Елена Павлова
Белязани лебеди (4)

1.

Лайт кимна на Торн:

— Сега искам да се съблечеш бавно. Искам да танцуваш гол под звуците на музика, разбираш ли?

— Да, Лайт!

— Добре тогава! Ако е наистина красиво, тогава бих могъл… — Лайт изви глава и се усмихна. — Бих те целунал, ако това ще те вдъхнови! И помни, че ще бъда много нежен с теб тази вечер, ако танцуваш хубаво! Иначе… Не искаш да спиш сам в мазето при труповете, нали?

Из „Голи танци“ — Ким Нюмън

Стив унесено се усмихваше, докато гасеше поредната цигара в пепелника.

— Мисля, че е мой ред! — обади се Марк. — Ако не възразявате? Виж, Джен, не съм имал късмета на Стив да започна живота си на село. Нито съм се сблъсквал челно с неприятности. Те си бяха в реда на нещата поначало — живеехме в долнопробен пансион. Майка ми беше… танцьорка. По времето, когато станах на десет, двете ми по-големи сестри отдавна си изкарваха хляба на улицата. На петнайсет вече ходех с местната смогерада и отдавна носех пари за домакинството. Както и да е, една вечер мама се прибра след представление…

… Марк загреба поредната лъжица от рядката чорба в паницата си и вдигна глава.

— Мамо! — възторжено изписка по-малкият му брат.

— Още ли се мотаете наоколо?

— Днес Лиза каза, че можем да останем, и… — Марк сведе глава.

Майка му нежно го погали по косата.

— Има ли нещо? — сепна се той.

— В бара подготвят нов номер и си спомниха за мен… и за теб също. Би ли искал да играеш на сцената?

— Кой, аз? Иска ли питане?

— Тогава гледай утре да те заваря вкъщи сутринта, става ли? И Марк…

— Да?

— Попей ми, моля те!

Той се отзова на поканата на майка си с удоволствие. Имаше прекрасен глас и учителката по музика все го тормозеше да влиза в хора.

— Франки и Джони се любеха лудо… — пееше с пълно гърло Марк, но съседът ядосано удари по стената и майка му го спря с ръка.

На следващата сутрин за пръв път се озова на сцената на бара. Огромно впечатление му направи пълната с маси зала, през която минаха, за да се качат горе.

— Сега — каза майка му — маестро Боби ще ти посвири, а ти трябва да пееш и да се събличаш постепенно. Разбираш ли ме?

— Че то е просто! — Марк хвърли един поглед на маестрото. — Какво ще пея?

— Ако искаш за Франки и Джони? — предложи майка му.

Да бъдеш на сцената, бе едновременно приятно и плашещо. Марк смяташе, че се е справил чудесно — и майка му го похвали. Думите й звучаха като музика. Стоеше на ръба на сцената, гол, леко наведен напред и се усмихваше:

— Знаех си, че ще ти хареса, мамо!

Маестрото подхвърли иззад гърба му:

— Хлапето има страхотно тяло! Откъде го намери, Ани?

— О, знаех си, че ще ти допадне! Има пластиката на баща си, не мислиш ли?

— И кой е прословутият му баща?

— Марк Пауър, не му ли личи? Виж му лицето!

Боби стана иззад пианото, пристъпи до Марк на ръба на сцената, хвана го за въздългата коса и леко повдигна брадичката му с пръсти:

— Я се усмихни, а? Ммм, да, Ани, може и да си права! Че има и страхотен глас.

— Не се подигравай, Боби! Ще го вземеш ли?

— Разбира се! Хари Лашер ще откачи, като го види! Девствен ли си, хлапе?

Марк се изсмя.

Първото представление, в което участва, беше на дванадесети септември. Няколко пъти бе присъствал на цялостна репетиция и после бе надничал зад кулисите, но нямаше какво да го подготви за пълната с публика зала и шока, който изпита, когато изтича за първи път пред хората.

— Танцувай, дявол те взел! — изсъска му маестро Боби и Марк с рязко разтърсване свали вцепенението от себе си.

Беше облечен като джентълмен с бастунче и цилиндър.

Понеже изтърва първите няколко такта, наложи се да импровизира началото и галантно окачи цилиндъра на бастуна, а после ги запрати зад кулисите. След това обаче нещата потръгнаха. Беше забравил за публиката и пееше само за себе си. Не чу дори възторжените крясъци, когато смъкна ризата си. Смешно, но беше с ерекция, когато спря на ръба. Аплодисментите бързо разсеяха объркването му и Марк изтанцува няколко стъпки, докато го засипваха с цветя.

Вече беше излязъл изпод душа и се бършеше с хавлията, когато на вратата на гримьорната се почука.

— Марк? — попита режисьорът. — В настроение ли си за почитател?

— Какво имаш предвид, чичо Дан?

Дан отвори вратата:

— Хари, искам да те запозная с Марк. Марк, това е Хари Лашер. Хари… ъъъ… много хареса изпълнението ти и иска да те поздрави лично!

Марк погледна слабичкия господин и се усмихна. Лашер му върна усмивката:

— Прекрасен беше, Марк! Наистина чудесен! Не съм виждал друго момче да танцува така!

— Благодаря, господин Лашер! — Марк се поклони театрално.

— Е, ще ви оставя! — кимна Дан и затвори вратата.

— Майка ти е много хубава жена! — отбеляза Лашер кротко.

— След пет раждания е успяла да се запази! — отвърна предизвикателно Марк и ненужно разтърка с хавлията мократа си коса.

— Да, но… — Лашер преглътна. — Ти също си много хубав! Какво ще кажеш да поседнем тук на дивана? Наистина си много хубаво момче! — Посегна да го погали по бузата. — Миришеш толкова приятно! Харесваш ми, Марк… Притисни се до мен, ето така…

2.

Торн с подсмърчане вадеше дрехите си от гардероба, сгъваше ги и ги слагаше в сака.

— Любовта е като пица! — каза му Лайт с хладна насмешка. — Докато е топла, хапваш здраво! Като изстине, хвърляш я на боклука! Запомни това добре, танцьоре!

— Но аз още те обичам, Лайт! — изхлипа Торн. — Не искам… Не искам да си отида! Какво ще правя без теб? Не мога без теб, Лайт, имай милост! Защо ме гониш?

Лайт наклони глава. Усмихваше се и това беше кръвожадната усмивка на убиец психопат.

— Може би си танцувал лошо, Торн!

— О, отсега ще танцувам добре, Лайт, наистина ще танцувам! Където кажеш, само моля те…

— Ела! — Лайт се изправи.

— Къде отиваме?

— Да танцуваш!

Двамата се спуснаха във фоайето и преминаха в Балната зала. Само че този път на арената за кучешки боеве имаше грамаден лист стомана, накован с гвоздеи и обърнат с остриетата нагоре.

— Ще танцуваш ето тук! — каза Лайт. — И мисли му, ако сбъркаш в нещо! — Той измъкна пистолета си от кобура. — Хайде, Торн, започвай! Маестро, музика!

Из „Голи танци“ — Ким Нюмън

Марк гаврътна на екс питието си. Стив беше сложил ръка на рамото му и Джен ги разбра и без обяснения.

— Хубави времена! — ухили се певецът след малко. — Хич и не си мисли, че съм изменил на някакви специални принципи, като съм легнал с Лашер. Освен това Хари добре си плащаше за услугите. Прибра ме в дома си и ме гледаше по-добре и от сина си. О, не ме спря от бара и идваше да ми се любува понякога, но ме записа в скъпо училище. По света има множество по-малко галантни… меценати. Глезеше ме безобразно. Само че любовта е като пица! Така че в крайна сметка той си намери нов любовник, а аз не щях да се връщам в гадния пансион. Животът доста ме подмяташе. По едно време се сдружих с банда, наречена Лебедите — оттам ми е татуираният лебед. — Той плъзна пръст по бузата си. — Май не съм го споменавал по интервюта, а? — Пак се ухили и врътна многозначително очи. — Както и да е, важното е, че един прекрасен ден полицията ме пипна и ме пратиха на съд за малолетни. Знаеш как е в ареста… Тикнаха ми в ръцете пакет с пижама, сапун и четка за зъби и се озовах за пръв път в килия…

… Марк стоеше на прага толкова объркан, че в първия момент не забеляза момчето на горното легло. Килията беше съвсем малка — три на три метра. В средата имаше маса, от едната страна — двуетажно легло, а от другата беше мивката с огледало и шкафче.

— Здрасти бих рекъл! — обади се съкилийникът му.

— Ами, здравей.

— Аз съм Стив, а ти?

— Ъъъ… Марк.

— Защо са ти толкова потънали гемиите, Марк? Ако не е тайна де?

— Ами…

Мястото и за замах с ръка не стигаше, та да обхванеш цялата печал и мъка на положението.

— Е, братле, винаги има и по-лошо! — смигна Стив и се надвеси от горното легло. — Ти си в пандиза, щото си готин, мен ме прибраха за дрога и оръжие. Да познаем ли на кой му е по-криво положението?

— Ама. — Марк прокара пръсти през косата си. Усещаше бузата си да подскача, сякаш лебедът се кани всеки миг да излети.

— Хайде де, не бъди кисел, всичко ще се оправи! А и какво чак толкова лошо може да ти се случи? Смъртното наказание го отмениха, ако не знаеш.

— Е, да, но…

Лебедът вече трепереше.

— Стига, Марк! — Стив се пресегна отгоре и прокара показалец по птицата. — Обещавам, че няма да ти се случи нищо лошо. Пък и моите хора са ми взели добър адвокат, ще ни изкара за нула време.

Сприятелиха се бързо. Стив беше забавен събеседник и добър разказвач, който охотно споделяше подробности от живота си в смогерадата. Марк беше очарован. Често улавяше погледа му и се изчервяваше целият, но всъщност минаха няколко дни, преди Стиви да го покани в леглото си.

— Обичам те, хлапе! — казваше Стив и покровителствено рошеше косата на Марк, и това не бяха празни думи, а магнетично привличане… Онова, дето хората му викат любов.

Малко преди да изтече пълен месец от пристигането на Марк в ареста, процесът на Стив приключи и той беше пуснат с условна присъда.

— Ако вземат да ме пипнат пак, предстои ми въдворяване в Спецучилище! — със смях сподели Стив, докато си събираше нещата. — Ще гледам да не ме хванат и хей, не забравяй къде живея! Ще те застрелям на място, ако не ме посетиш веднага след като се измъкнеш оттук!

— О, да — изсумтя Марк, — ако се измъкна!

Процесът му вървеше лошо. Така че си потърси по-прост начин за измъкване и го намери в края на следващия месец.

Младичкият доктор гледаше в тавана и преглъщаше нервно.

— Има ли ти нещо, хлапе? — измънка той.

— Ами, като че ли съм простинал… — невинно проточи Марк. — Боли ме, когато пикая, и имам чувството, че топките ми са като камъни!

Бяха му подшушнали едно-друго за докторчето — и какво по-добро бонбонче за него от мило момченце с привлекателен глас?

— Ами… Дай да погледна!

Марк свали гащеризона си и когато докторът се наведе към слабините му, гальовно измърка:

— Колко нежни пръсти имате… Бих легнал с вас на място, Господ да ме убие, ако не е така!

Пръстите на доктора трепереха по слабините му. Бяха влажни от пот и хладни, същински червеи, но пък Марк беше срещал и по-отвратителни типове.

— Мисля — проточи докторът, — че ей тука на кушетката нещата ще станат по-лесни!

Смешен беше. Марк на няколко пъти едва си сдържа кикота — миризливото докторче чак се потеше от зор — но накрая покорно се съгласи с предложението да бъде преместен в лазарета.

В продължение на десет дни се излежаваше в единична стая с всички удобства, та чак до телевизор. Следобеда прекарваше с доктора и макар всеки път да стоеше дълго под душа, накрая взе да му се струва, че се е вмирисал от лигите му.

Удобният момент се появи в началото на септември. Беше пристигнала нова смяна санитари. Марк издебна единия, докато оправяше леглата, взе му картата и престилката и се измъкна на негово място с обедния автобус. Беше му приятно да се посмее на воля, седнал на пейката край някаква спирка на края на нищото. В портфейла на нещастния санитар имаше съвсем малко пари — колкото за билет до някой по-далечен град или за обяд и билет по-наблизо. Марк избра втората възможност и попадна в Сънивил, само че след края на сезона.

Повечето барове бяха затворени. Беше започнало да се свечерява и той с досада откри, че не е единственият, решил да си опита щастието в града. В крайна сметка си избра един от петте работещи бара и мрачно се настани на свободната маса до витрината — впрочем повечето маси бяха свободни.

— Какво ще поръчате? — осведоми се тъжният келнер.

— Просто чаша вода с лед! — Марк се засмя. — Поне привидно ще съм клиент!

Една от проститутките край стойката се присламчи на неговата маса:

— Какво изобщо си решил да правиш по това време в Сънивил, сладурче?

— Каквото може да се прави и другаде! — отвърна Марк с насмешка. — Утре се махам оттук! Все някой ще ме вземе на стоп! А ти какво правиш още в града?

— И аз това се чудя, красавецо! Слушай, имаш ли къде да преспиш? Като гледам, старата Лола пак ще спи самичка тази вечер! Защо не дойдеш да ми правиш компания?

— Не спя с жени, Лола, но мога да те гушна по братски, ако искаш!

Това беше първата и единствена нощ на Марк с проститутка. Рано сутринта се измъкна от затопленото легло и напусна Сънивил, както беше обещал. Вървеше край магистралата с широка походна крачка и се чувстваше наистина добре въпреки липсата на питателна вечеря и подкрепителна закуска — просто беше свободен.