Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Най-непохватната вещица (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Worst Witch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джил Мърфи

Заглавие: Най-непохватната вещица

Преводач: Illusion

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: приказка

Националност: английска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1939

История

  1. — Добавяне

Втора глава

Тържеството се проведе в Голямата зала — огромно каменно помещение с редици от дървени пейки и издигната платформа в единия край. По стените висяха щитове и портрети. Беше се събрало цялото училище, а госпожица Какъл и госпожица Хардбрум стояха на платформата. Пред тях имаше маса, върху която стоеше огромна плетена кошница от ракита, от която се чуваше мяукане и скимтене.

Първо всички изпяха училищния химн, който звучеше така:

Напред и нагоре летим

със нашите бързи метли.

Над гори и поляни се носим

като сенки в нощното небе.

 

Няма ден да мине тук

без най-доброто да дадем във час.

Весело бълбукат ни казаните,

а магиите ги правим със замах.

 

Щастливи, отвари със радост варим,

застанали рамо до рамо във клас.

Когато приключат дните ни тук,

със гордост за тях ще си спомняме.

Това бе най-обикновена песен, изпълнена с гордост, удоволствие и изпитания. Милдред никога досега не бе забърквала отвари с удоволствие, нито бе летяла гордо на метлата си — обикновено бе твърде заета да се държи примерно!

mildred_poluchava_kotentseto_si.png

Милдред беше последна, и когато стигна до масата, госпожица Какъл извади от кошницата не лъскаво черно коте, като на всички останали, а малко сиво-кафяво котенце с бели лапи и с козина, която изглеждаше така, сякаш е било навън през нощта по време на силна буря.

— Свършиха ни черните — обясни мис Какъл със закачлива усмивка.

Госпожица Хардбрум също се усмихна, но злобно.

След церемонията всички се втурнаха, за да видят котето на Милдред.

— Мисля, че Х. Б. има пръст в това — каза Мод мрачно. („Х. Б.“ беше прякорът, който използваха за госпожица Хардбрум.)

— Изглежда малко безлично, нали? — попита Милдред, докато почесваше малкото тигърче по главата. — Но за мен това няма никакво значение. Само трябва да му измисля друго име, защото мислех да го нарека Черньо. Хайде да ги заведем на спортната площадка и да видим как ще се справят с летенето на метла.

Почти всички вещици-първокурснички бяха в двора и опитваха да убедят озадачените си котенца да седнат върху метлите. Няколко вече се бяха вкопчили с нокти в тях, а едно от животинчетата, което принадлежеше на доста самодоволна млада вещица, наречена Етел, бе седнало напълно изправено и си чистеше лапите, като че ли бе летяло на метла през целия си живот.

Както споменах и преди, да летиш на метла не е лесно. Първо, нареждаш на метлата да се вдигне във въздуха и тя се носи над земята доста дълго време. След това сядаш на нея, тупваш я рязко и започваш да летиш. Когато вече си нависоко, можеш да накараш метлата да направи почти всичко, като й нареждаш: „Надясно! Наляво! Спри! Слез малко надолу!“ и така нататък. Трудната част е балансирането, защото, ако се наведеш малко повече на една страна, може лесно да изгубиш равновесие и в такъв случай или ще паднеш, или ще се окажеш увиснала надолу с главата и тогава ще трябва само да се държиш за метлата, с поли, преметнати върху главата ти, докато някоя приятелка не ти се притече на помощ.

Първите няколко седмици Милдред падаше и се блъскаше в различни препятствия, преди да започне да лети на метлата си сравнително добре. Изглеждаше, че котето й щеше да има същия проблем. Когато го постави на края на дръжката, то просто падна долу, дори без да се опита да се задържи. След много опити Милдред вдигна котето и леко го раздруса.

— Чуй ме! — каза тя строго. — Мисля, че трябваше да те нарека Глупчо. Ти дори не се опитваш да се задържиш върху метлата. Всички останали го правят — погледни приятелите си.

Котенцето се взря тъжно в нея и я близна по нослето с грапавия си език.

— О, хайде сега — каза Милдред с по-нежен глас. — Не съм ти истински ядосана. Хайде да опитаме отново.

И тя постави котето обратно върху метлата, а то тупна шумно на земята.

Мод имаше по-голям късмет. Нейното коте висеше ужасено с главата надолу.

kote_na_metla.png

— Е, добре — разсмя се Мод. — Все пак е някакво начало.

— Моето не става за нищо — оплака се Милдред, като седна на метлата си, за да си почине.

— Не се притеснявай — отвърна Мод. — Помисли си колко им е трудно да се задържат като използват само ноктите си.

Идея проблесна в ума на Милдред и тя се шмугна в училището, като остави котенцето си да преследва едно листо на земята, докато метлата ѝ продължаваше да се носи търпеливо във въздуха.

Момичето се върна, понесло ученическата си чанта, която закачи в края на метлата и след това намести животинчето вътре. Учуденото личице на котето надничаше от чантата, докато Милдред летеше доволна над двора.

mildred_i_koteto_na_metlata.png

— Виж, Мод — извика тя от около метър над земята.

— Но това е измама — възкликна приятелката й, докато гледаше чантата. Милдред долетя обратно и стъпи на земята, смеейки се. — Не мисля, че Х. Б. ще го одобри — продължи замислено другото момиче.

— Много си права, Мод — каза леден глас зад тях. — Милдред, скъпа моя, предполагам, че ще ти бъде дори още по-лесно с кормило и седло.

Милдред се изчерви.

— Съжалявам, госпожице Хардбрум — промърмори тя. — То не можеше да запази равновесие много добре — моето коте, така че… Помислих си, че… Може би… — Гласът й заглъхна под строгия взор на учителката. Момичето откачи ученическата си чанта и върна озадаченото коте на земята.

— Момичета! — Класната им ръководителка плесна с ръце. — Бих искала да ви напомня, че утре сутринта имате тест по отвари. Това е всичко.

И като каза това, тя изчезна. Буквално.

— Бих искала да не прави така — прошепна Мод, гледайки мястото, на което стоеше класната им преди малко. — Никога не можеш да си сигурна дали си е тръгнала или не.

— Отново си напълно права, Мод. — Гласът на госпожица Хардбрум се разнесе от нищото.

Момичето преглътна и забърза към своето коте.

iskri.png