Даниел Стийл
Опасни мъже (24)

24.

Каръл, Маги и Адам отлетяха за Сен Бартоломю на борда на частния самолет на Адам. Той и Маги за пръв път се срещаха с Каръл и в началото се чувстваха малко неловко, но когато кацнаха на летището в Сен Бартоломю, Каръл и Маги вече бяха приятелки. Двете бяха толкова различни, колкото само две жени можеха да бъдат. Но докато Адам спеше, Каръл разказа за Центъра и децата, с които се срещаше там, а Маги — за ранните години от живота си, които бе прекарала с приемни родители, за подготвителните класове, за работата си и каква голяма късметлийка е, задето е срещнала Адам. Каръл я хареса много — тя беше открита, почтена и невероятно умна млада жена. Беше невъзможно човек да не я хареса, а Маги изпитваше същите чувства към новата си приятелка. Двете се кискаха заговорнически, докато споделяха колко бесни са били на Чарли и Адам, задето са искали да прекарат празниците по мъжки, и колко се радват, че в крайна сметка се бяха отказали от намерението си.

— Аз наистина му бях много сърдита — довери й шепнешком Маги, а Каръл се засмя.

— Аз също… всъщност по-скоро се почувствах наранена. Чарли заяви, че не празнува Коледа. Това е толкова тъжно.

След това двете поговориха за семейството, което Чарли бе изгубил, и колко близки са тримата приятели. Маги се радваше, че най-после се бяха запознали. Знаеше, че Чарли и Каръл се бяха разделили за известно време, но не го каза на Каръл. Накрая разказа как са прекарали Коледа с децата на Адам. Било страхотно. През януари смятали да ги заведат на дълга ваканция, за да покарат ски. Когато Адам се събуди, малко преди да се приземят, двете жени вече си бяха споделили почти всичко.

— Какво заговорничите вие двете? — попита мъжът с прозявка.

— Нищо — отвърна с малко виновна усмивка Маги, а след това изрази надежда, че няма да я хване морска болест.

За разлика от Каръл, тя никога досега не се бе качвала на яхта. Каръл бе плавала доста, макар че най-вече с платноходки. Адам й бе казал коя е всъщност и Маги беше удивена колко обикновена и скромна е новата й приятелка. Той беше изумен от красотата на Каръл, от добротата и нежността й. Възхити се на естественото й и непринудено държание. Този път Чарли наистина бе случил с жена. Адам се надяваше да не разруши по някакъв начин тази връзка или да се изплаши. Щеше да е забавно този път за разнообразие да са четирима. Това беше огромна промяна в живота им.

Грей им се бе обадил малко преди полета — на път за Върмонт — и каза, че се е запознал с децата на Силвия. Всичко било чудесно. Адам нямаше представа какво го бе накарало да промени решението си, но Грей обеща да му разкаже, когато се срещнат.

Чарли ги чакаше на летището с двама моряци от екипажа на яхтата и капитана. Вече имаше тен. Изглеждаше щастлив и отпочинал и безкрайно радостен да види Каръл. Когато се качиха на яхтата, Маги не можеше да повярва на очите си. Разходи се от единия край до другия, надникна навсякъде, говори с членовете на екипажа, зададе им безброй въпроси, а когато видя каютата, където бяха настанени двамата с Адам, възкликна, че се чувства като Пепеляшка. Заяви, че все едно е на меден месец, но Адам й метна доста свиреп поглед.

— О, спокойно — подразни го тя. — Не искам да се омъжвам. Просто ми се ще никога да не слизам от тази яхта. Може би трябва да се омъжа за Чарли — додаде с дяволита усмивка.

— Той е твърде стар за теб — изсумтя Адам и я притегли върху леглото. Двамата не се появиха на палубата няколко часа, а когато най-после излязоха от каютата си, Чарли и Каръл си почиваха. Каръл се чувстваше на борда като у дома си. Дрехите й бяха идеални за морско пътешествие из Карибите — бели джинси и шорти, къси памучни поли и блузки, дори си бе взела специални обувки за яхтата, които Маги веднага пробва и остана много впечатлена. Заедно с шортите и бикините тя си бе донесла доста модерни и елегантни рокли и поли. Каръл я увери, че изглежда страхотно. Тя беше толкова млада и красива, имаше толкова великолепно тяло, че можеше да си облече торба за боклук и пак да изглежда неотразимо. Стилът й беше напълно различен от този на Каръл, но по свой начин тя изглеждаше екзотично и секси, макар че за няколкото месеца, докато беше с Адам, бе започнала да се облича в по-приглушени тонове и в малко по-семпли дрехи. Облеклото й не бе скъпо, но си бе купила всичко със собствени пари.

Поплуваха малко, после всички се върнаха в каютите си, за да се преоблекат за вечеря, и излязоха на палубата за по едно питие, както беше обичаят. Адам си поръча текила, Чарли — мартини, а момичетата предпочетоха бяло вино. На следващия ден щяха да отплават към Сейнт Китс^[1], но преди това дамите щяха да обиколят магазините в пристанището, както им бе обещал Чарли. Вечерта отидоха да потанцуват, прибраха се уморени, но щастливи и спаха до късно на другия ден.

Закусиха заедно и Чарли и Адам решиха да покарат сърф, докато Каръл и Маги пазаруват. Маги не си купи много неща, а Каръл си избра няколко парео на „Ермес“. Предложи да заеме някои от тях на Маги. Когато потеглиха към четири същия следобед, четиримата имаха чувството, че винаги са пътешествали заедно. Единственият тъмен облак на хоризонта беше, че на път за Сейнт Китс Маги легна от морска болест и домакинът я настани на един шезлонг на палубата. Когато пуснаха котва в пристанището, лицето й все още бе със зеленикав оттенък. Но на вечерята се чувстваше по-добре и всички заедно наблюдаваха залеза. Дните се нижеха един след друг кой от кой по-приятни и единственото им оплакване бе, че пътуването щеше да свърши твърде бързо. Винаги бе така. Преди да се усетят, настъпиха последният ден, последната нощ, последният танц, последното плуване. Последната вечер прекараха на борда и Чарли се закачаше с Маги заради морската болест, но през последните два дни тя се чувстваше много по-добре. Адам дори я бе научил как да управлява яхтата, а Чарли даде на Каръл няколко уроци по уиндсърфинг. И четиримата съжаляваха, че съвместното им пътуване е към края си.

Каръл можеше да остане само една седмица, Адам и Маги също трябваше да заминат. Клиентите му вече се оплакваха от отсъствието му, а Маги трябваше да се върне на работа. Само Чарли оставаше. През последните два дни той беше необичайно тих. Каръл забеляза това, но не каза нищо до последната вечер.

— Добре ли си? — попита тихо младата жена, след като Адам и Маги си легнаха.

Двамата седяха на палубата, обляна от лунната светлина. Чарли пушеше една от любимите си пури. За през нощта бяха пуснали котва в открито море. Чарли каза, че предпочита да се отдалечат в пристанището, където бе шумно и през цялата нощ туристите се разхождаха по кея. Каръл също предпочиташе така. Бе прекарала чудесна ваканция.

— Добре съм — отвърна Чарли, загледан във водата — чувстваше се като господар в своето царство.

Каръл много добре разбираше защо той толкова много обича да плава с яхтата си. „Блу Мун“ беше съвършена от каютите до храната и безупречно обучения екипаж. Всеки можеше лесно да свикне с нейния разкош и удобства, освен това на борда й човек бе на светлинни години от реалния свят. Тук животът бе един безкраен празник.

— Беше чудесно — рече тя с ленива усмивка.

Това бе най-хубавата и спокойна седмица, която бе имала от години, а и се радваше да е с него. Повече отколкото бе очаквала. Той беше идеалният партньор, идеалният любовник, идеалният приятел. Чарли я погледна през дима от пурата и тя зърна в очите му нещо странно, което я обезпокои. Изглежда си бе наумил нещо.

— Радвам се, че яхтата ти хареса — каза той с тъжно изражение.

— Кой не би я харесал?

— Има и такива. Ето например Маги се разболя.

— Но се оправи бързо — защити Каръл приятелката си.

Щеше да й бъде приятно двете да се видят отново и бе сигурна, че пак ще се срещнат. Маги искаше да я посети в Центъра, да се запознае с работата й и с децата. Бе споделила с Каръл, че когато се дипломира като адвокат, би искала да защитава деца, но дотогава имаше още доста време.

— Ти си добър моряк — похвали я Чарли. — И много умел сърфист.

Тя се бе научила много бързо и няколко пъти се бе гмуркала с него и Адам.

Бяха се възползвали максимално от всички развлечения, които се предлагаха на борда.

— Като дете често плавах в морето. — Изрече го замислено и тъжно, защото не искаше да се разделят на другия ден. Толкова й бе хубаво да заспиват всяка вечер в едно легло, да се сгушва до него през цялата нощ и на сутринта да се събужда до него. Всичко това щеше да й липсва, когато се прибере у дома. За нея това бяха едни от големите предимства на съпружеския живот. Мразеше да спи сама и в добрите времена на брака си се бе наслаждавала на постоянната близост на партньора си. На Чарли, изглежда, също му беше хубаво да спи в едно легло с нея и нямаше нищо против да споделят каютата му. — Кога се връщаш? — попита Каръл с усмивка. Смяташе, че той ще остане още една седмица.

— Не зная — неопределено отвърна мъжът.

Нещо го тормозеше. Отново я стрелна с поглед. През цялата седмица бе мислил за тях. Тя бе идеална в много отношения — подходящ произход, интересна и забавна, с изтънчени обноски, внимателна и загрижена, мила бе с приятелите му и го развеселяваше. Обичаше да се люби с нея, всъщност нямаше нищо, което да не обичаше да прави с нея, и тъкмо това го плашеше до смърт. А най-страшното у нея беше, че нямаше нито един фатален недостатък. Досега винаги бе намирал по някой като извинение за бягството си. Но не и този път. Боеше се, че в крайна сметка няма да има смелост за решителната стъпка на обвързването. Най-после бе намерил жена, която не смяташе, че може да нарани, нито очакваше да бъде наранен от нея. Но това неизбежно щеше да се случи, ако станеха прекалено близки, и Чарли не знаеше какво да прави.

— Нещо те притеснява — нежно каза Каръл.

Той се поколеба за миг, после кимна. Винаги беше честен с нея.

— Много мислих за нас.

Начинът, по който го изрече, прозвуча като погребален звън, а лицето му бе придобило измъчен вид.

— За какво по-точно?

Чарли отново се усмихна зад дима на пурата. Не искаше да я тревожи напразно, но наистина беше загрижен.

— Не спирам да се питам какво правят заедно двама души, които имат фобия към обвързването. Накрая някой може да бъде наранен.

— Не и ако внимаваме да не отваряме старите рани.

Каръл знаеше какво го тормози. Понякога той просто се нуждаеше от повече пространство. През целия си живот е бил сам и се случваше да пожелае самотата. Тогава тя излизаше от каютата или го оставяше да се занимава с нещо на яхтата. Опитваше се да отгатва нуждите му.

— Ами ако никога не пожелая да се оженя? — попита я честно Чарли.

Не беше сигурен, че го иска. Може би вече бе прекалено късно. Беше почти на четирийсет и седем и се опасяваше, че едва ли ще може да се приспособи към изискванията на семейния живот. След като бе прекарал толкова години в търсене на подходящата жена и най-после я бе намерил, сега се питаше дали той е подходящият мъж. Може би не беше. Поне до това заключение бе стигнал.

— Вече съм била омъжена — спокойно каза Каръл. — Не беше приятно изживяване — добави с тъжна усмивка.

— Един ден трябва да имаш деца.

— Може би. А може би не. Работя с деца. Понякога си мисля, че това ми стига. Когато се разведох, се заклех никога повече да не се омъжвам. Не търся брак, Чарли. Сегашното положение напълно ме устройва.

— А не би трябвало. Ти се нуждаеш от повече — поклати глава той с чувство за вина.

Не бе сигурен, че е мъжът, който може да й даде всичко, което заслужаваше, а ако не беше, смяташе, че е длъжен да й позволи да си отиде. Много бе мислил за това. За голямото бягство. По един или друг начин винаги стигаше дотук.

— Защо не оставиш аз да реша от какво се нуждая? Ако има проблем, ще ти кажа. Но засега няма.

— А после какво? Просто взаимно ще си разбием сърцата? Опасно е да се оставим да ни носи течението.

— Какво искаш да ми кажеш, Чарли?

Леден страх сграбчи сърцето й. С всеки изминал час все повече и повече се привързваше към него, особено през последната седмица, когато живееха заедно. Той лесно би могъл да се превърне в навик. А думите му я ужасиха. Прозвучаха така, сякаш искаше да се разделят.

— И аз не зная. — Остави пурата в пепелника. — Не зная какво приказвам. Хайде да си лягаме.

Когато се озоваха в леглото, се любиха нежно, а после заспаха, без повече да обсъждат темата. Следващата утрин настъпи прекалено скоро. Трябваше да станат в шест. Чарли още спеше и Каръл се измъкна от леглото. Когато се събуди, тя вече си бе взела душ и се бе облякла. Той остана да лежи, без да откъсва поглед от нея. За един ужасен миг Каръл си помисли, че го вижда за последен път. Не бе направила нищо лошо по време на пътуването, не се бе държала прекалено собственически, нито му бе досаждала с присъствието си. Просто бе оставила нещата сами да следват своя курс. Но не можеше да сбърка изражението на очите му. Вина и съжаление — зловещи признаци.

Чарли стана, за да ги изпрати. Нахлузи шорти и тениска и остана на палубата, докато те товареха багажа си в моторницата, която щеше да ги откара на пристанището. Малко по-късно „Блу Мун“ щеше да се отправи към Ангила^[2]. Той целуна Каръл, преди тя да се качи на моторницата, и се взря в очите й. Имаше чувството, че й казва нещо повече от довиждане. Не го попита кога се връща у дома. Реши, че така е по-добре. Усещаше, че Чарли е застанал на ръба на страшна пропаст.

Той потупа Адам по рамото, прегърна го и целуна Маги по двете бузи. Тя му се извини за неразположението си по време на пътуването. Всички му благодариха, а той им помаха, докато се настаняваха в моторницата.

Каръл се обърна. Гледаше го как им маха от палубата и сърцето й се сви от ужасното предчувствие, че го вижда за последен път. Когато влязоха в пристанището, си сложи тъмни очила, за да не видят спътниците й, че плаче.