Емил Брагински, Елдар Рязанов
Ирония на съдбата (2) (или Честита баня)

… Едно време истинските мъже ходели в Манежа да яздят породисти коне, отивали на стрелбището да стрелят в асо каро, в залите за фехтовка да се сражават с шпаги, в английския клуб да се сражават на карти, в краен случай ходели на балет. Сега истинските мъже ходят на баня. Онези, които си мислят, че баните са направени преди всичко за къпане, дълбоко се заблуждават. На баня се ходи най-вече заради общуването. Че къде другаде човек може да си поприказва на спокойствие? На гости другите поканени вечно те прекъсват, пък и устата ти е все заета с ядене и пиене. В обществения транспорт е блъсканица, по стадионите само крещят. Няма по-хубаво място за откровен разговор от банята! Посещението в банята се уговаря предварително, такова мероприятие изисква щателна подготовка, отделя му се цял един ден. Банянето е свято дело. То не бива да се претупва — да се позаплакнеш и да си тръгнеш чист. Истинските аристократи на духа не правят така. Онзи, който, след като се е напарил, не си е правил кефа в съблекалнята, още не знае какво е истинско блаженство. В съблекалнята днешните голи мъже, загърнати с бели чаршафи, заприличват на римски патриции. Именно съблекалнята е онзи клуб, където, без никакво бързане, забравили житейската надпревара, можем да си изприкажем всичко, което ни е на сърцето.

Към шест вечерта, хубаво напарени, четиримата приятели — Лукашин, Павел, Михаил и Александър — си пийваха бира и водеха съкровен разговор.

Павел дълбокомислено обясняваше:

— Аз разбирам, ваната в апартамента е необходимост, удобство, цивилизация. Обаче процесът на къпането, който в банята се явява един тържествен обред, в семейната вана е просто умиване на мръсотията. И хубавите народни думи — честита баня! — са неприложими към ваната — че каква баня е къпането във вана?

— Прав си, банята пречиства — съгласи се Александър.

— Колкото и да ми е приятно, налага се… — Лукашин стана.

— Лош човек си ти. Ние разчитаме на теб, а ти! — укорно се обади Михаил.

Във всяка компания винаги се намира такъв елемент.

— За какво разчитате? — не го разбра Лукашин.

— Искаш да се измъкнеш, а? — Михаил присви очи. — Не щеш да почерпиш за собствената си сватба?

— Тук, в банята ли? — захили се Лукашин.

— Що не? — настоя Михаил.

— Женя е прав! — намеси се Александър. — Тука не дават пиене.

Сега се ухили Михаил и… отвори чантата си.

— За никъде не сте без мен. На, жената ми беше поръчала да взема за гостите! — И извади от чантата бутилка „Столична“.

Лукашин се поначумери. Но как да обиди приятелите си?… Колко често не желаем да обидим приятелите си!…

— Обаче само тази! — веднага се обади Павел. — Тръгвам за летището.

— Няма страшно бе, хора! — Михаил вече наливаше вредната прозрачна течност в чашите. — Всички трябва да сме във форма, всички ще посрещаме Нова година!

— Момчета, хайде утре у нас, обаче твърдо, толкова рядко се събираме. Ще ви запозная с жена си… — покани ги Лукашин.

— Не мога, нали съм в Ленинград… — напомни Павел.

— Много ми е интересно какво си избрал най-накрая… — каза Александър, докато раздаваше чашите.

— Не какво, а кого! — Лукашин хвана чашата. — Ама това е жестоко! Водка след бирата. И без това днеска капнах. Толкова пациенти ми се изредиха в поликлиниката…

Михаил пак бръкна в чантата.

— На ти едно шоколадче, все ще стане за мезе.

— Ама хайде наистина само по една глътка! — примоли се Лукашин.

— Павел да каже тост! Той ни е най-красноречивият — предложи Александър.

Павел наистина не беше вързан в устата.

— Ти пък си ни най-смотаният!

После стана, всички се изправиха.

— За нашия срамежлив приятел Женя Лукашин, който най-сетне преодоля този свой недостатък и си намери жена — последен от цялата компания. Честито, Евгений!

Лукашин се смути.

— Е… за това… сигурно трябва…

Обърнаха чашите и Александър попита:

— Как се казва?

— Прекрасно име — Галя! — гордо заяви Лукашин.

— И най-важното, рядко! — добави Павел.

— Просто нямаме избор. Трябва да пием и за Галя! — съкрушено въздъхна Михаил и измъкна от чантата следващата бутилка.

— Аз не бива да пия повече! — опъна се Лукашин.

— Момчета, той не ще да пие за собствената си годеница! — възмути се Александър.

— Бъди щастлива, Галя! — вдигна чаша Павел.

— Ах, мерзавци! — жално се обади Лукашин. — Преди да ида в поликлиниката, бях и на нощно дежурство!

След което, естествено, пи заедно с всички.

— Разкажи как се запозна с нея — каза Михаил.

— Дойде за преглед.

— Ама… да не е болна? — Александър беше прочут с остроумието си.

Лукашин се разсърди:

— Просто нещо не беше наред.

— Ясно! — Александър кимна. — Значи точно затова се жени за тебе…

— Да пием и двамата да сте винаги здрави! — Това, разбира се, беше Михаил.

— Ако продължим с такова темпо, няма да стигна до летището! — изплаши се Павел.

— Остави това на мен, аз никога не се напивам… Дай билета! — Михаил взе билета от Павел и си го пъхна в джоба.

— Няма да пия повече. Тя ще си помисли, че съм алкохолик — жално захленчи Лукашин.

— Нечувано! — призова обществеността Александър. — Доктор да отказва да пие за здраве!

— Кой дявол ме караше да идвам с вас на баня! — ядоса се Лукашин и хвана чашата.

Пиха.

— Сега разкажи как се запознахте — не спираше Михаил.

— С кого? — на свой ред попита Лукашин. Беше уморен и го хващаше бързо.

— С Галя. Или си имаш и някоя друга?

— Никоя си нямам. Аз съм ерген! — наперено отвърна годеникът.

— Да пием за ергенския живот! — предложи Павел.

— Ура! — закрещя Лукашин.

— Добре ти е на тебе! Ами я си представете какво ще ме прави жена ми, като се върна вкъщи да срещам Нова година в такъв вид — оплака се Александър. Но никой не го утеши.

На Лукашин, който допреди няколко минути отказваше да пие, му се отваряше глътка. За пиенето отдавна се знае, че най-важното е да почнеш.

— Момчета! Измислих нова наздравица!

За по-голяма убедителност Лукашин стъпи на медицинската теглилка и я използва като трибуна.

Сега вече Михаил се опита да го спре:

— Стига си пил! Днес ще се жениш!

— Не съм забравил! — заяви Лукашин.

— Ако забравиш, ще ти припомня! — обеща му Михаил. — Аз никога не се напивам!

— За нашата дружба! — възвести Лукашин.

Александър се разчувства от този оригинален тост.

— Прекрасно!

И четиримата пиха пак.

— Ти си роден оратор! — каза Павел на Лукашин и също се качи на теглилката. — Мръдни малко… Хайде да се претеглим брудершафт!

— Хайде! — съгласи се Лукашин. — Да видим колко сме заедно!

— Момчета, момчета! — викаше съвсем пияният Павел. — Измислих нов тост, лиричен!

— Давай лиричен тогава! — подкрепи го Лукашин.

Но Михаил строго се обади:

— Точка! Стига сме пили!

— Само Павел да си каже лиричния… — почна Лукашин, но Михаил го пресече:

— Не, точка, стига вече! Време е за летището!

— Защо? — искрено се зачуди Павел.

— Един от нас лети за Ленинград! — обясни Михаил.

— Кой? — попита Павел.

— Тръгваме! — намеси се Александър. — Ще се оправим на място!

— Не тръгваме, а излитаме.

— Затегнете чаршафите! — крещеше Павел. — Загасете цигарите!…