Джесика Стийл
По следите на щастието (7)

Седма глава

Когато на следващия ден отвори очи, слънчеви лъчи заливаха спалнята й. Събудила се бе по-късно от обикновено и това не я изненада. Бе прекарала тревожна нощ, объркана от откритието, че е влюбена в Нерон.

Докато се къпеше и обличаше, мислите й препускаха трескаво. Знаеше, че не изпитва мимолетни чувства. И преди си бе въобразявала, че е влюбена, ала Туско Бианко никога не бе я вълнувал по този начин. Онова, което бе изпитвала към него, бе просто симпатия.

С болка осъзна, че Нерон никога не би се влюбил в нея. Крепеше я мисълта, че той поне малко я харесва, щом не бе възприел вчерашното си задължение да я заведе във Венеция като нещо отегчително.

Но от друга страна, мъж с възпитанието на Нерон, едва ли би си позволил открито да показва досадата си.

Тя седна пред тоалетката и разсеяно разреса русата си къдрици. Облече белите си панталони и една турско синя блузка с къси ръкави. Изпитваше силно желание да го види, но леко се притесняваше.

Наложи си да бъде спокойна и се отправи към кухнята. Знаеше, че вчерашният ден няма да се повтори. На всичкото отгоре се беше влюбила! Когато влезе в кухнята, беше наясно със себе си — не бе в нейната власт да промени чувствата, които изпитваше.

— Джейма! — Кончита Мондадори вдигна поглед от хляба, който режеше на тънки филийки, и с обич я попита: — Добре ли спахте?

— Съжалявам, че толкова късно се събудих.

— Мога да се оправя и сама тук — усмихна й се италианката. — Защо не отидете в салона? Там един мъж ви очаква с нетърпение.

Джейма отвърна на усмивката с усмивка. Не виждаше какво друго може да направи. После взе подноса с хляб и шунка и тръгна към салона.

Пожела си, Нерон да копнее да я види, колкото тя него.

Когато влезе в стаята, Еней Мондадори я поздрави сърдечно:

— Появявате се със слънцето!

— Добро утро! — отговори тя усмихнато.

— Добро утро! — приближи се Нерон към нея. Внезапно Джейма изпита силно напрежение. Отговори му глухо. Не знаеше как би реагирала, ако отново почувства горещата му целувка. Страхуваше се да го погледне в очите.

Сети се, че държи подноса и го тикна в ръцете му.

Той го пое, но не се отдръпна веднага.

Усещаше, че я гледа и разбираше, че трябва да му отвърне с поглед. Изражението му бе сериозно. Сърцето й лудо препускаше. Уплашена да не издаде колко силно е влюбена, тя отмести поглед встрани.

За късмет, точно в този момент влезе синьора Мондадори.

— Забравих да взема кафеварката — рече тя и веднага излезе. Докато Нерон нареждаше закуските върху масата, Джейма успя да се съвземе и седна на обичайното си място.

Ужасно се страхуваше да не би необмислено да изтърве нещо и да разкрие сърдечните си вълнения. Но разговорливата Кончита Мондадори разсея опасенията й. Говориха за какво ли не и Джейма неусетно се отпусна. Така се оказа неподготвена, когато ненадейно възрастната дама се обърна към нея с въпроса:

— А къде ще ходите днес, Джейма?

— Ами аз… Всъщност не знам дали ще ходим някъде.

— Днес мислех да покажа на Джейма Верона. Одобряваш ли това, скъпа моя? — обърна се Нерон към нея.

— Да, много бих искала да разгледам Верона — отвърна тя, приковала поглед в чашата си с кафе.

След закуска се прибра в стаята си да се приготви. Предстоеше й още един ден с Нерон. Още един ден! Твърде скоро щеше да се завърне в Англия и никога повече нямаше да го види.

Не се отправиха директно към Верона. Седнала във ферарито до него, Джейма полагаше всички усилия да се държи естествено.

— Езерото изглежда е много голямо — каза тя малко преди да се отклонят към главния път.

— Да, Гарда е най-голямото езеро в Италия. Ако искате можем да го обиколим с колата.

— Дали ще имаме време?

— При скорост сто километра в час, до обяд ще сме приключили обиколката.

— И във Верона ще бъдем следобед — каза тя и въпросът бе решен.

Езерото Гарда бе изумително красиво. Пред очите й като в рекламен клип се редяха невероятни пейзажи от високи зелени хълмове и светли причудливо начупени варовикови скали. И навсякъде изобилие от кипарисови дървета.

Преминаваха през градчета, където й се струваше, че всяка къща има балкон, отрупан със зелени мушката с розови и червени цветове. Имената на градчетата звучаха някак необикновено и красиво като самия италиански език.

Спряха да обядват в един крайпътен ресторант.

Кончита Мондадори смяташе, че е твърде слаба и през тези дни храната във вилата бе обилна. Вероятно и тази вечер щеше да приготви едно от нейните огромни вкусни блюда.

— Искам малка порция — настоя Джейма, когато Нерон се поинтересува за ястието, което предпочита.

— И аз ще си поръчам малка порция от същото — заяви той, широко усмихнат.

Изглеждаше безкрайно щастлив. Джейма усещаше как все по-отчаяно се влюбва в този мъж.

След обяда се отправиха за Верона. Пътуваха около час.

Докато издирваше Туско, тя бе разгледала бегло града, но сега имаше усещането, че за пръв път е тук.

Подобно на Рим, Верона бе разположена около хълмовете Сан Пиетро и Леонардо. Нерон й каза, че по тази причина наричали града малкия Рим.

Първо поеха към Леонардо. Гледката бе великолепна. Времето бе ясно и целият град се виждаше като на длан, включително и реката Адидже.

— А сега какво да ви покажа? — чу тя гласа на Нерон зад гърба си, докато замаяна се любуваше на величествената панорама.

Около час вървяха хванати за ръка по тесните улички на Верона.

— Знаете ли историята на Ромео и Жулиета? — попита Нерон и посочи старинна къща с балкон на първия етаж.

— Да, чела съм пиесата на Шекспир.

— Опасявам се обаче, че истинската история за Жулиета Капулети и Ромео Монтеки е по-различна от Шекспировия вариант — каза той усмихнато, вперил поглед право в очите й.

Сърцето й отново подскочи и тя решително отклони поглед към романтичния балкон. Продължиха по улица Капело и се спуснаха към реката.

Денят вече напредваше и слънцето клонеше към залез, когато излязоха на една улица с луксозни витрини, великолепни арки и фронтони на фасадите.

Нерон предложи да похапнат и тя прие с удоволствие. Всъщност, вече дотолкова си бе загубила ума по него, че наистина би приела всяко негово предложение, дори и най-абсурдното.

И този път предпочетоха едно улично кафене. Поръчаха си по чаша чай и сладкиши. Намираха се на площад Бра. Само на хвърлей разстояние се виждаха руините на огромен античен амфитеатър от римско време.

Когато седнаха в колата и потеглиха към Гарда, Джейма тайно се надяваше и за Нерон денят да е бил щастлив.

Ферарито оправда славата си на бърза кола и скоро пристигнаха пред вилата. Преди да слязат, тя го погледна и тихо каза:

— Благодаря ви за този прекрасен ден!

— И аз ви благодаря, че бяхте с мен.

Тръгна към вилата и усети кръвта си да играе от вълнение. Значи все пак я харесваше. Невъзможно бе тези думи да са само комплимент.

— О, Джейма! — поздрави я Кончита Мондадори. — Денят беше чудесен, нали?

— Да! — възкликна Джейма и се изплаши, че е издала чувствата си. Добре че Нерон остана в гаража да прибере колата и не я чу. — Само ще отида да се преоблека — побърза да каже тя и се отправи към стаята си.

Взе душ и облече синя ленена рокля. Огледа се в огледалото на тоалетката.

Да, бе изживяла още един прекрасен ден с Нерон. Така много искаше и вечерта да продължи безоблачно.

И наистина, като че ли Бог чу молбите й.

По време на вечерята, всички щастливо разговаряха за днешното пътуване. Ядоха апетитно приготвено ястие от гъше месо. На масата имаше изобилие от ябълки, праскови и орехи. Всичко й се струваше по-вкусно, отколкото в Англия.

Джейма имаше усещането, че всеки миг, прекаран в семейството на Нерон, преминава в изключителна хармония.

Вече бе убедена, че не бива да разкриват истинските си отношения.

Ако зависеше от нея, би направила всичко, за да продължи атмосферата на приятно съжителство с италианците.

Предложиха й още от превъзходния десерт, но Джейма предпочете кафе. Еней Мондадори се обърна към сина си:

— Имаш ли нещо против, синко, да се преместим в кабинета, защото искам да обсъдим един проблем.

— Звучи много сериозно, padre^[1] — отвърна Нерон.

Джейма едва се сдържа да не се усмихне на казаното от Нерон и за да не се издаде колко е влюбена в този млад глас, съсредоточено отпи от кафето си.

Точно тогава приятното й настроение секна.

— Не е ли време да се поинтересуваме с какви средства разполага Джейма? — чу тя гласа на Еней Мондадори. И не повярва на ушите си, когато той добави: — Тъй като синьорината рано е останала без баща, бих желал да й дам зестра. Ти нямаш нищо против, нали? — обърна се той към Нерон.

Гордостта й бе болезнено наранена. Възмущението й достигна предела си. Не бе в състояние да дочака отговора на Нерон. Обърна се към баща му и с неприкрито презрение рече:

— Аз съм против това, синьор Мондадори! Страхувам се, че никога не бих приела подобно предложение.

Смущение вкамени лицата на присъстващите. Синьор и синьора Мондадори изглеждаха стреснати от неочакваното й изявление.

Само Джейма запази спокойствие. Но когато обърна поглед към младия Мондадори, видя, че я гледа строго — единствено за него думите й не бяха прозвучали изненадващо. Усети заплаха в тъмните му очи и желание да я принуди да не реагира повече. В гласа му обаче не пролича нищо необичайно и тонът му беше спокоен, когато извръщайки глава към баща си, каза внимателно:

— Моята годеница, padre, е много горда.

Джейма не повярва на ушите си и с разтуптяно сърце понечи да възрази, но видя знака, който й направи Нерон.

— Свикнала е тя да се грижи за другите — продължи той. — Трудно й е да приеме, че някой друг би бил щастлив да направи нещо за нея. Нима не е така, cara? — впери той тъмен поглед в нея и Джейма почувства заплашителния му тон.

— Но аз… — започна тя, готова да се разбунтува.

Взря се в очите му и изпита ненавист към него, защото нямаше сили да му противоречи, макар че това, което говореше, не й допадаше. Автоматично отправи поглед към бащата и противно на волята си рече:

— Извинявам се, ако съм ви обидила по някакъв начин.

— Вашето отношение е разбираемо — усмихна се Еней Мондадори. — Вие също ще ми простите, нали?

Джейма съвсем не се чувстваше щастлива, но намери сили да се усмихне:

— Разбира се — отвърна тя и усети да я обзема апатия.

След като всички допиха кафето си, бащата и синът се оттеглиха в кабинета. До края на вечерта тя не видя Нерон, но и не изпитваше някакво желание за това. Предложи от приличие на синьора Мондадори да й помогне след вечеря. Но след като заредиха приборите и чиниите в съдомиялната машина, Джейма изпита желание да се усамоти. Досега следваше поведението на Нерон и се съгласяваше с всичко като влюбена жена, но ако тази вечер се опиташе да я целуне за лека нощ, нямаше да му го прости.

— Благодаря ви за вкусната вечеря — вежливо се обърна към майка му. — Надявам се, няма да имате нищо против, ако си легна малко по-рано.

— Но, разбира се! Знам, че сте уморена — каза тя разбиращо. — Да кажа ли вместо вас лека нощ на сина си?

— Да, ако обичате. А също и на господин Мондадори — отвърна Джейма и се насили да се усмихне. Уверена бе, че Нерон не би се изненадал, ако не я открие в трапезарията, когато приключи разговора с баща си.

Прибра се в стаята си и се приготви за сън. Не успя обаче да се отърси от възмущението си. Не можеше да заспи и все се ослушваше кога Нерон и баща му ще излязат от кабинета.

Разговорът им продължаваше цяла вечност! Какво, за Бога, обсъждаха? Заявил бе, че няма навика да лъже родителите си и тя все още се мъчеше да му вярва. Но тъмно предчувствие се бе загнездило у нея. Ако Нерон продължаваше да се преструва, че са сгодени, баща му като нищо щеше да задейства паричните операции, за да се „погрижи“ за нея. При тези мисли гневът й се усилваше още повече. През тази нощ бе обладана от безсилен страх, че Нерон нищо не е казал на баща си. Но защо той искаше да продължават с тази лъжа, тя така и не разбираше. Хрумна й, че му харесва да я представя за своя годеница и затова поддържа легендата. Но бързо пропъди тези мисли, които не бяха продиктувани от здрав разум. Тя беше влюбената и на нея й се искаше да остане негова годеница. Освен целувката, с която я беше изпратил предишната вечер, единствения случай, когато бе проявил чувства към нея, беше при онзи спор. Но тогава, тя му бе ударила плесница и той вероятно я бе повалил на канапето с желанието да я накаже. После си спомни, че за пръв път я назова своя годеница, за да защити реномето й пред Туско Бианко…

Сънят я пребори, но за кратко. Събуди се и пак продължи да мисли за сложните им взаимоотношения. Дали пък някакво рицарско чувство не го караше да поддържа мита, че са сгодени?

От една страна, той вече бе поел отговорността да се грижи за нея след катастрофата.

От друга, тя чу как майка му се възпротиви на съжителството им във вилата. Може би Нерон криеше истината, за да я защити за пореден път, вече от майка си.

Призори Джейма окончателно се разбуди. Беше уморена, но знаеше, че няма да заспи повече. Наметна халата си и внимателно, без да тропа, излезе в градината.

Наоколо цареше мир и тишина. Реши да се поразходи. Всичките й тревоги бяха свързани с Нерон. Тя наистина бе влюбена в него. Искаше или не, това беше истината. Но ако той продължаваше да мами баща си, щеше да се стигне дотам, да й прехвърлят пари, а това тя не би преглътнала. Не, разбира се, не мразеше парите. Може би синьора Мондадори имаше достатъчно и за него не бе проблем да й приведе известна сума. Но при тези условия не можеше да приеме. Щеше да се почувства унизена в техните очи. Молеше се такова нещо да не се случва.

Внезапно чу шум зад гърба си и рязко се обърна.

Пред нея стоеше Нерон, само по къс халат, под който се подаваха голите му крака. Видя, че погледът му се е спрял на русите й къдрици и си спомни, че още не се е сресала.

Той пристъпи към нея и като че ли съзря в погледа му нежност. Но Нерон бе с гръб към слънцето и може би така й се бе сторило.

— Наспахте ли се, Джейма? — чу приятния му тембър.

Последното нещо, което би споделила, можеха да бъдат терзанията и страховете, които изпитваше. Веднага насочи вниманието му към най-важния въпрос:

— Казахте ли на баща си, че не сме сгодени?

Дружелюбието му изчезна мигновено. Погледът му стана леден, а в гласа му, макар и тих, прозвучаха властнически нотки:

— Вярвам, синьорина, че няма да ме поставите в неудобно положение, като решите да вдигнете шум и на закуска.

— Аз да ви поставям в неудобно положение?!

Изумена бе от хладнокръвната му наглост. Спомни си обаче, че веднъж вече той бе я целунал, само защото го бе ударила и се въздържа.

Обърна му гръб и бързо тръгна към вилата. Поведението му преминаваше всякакви граници!

Прибра се в стаята си. Той беше непоносим. И при това изобщо не отговори на въпроса й.

Постепенно нервите й се успокоиха. Всъщност, репликата му бе достатъчно ясен отговор. Очевидно, баща му още вярваше, че са годеници и Нерон бе готов да я парира по всякакъв начин, ако се опита да каже истината. Би трябвало да не дава и пукната пара какво ще направи Нерон.

Отиде в кухнята да помогне на синьора Мондадори.

Не желаеше да тревожи родителите му, но ако някой пак споменеше нещо за прехвърляне на пари или по какъвто и да било начин засегнеше отношенията им, готова бе да сложи край на лъжата. Това, че обичаше Нерон, нямаше да я спре да го разобличи.

В кухнята нямаше никой и това доста я учуди.

Когато влезе в трапезарията видя, че всичко вече бе приготвено и сложено на масата. Цялото семейство очакваше да започне закуската. Очевидно, нещо се бе случило.

— Съжалявам, Джейма. Снощи не успях да ви кажа, че тази сутрин трябва да закусим доста по-рано, но причината не е у мен — извини се Кончита Мондадори, докато Джейма сядаше на масата. — Едва сутринта, когато се събудих, Еней ми каза, че имал важни делови ангажименти, за които бил забравил…

— Значи си тръгвате?

— Страхувам се, че да. Но — усмихна се синьората — ние ще се срещнем пак преди сватбата и ще се опознаем по-добре.

Джейма понечи да каже нещо, но в същия миг Еней Мондадори взе думата.

— Изглежда, че старостта носи доста неприятни промени, една от тях е разсеяността. Моля да ме извините, Джейма, че паметта ми е изневерила и се налага да си тръгнем толкова скоро.

Джейма го погледна, после за миг обърна поглед към сина му и каза:

— Но това може да се случи на всеки! — достатъчен беше този миг, в който зърна тъмните очи на Нерон и намерението й да каже нещо остро се изпари.

След около час, родителите му вече се бяха сбогували с тях. Джейма стоеше заедно с Нерон на алеята пред вилата и им махаше с ръка.

Щом колата се скри зад завоя, тя се обърна и се отправи обратно към входната врата.

— Искате ли да изпием по нещо освежително на терасата? — чу гласа на Нерон, когато вече бе в антрето.

— Не, благодаря — извика Джейма през рамо. — Искам малко да подредя стаята си.

Стаята й не се нуждаеше чак толкова от оправяне. Това, което трябваше да се подрежда, бяха хаотичните й мисли. Как можеше хем да е влюбена в този мъж, хем да се чувства като на тръни в неговата къща! Как ставаше така, че постоянно изпитваше желание да му противоречи и в същото време нещо непрекъснато я караше да се съгласява с всяко негово решение.

Сложи всяко нещо на мястото му и приседна на леглото. Чудеше се на цялото това объркано състояние, в което се намираше. Толкова много й се искаше да отиде на терасата при Нерон и въпреки това нещо необяснимо я възпираше. Какво ли щеше да стане сега, когато родителите му си бяха тръгнали? Щяха ли да възстановят обичайните си взаимоотношения до получаването на паспорта й?

Ледена ръка сграбчи сърцето й при мисълта, че трябва да се върне в Англия. Но как да го стори, за Бога! Любовта я бе превърнала в неорганизирано и безволево създание. Добре знаеше, че майка й и сестрите й я очакват, но също толкова добре съзнаваше, че не иска да се връща у дома. Желаеше да остане тук и никога да не се разделя с Нерон. Поне така си мислеше в този момент. В следващия обаче, когато след едно потропване, вратата се отвори и Нерон влезе в стаята, Джейма отново изпадна в смут.

— Така ли подреждате? — попита я той.

Стоеше на вратата и я гледаше подигравателно. Очевидно бе, че в стаята няма какво да се подрежда и тя седеше на леглото, зареяла празен поглед навън.

Той пристъпи към нея.

— Моля, влезте — даде му тя да разбере, че не е помолил за разрешение и веднага видя как очите му се присвиха и челюстите му потръпнаха.

— Но какво ви става? — рече Нерон отчетливо и направи още няколко стъпки към нея.

— Значи все пак се интересувате? — отвърна Джейма гневно и стана от леглото.

Стояха изправени един срещу друг и единственото й желание бе, колкото се може по-бързо да избяга от него. Близостта му я зашеметяваше.

— Май пак се готвите да ми ударите плесница? — припомни й той неприятната сцена.

Изведнъж й се стори, че губи равновесие. Усети как той я хвана за ръката и в този миг напрежението помежду им стана нетърпимо. Тогава неочаквано Нерон я прегърна и Джейма потъна в необясним унес.

Сърцето й лудо биеше. Горещ огън пламтеше в тялото й. С Туско никога не беше губила почва под краката си. С Нерон се чувстваше толкова странно. Осъзнаваше, че не може да му откаже нищо. Сякаш искаше да се освободи от някакви вериги, които сковаваха тялото й.

— Нерон… — прошепна тя.

Като че ли това бе всичко, което му бе нужно да чуе. Той сведе глава и впи устни в нейните. Видя пламъка в очите му, когато за миг отдръпна глава и я погледна.

— Cara! — притисна я той плътно към себе си. Продължиха да се целуват и времето сякаш спря.

Всяка болка и всяка мъка, наслоила се в сърцето й потъна в небитието. Ръцете й конвулсивно стискаха раменете му, а неговите пръсти вече разкопчаваха блузата на гърба й.

— Нерон… О, Нерон — шепнеше тя.

Обичаше го! Желаеше го с цялото си същество.

Той захвърли блузата и започна да обсипва с нежни целувки шията и раменете й. Усети пръстите му да шарят по гърба й. Когато сутиенът й падна при блузата на пода, сърцето й се сви от срамежливост и тя прислони лице на гърдите му, като че ли търсеше защита. Но заплахата мигновено изчезна, стопена от нежните му ласки. Тя се вкопчваше в него все повече и повече, а той продължаваше да гали голите й гърди.

— О, Нерон! — разтреперана прошепна Джейма, но вече не изпитваше свян.

Не разбра как приседнаха на леглото и дали Нерон сам съблече ризата си, или тя го направи. Усещаше парещите му целувки и широкия му покрит с косъмчета гръден кош, притиснат до нежната кожа на собственото й тяло. Изпитваше подобни сладостни усещания за пръв път в живота си.

— Искам да те милвам — промълви тя и видя топлата му усмивка.

— Аз искам да те погледам — прошепна задъхано той.

Но когато я погледна, руменина заля лицето й. За пръв път мъж гледаше копнеещите й за ласки гърди. Тя се опита да излезе от вцепенението, като постоянно си повтаряше, че няма нищо неестествено в това, което правеха.

Внезапно, вкаменена от унижение, Джейма разбра, че всичко е свършило.

Той се отдръпна, наведе се, вдигна блузата й и я остави до нея.

— Облечи се! — заповяда й.

Взе ризата си и излезе от стаята.

Едва ли можеше да се чувства по-оскърбена. За по-малко от минута схвана, че по някакъв начин бе убила желанието, което със сигурност знаеше, че той изпитва към нея. Трябваше да мине доста време, за да дойде отново на себе си. Нерон просто я бе отблъснал!

С треперещи ръце започна да се облича. Единственото нещо, което бе останало живо в нея, бе гордостта й.

Чу шума на ферарито, което се отправи надолу по алеята. Сигурно в момента той чувстваше потребност да се освободи от нея? Бе предпочел да отиде да вземе снимките й, вместо да се обажда по телефона.

Някакво страшно отчаяние сграбчи душата й.

Облече си друга блуза и изпита желание да заплаче. Не смяташе, че в това има нещо срамно. През последния половин час Нерон я бе издигнал във висините. Бе я накарал да се почувства обичана. И накрая какво?

Хладнокръвно я бе оставил да се сгромоляса на земята. Имаше основание да плаче с глас. Не бе проляла нито една сълза обаче, когато извади куфара от гардероба и започна да прибира нещата си.

Нямаше ясна представа къде ще отиде. Все щеше да намери някой евтин частен пансион. При сегашното състояние на нещата, бе деветдесет и девет процента сигурна, че този път Нерон нямаше да се противи на заминаването й. Преглътна едно глухо ридание. Сигурна беше, че дори ако заложеше на останалия един процент и той отново я накараше да остане, пак трябваше да си тръгне.

След всичко, което се случи тази сутрин, вече й се струваше, че не е кой знае какво, ако той телефонира на майка й и й разкаже за катастрофата или за другите неща, които бяха се случили по време на престоя й в Италия.

Но Нерон едва ли щеше да се опита да я задържи при себе си. Джейма знаеше това.

Докато закопчаваше куфара, реши, сама да телефонира на майка си. Нека първо да намери нова квартира и ще й се обади оттам.

Тя въздъхна. Буца бе заседнала в гърлото й, защото наред с всичко друго, се налагаше да го изчака. Нали бе отишъл да й донесе снимките за паспорта! А дори и да не беше така, знаеше, че няма да си тръгне, преди да му благодари за гостоприемството. Трябваше да му изкаже своята признателност, ако би ще след това да последва краят на света.

Джейма седна в креслото със златиста дамаска и докато го чакаше, помисли как да защити гордостта си. Но тя бе влюбена в него и злостните й чувства бързо се разсеяха. Твърде скоро започна да си припомня чертите на лицето и характера му. Обичаше смеха му, нежността му, обичаше всичко у него… Внезапно си спомни, че най-вероятно след по-малко от час, тя щеше да напусне това място завинаги. А това бе домът, в който той прекарваше част от времето си всяка година. Почувства копнеж да хвърли прощален поглед наоколо.

Първо излезе в градината. Отиде на терасата и в съзнанието й изплува картината как двамата закусват там.

После влезе в кухнята. Нещо в нея се сви при мисълта, че Роза все още беше при дъщеря си и щеше да се наложи Нерон сам да се грижи за себе си. Може би той бе блестящ бизнесмен, но тя добре знаеше, че попаднал в кухнята, ставаше безпомощен.

Искаше да се отбие в трапезарията и салона накрая, но първо се насочи към кабинета.

Отвори вратата и влезе. Изпита жал, като си помисли колко много работеше той. Заслужил бе отпуската си. Но нима това можеше да се нарече почивка? Надявал се бе да поплава малко с яхта, а само веднъж успя да отиде до езерото. И всичко това заради тази глупава катастрофа! Какво беше виновен той, че тя бе попаднала под колата му?

Избърса сълзите си и опита да се съсредоточи. Стоеше, приковала поглед в писалището му.

Вече беше готова да излезе от кабинета, запечатала в съзнанието си обстановката, в която той прекарваше по-голяма част от времето си.

И тъкмо да си тръгне, нещо върху писалището привлече погледа й. Неочаквано се закова на място. Не можеше да помръдне, само очите й се разшириха от учудване. Все още не вярваше на това, което виждаше, но със завидна бързина отчете, че Нерон бе италианец и едва ли притежава английско гражданство. Паспортът бе английски.

Тя го взе и го отвори.

Нейният паспорт!

Минута или две стоя поразена. Истината бавно проникна в съзнанието й. Голата истина! Нерон я бе лъгал, лъгал, лъгал…

Необуздан гняв се надигна у нея. Какъв подлец! Лукав дявол!

Джейма изхвърча от кабинета, влезе в своята стая и взе куфара си. Как можеше да си губи времето в сантименталности и да го чака, за да му благодари за гостоприемството!

Побягна от вилата, повлякла куфара.

Господи, само преди малко се измъчваше, че той щял да бъде притеснен, защото няма кой да се грижи за него!

Чак се просълзи, заради безпомощността му в кухнята!

Разярена, затича надолу по хълма. Нямаше никакво съмнение, че паспортът е бил у него от дълго време. Но ако беше донесен от полицията вчера, то родителите му несъмнено щяха да й съобщят новината. Това пък означаваше, че не е бил предаден и онзи ден. Джейма бе убедена, че паспортът й е бил у Нерон дни наред. Бил е у него още преди да я заведе във фотоателието.

Как само се бе подиграл с нея! При това я беше изнудвал! Боже мой, как мразеше да я лъжат!

Как стана така, че не един, а двама италианци толкова лесно я бяха подвели?

Забави ход и усети тежестта на куфара. Ако продължаваше да тича така, можеше да се спъне и да се строполи.

Джейма спря и остави куфара на земята с намерението да го смени в другата си ръка.

Внезапно обаче тя видя, че се намира точно пред портата на своето любимо кътче — общинската маслинова гора.

Бе й нанесена такава рана, че й идеше да закрещи. Помисли си, че това щастливо стечение на обстоятелствата да спре тук точно сега, бе истинско знамение. Колко пъти бе намирала мир и покой в тази горичка!

Като по заповед свише, тя отвори вратата, тръгна по алеята и се насочи към една от пейките. Остави куфара си на земята и седна.

Този път едва ли щеше да се успокои.

Хрумна й, че сега, когато паспортът беше у нея, можеше да слезе в Торболе и да наеме такси до летището във Верона. А там все щеше да измисли нещо. Други мисли и чувства обаче я вълнуваха в момента и не можеше да се съсредоточи върху практичната страна на нещата.

В съзнанието й изплуваха спомените за Туско Бианко и подлия начин, по който я бе подвел. Нерон беше човек от друго тесто и тя не бе очаквала той да се възползва от нейната наивност. Бе му се доверила, ала и той я бе излъгал. Господи! Дала си бе клетва, че след Туско ще бъде нащрек и няма да се остави да я мамят.

О, небеса! Добре поне, че бе запазила девствеността си.

Болката, която Нерон й нанесе, беше като жива рана. Залута се в спомените си, решена да открие причините за своята доверчивост. Но защо, защо я бе лъгал?

А може би тази година всички италианци са се зарекли да прелъстят поне по една англичанка, горчиво се усмихна тя. Колко страдания бе изживяла в проклетата Италия! И то за кратко време!

Трябваше да се овладее. Трябваше да разбере причините. Защо всички мъже я лъжеха толкова лесно?

Успя малко да се поуспокои и се зае да си припомни всичко от първия ден на злополучното им запознанство.

Така се бе съсредоточила в отчаяните си опити да пробие стената на тайната, защо и как Нерон я бе накарал да повярва, че паспортът й е откраднат, че не чу проскърцването на портата. Последния път, когато беше тук, веднага бе разбрала, че идва някой. Сега обаче, не обърна внимание нито на отварянето, нито на затварянето на вратичката, нито дори на отекващите по чакълестата алея стъпки. Душата я болеше. В този миг на върховно страдание, всичко бе изгубило значение.

Внезапно един глас, който познаваше и обичаше, я извади от мъчителния унес:

— Толкова ли нещастие ти причиних, Джейма, че бягаш от мен?

Поразена, тя вдигна поглед нагоре.

Лазурносините й очи срещнаха тъмния му поглед. Със сърцето си разбра, че и той като нея търси отговор на нещо.

Тогава обаче женската й гордост проговори и тя стисна устни. Паспортът беше у нея и тя можеше да се завърне в Англия.

Но ако Нерон Мондадори ди Валанито все пак търсеше разчистване на сметки, за Бога, щеше да си го получи!