Жан-Мари Гюстав Льо Клезио
Карантината (17)

Призори „Ишкандер Шоу“ се плъзнал почти безшумно по Толис Нуллах към устието на река Хугли. Дъждът се стелел като завеса над водата и по палубата, прокапвал в трюма през процепите между дъските и през отдушниците. В задната част на вътрешната палуба, където били настанени самотните жени и двойките, Гирибала се наслаждавала на чудния чист въздух, на водния прах, който прониквал през зле затворените люкове. След всичките дни, прекарани под палещото слънце по пътищата на Янгпур, на Инглиш Базар, след дългото чакане в лагера в Бхованипур мусонът бил същинска благодат. И вибрациите на машините били леки, като музика. Най-сетне Ананта заспала, свита до скута на майка си.

Обетованият остров бил далеч, дни и нощи ги делели от него — толкова далеч бил, че никой не можел да каже съществува ли в действителност. Много нощи, прекарани в търбуха на „Ишкандер Шоу“, все едно ги е погълнало морско чудовище. Над люковете плющели мокри платнища и разпръсвали облаци от капки.

Гирибала си намерила местенце до шпангоута, сред другите имигранти. Всеки разгънал рогозката си (предоставена от господин Льомер заедно с по един парцалив чаршаф — това била „покъщнината“ на кулитата) и наместил вързопа с дрехи под главата си, за да не му го отмъкнат. Напред, от другата страна на котелното, се намирало мястото, отредено за ергените. Имало и люк към трюма, където били затворени окованите сипаи, които щели да бъдат отведени като каторжници на Мавриций, за да строят пътища и железопътни линии.

„Ишкандер Шоу“ навлязъл във водите на Хугли на разсъмване. Жените се били скупчили около няколкото омазнени илюминатора, за да се опитат да различат Калкута, двореца на губернатора. Устните им били татуирани. Мани рекла, че са Догли Локе. Дивачки, не знаели що е море. Говорели на език, който Гирибала не разбирала, шепнели си, чували се приглушени смехове. Тревогата при отпътуването била заменена от детинска невъздържаност.

Съседката на Гирибала се наричала Мани. Била все още млада жена с изпито от треската лице, която държала увито в шал момченце. Говорела малко английски. Веднага си допаднали с Гирибала, защото и тя била с дете. Показала й кое къде е: месинговия кран, изведен от кондензатора, до машините, от който човек можел да налее топла, блудкава вода в тенекиена чашка. И отходните места: дървена барака вляво от машините с отвор към борда, с дъска с дупка и кофа за вадене на вода от морето. Въпреки кофата смрадта била страшна и се носела по цялата вътрешна палуба. Мъжете се облекчавали направо през един отвор в обшивката по-напред, а окованите пленници разполагали само с една кофа в трюма.

Спускането по Хугли продължило целия ден. Колкото по-високо се изкачвало слънцето, толкова по-жежко и душно ставало във вътрешността на кораба и повечето имигранти налягали по рогозките си да дремнат.

Към пет часа раздали ориз и сушена риба, обаче Гирибала и Ананта не могли да ги докоснат. Мани изяла тяхната дажба, а после извадила от роклята си напукана гръд и накърмила сина си.

Внезапно вятърът се усилил, задавал се дъжд. Чувало се как моряците тичат по палубата, гротът заплющял тъй гръмко, че обшивката и шпангоутът се разтресли. Люшкането се засилило.

Въпреки забраните Гирибала се изкачила до люка, за да надникне изпод платнището. Вдигнала Ананта по стълбата и двете се загледали. Пред тях, отвъд носа реката се разгръщала към кална на цвят шир, към позлатено от залеза море. Хоризонтът бил безграничен. Губел се в черните валма на огромни облаци, разкъсвани от светкавици, а по средата, право пред кораба се извисявало дървото на дъжда като движещ се великан, от който птиците бягали. Гирибала никога не била виждала по-великолепно, по-страховито нещо. Притискала с все сила Ананта към гърдите си и двете съзерцавали морето с широко отворени очи. Бреговете на реката се отмествали, изчезвали под облака дъжд като дълги, летящи, огъващи се подобно на змии, променящи се ленти. После изведнъж право срещу щевена се задала с рев огромна, сякаш неподвижна вълна — там, където Хугли и приливът се срещали. Предницата на кораба сякаш била неумолимо притеглена от водовъртежа, всичката мощ на машината му трептяла, за да надвие стихията, а въоръжените с дълги пръти моряци усилено мерели дълбочината и крещели: Рам! Рам! Гирибала чувала глухия тътен на удрящите се в носа дънери, скърцането на кила по пясъчните плитчини. Не можела да откъсне очи от вълната, която се свеждала пред кораба. Жените хванали Ананта, дръпнали я назад, на закрито, но Гирибала не чувала виковете им. Дъждовната вода се стичала по лицето й, тя се взирала ужасена и възхитена през отвора на люка. „Ишкандер Шоу“ се сблъскал с вълната, целият скелет на кораба изпращял и застенал, докато преминавал през преградата. И отведнъж се озовал сред морето и се залюшкал и заклатил, а Гирибала се навела и обилно повърнала на палубата, без да обръща внимание на подигравките на моряците.

По-късно Мани се върнала от кухнята. Срещу една монетка получила канче с топла вода, в което се киснели няколко листа от мащерка.

— Пий, ще ти помогне.

Напитката била гореща и горчива, но така Гирибала могла да легне на рогозката до Ананта. Заспала почти веднага, като че ли не била спала месеци и години.