Робин Нокс-Джонстън
Светът, който ми принадлежи (14)

Екипаж

Започнах плаването сравнително във форма, ала преуморен от четирийсет и пет дневния напрегнат труд по подготовката на яхтата. След няколко дни плаване отново се върнах към моряшките си навици и бързо се простих с телесната отпуснатост, присъща за престоите на брега. Доколкото бях способен да определя, през първата половина на обиколката отслабнах и краката ми видимо изтъняха, но за цялото плаване в действителност наддадох повече от три кила. И то главно в плещите, ръцете и мишците, чиито мускули набъбнаха. Краката ми обаче значително отслабнаха поради липса на натоварване и при завръщането ми вкъщи установих, че и няколкостотин метра да извървя, пак се уморявах.

Ако бях имал време преди отплаването, щях да се посъветвам със специалист да ми препоръча някаква методика за упражнения. Наистина правех лицеви опори и кляках, но не системно и те едва ли имаха някаква друга стойност за мен, освен морална.

Ако изключим инцидента с киселината от акумулатора, зрението не ми създаде никакви проблеми и сега е също така добро, както и преди отплаването. Цветовете винаги различавах отлично. Обонянието, слухът и другите ми сетива също изглеждаха непроменени с изключение естествено на това, че ръцете ми станаха по-слабо чувствителни, понеже кожата загрубя.

По време на плаването бързината на рефлексите ми не се измени особено, ала разумният ми подход към проблемите като че ли претърпя доста сериозна промяна. Сега предпочитам да обмислям нещата малко повечко, преди да стигна до някакво решение. Очевидно това се дължи и на възрастта, но смятам, че околосветското ми плаване ускори този процес.

Способността да поддържам връзка с външния свят беше нож с две остриета. Възбудата ми бе голяма в дните, когато имах насрочен сеанс, ала веднага след приключването на разговора изпадах в униние. Освен онези два месеца в Южния океан, когато не можех да хващам никакви радиостанции, през цялото останало време бях в течение на световните събития и изобщо нямах чувството, че съм напълно откъснат.

Големи студове и жега не изпитах. Край нос Добра надежда температурата падна близо до нулата, а в тропиците се вдигна над 40 градуса по Целзий. Общо взето, липсваха резки покачвания или спадания на температурата, но установих, че ми трябва известно време, за да свикна с горещината в зоната на променливите ветрове в Южния Атлантик след петте месеца, прекарани в Ревящите четирийсетградусови ширини. Там получих лек слънчев удар, тъй като бях подценил силата на слънцето.