Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

26.

Папин не напредваше много бързо. Нямаше много художници на словесни портрети, които са готови да вдигнат телефона в последната неделна сутрин през август. Най-накрая успя да намери един, но портретът беше готов чак след десет сутринта. А после трябваше да намери някого, който беше готов да го пусне в ефира.

Всеки друг ден заплахата от английски убиец и неговата руса секси съучастничка щеше да води новините и да се шири на първите страници. Но днес не беше обикновен ден. Както навсякъде по света, телевизиите във Франция имаха само една тема за обсъждане: смъртта на принцесата. И така по ирония на съдбата те сведоха информацията за мъжа, който я беше убил, до няколко секунди и един набързо показан фоторобот.

 

 

Марселин Дюкроа, която беше сервирала на Карвър сладкишите и кафето в денонощното бистро в Шатле Лезал, видя снимката по телевизията, когато нейният баща и чичо гледаха новините в задната стаичка. Двамата мъже бяха затънали в шумен спор дали автомобилната катастрофа е била нещастен случай или плод на поредния типично по английски подъл заговор. Техният разговор отклони вниманието й.

Английският убиец, който беше издирван от властите, приличаше на добре облечения и учтив мъж, който говореше перфектно френски с нея, когато поръчваше тази сутрин в бистрото. Но не беше сигурна.

— Тогава недей да ходиш при ченгетата — каза баща й, когато Марселин поиска съвет от него. — Те всички са курвенски синове. Колкото по-малко работа си имаш с тях, толкова по-добре.

 

 

След нощната смяна в аптеката Жером Доменичи се прибра от работа в осем и половина. Той вече беше чул за трагедията в тунела Алма. Всички, които бяха идвали в аптеката, говореха само за това. Той погледа десетина минути новините по телевизията, преди да заспи на дивана.

Вече беше станало обед, когато Жером се събуди. Приготвяше си сандвичи със сирене, гледайки с едно око в чинията си, а с другото в телевизионния екран, когато видя фоторобота. Мъжът му се стори познат и той набра номера, изписан на екрана.

 

 

Папин вече беше на Гар де Лион, когато научи, че един мъж в сиво сако е бил видян в аптека на Булвар де Себастопол, откъдето купил боя за коса и ножици. Но е бил сам. Освен това купил боя в три цвята: кестенява, червена и черна. Папин беше сигурен, че тя е използвана от жената, но кой цвят си беше избрала?

Междувременно бяха установени множество хора, които бяха забелязали англичанин, отговарящ на описанието на Карвър, тук, на Лионската гара. Папин установи, че малко след седем сутринта мъжът е купил два билета за Милано. Това означаваше, че трябва да е хванал влака в седем и петнадесет, но той вече беше пристигнал в Милано. А контрольорът на тамошната гара, който беше разпитан от местната полиция, твърдеше, че не си спомня да е видял някого, който да прилича на фоторобота. При преминаването от Франция в Италия нямаше паспортен контрол и гранична документация. Нямаше начин да се установи дали Карвър изобщо се е качил на влака и с кого. А ако се беше качил, нямаше начин да се определи къде е слязъл, без да се разнищи всяка гара по пътя.

Преди да се заеме с това, Папин реши да провери записите на камерите за видеонаблюдение, които бяха разпръснати из гарата. Записите бяха неясни, но Папин забеляза мъж с очила и сиво сако да напуска щанда за билети в седем и пет сутринта. На едното си рамо носеше черна чанта. Сигурно вътре беше компютърът.

— Това той ли е? — попита Папин директора по операциите.

— Възможно е. Като махнем очилата, това с лекота може да се окаже Карвър.

— Добре. Но гледай какво става. Ето го тук в седем и пет. Следващия път, когато попадаме на него, той се приближава към изхода към влака за Милано. Вече е седем и девет.

— Да… Купил си е билет и се е качил на влака. Какво толкова странно има?

— Да, но къде е бил преди това? За да пресечеш перона, ти трябват само няколко секунди. Междувременно той е направил нещо, но какво?

— Не знам. Може да е ходил до тоалетната. Или пък си е купил вестник.

— Или друг билет за друго местоназначение. Карвър е добър. Трябва да е знаел, че ще бъде забелязан пред билетните каси, затова е използвал тази възможност, за да ни отвлече вниманието. След това е купил другите билети от автомата. Мамка му! Няма видеокамера, която да покрива този район. Някой ще трябва да провери билетния автомат за всички покупки между седем и пет и седем и девет. А междувременно аз ще свърша нещо друго.

— Какво?

— Ще намеря момичето.