Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

14.

По това време на денонощието нямаше измъкване от Париж. Метрото не работеше и Карвър не можеше да стигне до летището. Човек не можеше да наеме и кола. Разбира се, лесно можеше да открадне някоя, но той не обичаше да върши дребни престъпления, когато беше на работа. Бяха пипнали Ал Капоне за това, че пропуснал да си плаща данъците, но него нямаше да го приберат заради някаква открадната кола.

Затова бяха заседнали. Дори под фалшиви имена не можеха да рискуват да си вземат стая в хотел. Трябваше им място, където могат да прекарат няколко часа, място, което не затваряше и където можеха да останат незабелязани. Не смяташе, че ще им е много трудно да намерят нещо такова. Особено в събота вечерта.

 

 

Те започнаха да слизат по главното стълбище. Карвър носеше лаптопа и се спря, за да вдигне своя „Зиг Зауер“. След това излязоха от къщата, минаха през симетрично подредената градина и стигнаха до вратичката в задната стена, където Алекс беше оставила чантата си. След това тръгнаха надолу към Рю де Риволи. По пътя Карвър изхвърли в кофа за боклук старата тениска и якето. Действията му бяха методични и обмислени. Нищо в поведението му не издаваше напрежението, което беше преживял тази нощ. И тогава, без предупреждение, изведнъж спря. Стоеше пред магазин за електрически уреди. На витрината половин дузина телевизори бяха включени на един и същ канал. Някакъв репортер се беше изправил по средата на една улица и говореше в камерите, но думите му не се чуваха. Всички телевизори бяха неми зад дебелото слоесто стъкло. Мъжът стоеше пред полицейска лента, заобиколен от тълпа други журналисти, фотографи и телевизионни камери. Репортерът се отмести леко встрани, така че операторът да може да снима онова, което се намираше зад гърба му.

— Почакай малко — каза Карвър и протегна ръка, за да задържи Алекс.

Шест изображения на тунела Алма изпълваха витрината на магазина. Камерата увеличи картината с тунела, където до сплесканите останки на черен „Мерцедес“ беше паркирана линейка.

Алекс беше застанала до Карвър, гледаше същите картини с неразбиращо изражение, което прерасна в шок, когато осъзна значението им.

— Мили боже! Това ли е колата? Онази, която ние…

— Да. Аз го направих, когато Курск и ти я подгонихте към мен. Но какво, по дяволите, прави тя там?

— Какво искаш да кажеш?

— Линейката. Не мога да повярвам, че някой е останал жив. А ако е така, досега трябваше да е в болницата. Имам предвид, че катастрофата стана — той погледна часовника си — преди час. Какво се мотаят още там?

— Един час? — измърмори тя под носа си. — Само толкова?

Картината се смени. Предаването продължи от студиото. Зад бюрото седеше водещата, а снимка на Уелската принцеса се виждаше в горния край на екрана. Водещата каза няколко думи, след това се появиха кадри на принцесата, изтегната на някаква голяма яхта, заобиколена от малки лодки, пълни с хора, които се опитваха да я снимат. Карвър поклати глава. Нямаше нищо против принцесата. Веднъж тя посети неговата част и очарова всички мъже в базата. Когато служеше под клетва за вярност към короната, приемаше клетвата много сериозно. Никога не бе проявявал някакъв интерес към вестникарските колонки с клюки за известни хора или жълтата преса.

— Хайде, от това няма да научим нищо, което ни трябва — каза той и тръгна надолу по тротоара.

Вървеше по бордюра и оглеждаше среднощното автомобилно движение надолу по Рю де Риволи.

— Трябва ни такси — обяви той.

Немирната дръзка усмивка, която пропълзя по лицето на Алекс, неочаквано накара очите й да грейнат.

— Остави това на мен — каза тя.