Шона Делакорте
Нежен залог (3)

Трета глава

Скот излезе на верандата и зарея поглед във водите на залива. Живееше в Тибурон, съвсем близо до пристанището, където държеше и яхтата си.

По време на вечерята, за негова изненада, Лин бе приела идеята му да помага в Центъра за изоставени деца. Щеше да я заведе там следобед на следващия ден, а първата му работа сутринта щеше да бъде да уговори среща с Черил.

Трябваше да се обади и на Катрин Феърчайлд и да й каже, че приема да участва в благотворителния търг.

Странно… И майка му го посъветва да участва. Три жени в един и същи ден бяха на едно мнение…

Пред очите му изникна ликът на Катрин. Стори му се, че усеща аромата на парфюма й. Бе смутила покоя му. А винаги го бяха отвращавали агресивните феминистки и бе ненавиждал богатите разглезени дами. Бе стъписан, когато откри, че тя е различна. Искаше му се да узнае всичко за нея…

Всичко!

 

 

Щом влезе в кабинета си, телефонира на Черил.

Уговориха се да се видят около два следобед, за да й представи майка си. Черил искрено се зарадва, особено като разбра, че Лин е специалист в работата с деца.

Потърси и Катрин на телефонния номер, който му беше дала. Нямаше я. Остана разочарован, но можа да поговори с Лиз Торънс. Каза й, че е решил да участва в благотворителния търг.

 

 

— Радвам се да ви видя, госпожо Блейк — поздрави Амелия.

— И аз се радвам, Амелия. Скот вътре ли е? Малко съм подранила, но си помислих, че…

— Говори по телефона. Веднага ще му съобщя.

— Защо да не отидем да обядваме заедно, само ние двете? — прекъсна я госпожа Блейк. — Ще си поприказваме необезпокоявани от никого. Тъкмо ще ми разкажеш с какво се занимава синът ми.

— Аха! — Скот подаде глава от кабинета. — Каниш ме на обяд и веднага се отмяташ.

— Ще дойдеш ли с нас, скъпи?

— Нямам желание. Едната от вас ще ми връзва лигавник, а другата ще ми подава храната с лъжичка. — Скот погледна часовника. — Ще се видим около един и половина.

— Браво! — подразни го Лин. — Добро момче!

 

 

С течение на годините двете жени бяха станали добри приятелки. Всяка от тях бе посвещавала времето си на един и същи мъж, но от две различни страни.

Сега Скот бе центърът, около който кръжаха. Бяха си наумили да му бъдат сватовници и да намерят някое добро момиче, за да го задомят. Неведнъж по този повод Лин бе споменавала на сина си, че тя единствена от приятелките си, все още няма внуци.

Докато чакаха да им сервират, Лин разказа за предстоящото си посещение в Центъра в Оукланд.

— Познавам госпожица Феърчайлд — зарадва се Амелия. — Държи се като истинска дама. Жени като нея объркват някои мъже, но за жена е лесно да прозре що за човек е. Всъщност — огледа се Амелия внимателно, за да се убеди, че никой не може да чуе думите й, — мисля, че е подходяща за него, но Скот още не е осъзнал това.

 

 

Скот огледа улицата пред Центъра. Момчетата, както и предния ден, се бяха подпрели на отсрещната стена и държаха под око сградата. Но Били не беше сред тях.

Скот се притесни за колата си. Отвори вратата, грабна голям пакет, увит в хартия, от задната седалка и слезе.

— Черил, това е майка ми, Лин Блейк, Мамо, да ти представя Черил Джонстън. Тя е организаторът на работата тук и се нуждае от способен помощник, чието заплащане ще бъде почти символично.

— Радвам се да се запознаем, Лин. Синът ви има право, макар че аз не бих се изразила точно така.

Двете тръгнаха да разгледат Центъра.

Скот приседна на един стол. Погледът му блуждаеше. Внезапно съзря две боязливи очи, втренчени в него. Джени!

Клекна и извади от пакета, който носеше, едно плюшено мече. Повика момиченцето и му го подаде усмихнато.

— Джени, здравей! Помниш ли ме? Аз съм Скот. Приятелят на Катрин. Ще дойдеш ли при мен? — Гласът му бе тих и нежен.

Той стоеше неподвижно и чакаше. Джени подаде главица от скривалището си зад голямото кресло в ъгъла. Премести се от другата страна на креслото и отново надзърна. Скот се стараеше да не направи рязко движение и да я изплаши. Джени бавно заобиколи и се насочи към него като се криеше зад всеки стол, изпречил се на пътя й.

 

 

Когато наближи Центъра, Катрин веднага съзря колата на Скот. Сутринта Лиз Торънс й бе съобщила за решението му.

Преди да влезе, дочу смях. На пода един до друг седяха Джени и Скот! Детето бе гушнало плюшено мече. Сълзи изпълниха очите й.

— Кет! Кет! — Момиченцето изтича към нея.

— Здравей, Джени! — Тя я вдигна на ръце. — Харесва ли ти Скот?

— Той може да прави смешни муцунки!

— А какво е това в ръцете ти?

— Скот ми донесе мече?

— Така ли? — Катрин топло му се усмихна. Той извърна глава, почувствал се неудобно, че Кет го е изненадала, докато се забавляваше с Джени.

— Майка ми и Черил отидоха да разгледат Центъра. Сутринта говорих с някоя си Лиз Торънс. Съобщих й, че ще участвам в благотворителния търг.

Докато разговаряха Скот си даде сметка как бе облечена Катрин. Носеше джинси и пуловер, които очевидно бяха авторски проект на прочут дизайнер. Ботушите й бяха италиански. Но, така или иначе, вече не бе префърцунената дама от предния ден, макар че дрехите бяха по-скоро ефектни, отколкото практични. Бе си сложила едва забележим грим.

Скот бе облечен с удобни дрехи в спортен стил. Майка му ги намираше за поизносени, но за него бяха изключително удобни — джинси и пуловер в пастелен цвят, който подчертаваше мъжествената красота на загорялото му от слънцето лице, заобиколено с ореол от руса коса.

— Радвам се, че приехте — усмихна се Катрин с най-ослепителната си усмивка. — Вече съм сигурна, че ще имаме невероятен успех. Помислихте ли какво да предложите за наддаването?

Скот се приближи до Катрин. Джени се извърна и протегна ръчички към него. Искаше да я прегърне. Той пое детето от ръцете на Катрин.

— Беше много интересно… — Лин влезе с Черил и спря стъписана пред гледката на сина си с Джени в ръце.

Усмивка озари лицето й като забеляза Катрин. Познаваше добре младата жена от постоянното й присъствие в светските хроники.

— Добре, добре — наруши мълчанието Черил. — Какво става тук? Джени, кой е новият ти приятел?

— Това е Скот! Донесе ми мече — възбудено, детето показа играчката. — И може да прави смешни муцунки! — Джени нежно докосваше носа и бузите на Скот.

— Ако не го виждах със собствените си очи, не бих повярвала. Вие сте същински магьосник! — не скри удоволствието си Черил.

— Той наистина е удивителен човек! — Катрин се пресегна през ръцете на Скот и щипна Джени по нослето.

— Джени, време е да поспиш. — Черил протегна ръце да вземе детето. — Кажи „довиждане“ на Скот.

— Искам със Скот! — Сълзи се затъркаляха по бузите на Джени. — Искам Скот да ме приспи! — Джени се вкопчи във врата му и зарови лице.

Скот местеше поглед от едната жена върху другата и не знаеше какво да направи. Не разбираше много от деца, особено от малки момиченца. Не му идваше на ум какво да направи и очакваше намесата им.

— Няма ли някоя от вас да направи нещо? — Гласът му звучеше уплашено.

Катрин съзря възможност да остане насаме с него и възкликна:

— Разбира се, че Скот ще те сложи да спиш, Джени! — Тя го хвана за ръката и го поведе към стълбите.

 

 

В този миг влезе Били.

— Имаме проблем, Кет — разтревожено съобщи той. — Майката на Джени и онзи кучи син, който я бие, са пред вратата. Трябва да я скрием. Бързо!

Катрин грабна детето от Скот и го подаде на Черил.

— Качи я горе и я накарай да замълчи! Били, скрий този нож и изчезвай!

— Няма да си отида! — Очите му блестяха предизвикателно. — Ще се справя с тях и без нож!

— Съгласно решението на съда — обясняваше Катрин — Джени трябва да остане в Центъра. Майка й може да я вземе, само ако заведе дело и докаже, че е в състояние да се грижи за нея. Сега…

— Давай детето и да се махаме! — Груб глас прекъсна думите й.

В стаята бе нахълтал дрипав мъж, около двайсетгодишен пънкар. Косата му бе боядисана в зелено. На едното му ухо се полюшваше обеца.

След него пристъпваше дребна блондинка, майката на Джени. Бе облечена в къса пола и блуза с огромно деколте.

— Решението на съда е недвусмислено. — Катрин изгледа дръзко неканените посетители. — Детето е под опеката на Центъра. Не можете да я вземете. Вървете си или ще повикам полиция.

— Госпожо, пукната пара не давам за тази ви хартия. Уанда — посочи с глава блондинката — си иска детето.

— Не ме разсмивайте! Единственото, което я интересува, е допълнителната социална помощ за детето.

Скот реши да се намеси. Сложи ръка върху рамото на младежа и го отведе встрани.

— Изглежда има някакво недоразумение. — Той му зашепна нещо, като любезно продължаваше да се усмихва. — Не е нужно да се вика полиция. Ще уредим проблема по-просто. Самият аз не харесвам насилието. Но това момче е готово да ви покаже как вади сърца само с джобно ножче. Защо не си тръгнете, преди да ви се е случило нещо? Съществуват и други начини за печелене на пари. Защо не си намерите някаква работа? — Скот полека избутваше мъжа към вратата. — Но, за съжаление, не познавам човек, който би се съгласил да ви наеме, иначе бих ви направил услуга. — Усмивката бе изчезнала от лицето и гласът му звучеше заплашително. — Разбрахме ли се?

Мъжът закима притеснено на Скот и Били, който бе готов всеки момент да се намеси.

— Не ти чух името приятелче — проточи Скот.

— Том — отвърна другият без особено желание.

— Добре, Том. Време е да изчезвате. Хайде, да си кажем довиждане.

Том хвана Уанда за ръката и я повлече навън. На прага спря, обърна се и изгледа заплашително Скот.

— Той ще се върне — предупреди Скот.

— Имаш право — потвърди предположението му Били.