Джонатан Келерман, Фей Келерман
Санта Фе (9) (Натюрморт)

9

Двамата детективи спаха до късно и пристигнаха в управлението в десет. Завариха на бюрата си еднакви съобщения — среща с началник Бейкън след час. Съвещанието продължи две минути. Шефката попита какво става, а Две Луни и Катц отговориха „нищо засега“. Жертвата имаше твърде много потенциални врагове.

— Има ли изгледи да го разрешим?

— Може би — обади се Две Луни. — А може би не.

Тя се замисли за момент.

— Това няма да е добре, но едва ли ще има последствия. Нито по отношение на туристите, нито по отношение на доверието на гражданите. Точно защото е имал толкова много врагове, не е изключено да се възприеме като отклонение от нормите.

Детективите стояха безмълвни.

Началник Бейкън продължи:

— Не че съм песимист, момчета. Добре. Излизайте и си вършете работата.

 

 

„Каква беше нашата работа?“ — щеше да попита Две Луни.

— Да видим как вървят нещата с отпечатъците на семейство Скагс — предложи Катц.

— Ще ги снемат утре.

— Защо не днес?

— Знаеш ги тия типове. Винаги има причина. — Две Луни се обади в щатската криминална лаборатория и помоли да ускорят нещата. Затвори телефона и поклати глава. — Заети са със случай на изнасилване в Берналило.

— Изнасилването цака убийството?

— Жертвата била на дванайсет. Живеела в двойна каравана с майка си, алкохоличка. Задникът се промъкнал в стаята й. Най-вероятно бивше гадже на майката — много кандидати в тази група.

Катц му разказа историята на Валъри за Олафсон, който се целел в бизнеса на Сара.

— Може Сара да му е видяла сметката. — Две Луни вдигна един молив и отпусна ръка в изнемощяло посичащо движение.

— Или съпругът й — допълни Катц.

— Кой е той?

— Доктор Одед Леви, пластичен хирург. Роден е в Израел и е служил в тяхната армия. Плюс това е голямо момче.

— Лош нрав? — поинтересува се Дарил.

— В случаите, когато съм го срещал, не. Но винаги е било по приятни поводи. Нали знаеш… социални прояви.

— Ти контактуваш ли с хирурзи на социални прояви?

— Веднъж — призна Катц. — След като Вал започна работа, Сара я поканила на вечерно парти в дома им. Вал имаше нужда от кавалер, затова помоли мен.

— Звучи забавно.

Далеч от истината. Цяла вечер Вал флиртувала с някакъв ортопед и скоро след това се забила с него.

— Впоследствие го срещнах няколко пъти — продължи Катц. — Нали знаеш, като се запознаеш с някого, просто го забелязваш. Винаги ми е изглеждал сърдечен тип. Между другото, той е по-млад от Сара.

— И това значи…

Катц вдигна ръце и сви рамене.

— Нищо. Тогава, в тяхната къща, той изглеждаше много влюбен в нея.

— Тя е красива жена — додаде Две Луни. — Знам колко бесен бях, когато Олафсон критикуваше моята жена. Няма да ти казвам на какво е способен обучен в армията евреин, когато разбере, че Олафсон е планирал да смаже бизнеса на жена му.

* * *

Кабинетът на доктор Одед Леви заемаше целия приземен етаж на медицинската сграда на „Сейнт Майкълс“, източно от Хоспитал Драйв, право на юг от болница „Свети Винсент“. В празната дискретна чакалня, с масленожълти кожени канапета, индиански черги покриваха дъсчения дъбов под. Няколко броя „Архитектурен справочник“ и „Санта Фе стил“ лежаха внимателно разтворени върху покритите с гранит маси. Катц веднага определи скалата — ивичест гнайс. Скални пластове от това нещо стояха на педя от прозореца му.

Посрещна ги красива рецепционистка. Когато поискаха да се видят с доктор Леви, тя си остана все така красива и дружелюбна.

— Току-що излезе за обяд.

— Имате ли представа къде? — попита Дарил.

— В „Палас“. Обича да се храни в двора, но в това време сигурно е вътре.

Отидоха до центъра, намериха заграден паркинг и продължиха пеша до хотел „Палас“. Доктор Одед седеше сам във викторианска трапезария, в отдалечено червено кожено сепаре. Ядеше пържена пъстърва и пиеше диетична кола.

— Стив — поздрави той.

Дори седнал, размерите му се набиваха на очи. Катц знаеше, че е метър и деветдесет — метър и деветдесет и пет, във форма и с широки рамене. Имаше хубав тен, черната му къдрава коса беше подстригана късо.

— Доктор Леви. — Катц представи Две Луни.

— Двамата сигурно работите здраво. Заслужавате един хубав обяд. — Докторът имаше прекрасен акцент. Ръцете му бяха с размерите на бейзболни ръкавици, с дълги пръсти и безупречен маникюр. Пурпурната му копринена вратовръзка беше разхлабена върху разкопчаната яка на небесносинята риза. Морскосиньо кашмирено палто беше сгънато прилежно върху съседната седалка.

— Откъде знаете, че работим усилено? — попита Катц.

— Убийството на Олафсон. Пише го в „Санта Фе Ню Мексикан“ и в „Албакърки Джърнал“.

— Нямах възможност да прегледам пресата — призна Две Луни.

— Сигурно е за добро. Валъри казала на Сара, че работите по случая. — Леви посочи вдясно, където стоеше сакото. — Ще седнете ли при мен?

— Всъщност дойдохме, за да говорим с вас — каза Дарил.

Леви вдигна вежди.

— Сериозно? Тогава заповядайте и ми обяснете защо.

Докато Катц разказваше, хирургът продължи да се храни. Режеше пъстървата на идеални квадратчета, забождаше я на вилицата и изучаваше всяка хапка, преди да я поднесе плавно към устата си. Когато Катц приключи, докторът каза:

— Миналата година той се опита да купи бизнеса на Сара, но се провали. Заплаши обаче да го разруши.

— Някаква определена причина, за да й има зъб? — попита Катц.

Леви помисли по въпроса.

— Не мисля. Сара го отдаде на schadenfrende.

— Какво е това? — обади се Дарил.

— На немски означава радост от страданието на другите — поясни Леви. — Олафсон беше жаден за власт човек и според Сара искал да доминира на художествената сцена в Санта Фе. Сара се е утвърдила, работи успешно и доста я харесват. За човек като него тя е привлекателна мишена.

— Неприятно е, докторе. Някакъв тип да вдигне мерника на съпругата ви — отбеляза Катц.

— Интересна фразеология — усмихна се Леви. — Доста неприятно, но аз не бях притеснен.

— И защо?

— Сара може да се грижи за себе си. — Хирургът набоде поредната геометрична хапка, пийна малко сода, погледна си ръчния часовник с дебелина на карта за игра и остави пари на масата. — Обратно на работа.

— Липосукция ли? — осведоми се Дарил.

— Лицева реконструкция — уточни Леви. — Петгодишно момиченце, пострадало при инцидент на Двайсет и пета улица. Обичам да правя този вид операции.

— Противоположното на schaden. Каквото и да е — вметна Две Луни.

Леви погледна озадачен.

— Радост от възстановяване на другите.

— А! — възкликна Леви. — Никога не съм го възприемал от тази гледна точка. Но да, много ми допада.

На излизане от ресторанта Две Луни попита:

— Какво мислиш?

— Той е достатъчно едър — отвърна Катц. — Видя ли ръцете му?

— Отпечатъците му трябва да са в архивите на Щатската медицинска управа.

Те взеха „Краун Виктория“-та от градския паркинг. Две Луни седна зад волана.

— Сигурно е странно… да сглобяваш лицето на дете.

— Впечатляващо — съгласи се Катц.

След около миля Две Луни подхвърли:

— Срамота е да оставиш такъв човек без комисиона.

 

 

От управлението се обадиха в медицинския борд и внесоха молба за отпечатъците на доктор Одед Леви. Обработката и получаването щяха да отнемат дни. Нямаше начин да им изпратят информацията по факса, директно в криминалната лаборатория.

— Освен ако не включим шефката — разсъждаваше на глас Две Луни.

— За това ще ни трябва повече.

— Най-вероятно Леви няма да ходи никъде.

— Дали е той? — погледна го Катц.

— Всъщност не, равине. А ти какво мислиш?

— На този етап не знам какво да мисля — въздъхна Катц. — Случаят започва да мирише. Миризма на провал.

 

 

До края на деня ги очакваше приятна изненада, макар и незначителна. Техниците бяха отишли до Ембудо, за да снемат отпечатъци от семейство Скагс, и си бяха свършили работата. Вече правеха компютърното сканиране и очакваха първоначалната информация до пет следобед. При двусмислени или неясни следи главният факир по отпечатъците в лабораторията — цивилният аналитик Карън Блевинс — щеше да направи ръчна проверка.

Две Луни и Катц останаха да изчакат резултатите. Отделиха време за вечеря с бургер и пържени картофки. Разчистваха документация по други случаи, умуваха върху нова насока за разследването по случая Олафсон.

В седем часа се нуждаеха от нова насока повече от всякога. Отпечатъците на Барт и Ема Скагс не съвпадаха със снетите от „Олафсон Югозапад“ — къщата на жертвата. Ема бе посетила галерията, но не бе оставила и следа от себе си.

В осем часа вечерта, отчаяни и изтощени, Катц и Две Луни тръгнаха да си вървят, но преди да стигнат до вратата, телефонът на Катц звънна — обаждаше се полицай Деби Сантана.

— Назначиха ме да охранявам галерията, докато Самър Райли преглежда инвентара. Изглежда, е попаднала на нещо.

Тъкмо Катц да си отвори устата, Самър грабна слушалката.

— Познайте! Кражба е. Четири картини от списъка липсват.

Катц се почувства окрилен — вече имаше мотивация. Оставаше само да открият крадеца!

— Има нещо странно обаче — добави Самър.

— А именно? — попита Катц.

— Не са взети много по-скъпи работи. Всички липсващи платна са от един автор.

— Кой?

— Мишел Уиймс. Явно има голям почитател. От художествена гледна точка тя е значителна, но все още не е скъпа. Лари плануваше да я издигне на следващо ниво.

— Каква е стойността на четирите картини?

— Около трийсет и пет хиляди. Това е цената на Лари на дребно. Обикновено той сваляше директно десет процента. Парите не са малко, но непосредствено до четирите творби на Уиймс стои един Уендо, оценен на сто и петдесет хиляди, и малка картина на Гай Роуз, която струва много повече. И двете са тук. Всичко е тук, освен Уиймс.

— Прегледахте ли целия инвентар?

— Покрих поне две трети. Има база данни на творби на изкуството. Мога и сама да въведа информацията, но реших първо да ви се обадя. Искате ли имената на картините?

— Не се притеснявай, Самър. Идваме.