Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

82.

Андрей Димитров излезе от дълбоката, удавена във водка забрава, когато чу далечния пукот на пистолетни изстрели. Той се надигна на тънкия си дюшек, пълен с конски косми, и прокара ръка по измъчената си от махмурлук глава. Би могъл да се закълне, че някъде в далечината се бе разнесъл пистолетен изстрел. Но сега не чуваше нищо в утринната тишина.

Една мисъл го стресна и вътрешностите му се свиха като на търсач на силни усещания, който се вози на влакче на ужасите. Колко беше часът? Заопипва за часовника си и се втренчи в светещия циферблат, опитвайки са да разбере колко показва. Четири и десет. В четири трябваше да смени Руцев на поста. Ако Вася се ядосаше и кажеше на Курск, онзи щеше като нищо да го очисти.

Димитров се изтърколи от кревата и залази на четири крака, за да намери дрехите и обувките си. Същевременно се опитваше да не събуди Титов, който хъркаше и пърдеше на съседното легло. Автоматът му МАК беше в металния шкаф до леглото. Той го извади, но халоса големия пръст на крака си в леглото и добави още една болка към мъчението на тежкия махмурлук. Димитров тихо изстена. Вече беше твърде стар, за да пие толкова.

Той се промъкна на пръсти покрай спалнята на Курск и слезе към приземния етаж, без да бъде заловен. Бутна вратата към мазето и с все още замъглени очи започна да слиза по стълбите.

Първо до него стигна миризмата, която не можеше да сбърка. Парливата и остра миризма на барут и сладката, противна миризма на пролята кръв. Димитров се събуди изведнъж от прилива на адреналин, най-силния естествен лек срещу махмурлука.

— Руцев! — извика той. — Вася!

Не получи отговор.

Закрачи към контролното помещение. Вратата беше открехната. Той я блъсна с крак, провесил автомата през рамо, готов да стреля. Видя кървавата каша, в която се беше превърнало лицето на неговия приятел и изпусна оръжието. Бог му беше свидетел, че Руцев бе гадно садистично копеле и приятелството му с Игор Титов от ден на ден ставаше все по-перверзно, но беше воювал с него в Афганистан и Чечня, а после и по московските улици. Кой да си представи, че щяха да му издухат главата в някаква луксозна вила чак в Швейцарските Алпи?

Кой ли го беше застрелял? Димитров си заблъска главата дали някъде беше видял следи от влизане с взлом? Можеше да се закълне, че не. Но никой в къщата не би могъл да го направи. Шефът беше горе и чукаше високомерната курва Петрова. Титов беше мъртво пиян, а Курск нямаше никаква причина да напада Руцев. На купона не бе имало караници или някакви спорове.

Оставаше само англичанинът. Но той не беше в състояние да убие муха, камо ли Руцев. А и беше вързан за стола.

Нали така?

Андрей Димитров погледна към монитора, който показваше вътрешността на килията. Затвори очи, погледна отново и кръвта му се смрази.

Столът беше празен.