ахернар, обаче ако е възможно осъществяването и на трите, няма да има нищо по-хубаво от това!

Евда Нал получи за награда от развълнуваната зала лавина зелени светлини.

Изправи се Гром Орм.

— Въпросът и решението на Съвета вече се уясниха и очевидно моето изказване е последно. Ще приканим човечеството да съкрати потребностите си за четиристотин и деветата година от Ерата на Пръстена. Дар Ветер не каза, че историци са намерили златен кон от Ерата на разединения свят. Тия стотици тонове чисто злато може да се насочат към производството на анамезон — така ще осъществим скорошно изготвяне на необходимия за полета запас. Ще изпратим за първи път в цялата история на Земята експедиции едновременно на три звездни системи и за първи път ще се опитаме да достигнем до светове, които отстоят на седемдесет светлинни години от нас!

Председателят закри заседанието, след като помоли да останат само членовете на Съвета. Трябваше срочно да се отправят запитвания до Съвета за икономиката, а също така до Академията на стохастиката и хипотезите за бъдещето. Те са нужни за уясняване възможните случайности през време на далечното пътуване до Ахернар.

Изморена, Чара тръгна бавно подир Евда. Тя се учудваше, че бузите на знаменитата лекарка бяха свежи, както всякога. На девойката се искаше час по-скоро да остане сама, та скришом да почувствува оправданието на Мвен Мас. Днешният ден бе забележителен! Наистина, не увенчаха Мвен Мас като герой, на което Чара се надяваше в най-съкровените си мечти. Задълго, ако не завинаги, го отстраниха от голяма и важна работа… Ала нима не го оставиха в обществото! Нима не е открит за тях двамата широкият и труден път на изследването, труда, любовта!

Евда Нал накара девойката да отидат в най-близкия Дом за хранене. Чара толкова дълго гледа таблицата за избор, че Евда реши да действува сама — съобщи в приемателния рупор на автомата шифрите на избраните ястия и индекса на масата. Едва-що бяха седнали край овалната двуместна маса — в центъра й се отвори люк и оттам се появи малък контейнер с поръчката. Евда Нал подаде на Чара бокал ободряваща напитка „Лио“, която излъчваше опалов блясък, а тя с удоволствие изпи чаша прохладна вода и се задоволи с печено от кестени, орехи и банани с разбит каймак. Чара изяде някакво ястие от стрито месо на рапти — птици, заменили домашните кокошки и дивеча, и беше пусната да си ходи. Евда Нал гледаше след Чара, когато девойката със своето удивително дори за Епохата на Пръстена изящество слизаше тичешком по стълбата между статуите от черен метал и причудливо извитите подставки на фенерите.