Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A World of My Own, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пътепис
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2016)

Издание:

Автор: Робин Нокс-Джонстън

Заглавие: Светът, който ми принадлежи

Преводач: Герасим Величков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1984

Тип: пътепис

Националност: Американска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“

Излязла от печат: февруари 1984 г.

Редактор: Жана Кръстева

Технически редактор: Добринка Маринкова

Консултант: Стефан Методиев

Рецензент: Тинко Трифонов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1862

История

  1. — Добавяне

Припаси

Храна. Ако някога тръгна пак на такова плаване, ще взема далеч по-разнообразна храна. Твърде много разчитах на основни продукти като говеждо месо и консервирани зеленчуци, смятайки, че ако съм сит, няма да ме интересува много-много дали храната ми е разнообразна или не. Това беше грешка. До гуша ми дойде от безкрайните яхнии, ястия с говеждо и печен фасул и през последните няколко месеца ядях по-малко, отколкото е потребно, защото чисто и просто нямах апетит. Приключих плаването с храна на борда за още три месеца поради намалената консумация. Нямам оправдание за лошия си избор: продават се най-различни видове консервирани храни, но просто нямах време да търся. Ако отново предприема подобно плаване, ще гледам да се погрижа за това.

Скоро започнах да се храня само два пъти на ден, сутрин и вечер. Обядвах с парче сухар и чаша кафе. Установих, че ако ям повече, ми идва много. За работата, която вършех, не се нуждаех от допълнителна храна: два пъти ядене на ден ми осигуряваха достатъчно енергия.

Повредата на примуса от само себе си ми наложи ограничения. Заслужава да се отбележи, че със стандартния комплект от резервни части, приготвян от производителите, могат да се извършват само някои видове замени и поправки. Добре щеше да бъде сам да си бях изготвил списък на необходимите неща и да си ги купя.

Консервите издържаха добре, но към края на плаването на всеки три отворени една беше развалена и се налагаше да я изхвърлям. Мисля, че това се дължеше най-вече на търкането между консервите, при което лакът им беше паднал; ала макар на външен вид някои консерви да изглеждаха съвсем добри, съдържанието им все пак беше развалено.

Пресният лук и картофите, които бях взел със себе си, почнаха да гният след няколко месеца. Бях подбрал стари картофи и твърд, сух испански лук, който обикновено е траен. Въпросът бе как да им осигуря сухо и проветриво място; на „Сухейли“ това се оказа невъзможно.

Бях взел със себе си 24 дузини яйца, намазани поотделно с мазнина. По време на плаването ми от Кейптаун до Лондон този начин на съхранение се оказа много добър и нито едно яйце не се вмириса, ала този път яйцата по една или друга причина почнаха да се развалят само месец след отплаването. Може би бях попаднал на престояла стока, но така или иначе следващия път ще използвам пчелен восък вместо мазнина.

Смятам, че една фурна от онези, които се поставят върху примус, би била добра придобивка. Не взех такава, защото не се виждах много в ролята на пекар, но отново допуснах грешка: спокойно бих могъл да си пека хляб, който щеше да бъде безценна добавка към диетата ми.

Разполагах с таблетки витамин C, калций и мая, които пиех редовно. Мисля, че относително доброто ми здраве през цялата околосветска обиколка се дължеше на тях. Най-странното бе, че по време на това плаване изобщо не получих обриви от солената вода, които толкова ме бяха измъчвали при предишното пътешествие по море.

Вода. Изобщо не ползвах съдържанието на моите танкове за сладка вода. Потеглих със 75 литра в пластмасови туби и смогнах да поддържам този запас, като събирах дъждовна вода в кофа, окачена под патентрифа на бизанмачтата. Но разбира се, в зоните на пасатите е невъзможно да се разчита на валежи за набавяне на питейна вода.

Дрехи. Тъй като нямаше място, сведох облеклото си до три комплекта от всичко, включително щормовата екипировка; по изключение взех шест пуловера. Съществува един стар моряшки закон, който гласи: ако смяташ, че си взел достатъчно пуловери, вземи си още един. Това количество дрехи се оказа предостатъчно, независимо от това колко пъти се налагаше да се преобличам в Южния океан, понеже не можех да суша нещата си както трябва и в крайна сметка винаги се принуждавах да навличам влажни дрехи. Най-голямата ми грешка бе, че не си набавих още едни ботуши. Единственият ми чифт взе да пропуска вода още преди да стигна Австралия и оттогава насетне трябваше да карам все с мокри крака.

Спасителни съоръжения. Носех със себе си едноместен надувен спасителен сал, снабден с два слънчеви дестилатора и обичайния комплект от аварийни приспособления. За работа на палубата разполагах с осигурителен колан и двуметрово въже, което се закача за такелажа, ала рядко го използвах, защото ми пречеше. Обаче трябва да припомня, че аз познавах плана на яхтата си и винаги действувах по принципа: „Една ръка за теб, една за кораба“; никога не допускам новоизлюпени моряци да се размотават по палубата ми без колан.

На борда имах и малка спасителна риза, но също не я използвах. Не само че пречеше, но падне ли зад борда, макар и да е в състояние да заплува към най-близката суша, човек трябва да бъде реалист и навярно е за предпочитане да свърши мъките си по-бързо.

Медицинско оборудване. Не се чувствувам компетентен да дам списък на нещата, които ветроходецът трябва да вземе със себе си. Моята аптека съдържаше всичко, от което стана нужда, ала включването на някакъв антибиотик нямаше да е излишно. По въпроса за болестите „Медицинският наръчник на корабния капитан“ беше моята библия и като всички офицери от търговския флот аз имам удостоверение за завършен курс по първа медицинска помощ към екипа за бърза помощ в болницата „Сейнт Джон“.

Алкохол. Обикновено пия повече в компания, отколкото сам и затова запасът от алкохол ми стигна. В продължителни периоди изобщо не прибягвах до алкохола, като най-често отварях бутилка или кутия с бира просто за да отпразнувам някой добър денонощен преход или края на даден етап от плаването. Когато бях премръзнал, мокър и уморен, винаги установявах, че една голяма чаша горещо кафе или какао е далеч по-ободряващо. Не бива да се забравя, че алкохолът обезводнява организма и трябва да се пие много предпазливо. Най-усилено консумирах алкохол при прехода през Южния океан, когато подсилвах кафето си с него.

Тютюн. Спокойно бих могъл да мина и без цигари. Преди да отплавам, пушех от 10 до 15 цигари на ден, а по време на плаването ги свалих на около 11. Като свършиха, не изпитвах остра потребност да пуша и без тях се чувствувах доста по-добре; очевидно най-вече наличието на цигари пречи на пушача да се откаже. Щом стъпих на сушата, пропуших отново.