Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мистър Монк (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mr. Monk in Outer Space, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и редакция
maskara (2017)

Издание:

Автор: Лий Голдбърг

Заглавие: Г-н Монк излиза в открития космос

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Intense“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Гергана Рачева

Коректор: Мая Накова

ISBN: 978-954-783-078-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1425

История

  1. — Добавяне

24. Г-н Монк и допуска грешка

Откарах Монк обратно в къщата на Амброуз. По пътя си мислех да напомня на Монк за огромния принос, който брат му бе дал за разследването. После обаче си спомних колко близко бях стигнала до уволнението и реших да си държа устата затворена за разнообразие. Монк беше прав, когато ме скастри — не ми плащаше да се меся в личния му живот.

Монк се вмъкна вътре, без да си прави труда да почука. Намерихме Амброуз в кухнята, седнал на масата с две отворени кутии „Севън-ъп“ пред него, да чете вестника. На първата страница имаше снимка на господин Хоботко, насочващ пистолета си.

— Здравей, Натали — каза Амброуз. — За мен е особено удоволствие да те видя отново.

Беше приятно да знам, че съм особена.

— Благодаря, Амброуз.

— Аз вече вечерях — каза Амброуз. — Но съм ви запазил и на двамата малко лингуини. За вас останаха осемдесет и осем спагети. Можете да си ги раздере по равно.

Много изкусително предложение — рекох, — но аз вече имам планове за вечеря.

Планът ми беше да не ям с братята Монк.

Четирийсет и четири спагети са ми повече от достатъчни — каза Монк. — Нямам нищо против да си ги поделим.

— Не, благодаря ви, господин Монк — казах, отправяйки се към вратата. — Наистина трябва да тръгвам.

— Как ви мина разследването? — попита Амброуз. Спрях. Трябваше да чуя как Монк ще отговори на това.

Монк погледна първо мен, после брат си:

— Благодарение на теб, Амброуз, мина много добре.

— На мен ли? — попита Амброуз. — Какво съм направил?

— Видя онова, което убягна на всички останали: че убиецът е допуснал голяма грешка. Той носеше униформа от първия сезон и уши от втория. Това ни помогна да открием, че убийството на Стайп не е имало нищо общо с „Отвъд Земята“. Свързахме се с продавачите, които ти разпозна, и успяхме да получим описание на убиеца без маскировката му на господин Хоботко.

— Разкажи ми всичко. — Амброуз седна с изправен гръб на стола си. — Говори бавно и не пропускай дори една-единствена подробност.

Не можех да си тръгна сега. Затова седнах, взех двете кутийки „Севън-ъп“, които Амброуз ми предложи, и заслушах, докато Монк разказваше събитията и случките от деня.

Амброуз слушаше внимателно всяка дума и дори си водеше бележки. Погледнах свършеното от него, и с изненада видях, че то включваше анотирани бележки под линия, посочващи различни публикации и датите и часовете на предишните разговори с Монк и мен във връзка с разследването. Не знам защо го правеше, освен поради факта, че беше от семейство Монк, а на тях им е присъщо да забелязват подробностите.

— Ти направи няколко удивителни умозаключения, Ейдриън — каза Амброуз, след като Монк свърши.

— Можех да ги направя много по-рано, ако те бях послушал — каза Монк. — Ти си велик детектив.

— Не съм сигурен какъв съм в действителност, но определено не съм детектив — каза Амброуз. — Нямам твоя светски опит, авантюристичен дух, или безстрашното ти, дръзко отношение към живота.

Монк — безстрашен?

Някъде имам даден ми от него списък на 222-те неща, от които се страхува. Номер 222 в списъка е: „Да имам списък, който завършва на числата 221 и 223“.

Не мисля обаче, че това беше подходящ момент да противореча на впечатлението на Амброуз от брат му — не и ако исках да си запазя работата.

— Ти също притежаваш всички тези качества — каза Монк. — Би ги открил и сам стига само да излезеш от къщи и да навлезеш в света.

Амброуз поклати глава:

— Аз не съм ти, Ейдриън. Аз нямам твоята сила.

— Аз не съм силен — каза Монк.

— Аз никога не бих могъл да мина през онова, през което си минал ти — каза Амброуз, после ме погледна. — Или през което си минала ти. Щях да бъда сломен.

— Ние наистина сме сломени — каза Монк.

— Някаква частица от нас, може би — казах. — Но си е струвало, Амброуз. Любовта винаги си заслужава.

Амброуз поклати глава:

— Не, вие и двамата сте специални хора. Особено ти, Ейдриън. Ти си най-добрият детектив на земята и аз се гордея с теб.

Монк се втренчи в брат си, сякаш го виждаше за пръв път.

— Така ли?

— Разбира се, че се гордея — каза Амброуз. — Кой не би се гордял? Сигурен съм, че има хиляди хора, които гледат с уважение и страхопочитание на теб. Аз съм просто един от тях.

— Не, не си — каза Монк. — Ти си ми брат.

— Това не значи, че не мога да ти се възхищавам, нали?

Скочих от стола си и прегърнах Амброуз, а после прегърнах Монк. Беше като да прегърна два манекена, но не можах да се сдържа. Това беше такава огромна повратна точка за тях и исках те да го почувстват.

И двамата изглеждаха малко шокирани от моята проява на привързаност.

— Защо направи това? — попита Монк.

— Аз съм вашият прегръщач по заместване — казах. — Прегърнах и двама ви така, както трябваше да се прегърнете помежду си.

Амброуз погледна Монк:

— Тя добре ли е?

— Цял ден се държи неразумно — каза Монк. — Наистина мисля, че има нужда от почивка.

Амброуз ме погледна:

— Бременна ли си?

— Не — казах. — Категорично не. Какво те накара да си го помислиш?

— Чел съм, че жените стават неразумни и емоционални, когато са бременни — рече Амброуз.

— Е, не съм. Но господин Монк е прав. Малко отпускане е точно онова, от което имам нужда — казах. — Ще ви видя и двамата утре. Да дойда ли малко по-късно от обикновено?

— Разбира се. Хайде да поспим до късно и да си отпочинем — каза Монк. — Ще се видим в девет и пет.

Това ли му беше представата за спане до късно?

— Тези допълнителни пет минути са наистина много важни, господин Монк. Благодаря.

— Няма нужда да ми благодариш — каза Монк. — Заслужи си го.

Монк и Амброуз ме изпратиха до вратата.

— Не съм си донесъл нищо за четене — каза Монк на Амброуз. — Коя от книгите си би ми препоръчал?

— Би искал да прочетеш някоя от книгите ми? — попита Амброуз.

— Какъв по-добър начин има да прекараш вечерта, от това, да почетеш някоя хубава книга? — отвърна Монк.

Докато излизах през вратата, се обърнах назад и видях как Амброуз подава на Монк някаква книга.

— Това е моят наръчник за използване на мултистандартното комбинирано възпроизвеждащо и записващо устройство за „печене“ на компактдискове и дивидита. Спечели наградата „Притикер“ за технически наръчници за електронни аудио-визуални компоненти — каза Амброуз. — Казвали са ми, че е много завладяващо четиво, особено немската версия.

— Звучи страхотно — каза Монк, докато пъхаше книгата под мишница и се усмихваше искрено на брат си. — За какво му е на някой да пече дивидита? Те ядат ли се?

 

 

Бях на път към къщи, когато ми се обади огнеборецът Джо, моят „повече от приятел“. Беше приключил смяната си в пожарната и искаше да знае дали евентуално не съм свободна за вечеря.

Опитах се да не звуча прекалено ентусиазирана, когато казах „да“, но май се издадох, когато казах, че ще се срещна с него в къщата му след пет минути.

Той запази места в любимия си италиански ресторант на Норт бийч, но така и не стигнахме до там. Минах през входната врата и се озовах в прегръдките му, и там си и останах.

Няма да навлизам в подробности относно случилото се през останалата част от нощта, но нека просто да кажа, че беше сладко и нежно и че до сутринта вече започвах сериозно да преосмислям стриктната си политика, отричаща всякакво сериозно повторно обвързване с човек, упражняващ опасна професия.

Тази работа с отношенията от типа „не-просто-приятел“ си имаше положителните страни, спор няма, но мисля, че и двамата се чувствахме неудовлетворени на едно изключително важно, емоционално ниво. Знаех, че той се чувства така и се преструвах, че аз не изпитвам същото. Той никога не повдигна въпроса, но аз го чувствах. Освен това знаех, че мога да го загубя, ако се появи жена, също толкова обичлива и мила като мен, но и по-склонна да го допусне в живота си.

Не ставаше въпрос само за моя живот, иначе вероятно щях да поема риска. Трябваше да мисля и за сърцето на Джули и какво щеше да изпитва тя всеки път, щом Джо Кокран отиваше на работа в пожарната. Тя беше загубила баща си и не исках отново да преживява подобно нещо.

Аз също не исках.

Да, знам, че не можете да предпазите себе си или онези, на които държите, от силно страдание, не и ако искате да се наслаждавате на всички прекрасни неща, които произтичат от близките отношения с други хора.

Чувствах обаче, че мога да намаля шансовете Джули отново да преживее такава болка, като съзнателно избягвам близките отношения с всеки, който редовно и съзнателно излагаше живота си на риск.

Така че именно това отначало ме подтикна да вляза в такива „приятелски“ отношения с Джо, които между другото пазех в тайна от Джули.

Онази нощ обаче, след преживяването ми със Скутър и след като видях самотния живот, който водеха Монк и Амброуз, и след като станах свидетел до какви крайности стигаха почитателите на „Отвъд Земята“ за да принадлежат към някаква общност, преосмислях ценностите си. Онази нощ определено оценявах случилото се между мен и Джо Кокран повече, отколкото преди.

Помислих си за онова, което бях казала на Амброуз.

Заслужаваше си… любовта винаги си заслужава.

Може би именно от това имах отчаяна нужда.

Дори при това положение, все още нямах достатъчно смелост да променя споразумението си с Джо. Тъкмо обаче се канех да му покажа точно колко много го ценях, когато ми се обадиха много рано сутринта.

Претърколих се в леглото и съборих клетъчния си телефон от нощното шкафче, когато се опитах да посегна към него. Едва не се изтърколих от леглото, докато опипом търсех телефона по пода.

— Ало? — казах.

Обаждаше се капитан Стотълмайер.

— Съжалявам за ранното обаждане, но трябва да се видя с Монк. И по-добре се подготви за много лош ден.

— За него това не е първият ден, който започва с труп — казах. — Нито пък за мен.

— Мислех си, че съм доста държелив — прошепна Джо. Смушках го в гърдите и едва не си счупих лакътя. Толкова е як.

— Това убийство е различно — каза Стотълмайер. — То доказва, че всичко, което Монк каза вчера за убийствата на Брандън Лорбър, Конрад Стайп и таксиметровия шофьор, е погрешно.

— Монк никога не греши, когато става въпрос за убийство — казах.

— Сега греши — отговори Стотълмайер.