Даниел Стийл
Опасни мъже (31)

31.

Денят беше невероятно горещ, а небето — идеално синьо. Ако човек замлъкнеше за миг, можеше да чуе шума на насекомите и цвърченето на птиците. Когато малката ексцентрична група пое нагоре по хълма, по небето не се виждаше нито едно облаче. Вече беше много топло, а бе едва единайсет часа сутринта.

Жена, облечена в бяла памучна селска пола, с блуза с дълъг ръкав и червени сандали на краката, носеше букет червени рози. На главата й се кипреше голяма широкопола шапка, а по ръцете й подрънкваха многобройни сребърни гривни. До нея крачеше побелял мъж в бели панталони и синя риза. Следваха ги две двойки, и двете жени бяха бременни.

Шестимата влязоха в църквата „Сан Джорджо“ в Портофино, където свещеникът вече ги очакваше. За жената това беше втори брак, но досега не се бе омъжвала в църква, а мъжът изобщо не се бе женил.

Младоженците стояха пред олтара със сериозни изражения, докато свещеникът им четеше брачните клетви под погледите на четиримата им приятели. Когато свещеникът каза на младоженеца да целуне булката, той се разплака.

Силвия и Грей се обърнаха към приятелите си. Маги и Каръл бяха бременни. Чарли и Адам имаха горд вид не само заради жените, за които се бяха оженили, а и заради двамата си приятели, които най-после се свързаха за цял живот. Шестимата останаха дълго в църквата, запалиха свещи, а после слязоха бавно надолу по хълма и се спряха на площада. Силвия и Грей се държаха за ръце.

Обядът по случай скромната сватбена церемония се състоя в ресторанта, където преди две години двамата се бяха срещнали. Оттогава и шестимата бяха изминали дълъг път. Преминаха през препятствия и съмнения, но преодоляха всичко, защото бяха благословени да се открият един друг.

— За Силвия и Грей, дълги години да бъдат заедно и щастливи! — вдигна тост Чарли, а после погледна към съпругата си.

Тяхното първо дете щеше да се роди през декември, а второто дете на Маги и Адам — през октомври, две години след като заживяха заедно.

Изминалите две години бяха щастливи и пълноценни за всички. Имаше две сватби, роди се едно бебе и още две бяха на път. Кариерите на всички процъфтяваха. Маги беше в колежа и се готвеше за правния факултет. Детският център на Каръл се бе разраснал. Бяха познали истинската любов. Тежкият багаж, който бяха носили с години, най-сетне бе паднал от плещите им и те крачеха по новия път с леки сърца, изпълнени с любов и мечти.

Следобедът се върнаха на яхтата, плуваха и си почиваха, а вечерта си устроиха угощение на борда на „Блу Мун“. Силвия и Грей с радост споделяха медения си месец с тях. Струваше им се съвсем естествено да бъдат заедно в най-хубавите мигове от живота си. И когато „Блу Мун“ напусна Портофино, за да отплава към други пристанища, този път на борда й нямаше трима заклети ергени, а трима щастливи семейни мъже.