Том Кейн
Специалист по злополуките (64)

62.

От единия до другия край „Скандуейв Адвенчърър“ беше по-дълъг от три футболни игрища. Тежеше около 100 000 тона и можеше да превозва над 6000 стандартни транспортни контейнера със скорост повече от 25 възела в час. Беше почти четиринадесет хиляди пъти по-тежък от яхтата на Фолкнър и повече от три пъти по-бърз от нея. Съчетанието на големина, тонаж и скорост го правеше толкова маневрен, колкото изпуснат по надолнище парен валяк.

Знаейки това, конструкторите на плавателния съд го бяха снабдили с всевъзможни помощни уреди. Той разполагаше с най-модерен радар, сателитна система за определяне на местоположението и средства за комуникации. Капитанът знаеше точното местоположение на своя кораб върху земната повърхност. Освен това можеше да установи всеки друг кораб на мили разстояние. В плитки води можеше да очертае точните контури на океанското дъно отдолу, затова беше почти невъзможно да заседне някъде. Хората, които управляваха „Скандуейв Шипинг Корпорейшън“ често си казваха, че днес вече никой не се нуждае от опитни екипажи. Технологията сама управлява проклетите кораби.

Затова, когато тази нощ вятърът смени посоката си и докара от север студения жилещ дъжд, наблюдателят на тясната палуба високо над капитанския мостик не остана прав и горд, за да поеме поривите на стихиите, какъвто бе неговият дълг. Не, вместо това той седна с гръб опрян в ниските перила на палубата и събра длани, за да опази пламъка на запалката, с която си запали цигара. Проклет да бъде, ако се остави да настине и да подгизне заради подаянията, които му даваха вместо заплата. Дъждът беше толкова силен, че не можеше да види носа на техния кораб, да не говорим за по-напред в морето. А освен това имаше и човек, седнал пред екрана на радара.

Така „Скандуейв Адвенчърър“, плаващ от Ротердам за Балтимор, се носеше в западна посока през Ламанша с товар от шест хиляди контейнера. Междувременно яхтата „Тамариск“, плаваща от Шербург за Пул, летеше в северна посока напряко на Ламанша със своя товар от трима уморени мъже. И никой от тях нямаше и най-малка представа за съществуването на другия съд.