Анет Бродрик
Служебен брак (4)

Четвърта глава

Лорън забеляза, че на връщане към хотела Джордан почти не продума. Вероятно бе уморен, защото не си бе починал като нея.

Когато пристигнаха, той я придружи мълчаливо през фоайето, в асансьора и до стаята им. Едва когато стигнаха до вратата, усети промяната в него.

— Какво има? — прошепна тя.

Той й направи знак да застане встрани. Вкара ключа, завъртя бравата и отвори вратата, но не влезе. Нищо не се случи. Запали осветлението и огледа стаята.

— Какво има? — повтори тя, засрамена от треперещия си глас.

— Хваща ме параноя — поклати глава той и посочи към оправените легла. — Явно камериерката е била тук, след като излязохме.

— Как разбра, че е влизал някой? — попита тя и се огледа неспокойно.

— Разбрах — отвърна глухо той. — Слушай, трябва пак да те оставя. Долу ме чака един човек, с който искам да се срещна. — За Лорън нямаше значение дали казаното беше истина. — Ще се справиш ли сама?

— Разбира се.

Той кимна, влезе в банята и я огледа. Върна се в спалнята и провери под леглата и в гардероба.

— Ще се видим по-късно.

Лорън започна да се приготвя за сън. Реши да се отпусне в горещата вана, взе си нощницата в банята и затвори вратата.

Току-що бе видяла Джордан в друга светлина, която я плашеше. Професионалистът в него се показа и тя разбра защо господин Малори бе настоявал точно той да замине в Европа.

След банята Лорън се почувства приятно унесена. Започна да чете, доволна, че си е купила книга на летището в Ню Йорк. Несъзнателно се ослушваше за стъпките му по коридора. Умората надделя. Затвори книгата, загаси лампата и се сви под завивките. „Ако това е пример за семеен живот, по-добре да продължавам да си живея сама“ — реши сънливо тя.

Събуди се през нощта и разбра, че Джордан се е върнал. Видя широкия му гръб на леглото до нея. Той бе толкова близко! Можеше да се протегне и да го докосне.

Колко странно! Веднага щом усети присъствието му, се почувства сигурна. Размърда се, за да се настани по-удобно и отново заспа.

Джордан разбра, че Лорън се е събудила, но не помръдна. При промяната на дишането й веднага отвори очи. Това бе навик, от който не можеше и не искаше да се отучи. Умението да усеща кога в стаята има друг човек му бе помагало нееднократно. Беше му станало втора природа.

Когато се прибра, Лорън дори не помръдна. Съблече се в банята и осъзна, че ще трябва да спи със слиповете си, Лорън нямаше да се очарова, ако се събуди до голото му тяло.

Получи ценна информация от мъжа, с който се срещна пред хотела. Джордан смяташе, че може да му вярва повече, отколкото на останалите, с които бе работил. Човекът мислеше, че Джордан му е спасил живота.

Джордан имаше неясни спомени за случилото се, но независимо от причините прие помощта на този мъж.

Получи вероятния адрес на госпожа Монро. Не искаше да се замисля за нейното състояние. Нищо не можеше да направи. Първо трябваше да я открие. Долови равномерното дишане на Лорън и се отпусна. Обърна се по гръб и се загледа в тъмния таван. Чувстваше се странно. Лежеше до топла, желана жена и не можеше да я докосне. Смути се от силното желание, което изпитваше. Бързата целувка този следобед го бе изнервила повече, отколкото искаше да си признае. Толкова меки и обещаващи бяха устните й! Доста усилия му бяха необходими, за да се отдели от нея. Вече й бе дал обещание и възнамеряваше да го изпълни. Просто му се искаше да не я намира толкова привлекателна.

 

 

Събуди ги трясък на разрушителна експлозия. Лорън изпищя. Джордан скочи на крака с пистолет в ръка и започна да оглежда стаята. След това погледна през прозореца.

Лорън стана от леглото и изтича при него.

— Какво става? — проплака тя.

Трепереше силно. Той несъзнателно постави свободната си ръка около раменете й и я придърпа към почти голото си тяло.

— Някаква експлозия — промърмори спокойно Джордан и продължи да наблюдава хората, които се стичаха от всички посоки. Опита се да различи виковете, но не бяха достатъчно ясни.

Изведнъж Лорън осъзна, че е притисната до един добре сложен мъж. Нощницата й, с дължина до бедрата, я предпазваше от пряк допир с него, но усещаше мъха по краката му.

— Е — каза тя след неуспешния си опит да се освободи от здравата му прегръдка, — аз и не смятах, че е будилникът. — След като разбра, че не бе част от експлозията, Лорън се опита да се успокои, но сърцето й не желаеше да го направи, докато бе така интимно прегърната от високия мъж. В този миг забеляза другата му ръка.

— Откъде го взе? — попита тя и кимна към пистолета.

— Донесох го със себе си — каза той и продължи да наблюдава улицата.

— Това не е ли незаконно?

— Не съвсем.

— Ти не го декларира.

— Не.

— Тогава е незаконно.

— Само ако те хванат.

— Интересен начин на мислене — забеляза Лорън.

Той не възнамеряваше да я пусне. Тя се опита да изглежда спокойна, но не успя и каза задъхано:

— Ще бъдеш ли така добър да ме пуснеш?

Джордан я погледна, учуден да я види толкова близко до себе си. Осъзна, че и двамата не бяха много облечени. Отдръпна се от нея, сякаш го бе поляла с вряла вода.

— Хей, скъпа — разтвори той ръце, — ти беше тази, която дотича при мен!

— Да, знам. В нищо не те обвинявам. — Лорън замълча. — Наистина се изплаших.

— И аз — призна той, отиде до леглото и вдигна панталоните, които бе оставил там. Сложи пистолета на масата и се облече. Едва след това се обърна и я погледна.

— Не мислех, че хора като теб се страхуват от нещо — каза тя.

— Хората като мене — повтори Джордан — са човешки същества като всички останали. И ние чувстваме болка и кървим, когато ни наранят.

Гледаха се втренчено. Лорън не знаеше какво да каже. Не разбираше дали поради необичайното им събуждане или ранния час, но нещо се бе променило. Беше се появило някакво напрежение, което преди не съществуваше. Не разбираше как и откъде възникна то, но усещаше присъствието му. Все едно чужд човек бе влязъл в стаята. Тя пристъпи към него и постави ръце на голите му гърди.

— Не искам да смяташ, че не те възприемам като човешко същество.

— Така ли?

Лорън поклати глава. Лицето му бе напрегнато и безизразно, но някъде в очите му за миг се появи малка искрица болка, уязвимост, която веднага изчезна. Ако не бе близо до него, изобщо нямаше да я забележи.

Никога досега не бе изпитвала такава силна нужда да помогне на някой. Забрави, че този мъж бе напълно независим човек, който сам води и печели битките си. Представи си едно малко момче, разбрало отрано суровия урок на живота: краят невинаги е щастлив.

Тя се повдигна на пръсти и постави устни върху неговите. Искаше да му покаже, че го разбира и изобщо не осъжда начина му на живот. Вдигна ръце и ги обви около врата му.

Напълно объркан от неочакваните й действия, Джордан не знаеше как да й отговори. Какво, по дяволите, правеше тя? Вярваше ли, че една целувка може да оправи нещата? Приличаше на малко дете, което смята, че щом майка му го целуне, вече всичко е наред. Но независимо от мотивите й не можеше да остане безразличен към близостта й. Прегърна я и отвърна с настойчивост, която учуди и двамата. Целуваше я и й показваше как да отваря устните си.

Долови леката й въздишка, но бе прекалено погълнат от приятното усещане, за да обърне внимание на изненадата й. Чувството беше прекрасно. Ръцете му се движеха неуморно нагоре и надолу по гърба й, а устните му изучаваха нейните. Когато накрая се отдръпна, за да си поеме въздух, продължи да целува бузите и очите й, меката извивка на врата. Върна се обратно върху устните й. Без да съзнава какво прави, Джордан я вдигна, постави я на леглото си и я последва, без дори за момент да се откъсне от нея.

Лорън никога досега не бе изпитвала такъв прилив на чувства. Тя нямаше представа, че може да реагира така на една целувка. Краката й трепереха. Не знаеше, че мъжките ръце са способни да предизвикат такива усещания. Кожата й се наелектризира от докосването му. Изглежда тялото й разбираше какво става и му отговаряше.

Заинтригувана от играта на здравите мускули под пръстите си, Лорън ги проследи. Намери малка извивка на гърба му, която създаваше примамлива пътечка и пръстите й се спуснаха по нея, докато стигнаха до колана на панталоните му. Нерешително тя продължи движението си към стомаха му. Несъзнателното му трепване при нейното докосване я накара да спре.

— Не спирай — прошепна ухото й той. — Просто съм много, много чувствителен в тази област. — Джордан подкрепи думите си с подобно движение, прокара ръка по бедрото й под късата нощница и достигна до чувствителната област около пъпа.

О, да! Едва сега тя разбра колко чувствителна може да бъде кожата при едно докосване. При това такова леко докосване! Колко странно и колко прекрасно!

С нарастваща решителност Лорън изучаваше гърдите му и се радваше на допира с черния и къдрав като косата му мъх, който ги покриваше. Джордан бе един прекрасен представител на мъжкия пол. Тя не познаваше друг, който дори и малко да прилича на него.

Когато той дръпна нощницата й, тя веднага вдигна ръце, за да може да я свали през главата й. След като хвърли нощницата на пода и свали панталоните, които бе обул, Джордан се обърна към нея и я придърпа към себе си. Очите й бяха затворени, изражението — замечтано. Те лежаха върху смачканите чаршафи. Бедрото му беше между нейните, а ръката му на раменете й. Омайваше се от вида на кожата й с цвят на слонова кост, осветена от слабата утринна светлина.

Внимателно докосна зърното на гърдата й и усети как тя притаи дъх. Боже, толкова бе прекрасна! И той я желаеше страшно много.

Джордан се обърна и внимателно описа кръг с език около розовото зърно. Лорън въздъхна, постави ръцете си в косата му и го притегли към себе си. Окуражен, той продължи да се наслаждава на момента, неспособен да предотврати това, което ставаше.

Времето изгуби смисъл, докато те научаваха как да си доставят взаимно удоволствие. На Джордан му бе ясно, че Лорън няма опит. Ясно му бе, че тя желае точно той да й покаже какво е пропуснала през всичките тези години.

Не си задаваше въпроса защо една жена, стояла настрана от другите мъже през цялото време, желае да се отдаде на него. Достатъчно бе, че в момента бяха заедно.

Той не бързаше. Искаше тя да е доволна. Затова бяха все още по бельо, когато внезапно се потропа на вратата.

Като попарени се отделиха един от друг.

— Кой е? — изръмжа Джордан, готов да убие всеки, който ги прекъсва в този момент.

Отговори му мъжки глас със силен акцент.

— Полиция. Бих искал да говоря с вас, господин Трент.

Те се спогледаха. Лорън беше ужасена, а Джордан — много ядосан. Каквото и да искаше полицията, то определено щеше да обърка плановете им за напускане на страната.

— Един момент — каза той, стана и издърпа панталоните си. Отиде до леглото й, наведе се и вдигна падналия през нощта халат.

— Скъпа, хайде да не разбиваме сърцата им рано сутрин.

Огледа се и видя пистолета, който все още лежеше на нощното шкафче. Бързо го сграбчи, стигна до куфара си, премести нещо на дъното и го постави вътре.

Лорън облече халата и погледна към вратата.

След като се представиха, в стаята влязоха двама цивилно облечени мъже.

— Съжалявам, че ви събудихме толкова рано, господин Трент — започна единият, — но не смятахме, че е възможно някой да спи след експлозията.

— Всъщност, ние не спяхме — отвърна Джордан и погледна към леглото си, където личаха следите от използването му. Лорън не помнеше да е била толкова смутена през целия си живот.

— А, да, разбира се — каза учтиво полицаят. — Много съжалявам, че ви прекъснахме.

— Какъв е проблемът? — попита Джордан, като посочи към столовете и седна на леглото на Лорън.

Тя продължаваше да стои до неговото легло и да мачка колана на халата си.

— Страхувам се, че експлозията е причинила щети по наетата от вас кола.

— Да, разбирам. Каква бе експлозията? Знаете ли?

— Случаят се разследва. Бомба в кола. За щастие убити няма, но околните сгради и автомобили са доста пострадали.

— Тук често ли се случват подобни инциденти?

Мъжът сви рамене.

— Какво значи често? Ако питате мен, веднъж е предостатъчно.

— Разбира се. Прав сте. Ние сме от Чикаго и можем да разберем някои от проблемите на полицията.

Полицаят кимна.

— Ако желаете, ще видим какво би могло да се направи по въпроса за друга кола. Смятате ли да останете във Виена или ще продължите пътуването си?

Невинният на пръв поглед въпрос накара Джордан да се усъмни. Той се помъчи да се усмихне.

— Да, смятаме да останем около седмица. Но, разбира се, мислим да обиколим провинцията и да разгледаме Австрия.

— Много съжаляваме, че първата ви нощ тук бе толкова бурна.

— Да се надяваме, че останалата част от престоя ни ще е по-спокойна — сви рамене Джордан.

Двамата полицаи се изправиха и отидоха към вратата. Джордан ги последва.

— Моля, приемете нашите искрени извинения за щетите по колата и за ненавременното ни появяване — каза полицаят. Очите му се насочиха към Лорън, след което отново погледна Джордан.

Той им отвори вратата и размени още няколко любезности. Когато накрая затвори, чу Лорън да се движи зад него.

Без да каже нито дума, хвана ръката й и я заведе в банята. Пусна водата на чешмата, след това се обърна и я придърпа към себе си.

— Повече от вероятно е в тази стая да има подслушвателни апарати. Не знам дали ни наблюдават поради времето, когато дойдохме или заради експлозията, но местните власти ни провериха. Някой може би подозира защо сме тук. — После тихо добави, че ако е така, няма шанс да успеят с плана си.

— Какво ще правим сега? — попита пребледняла тя.

Джордан искаше да предложи да продължат с това, което правеха, но се въздържа по няколко причини. Първо, настроението бе отминало, сега мислите им бяха заети от възможните опасности. Второ, не бе сигурен, че ще може да се справи с една дори и временна връзка с Лорън Макензи. Никога не бе реагирал на жена по този начин.

Тя го привличаше физически, но освен това се чувстваше загрижен за нея. Възхищаваше се не само на красотата й, но и на нейната интелигентност. Оценяваше разума и способността й веднага да преценява ситуацията.

Лорън не приличаше на жените, с които обикновено поддържаше връзка. Знаеше, че е първият мъж в живота й.

Какво я бе обзело преди малко? Какво очакваше от него? Каквото и да бе, той не можеше да й го предложи. Всеки от тях имаше собствен живот. Нямаха нищо общо. Веднага щом приключеше тази задача, щяха да се разделят завинаги.

От него зависеше да си налага контрол, докато са заедно. Това щеше да затрудни още повече и без това тежката мисия.

Пресегна се и спря водата.

— Искаш ли да закусим? — бодро попита той. Гласът му прозвуча силно в малката баня.

Тя се опита да отвърне на веселия тон с усмивка, но не успя.

— Добре звучи.

Джордан се наведе и целуна върха на нослето й.

— Чудесно — прошепна той и се изправи. — Ако ме извиниш, ще се обръсна и ще слезем долу.

Лорън послушно излезе от банята. Джордан затвори вратата, облегна се върху нея и въздъхна. Какво ставаше с него? Нито една жена не му въздействаше по този начин. Не му харесваше. Изобщо не му харесваше.