Айзък Азимов
Примамката (14)

14.

Полунамусен, капитан Фолънбей откри Саймън вечерта, след второто завръщане на Фоукс и заяви:

— Няма да стане, д-р Саймън. Хората ми са неспокойни. Много неспокойни.

Щитовете на илюминаторите бяха отворени. Лагранж I беше изчезнал от шест часа и светло ръждивата светлина на Лагранж II, преминаваща към тъмночервена от залеза, обливаше лицето на капитана и обагряше късата му сива коса в алено.

Саймън, чието отношение към екипажа по принцип и към капитана конкретно представляваше овладяно нетърпение, попита:

— Какъв е проблемът, капитане?

— Тук сме от две седмици земно време. Все още никой не излиза без костюм. Винаги те подлагат на ирадиация, когато се върнеш. Какво му има на въздуха?

— Нищо, доколкото ни е известно.

— Защо не го дишаме тогава?

— Капитане, аз решавам това.

Червенината по лицето на капитана стана действителна.

— Според моите документи, аз не съм длъжен да стоя тук, ако е заплашена безопасността на кораба. Не искам уплашен и бунтовнически настроен екипаж.

— Не можете ли да се справите със собствените си хора?

— В известни граници.

— Е, какво всъщност ги тревожи? Намираме се на нова планета и просто сме предпазливи. Не могат ли да разберат това?

— Две седмици и още сте предпазливи. Те смятат, че крием нещо. И си е така. Знаете го. Освен това, излизането по повърхността е задължително. То трябва да е разрешено на екипажа. Даже да е само на гола скала с диаметър един километър. Да излязат от кораба. Да се откъснат от еднообразието. Не можем да им отказваме това.

— Дайте ми време до утре — презрително рече Саймън.