Даниел Стийл
Опасни мъже (5)

5.

Въпреки желанието си да го дава по-бавно, Грей се обади на Силвия още на първи септември — вечерта, когато се прибра в Ню Йорк. Беше уикендът за Деня на труда и той не бе сигурен дали не е заминала. За негово облекчение се оказа, че не е. Тя се изненада и за миг Грей се зачуди дали е разбрал неправилно държанието й към него и дали въобще не е сгрешил с обаждането си.

— Заета ли си? — попита нервно той.

Тя звучеше някак си разсеяно и сякаш не бе особено доволна да го чуе.

— Не, извинявай. В кухнята ми протече вода и нямам представа как да я спра.

— Обади ли се на домоуправителя?

— Да, съпругата му ражда. А водопроводчикът не може да дойде по-рано от утре следобед, при това за двойна тарифа, тъй като е празник. Съседът ми от долния етаж ми се оплака, че започнало да капе от тавана му.

Говореше раздразнено, с нотка на отчаяние — ситуация, която не му бе непозната. Спасяването на изпаднали в беда девици бе неговата специалност.

— Какво е станало? Водата сама ли протече, или си направила нещо?

Водопроводните дейности не бяха неговата стихия, но имаше представа как работи инсталацията, което тя явно не знаеше. Поправката на водопровода, изглежда, бе едно от малкото неща, които не умееше.

— Всъщност — засмя се смутено Силвия — изпуснах един пръстен в мивката, затова се опитах да разглобя проклетото нещо, преди да изчезне безвъзвратно в манхатънската канализация. Извадих пръстена, но нещо се обърка и не можах достатъчно бързо да сглобя наново частите. Шурна вода и сега нямам представа какво да правя.

— Напусни апартамента и незабавно наеми нов — предложи Грей, а тя се засмя.

— Няма що, от голяма помощ си ми. Мислех, че си специалист по спасяването на нуждаещи се. Горките изпаднали в беда, ако ще трябва да разчитат на теб!

— Моята специалност са истеричните жени, а не водопроводните проблеми. Ти си прекалено здрава. Обади се на друг водопроводчик. — Сетне му хрумна нещо по-добро. — Искаш ли да дойда?

Едва преди няколко минути се бе прибрал от летището. Дори не бе прегледал пощата си. Беше отишъл право до телефона и й се бе обадил.

— Нещо ми подсказва, че едва ли ще знаеш какво да правиш. Освен това изглеждам отвратително. Дори не съм си сресала косата.

Цял ден не бе излизала. Единственото, което беше свършила, беше да прегледа някои документи и да реши кръстословицата в „Сънди Таймс“. Беше един от онези мързеливи дни, през които нямаше да върши нищо важно. Понякога беше хубаво да си в града, когато всички други са заминали, макар че към края на деня самотата започна да й натежава и затова й беше приятно да го чуе.

— Аз също изглеждам отвратително, преди малко слязох от самолета. Освен това може проблемът ти да не се окаже чак толкова страшен. — Нима тя би могла изобщо да изглежда отвратително? Според Грей винаги щеше да изглежда страхотно, дори с невчесана коса. — Ето какво ти предлагам. Докато си оправиш косата, аз ще поправя мивката. Или пък аз ще те среша, а ти ще поправиш мивката. Можем и да се редуваме.

— Ти си луд — развеселено измърмори жената. Неделята беше доста скучна и се радваше, че има с кого да си побъбри. — Ето какво пък ти предлагам аз. Ако поправиш мивката, ще ти купя пица. Или китайска храна. Избирай.

— Каквото искаш. Хапнах в самолета. Обличам си униформата на водопроводчик и след десет минути съм при теб. Дотогава удържай фронта.

— Сигурен ли си? — Силвия звучеше малко притеснено, но доволно.

— Сигурен съм.

Срещата им щеше да бъде непринудена. Без напрегнато очакване, без елегантни дрехи, без неизбежните притеснения при първата среща. Просто една протекла мивка и една домакиня с несресана коса. Грей изми лицето и зъбите си, избръсна се, облече си чиста риза и десет минути по-късно излизаше от вратата на жилището си. След още десет минути беше пред нейната. Тя живееше малко на юг от него, в Сохо. Сградата бе ремонтирана и изглеждаше доста шик. Силвия живееше на най-горния етаж и когато Грей слезе от асансьора, се озова заобиколен от впечатляващи произведения на изкуството. Не приличаха на неговите творби, но той знаеше, че в нейната галерия се продават такива картини. В колекцията имаше платна на няколко големи майстори на четката, които мигом привлякоха погледа му. Личеше си, че обитателката на апартамента има отличен вкус.

Тя също се бе приготвила набързо — изми лицето и зъбите си, среса се и облече чиста тениска. Беше боса, с джинси и изглеждаше щастлива да го види. Прегърна го и набързо го огледа.

— Не ми приличаш на водопроводчик.

— Съжалявам, но не успях да открия гащеризона си. Това са единствените дрехи, с които разполагам. — Носеше хубави обувки и чифт чисти джинси. — Спря ли водата? — попита, докато го водеше към кухнята — помещение с черен гранит и хромирани плоскости.

Беше красиво място и Силвия му каза, че по-голямата част е мебелирана по неин дизайн.

— Не — погледна го недоумяващо домакинята. — Не зная как.

— Добре — промърмори новоизпеченият водопроводчик, докато се пъхаше под мивката.

Оттам шуртеше силна струя и водата се бе просмукала през шкафа. Силвия бе постлала кърпи по целия под. Застанал на колене, Грей потърси спирачния вентил и я помоли да му даде гаечен ключ. Тя му го подаде и минута по-късно водата спря. Проблемът беше решен, поне на първо време. Той изпълзя изпод мивката с широка усмивка и мокър от коленете надолу.

— Ти си истински гений! Благодаря ти! — усмихна му се Силвия, сетне погледна джинсите му. — Съжалявам. Бих ти предложила да ги изсуша, но ще е малко неловко още на първата ни среща да те моля да си свалиш панталоните. Малко съм изостанала в тези неща, но предполагам, че няма да е много прилично. — От друга страна, знаеше, че ако не го направи, той щеше да седи с мокри джинси по време на вечерята, което щеше да му е доста неприятно. А и предполагаше, че е уморен от пътуването и едва ли това ще му се отрази добре. — Може би този път ще се наложи да пренебрегнем етикета за първата среща.

След пет минути се върна с огромна бяла пухкава кърпа за баня. Посочи му вратата на банята за гости, където да се преоблече. След миг Грей се появи с джинсите в ръка, увил кърпата около кръста. Изглеждаше много смешно в комбинация с риза, чорапи и обувки.

— Чувствам се малко глупаво — призна след минута със смутена усмивка, — но може би не съм нарушил съвсем етикета, тъй като все пак имам боксерки.

Тя се засмя, а той я последва във всекидневната на апартамента. Помещението беше огромно, пълно със скулптури и картини. Беше истинско царство на изкуството, което Силвия лансираше. Грей забеляза платна на неколцина известни художници.

— Леле! Тук има някои невероятни неща!

— Колекционирам ги от години. Един ден ще ги оставя на децата си.

Думите й го накараха да си спомни, че нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Споменаването на децата й му прозвуча като гръм от ясно небе. Никога досега не си бе имал вземане-даване с жена с деца. Но Силвия беше различна. Всичко у нея се различаваше коренно от жените, които бе срещал досега. Може би и децата й също бяха различни. Е, поне не бяха негови. Изпитваше ужас от малки деца или по-скоро имаше фобия от тях. Не беше сигурен какво означава всичко това, но знаеше, че не е нещо добро.

— Къде са те? — попита той и се огледа нервно, сякаш очакваше да изскочат изневиделица от някой шкаф и да се нахвърлят отгоре му.

Все едно си представяше змии домашни любимци или двойка свирепи питбули. Тя забеляза изражението на лицето му и се засмя.

— В Европа. Забрави ли? Там живеят. В Оксфорд и Флоренция. Ще си дойдат чак за Коледа. Засега си в безопасност. Въпреки че ми се искаше да са тук.

— Приятно ли прекара с тях? — учтиво се поинтересува Грей, след като Силвия изчезна отново в кухнята, пусна сушилнята и се върна в дневната.

— Много приятно. Ами ти? Как завърши вашето пътешествие?

Тя седна на дивана, а той се настани в огромното кресло срещу нея. Изглеждаше красива с босите си крака и джинсите и той беше щастлив, че е с нея. По-щастлив отколкото през последните години. Тя му бе липсвала, което му се струваше малко шантаво. Едва я познаваше, но не спря да мисли за нея през последната седмица.

— Беше страхотно — отвърна гостът, разположил се в креслото, увит в бяла хавлиена кърпа. Силвия едва се сдържаше да не избухне в смях. Беше смешен и едновременно сладък и уязвим. — Всъщност не беше чак страхотно. Беше добре. Но не толкова добре както в Портофино и Сардиния с теб. Много си мислих за теб, след като си тръгна.

— Аз също мислих доста за теб — призна жената, после му се усмихна. — Радвам се, че се върна. Не очаквах да ми се обадиш толкова скоро.

— Нито пък аз. О, всъщност да, очаквах го. Исках да ти се обадя веднага щом се върнах.

— Радвам се, че го направи. Между другото каква пица искаш?

— А ти?

— Все едно. Пеперони, с кайма, обикновена.

— И аз обичам всичко — рече той, без да откъсва очи от нея.

Изглеждаше спокойна и уверена.

— Тогава ще поръчам с всичко, но без аншоа. Мразя аншоа — додаде и излезе от стаята.

— Аз също.

Тя отиде да провери сушилнята, върна се с джинсите и му ги подаде.

— Облечи се, аз ще поръчам пицата. И още веднъж ти благодаря, че поправи мивката.

— Не съм — напомни й Грей. — Просто спрях водата. Във вторник ще трябва да извикаш водопроводчик.

— Зная — усмихна му се тя, а той изчезна отново в банята, за да обуе джинсите си.

Върна се и й подаде сгънатата кърпа, а тя го погледна изненадано.

— Какво не е наред?

— Не си я оставил смачкана на пода. Какво не е наред с теб? Мислех, че всички мъже захвърлят кърпите след себе си.

Отново му се усмихна, а той се ухили. За миг го бе разтревожила със сепнатата си физиономия, когато й подаде кърпата. Апартаментът беше толкова изрядно подреден, че той не знаеше какво да прави с нея, освен да й я върне сгъната.

— Искаш ли да изтичам в банята и да я оставя на пода? — предложи той, а тя поклати глава.

Сетне се обади за пицата и попита дали иска чаша вино. В хладилника имаше няколко бутилки отлично калифорнийско шардоне и тя отвори една. Грей го опита и установи, че е чудесно.

Двамата се върнаха в дневната и седнаха. Този път тя се настани на дивана до него. Той изпита непреодолимото желание да протегне ръка и да я привлече по-близо към себе си, но все още не беше готов за подобна близост, нито пък тя. Те едва се познаваха.

— Ти също не си от обичайния за мен тип жени — отбеляза гостът в отговор на удивлението й, задето не бе захвърлил чистата кърпа на пода. — Ако беше, щеше да си изпаднала в истерия заради протеклата вода в кухнята, може би щеше да ме обвиниш за всичко или да ми се оплакваш, че последният ти приятел или бившият ти съпруг те тормозят и заплашват да убият и двама ни. Щяхме да очакваме всеки миг един от двамата да се покатери по пожарната стълба с пушка в ръка.

— Нямам пожарна стълба — с извинителна нотка уточни тя и избухна в смях.

Дори не можеше да си представи с какви жени се е забърквал в миналото, а в момента — и той също.

— Това доста опростява нещата — тихо рече Грей, докато се взираше с възхищение в лицето й. — Много ми харесва апартамента ти, Силвия. Красив, елегантен и семпъл, също като теб.

Нямаше нищо натруфено или претенциозно, но всички вещи и мебели бяха подбрани със стил и бяха с отлично качество.

— На мен също ми харесва. Тук съм събрала доста съкровища, които означават много за мен.

— Забелязах — кимна той и си помисли, че самата тя вече започваше да се превръща в съкровище за него.

Сега, след като я видя отново, осъзна, че я харесва дори повече отпреди. Имаше нещо много истинско и значимо в това, че я видя в дома й. Беше съвсем различно в сравнение със срещите в ресторантите или на яхтата на Чарли. Тогава му се бе сторила красива и привлекателна, но сега беше много по-реална.

Докато чакаха да донесат пицата, двамата поговориха за галерията и художниците, които представяше там.

— Бих искала да разгледам творбите ти — замислено отбеляза Силвия, а той кимна.

— Аз също бих искал да ги видиш. Макар че не са от типа произведения, които излагаш.

— А ти с коя галерия работиш?

Беше любопитна, тъй като той нито веднъж не й бе споменал къде показва картините си. Грей сви рамене.

— В момента няма такава. Нямах късмет с последния галерист. Ще трябва да си потърся някой друг, но и без това нямам достатъчно картини за изложба, така че не бързам.

В този момент пристигна пицата. Силвия плати, въпреки че Грей настоя той да го стори. Тя му заяви, че това е заплатата му като водопроводчик. Настаниха се край кухненската маса и се заеха с пицата, като не спираха да бъбрят приятелски. Силвия угаси лампите, запали свещи и сервира пицата в красиви италиански порцеланови чинии. Всичко, до което се докоснеше или притежаваше, излъчваше елегантност и стил. Също както и самата тя с вързаната си на конска опашка коса, боси нозе и джинси. На китките й подрънкваха същите сребърни гривни с тюркоази, които носеше в Италия.

Останаха и разговаряха на най-различни теми. Радваха се на компанията си, а Силвия бе особено доволна, че е сложил край на кошмара с водата. Беше десет часът, когато Грей си призна, че умората от полета започва да си казва думата. От изтощението и няколкото изпити чаши вино очите му се затваряха. Надигна се със съжаление от масата и й помогна да сложи чиниите в миялнята машина, въпреки че Силвия настояваше да се оправи сама, след като той си тръгне. Беше му приятно да й помага и виждаше, че поведението му я изненадва. Тя бе свикнала сама да се справя с всичко, както и той самият. Но беше много по-приятно да правят нещата заедно и на Грей никак не му се тръгваше. Хубаво му беше с нея, а когато се обърна, преди да излезе, видя, че тя го гледа.

— Благодаря за компанията и за помощта, Грей. Без тебе кухнята щеше да е заприличала на езеро.

— И сама щеше да измислиш нещо. Беше идеалното извинение да те видя — честно отвърна той. — Благодаря за пицата и за чудесната компания.

Протегна ръце, прегърна я и я целуна по двете бузи. Сетне я отдалечи и я погледна, без да я пуска, питайки се дали не е твърде рано. В очите му се таеше въпрос и тя му отвърна. Обви ръце около шията му и се притисна към гърдите му. Устните им се срещнаха и бе трудно да се каже дали той я целуна, или тя него. Но това нямаше значение. Двамата се прегръщаха силно с целия копнеж, който бяха изпитали през последните няколко седмици, с отчаянието от празнотата, в която бяха живели месеци и години, преди да се срещнат. Беше безкрайна, спираща дъха, всеотдайна целувка. А когато най-после Грей я пусна, тя облегна лице на неговото.

— Боже! Не съм очаквала да го направя… Нали дойде само да поправиш мивката.

— Аз пък го очаквах — бе развълнуваният отговор. — Мечтаех да го направя още в Италия, но смятах, че е твърде скоро.

Силвия кимна. Осъзнаваше, че може би наистина е твърде рано. Искаше й се да се любят, но знаеше, че според всички правила е много, много прибързано. Познаваха се едва от месец. Всяко нещо с времето си, каза си тя. Още се наслаждаваше на вкуса на първата им целувка, когато той отново я целуна. Сега беше много по-страстен и тя неволно се запита колко пъти го е правил с други, колко любовни връзки е преживял, колко побъркани жени е отвел в леглото си, изпълнен с желанието да ги спаси, колко пъти всичко е свършвало и колко пъти е започвал отново с някоя следваща. Той бе имал безброй незначителни връзки, безкрайна въртележка от жени, а тя през целия си живот бе обичала само двама мъже. А сега се бе появил той. Силвия още не го обичаше. Но си мислеше, че един ден и това може да се случи. У него имаше нещо, което я караше да жадува за присъствието му, да не го пуска никога да си отиде. Като мъжа, който дошъл на вечеря, а после така и не си тръгнал и останал завинаги.

— По-добре да вървя — промълви той с нежен чувствен глас, който я възбуди.

Тя кимна, като мислеше, че би трябвало да е съгласна, но не беше. Отвори вратата, а той се поколеба.

— Ако утре пусна водата — прошепна тя, — ще дойдеш ли пак да я спреш?

Погледна го невинно, с леко разрошените си коси и очи, пълни с копнеж, а той се засмя.

— Мога да я пусна още сега и така ще имам извинение да остана — прошепна с надежда.

— Не се нуждая от извинение, но не мисля, че е редно да го правим — смутено отвърна тя.

— И защо не?

Галеше с устни шията й, сетне обсипа с целувки лицето й. Тя прокара пръсти през косата му и го притегли по-близо.

— Мисля, че има наръчник с правила за подобни ситуации. Струва ми се, че там се казва, че не бива да спим заедно на първата среща, след като сме яли пица или сме поправяли мивка.

— По дяволите, ако го знаех, нямаше да поправя мивката, нито да ям пица.

Усмихна й се и продължи да я целува. Желаеше я по-силно от всяка друга жена, която бе познавал досега. Виждаше, че и тя го иска също толкова силно, но чувстваше, че не е редно. Наслаждаваше се на мига, вкусвайки го докрай.

— Утре ще се видим ли? — меко попита Силвия.

Сякаш го дразнеше, но не беше съвсем така. Грей установи с изненада, че това му харесва — да чака подходящия за нея момент, когато и да е той. За него можеше да е сега, но беше готов да я чака, тя си струваше. Цял живот я бе чакал.

— У вас или у нас? — прошепна мъжът. — Бих искал да дойдеш у дома, но жилището ми е в пълен безпорядък. Отсъствах месец и никой не е чистил. Може би този уикенд. Искаш ли да дойда утре и да проверя какво става с мивката?

Галерията беше затворена за Деня на труда и тя смяташе да отметне малко работа у дома. За утрешния ден не бе запланувала нищо специално.

— Тук съм целият ден. Ела, когато искаш. Ще ти сготвя вечеря.

— Аз ще сготвя. Ще ти се обадя утре сутринта.

Целуна я отново и си тръгна, а тя остана мълчалива, загледана във вратата и след като я затвори. Той беше забележителен мъж и двамата бяха преживели вълшебен миг. Силвия влезе в спалнята и се огледа, сякаш я виждаше за пръв път. Запита се как ли ще изглежда с Грей вътре.

А той повървя по улицата, преди да спре едно такси, потопен в чувството, че всичко в живота му се е променило само за една-единствена вечер.