Лили Сейнт Джърмейн
Четири точки (9)

Осма глава

Мракът се превърна в утеха, вместо във враг, и аз се притиснах в Джейс.

Не ме мразеше. Скъпото ми момче не ме мразеше, както се бях опасявала. Някак си това засилваше болката в гърдите ми. Засилваше я заради всичко, което му бях причинила. Да скърби по мъртво момиче в продължение на шест години. Да открие, че съм жива. Да разбере ужасните неща, които бях извършила, и все пак да намери в себе си сила и милосърдие, за да ми прости.

Преди да осъзная наистина какво правя, притиснах устните си към врата му в лека, невинна целувка, която можеше да е напълно обикновена.

Но чувствата ми към него съвсем не бяха обикновени.

Тялото му застина, когато го целунах, но той не ме спря. Нежно и внимателно го целунах отново, този път по бузата. Той не ме отблъсна, но пръстите му ме хванаха по-здраво за кръста.

Бях привикнала достатъчно с тъмнината, за да видя, че очите му са затворени, затова рискувах и целунах чувствената му уста. Отначало устните ми почти не се докосваха до неговите. След няколко секунди той откликна жадно, отваряйки уста и позволявайки на езиците ни да се докоснат.

Когато се докоснаха, сякаш между нас премина токов удар.

И всякакви мисли да се откъснем един от друг изчезнаха моментално.

— Джулс… — изпъшка Джейс в устата ми, когато пръстите му се стегнаха на бедрата ми. Прокарах ръце по всяка оголена част на тялото му, единственото, което ни разделяше, бяха моите тениска и анцуг и неговите боксерки.

Чувството на устните му върху моите, а след това и по-надолу, когато жадните му целувки се плъзнаха по врата и ключицата ми, беше превъзходно. Повече от превъзходно — беше нещо, за което бях мечтала от момента, в който се разделихме по най-ужасния и трагичен начин. Сякаш се бяхме върнали в спалнята ми онзи ужасен ден, изживявайки моментите, които бяхме изгубили.

Моментите, които ни бяха откраднати.

Простенах неволно, когато Джейс повдигна тениската ми и откри зърното ми на студения нощен въздух. Пое го в устата си и завъртя език около чувствителната плът, преди да засмуче нежно, а нарастващата му ерекция да се притисне към бедрото ми. Направи същото и с другото ми зърно и когато зъбите му докоснаха леко мястото, където Дорнан ме беше захапал, цялото ми тяло застина и аз извиках силно.

Джейс се отдръпна и тялото ми моментално усети липсата на допира му.

— Чакай… — казах, точно когато светна нощната лампа. Преди да успея да дръпна тениската и да покрия гърдата си, той се взря в лилавите отпечатъци от зъби.

Той погледна от отпечатъците към очите ми, а погледът му се изпълни с въпроси и настояване.

— Той ли ти причини това?

Дръпнах тениската си, но ръката на Джейс я държеше за долния край, продължавайки да разкрива гърдите ми.

— Отговори ми, Джулиет.

Ядосана, аз се извърнах настрани и дръпнах тениската си надолу.

— Кой друг може да го е направил? — казах вбесена.

Той пусна тениската и вместо това се пресегна към бедрото ми, повдигна нагоре левия ми крак и го стисна здраво.

Проследих как погледът му се спря върху назъбения бял белег на бедрото ми — белегът, който Дорнан ми беше оставил, когато заби ножа си в плътта ми — поредният белег, който ме маркираше като негова.

Загледах се в тавана, прогонвайки горещите сълзи и срама от очите си. Не се съпротивлявах. Оставих го да изучава бедрото ми, а когато повдигна тениската ми, за да разгледа покритите с татуса белези, проговорих:

— Получи ли каквото искаше? — попитах горчиво, засрамена да съм така открита пред него.

Той продължи да се вглежда в татуса почти като в транс с празния си и замъглен поглед.

— Не — каза той. — Не съм искал това. Това ли е всичко? Къде другаде те е белязал, Джулс?

Гласът му вече не беше гневен. Беше нежен и изпълнен с ужас и стопи собствената ми ярост.

— Тези, които болят, не са белезите по кожата ми — прошепнах, — а тези в съзнанието ми.

В този момент изглеждаше по-тъжен от когато и да било.

— Най-добре да тръгвам — промърмори той.

— Не! — възразих аз. — Съжалявам, чуваш ли? Не мога да променя това, което се е случило вече, Джейс. Мога само да се опитам отсега нататък да се случват само правилни неща.

Той застана на ръба на леглото, очевидно колебаейки се, а аз се вкопчвах отчаяно във всичко, което можеше да го накара да остане.

— Искаше ми се нещата да бяха различни — прошепнах му, усещайки сълзите в гласа си. — Съжалявам.

— Да — отвърна той, а очите му се замъглиха отново.

И тогава ме остави сама.

Отправи се към банята и чух как пуска водата. Може би се нуждаеше от студен душ.

Аз определено имах нужда от такъв.

Останах да лежа там в продължение на няколко минути, взирайки се в тавана. Бях натъжена и раздразнена. Натъжена от внезапната промяна на чувствата му, от бързото му оттегляне.

Раздразнена, защото цялото ми тяло гореше, готово за допира му, за милувката му, а ме беше оставил сама.

Най-накрая реших всичко да върви по дяволите. Не бях приключила с него. Не можехме да оставим нещата така.

Вратата към банята беше леко открехната. Отворих я и моментално бях посрещната от парата.

Можех да видя очертанията на тялото му под душа, докато стоеше под струята вода, а малките капки се удряха в кожата му от всеки ъгъл.

Безсрамно и без да си давам време да размисля и да се откажа повдигнах тениската си през глава и я захвърлих в ъгъла. Джейс видя внезапното движение и се обърна да ме погледне, докато изхлузвах заетото долнище на анцуг, оставяйки го на пода. Плъзнах вратичката на душкабината и пристъпих вътре, радостна, че водата беше топла, а не студена.

— Какво правиш? — попита Джейс, без да изглежда впечатлен.

Присвих рамене.

— Не мисля, че сме приключили още.

Той се засмя сухо.

— О, да, приключихме — отвърна той, като се обърна и взе сапуна от сапунерката.

Килнах глава настрани и посочих към твърдата му ерекция.

— Лъжеш — казах.

Той се обърна, като прокара сапуна върху главата си и затърка гневно.

— Не мога да те погледна, без да помисля за всичко, което си правила с него — каза горчиво, а стомахът ми се сви болезнено.

— Джейс… — замолих.

— Навсякъде, където погледна! — прекъсна ме той. — Тази баня, клубът. Навсякъде! Не мога да мисля за нищо друго, когато те погледна, Джулиет!

Отпуснах глава, а топлата вода беше успокояваща и изгаряща едновременно.

— Направих каквото трябваше — казах яростно. — Щеше да направиш същото на мое място. Не знаех, че ще хлътне толкова по мен, по дяволите. Просто исках работа в клуба, това е всичко.

Той удари дланта си толкова силно в плочките и сякаш цялата кабинка се разтресе.

Добре. Изглежда не биваше да казвам това.

— Какво искаш от мен? — попитах и стиснах челюст. — Искаш ли да си тръгна?

Неочаквано ме хвана за раменете и ме избута към студените плочки. Всеки допир на тялото му в моето, всеки поглед изпращаше тръпки надолу по гръбнака ми и предизвикваше възхитителна влажност между краката ми.

— Не — изръмжа Джейс. — Това, което искам, е да те притисна към тези плочки и да изтрия всяка следа от допира му. Това, което искам, е да си моя, единствено и само моя.

Задъхах се, когато го чух да казва това. Очите му светеха ярко, почти диво, но не се страхувах от него.

— Тогава го направи — прошепнах.

Той се поколеба, ръцете му се разхлабиха около кръста ми, а твърдият му член се притисна в стомаха ми.

Знаех защо се колебае. Заради миналото, което лежеше помежду ни.

„Пуснете я!“

— Искам го — казах му. — Искам това повече от всичко друго на този свят. Искам да бъда с теб, Джейсън. Никога повече няма да те оставя. Никога.

Думите ми изглежда докоснаха нещо дълбоко в него. Колебанието му изчезна, заменено от чиста страст. Издаде дълбок, гърлен звук, когато ме хвана за бедрата и ме притисна назад в плочките. Комбинацията от топлата вода, която се стичаше по предната част на тялото ми, и студените плочки, в които беше опрян гърбът ми, беше впечатляваща — от прозореца се промъкваше лек бриз и кожата ми настръхна. Устните на Джейс се впиха жадно в моите, докато двамата отчаяно търсехме да си върнем това, което винаги е трябвало да бъде наше.

— Джулс… — простена той в устатата ми, а ръката му пусна кръста ми и се спусна надолу. Прокара показалеца си надолу по бедрото ми и обратно нагоре, където погали женствеността ми.

— Толкова си влажна — прошепна и плъзна пръста си в мен. Вкопчих се в силните му рамене, докато плъзгаше пръста си навън и навътре, и простенвах всеки път, когато улучваше онова сладко място в мен.

— Господи, Джейс — прошепнах, като спуснах ръката си и обхванах дебелия му член. Започнах да го галя нагоре-надолу, отначало бавно, а после по-бързо. Дишането му се учести, спря да ме целува и се втренчи в мен с притворени очи.

— Това — промърмори и погледна към ръката ми, която го докосваше, — е толкова приятно. — Затвори очи за момент и отметна глава назад, задъхвайки се, и докато не гледаше, реших, че може да направя това, което бях искала още откакто го бях видяла гол под душа. Паднах на колене, отворих уста и затворих устни около главичката на пениса му.

Веднага щом обвих устни около дължината му, очите му се отвориха рязко.

— Аххх — каза, докато го смучех и облизвах. — Господи, ако продължаваш така, няма да издържа дълго.

Усмихнах му се и го оставих да се изплъзне от устата ми, защото последното нещо, което исках, е това да свърши още преди да е започнало. Джейс откликна незабавно, като ме повдигна нагоре и ме притисна отново към стената. Хвана ме здраво за бедрата и се спусна надолу по врата ми с целувки.

— Увий крака около мен — каза, повдигайки ме с лекота, за да мога да разтворя крака и да кръстосам глезени.

Придържаше ме с едната си ръка, а с другата държеше пениса си и го търкаше по клитора ми с въртеливи движения, докато не започнах да тласкам бедра напред с раздразнение.

— Джейс — изхленчих, тъй като не исках да чакам и секунда повече и, слава богу, не ми се наложи. Той се тласна напред, навлизайки в мен с едно плавно движение, което ме накара да подбеля очи и да забия нокти в гърба му. — О, мамка му! — простенах, когато излезе бавно от мен, оставяйки вътре само главичката. След което се тласна отново в мен, също толкова бързо и силно като първия път и усетих как в мен започна да се надига оргазъм.

Той го беше забелязал също, защото започна да се тласка по-силно, наблюдавайки лицето ми внимателно.

— Свърши за мен, Джулс — прошепна и аз го послушах. Затаих дъх, когато достигнах разтърсващата кулминация, а сърцевината ми се стегна здравно около ерекцията му, докато свършвах. Той навлизаше в мен все по-силно и по-дълбоко с всеки тласък, докато не изревах името му с вик, който той заглуши с устата си.

Виждах бели петна и звезди, застинала, докато оргазмът ми разкъсваше всяка част от тялото ми. Той ме хвана здраво за бедрата и пое контрол, като ме повдигна и ме тласна надолу към члена му, около който пулсирах, докато виках името му в нощта.

Отпуснах се отгоре му и облегнах глава върху рамото му, отчаяно нуждаейки се от почивка, преди да продължим.

— Да му се не види — каза той, галейки заплетената ми коса — Това изглеждаше интензивно. Така добре ли е? — попита, когато започна да навлиза отново в мен. Тласнах бедрата си напред, поемайки го дълбоко в себе си, и той се усмихна дяволито.

— По-хубаво е от добре — изпъшках, като хванах бедрата му и го придърпах силно към себе си. — Това е всичко, което винаги съм искала.

Гласът ми пресипна, докато го казвах. Джейс обхвана лицето ми с дланта си, а с другата ме държеше за кръста, докато продължаваше да се тласка.

— Никога не съм спирал да те обичам — промърмори в ухото ми.

Ако кажех още нещо, щях да се разплача, а не исках да го правя точно сега.

— Стига си се опитвал да ме разревеш, а ме чукай — прошепнах пламенно.

Веднага щом го изрекох, той спря и излезе от мен, притискайки се към отвора ми, дразнейки ме жестоко. Опитах се да го придърпам в себе си, но той ми се противопоставяше с лекота.

— Това не е чукане — каза чисто и просто. — Не те чукам.

Очите ми зададоха въпроса „Какво искаш да кажеш?“ и той не ме разочарова. Плъзна се отново в мен божествено бавно, методично и прецизно. Аз простенах и впих пръсти в кожата му.

Бяха минали толкова много години, но той ме изпълваше толкова добре, че най-накрая се чувствах отново цяла.

Чувствах се обичана.

— Правя любов с теб, Джулиет — промърмори.

И беше прав.