Том Кейн
Специалист по злополуките (82)

80.

Юри Жуковски не бързаше. Минаха три часа, преди Алекс да го чуе да се качва по стълбите и да тръгва по коридора. Беше слушала как мъжете долу пият, пеят мръсните казармени песни от дните на бившия Съветски съюз и се фукат. По едно време купонът приключи, чу се трополене на стъпки по застланото с теракота преддверие и малко по-късно някъде от недрата на къщата се понесе приглушено пукане. Пистолетни изстрели? Алекс се опита да се престори, че има и някакво друго обяснение, но не можеше да си затвори очите пред очевидното заключение: бяха застреляли Карвър. Тя затвори очи и започна да се моли.

Моля те, Господи, направи така, че да живее. Моля те, не ми го отнемай!

Мъжете се върнаха в дневната и залповете от смях станаха още по-силни от преди. Най-накрая забавлението свърши. Няколко мига по-късно вратата на спалнята се отвари със замах и Юри застана в касата на вратата, осветен от лампата в коридора. В едната си ръка носеше преносимия компютър.

Алекс потупа чаршафа до себе си. Тя беше там, празнично нагласена, за да му достави удоволствие. Лежеше в горния край на леглото, подпряна на снежнобели възглавници, в къса атлазена нощничка с цвета на кафе с мляко, украсена по краищата с дантели и срязана високо на бедрата. Беше прибрала единия си крак нагоре, а другия беше изпънат и показваше бикини със същия цвят като нощницата.

— Ела тук, скъпи — изчурулика тя. — Липсваше ми.

Юри остави черната чанта на пода, направи няколко крачки навътре в стаята и се спря неподвижно в средата на килима. Тя знаеше, че сигурно беше пил със своите хора, но когато й отговори, в гласа му не се усетиха никакви признаци на напиване:

— Не, ти ела тук и докажи на колене колко съм ти липсвал.

После тя му помогна да се съблече, притискаше се към него и покорно го възбуждаше, докато го водеше към леглото. Но сега, когато физическите му щения бяха задоволени, той повече искаше да обсъждат болката, която беше причинил на англичанина.

— Оставихме го да седи така за около час — разказваше й, докато се настаняваха под завивките. — После Курск и хората му нахлуха в помещението и го вдигнаха от стола. Беше изгубил всякаква ориентация. Очевидно не можеше и да вижда — нали толкова дълго беше гледал в прожектора. Махаше с ръце пред себе си като сляп просяк.

Алекс успя някак си да се изкикоти, сякаш развеселена от рухването на Карвър.

Юри почувства вдъхновение от окуражителния й смях.

— Изведоха го от стаята в гаража. След това го бутнаха до стената, където той клекна като бито куче, ококорил големи, невиждащи очи. Трябва да кажа, че изпитах съжаление за доброто старо време. Най-смешното беше, че ръцете му бяха свободни. Би могъл да свали тиксото от клепачите си и да затвори за малко очи, но просто не се сети. Това ми хареса. Исках да види какво става. Да знае.

— Аз също исках да разбере — каза Алекс, гризна Юри по ухото и обгърна едното му бедро със своите.

— Наредих на Титов да свали тиксото, за да видя какво ще се случи. Карвър примигна няколко пъти и затвори очи. Когато отново ги отвори, плачеше доста жалостиво. Курск му удари няколко плесници и изглежда това го събуди. Изведнъж осъзна къде е. Стоеше с гръб към стената и четирима мъже бяха насочили пистолети към него. И тогава, това беше най-хубавият момент, се опита да се изправи и да умре като мъж, но не можа. Падна по лице. Едно от момчетата трябваше да го вдигне и да го подпре на стената…

Алекс се опитваше да не слуша. Страшно я болеше, затова й трябваха няколко секунди, за да схване какво говори Юри. Той описваше смъртта на Карвър. Бог не беше отговорил на молитвите й. Почувства се така, сякаш някой заби нож в сърцето й. Дъхът й направо спря и тя шумно си пое въздух.

— Добре ли си? — попита Юри.

Тя кимна и се усмихна извинително.

— Извинявай, нищо ми няма. Разкажи ми какво стана след това.

Той обхвана едната й гърда с ръка и замилва замислено зърното й с палец. Очите му бяха впити в лицето й, докато тя не изстена тихичко.

— Тъкмо казвах — продължи той, — че пистолетите бяха заредени с халосни патрони. Изстреляха един залп по англичанина, той се смъкна надолу по стената и му трябваше известно време, за да осъзнае, че още е жив. И тогава се изпусна и направи локва като някакво животно. Затова го накарах да застане на колене и да пълзи из собствената си пикоч. Беше доста приятно.

Карвър беше жив! Единственото, което Алекс можеше да направи, е да се отпусне на леглото, направо съкрушена от облекчение. Обаче радостта й бе примесена с горчивия привкус на гняв и срам заради мъченията, които е трябвало да понесе заради нея.

— Къде е сега? — попита тя, повдигайки глава от гърдите на Юри.

— Отново в любимия си железен стол.

Алекс знаеше какво значи това. Вчера Юри я беше завел да види стаята за мъчения, която се подготвяше. Това беше едновременно проверка на нейната вярност и предупреждение срещу възможно предателство. Безмълвното послание беше очевидно: ти също можеш да попаднеш тук.

Тя се опита да си придаде безразличен тон:

— Ще издържи ли нощта?

Внезапно очите на Юри станаха студени и подозрителни и я загледаха с такава настойчивост, че в спалнята сякаш стана по-светло.

— Защо питаш? Изглеждаш доста загрижена за неговото благополучие?

Алекс някак си успя да се засмее.

— Разбира се! Нали не искам да умре още сега. Искам да поспя дълго и спокойно. Може би на сутринта ще закуся в леглото. След това ще си взема вана, после ще се облека… — Тя се облегна назад, за да може да шепне в ухото на Юри. — Ще си сложа най-съблазнителните дрехи… — Тя отново направи малка пауза. — И тогава ще сляза долу и ще го гледам как умира със собствените си очи. Пред мен. Искам да го гледам как страда.

Юри се изкикоти силно и рязко и здраво плесна Алекс по задника.

— Ти си едно много, много лошо момиче! — провикна се той. — Сигурно затова ме правиш толкова корав.

Въпреки че се мразеше за своето съучастие, Алекс му позволи да я чука и дори се преструваше, че й харесва. След това остана да лежи неподвижна и мълчалива. Изпитваше голямо изкушение да убие Юри там, на място, да притисне голямата възглавница в самодоволната му мутра и да я държи, докато той не се задуши. Но имаше опасност да се събуди и да окаже съпротива, а тя не искаше да бъде победена още сега.

В нощното шкафче откъм страната на Юри имаше пистолет. Бавно, като едва си поемаше дъх и болезнено осъзнаваше всеки звук, Алекс отвори чекмеджето и извади оръжието. Беше „Зиг Зауер“ като този, който използваше Карвър. Между двамата мъже в нейния живот поне това беше общото.

Светещите зелени числа на циферблата на електронния часовник показваха 04:01.

В спалнята имаше гардероби за нея и за него, толкова големи, че в тях можеше да се влезе. В неговия намери чифт джинси и колан, които напъха в торба за пране и я преметна през рамото си. Панталоните щяха да станат на Карвър. Той и Юри бяха почти еднакво високи, макар че Карвър беше по-слаб. Но дали изобщо щеше да е способен психически и физически да се облече и да побегне? Щеше ли да може да се съпротивлява, ако ги откриеха? Алекс копнееше да го види и да го прегърне отново.

Но болезнената й нетърпеливост беше подкопана от също толкова силен страх в какво състояние ще го намери. Част от нея копнееше да може просто да избяга и да се скрие от многобройните измами и угризенията на потиснатите чувства. Но нямаше начин просто да затвори очи и да си пожелае това да не се бе случвало. Животът беше такъв, какъвто беше. Оставаше й единствено да се справи със случилото се.

Тя си наметна пеньоар и боса, на пръсти, пое към вратата на спалнята. Натисна дръжката много внимателно, като не отместваше поглед от леглото, отвори вратата няколко сантиметра, само колкото да надникне в коридора.

Май нямаше никого. Мъжете вероятно бяха на горния етаж. Курск в своята собствена малка стая, а останалите в спалното помещение на тавана. Сигурно не вярваха, че Карвър би могъл да избяга. Но дори да беше така, Курск със сигурност бе оставил някъде човек на пост. Познаваше го добре. Въпреки суровата си грубост той беше много ефикасен и никога не проявяваше небрежност.

Приземният етаж беше празен, макар във въздуха все още да висеше вонята на застоял пушек и разлят алкохол. Ако дежуреше пазач, щеше да е долу, в претъпканото контролно помещение, което се намираше до стаята за разпити. Вътре имаше пулт с циферблати и копчета, които управляваха светлинните и звуковите ефекти, които използваше разпитващият, а на телевизионен екран можеше да се гледат кадрите, предавани от камерата високо под тавана на стаята за мъчения.

Застанала до тежката врата към мазето, Алекс се сети за обучението си по стрелба с пистолети отпреди цяло десетилетие. Тя провери пълнителя на оръжието и се увери, че в цевта има патрон. Свали предпазителя и започна да слиза по стъпалата, протегна пистолета напред и го стисна с двете си ръце, готова на мига да стреля.

В коридора на мазето нямаше никого. Тя безшумно пристъпи напред по голия бетонен под с босите си крака и стигна до вратата към контролното помещение. Сега прехвърли оръжието в едната си ръка, скри я зад гърба си, а с другата бавно отвори вратата. Ако вътре имаше някого, тя планираше да му каже, че е искала да види как страда англичанинът. Всички мъже знаеха, че отново е близка с Юри. Щяха да й направят услуга, за да не го ядосат.

Вратата се отвори навътре. Алекс се промъкна след нея с рамото напред, опитвайки се да скрие пистолета. Но разбра, че не е било нужно да се тревожи. В стаята наистина имаше пазач, Руцев, но неговата кръгла свинска глава беше опряна в гърдите и единственият шум в помещението идваше от лекото му похъркване. В тихата стая, сигурен, че нищо не може да се случи, той се беше предал напълно на въздействието на водката, която беше изпил на празненството.

Алекс се запита какво да прави. Не можеше да позволи Руцев да се събуди и да вдигне тревога. Но в помещението нямаше нищо, с което да може да го върже и да му запуши устата. Нямаше друг начин. Щеше да се наложи да го застреля, както си спеше.

Тя насочи пистолета на по-малко от педя от главата му и го стискаше да не трепва, опитвайки се да събере воля да убие хладнокръвно друго човешко същество. Припомни си развратните му очички, които бяха опипвали тялото й, ръцете, които й беше пускал, о, съвсем случайно, докосвайки циците и задника й. Но това не беше достатъчно. И тогава, за пръв път откакто беше влязла в стаята, очите й бяха привлечени от синята светлина на телевизионния монитор.

Тя обърна глава и видя Карвър с вързани крайници и тяло, устата и очите му широко отворени, нахлузените на ушите му слушалки. Най-много от всичко я шокира пълната му неподвижност. Той явно преживяваше неописуеми мъки. Бяха му отнели дори възможността да изрази своята болка.

Алекс не можеше да откъсне очите си от екрана. Въпреки ужаса в това да видиш такова ужасно мъчение в чистата му форма, имаше нещо омайващо. В продължение на десет дълги секунди тя стоя неподвижно, после откъсна очи от екрана, завъртя се и заби два куршума в черепа на Руцев без ни най-малко колебание. Той се пръсна като зряла диня. По голата сива стена плиснаха кръв, мозък и косми, тежки червени капки плът увиснаха на грапавата мазилка, преди да пльоснат на пода.

Алекс отново уби човек. Но този път не се сви на две от ужас. Сега дори не погледна останките на мъжа, преди да излезе от помещението. Съзнанието й се бе устремило към един друг мъж. Секунди по-късно тя отваряше резетата на бялата врата на килията.