Лили Сейнт Джърмейн
Четири точки (17)

Шестнадесета глава

Всеки ден в продължение на шест години не спирах да се моля, че ще намеря обратно пътя към момчето, което обичах.

Докато един ден най-накрая не го направих.

Но това е забавното на живота. Нищо хубаво не продължава вечно, не и за мен поне. Мислиш, че си този, който притежава силата, или поне аз мислех така, но тогава станах небрежна. Една малка грешка и вече бях безсилна да спра това, което щеше да последва.

Хората си мислят, че парите означават власт, но всичките пари в банковата ми сметка, мръсните изпрани банкноти, които баща ми ми беше оставил, бяха безпомощни.

Парите не означаваха власт. Властта притежаваше този, който държеше ножа в ръката си и дълбаеше плитки разрези по кожата ти.

Властта притежаваше този, който те владееше.

Някога имах власт.

Сега нямах нищо.